Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора

София

Мнения: 533
За вече ПОРАСТНАЛИТЕ осиновени деца Smile

20 ИСТИНИ И 20 ИЗБОРА, КОИТО МОГАТ ДА ТРАНСФОРМИРАТ ЖИВОТА НА ОСИНОВЕНИТЕ



Мисълта за биологичните родители е вътре в мен – няма как да избягам от нея.

МОЯТ ИЗБОР: Да позволя на самия себе си да мисля за биологичните си родители, без да си поставям граници и забрани.


Нормално е да имам смесени чувства спрямо осиновяването си

МОЯТ ИЗБОР: Да призная съществуването и на положителните, и на болезнените емоции и да ги вербализирам.


Много често се чувствам така, сякаш никой не ме разбира.

МОЯТ ИЗБОР: Да бъда проактивен, вместо пасивен, когато другите не ме разбират или не се отнасят добре с мен.


Споделям най-дълбоките си чувства само с хора, на които мога да се доверя.

МОЯТ ИЗБОР: Да започна да търся хора, на които мога да се доверя – да не се изолирам от света и хората в него, да рискувам да намеря хора, пред които мога да разкрия душата си и да бъда разбран.


Гневът ми може да е знак, че се връщам към живота – мога да науча здравословни начини, по които да се справям с него

МОЯТ ИЗБОР: Да позволя на самия себе си да изразявам гнева си, канализирайки емоциите по здравословен начин.


Мога да спра да бягам от болезнените чувства.

МОЯТ ИЗБОР: “Да прегърна” болезненото си минало, като позволя на самия себе си отново да чувствам.


Понякога преживявам ехото на загубите в живота си.

МОЯТ ИЗБОР: Да идентифицирам загубите от осиновяването си и да си позволя да ги изстрадам.


We are God’s Jewels

МОЯТ ИЗБОР: Да изградя непоклатима основа на чувството за собствена значимост.


Един час в компанията на осиновен помага повече от седмици терапия.

МОЯТ ИЗБОР: Да изградя пълноценна връзка с поне един осиновен.


Фалшивото чувство за вина не би трябвало да ме спира от срещата с биологичните родители

МОЯТ ИЗБОР: Да изкореним фалшивото си чувство за вина и да започнем да мислим как да удовлетворим базисната си потребност да се свържем с корените си.


Разговоряйки с осиновителите си за биологичните си родители не означава, че ги предаваме или не сме им благодарни.

МОЯТ ИЗБОР: Да говоря свободно с родителите си за биологичното си семейство.


Трябва да бъда верен на собственото си развитие, независимо какво казват останалите.

МОЯТ ИЗБОР: Да огранича влиянието на другите и да слушам собственото си сърце.


Предприемането на конкретни стъпки за попълване на липсващите парченца в историята на живота ми изисква смелост... Ще намеря тази смелост в себе си!

МОЯТ ИЗБОР: Да предприема първата или следващата стъпка в своето търсене – да видя акта си за раждане, медицинското си досие и всякаква друга информация за биологичното си семейство.


Да съм нежен със себе си, когато се чувствам тъжен, объркан, завладян от силни емоции.

МОЯТ ИЗБОР: Да се науча да приемам своите граници и да се грижа за себе си.


Първоначалното отхвърляне не трябва да ни спира – останалата част от семейството може да ни приеме добре.

МОЯТ ИЗБОР: Да намеря и другите си биологични роднини, ако биологичната ми майка ме отхвърли.


Ако спра да мисля за първоначалното решение на биологичната ми майка да ме изостави, ще се почувствам по-свободен.

МОЯТ ИЗБОР: Да се науча на прощавам... Да Й простя...


Стъпките ми са уникални в пясъците на времето.

МОЯТ ИЗБОР: Да осъзная желанията си, да търся отворени врати, да изляза от зоната на комфорта, в която никога няма да се променя и да бъда себе си...


Можем да бъдем “наранени лечители”.

МОЯТ ИЗБОР: Да разкрия себе си пред другите, за да мога с моя живот, моите осъзнати болки, моите вече започнали да зарастват рани да им помогна да излекуват техните...





« Последна редакция: пт, 06 апр 2007, 12:00 от Tea_ »
Цитирай

София

Мнения: 77
Макар, че темата е адресирана към порасналите вече осиновени деца, тя е много полезна и за мен като родител на порастващо такова. С някои от 20-те истини вече сме се сблъскали, с други предстои...

Теа, това, че 20-те истини са 18 ще ти го простим, защото най-важната за мен истина не е пропусната:


We are God’s Jewels

МОЯТ ИЗБОР: Да изградя непоклатима основа на чувството за собствена значимост.
Благодаря ти!   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 249
За вече ПОРАСТНАЛИТЕ осиновени деца Smile

20 ИСТИНИ И 20 ИЗБОРА, КОИТО МОГАТ ДА ТРАНСФОРМИРАТ ЖИВОТА НА ОСИНОВЕНИТЕ



Мисълта за биологичните родители е вътре в мен – няма как да избягам от нея.

МОЯТ ИЗБОР: Да позволя на самия себе си да мисля за биологичните си родители, без да си поставям граници и забрани.


Нормално е да имам смесени чувства спрямо осиновяването си

МОЯТ ИЗБОР: Да призная съществуването и на положителните, и на болезнените емоции и да ги вербализирам.


Много често се чувствам така, сякаш никой не ме разбира.

МОЯТ ИЗБОР: Да бъда проактивен, вместо пасивен, когато другите не ме разбират или не се отнасят добре с мен.


Споделям най-дълбоките си чувства само с хора, на които мога да се доверя.

МОЯТ ИЗБОР: Да започна да търся хора, на които мога да се доверя – да не се изолирам от света и хората в него, да рискувам да намеря хора, пред които мога да разкрия душата си и да бъда разбран.


Гневът ми може да е знак, че се връщам към живота – мога да науча здравословни начини, по които да се справям с него

МОЯТ ИЗБОР: Да позволя на самия себе си да изразявам гнева си, канализирайки емоциите по здравословен начин.


Мога да спра да бягам от болезнените чувства.

МОЯТ ИЗБОР: “Да прегърна” болезненото си минало, като позволя на самия себе си отново да чувствам.


Понякога преживявам ехото на загубите в живота си.

МОЯТ ИЗБОР: Да идентифицирам загубите от осиновяването си и да си позволя да ги изстрадам.


We are God’s Jewels

МОЯТ ИЗБОР: Да изградя непоклатима основа на чувството за собствена значимост.


Един час в компанията на осиновен помага повече от седмици терапия.

МОЯТ ИЗБОР: Да изградя пълноценна връзка с поне един осиновен.


Фалшивото чувство за вина не би трябвало да ме спира от срещата с биологичните родители

МОЯТ ИЗБОР: Да изкореним фалшивото си чувство за вина и да започнем да мислим как да удовлетворим базисната си потребност да се свържем с корените си.


Разговоряйки с осиновителите си за биологичните си родители не означава, че ги предаваме или не сме им благодарни.

МОЯТ ИЗБОР: Да говоря свободно с родителите си за биологичното си семейство.


Трябва да бъда верен на собственото си развитие, независимо какво казват останалите.

МОЯТ ИЗБОР: Да огранича влиянието на другите и да слушам собственото си сърце.


Предприемането на конкретни стъпки за попълване на липсващите парченца в историята на живота ми изисква смелост... Ще намеря тази смелост в себе си!

МОЯТ ИЗБОР: Да предприема първата или следващата стъпка в своето търсене – да видя акта си за раждане, медицинското си досие и всякаква друга информация за биологичното си семейство.


Да съм нежен със себе си, когато се чувствам тъжен, объркан, завладян от силни емоции.

МОЯТ ИЗБОР: Да се науча да приемам своите граници и да се грижа за себе си.


Първоначалното отхвърляне не трябва да ни спира – останалата част от семейството може да ни приеме добре.

МОЯТ ИЗБОР: Да намеря и другите си биологични роднини, ако биологичната ми майка ме отхвърли.


Ако спра да мисля за първоначалното решение на биологичната ми майка да ме изостави, ще се почувствам по-свободен.

МОЯТ ИЗБОР: Да се науча на прощавам... Да Й простя...


Стъпките ми са уникални в пясъците на времето.

МОЯТ ИЗБОР: Да осъзная желанията си, да търся отворени врати, да изляза от зоната на комфорта, в която никога няма да се променя и да бъда себе си...


Можем да бъдем “наранени лечители”.

МОЯТ ИЗБОР: Да разкрия себе си пред другите, за да мога с моя живот, моите осъзнати болки, моите вече започнали да зарастват рани да им помогна да излекуват техните...







Теа,

 тези жени няма да ни разберат
(от над сто четящи разбират 3-ма, но те и без този клуб биха ни разбрали, личи си по цялостното им отношение,  за мен те са неочаквано и радостно откритие - тези няколко човека тука)

а ти ни разбираш,
но не защото
си професионалист, какъвто безспорно си  (много твои колеги не ни разбират),

а може би защото имаш дарба Божия за това,
нещо като усета на някои  да разбират езика на животните.

Много съм ти признателна за всичко


 Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 1 249
Макар, че темата е адресирана към порасналите вече осиновени деца, тя е много полезна и за мен като родител на порастващо такова. С някои от 20-те истини вече сме се сблъскали, с други предстои...

Теа, това, че 20-те истини са 18 ще ти го простим, защото най-важната за мен истина не е пропусната:


We are God’s Jewels

МОЯТ ИЗБОР: Да изградя непоклатима основа на чувството за собствена значимост.
Благодаря ти!   bouquet

Мила мамо,

това, което си оградила, е наистина най-ценното, но за нас е като предел на желанията, като цел, пожелание, мечта.

А как да стигнем до там, алгоритъм, подкрепа ...

По това, което си оградили личи, че си стабилна и зряла, че имаш съзнанието за сибствената си значимост -  нещо, към което ние има да извървим дъъълъг път.

За мне най-неочаквано, полезно, практично   и изненадващо беше:

"Да съм нежен със себе си, когато се чувствам тъжен, объркан, завладян от силни емоции.

МОЯТ ИЗБОР: Да се науча да приемам своите граници и да се грижа за себе си."

Хиляди благодарност на Теа за този прекрасен великденски подарък  !  bouquet  bouquet  bouquet Hug Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 533

Теа, това, че 20-те истини са 18 ще ти го простим, защото най-важната за мен истина не е пропусната:


Diidi   Hug, опасна си SmileSmileSmile Как ме разконспирира Smile Умишлено не преведох два от изборите, защото смятам, че не са актуални за българската действителност.

Теа,

тези жени няма да ни разберат
(от над сто четящи разбират 3-ма, но те и без този клуб биха ни разбрали, личи си по цялостното им отношение,  за мен те са неочаквано и радостно откритие - тези няколко човека тука)

Мира   Hug недей така негативно Smile Може би много повече хора те разбират... Или може би много повече хора биха те разбрали, ако повярваш, че ще те разберат... Много е трудно да разбереш някого, когато си от другата страна и когато не си преживял собствените си болки... Но не е невъзможно, НАЛИ???
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 397

Теа, това, че 20-те истини са 18 ще ти го простим, защото най-важната за мен истина не е пропусната:


Diidi   Hug, опасна си SmileSmileSmile Как ме разконспирира Smile Умишлено не преведох два от изборите, защото смятам, че не са актуални за българската действителност.

Теа,

тези жени няма да ни разберат
(от над сто четящи разбират 3-ма, но те и без този клуб биха ни разбрали, личи си по цялостното им отношение,  за мен те са неочаквано и радостно откритие - тези няколко човека тука)

Мира   Hug недей така негативно Smile Може би много повече хора те разбират... Или може би много повече хора биха те разбрали, ако повярваш, че ще те разберат... Много е трудно да разбереш някого, когато си от другата страна и когато не си преживял собствените си болки... Но не е невъзможно, НАЛИ???


ще се пръсна от любопитство да разбера умишлено пропуснатите 2 истини
Цитирай


Мнения: 2 123


Теа,

 тези жени няма да ни разберат
(от над сто четящи разбират 3-ма, но те и без този клуб биха ни разбрали, личи си по цялостното им отношение,  за мен те са неочаквано и радостно откритие - тези няколко човека тука)

а ти ни разбираш,
но не защото
си професионалист, какъвто безспорно си  (много твои колеги не ни разбират),

Как се живее така... с такъв негативизъм и ожесточение към света... тъжно ми стана

Мира не искам да те нападам, да те уязвявам, просто най-чистосърдечно  си позволявам да ти препоръчам - потърси помощ.
« Последна редакция: пт, 03 авг 2007, 11:20 от Fussii »
Цитирай


Мнения: 1 249


Теа,

 тези жени няма да ни разберат
(от над сто четящи разбират 3-ма, но те и без този клуб биха ни разбрали, личи си по цялостното им отношение,  за мен те са неочаквано и радостно откритие - тези няколко човека тука)

а ти ни разбираш,
но не защото
си професионалист, какъвто безспорно си  (много твои колеги не ни разбират),

Как се живее така... с такъв негативизъм и ожесточение към света... тъжно ми стана

Мира не искам да те нападам, да те уязвявам, просто най-чистосърдечно  си позволявам да ти препоръчам - потърси помощ.



Разира се, че потърсих професионална помощ. Благодарение на нея съм сега с вас.

Но да осъзнаеш, че имаш нужда от помощ, изисква време и е огромна крачка. Качествената помощ е рядко откриваема и скъпа. А в този случай професионалистът трябва и да не се страхува да отключи и нежелателни реакции в светлината на общественото приемане на проблема.

Като дете, момиче, госпожица много не мислех и се считах за недостойна за тези хора, не намирах за нередно това, което се прави с мен.
Считах, че имам сериозни дефекти и не мога да изразявам мнение за нищо, а да се сгласявам беше за мен единственото и за друго не мойеше и да се мисли.

Бях много по-ревностен пропагандатор на идеята, че няма никакво значение какво се е случило преди това и осиновяването е началото на всичко, от най-ревностните пропагандатори тука.

С времето промених мнението си.


Единствен приятел ми бяха книгите, с тях се криех от действителността.

Бабите и дядо ми ме обичаха и приемаха естествено и родно. Те са най-доброто от детството ми, но се налагаше да крия колко сме близки с тях, че те го "отнасяха" от осиновителя ми за това.


Разбирам, че за масовия посетител в този форум съм една откачалка поради преживяно тежко детство и думите ми са лишени от градивен смисъл, но има и други хора с други мисли.

Иска ми се да науча дали и друг смята, че с негативизъм и ожесточение може да се характеризира стилът ми тук, но не мога да разчитам да ми отговорите.



Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
мила Мираета,
питаш, ще ти отговоря, па макар и да рискувам да те нараня. аз съм прям човек. даже понякога много прям Wink
та-наистина от постингите ти лъха ожесточение, озлобление и много, много болка.
недей така миличка. мъчиш себе си и тези около теб. ние сме само виртуални засега, но хората около теб са реални. естествено е че има значение какво се е случило, но теб това те е обсебило и не те пуска. целият ти живот се върти около това, болка, болка и пак болка. и обида.
налага се да го преживееш. заради околните. заради близките си. иначе рискуваш да причиниш болка на децата си, да ги натовариш с твоите емоции.
един ден те могат да кажат колко ги боли, те могат да живеят цял живот с травмите на твоята болка. не се изолирай, срещни се с някого от този форум, срещни се с хората с които тук общуваш анонимно. мился, че ще ти помогне.
нито те нападам, а последното което искам е да те засегна. просто ми е тъжно за теб. ужасен ад е да живееш в непрекъснато търсене на вина.
никой не е виновен. това е. просто живота е такъв. няма виновни. нито ти, нито твоите родители, нито околните. всеки живее своя собствен живот и той е само един. и не е никак дълъг.
не го пропилявай.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Първо - повечето хора сме откачалки, това е сигурно. Някои по-явни, други не толкова.

Виждам болка. Много болка.
Някога ти бях писала моите откачени идеи "Да прегърнеш и погалиш детето в себе си, да му дадеш правото да плаче, да се сърди, да изисква...и т.н."
Аз неотдавна изпратих това наранено детенце по живо и здраво. Докато не го направих, обаче, така и не порастнах.

Ожесточение не виждам, по-скоро ожесточено защитаване на тезите. Сякаш, ако успееш да убедиш всички във форума в правотата си, самата ти ще повярваш в думите си. Ако остане и един човек в опозиция, сякаш това поражда несигурност в теб. Невъзможно! Да ти казвам колко сме различни, а имаме правото да бъдем такива, е излишно.
Следвай себе си, интуицията си, това е правилно, щом работи за теб и за доброто ти.

Негативизъм, не, не мисля. Поне на мен не ми звучи така.

П.П. И пак търсиш одобрение...Я, стига! Кои сме ние, че даваме характеристики и да отсъждаме кой - какъв? Не обръщай внимание и на моите писания горе. Това са просто брътвежи. Аз не бих допуснала някой да определя мен, семейството ми, живота ми. Дръж се за най-ценното в живота ти - близките ти, децата ти. Само това е от значение.
А конфликти, някои от които тежки, между родители и деца винаги е имало и ще има.
Чудя се за кои ли травми на Ирина, някой ден ще бъда отговорна аз...
Цитирай


Мнения: 960
Теа,   bouquet благодаря ти за това, което си ни подарила. Открих се във всяко едно от тези изречения. Само за едно мога да поспоря - това за фалшивото чувство за вина. Но то пък вероятно е валидно за много други хора. Честно казано не изпитвам вина за това, че мисля за БМ и че рано или късно ще направя крачка, за да осъществя срещата си с нея. Не че не бих могла да живея без това, но просто съм такава. Като имам въпроси-търся отговори. Аз съм от онези вироглави хора, които искат отговор на всяка цена. Дори с цената на болка и разочарование. Не ме е страх от болката. Знам че точно тази мога да я преживея.   Може би засега изчаквам не толкова себе си да съм готова за срещата с БМ, а мама- ще ми се тя да узрее за моето решение, за да не ме разбере погрешно и да не страда (въпреки че ми е казвала, че ако реша- тя няма нищо против, но я познавам достатъчно, за да знам че едва ли го казва със спокойно сърце). Дали е възможно- не знам. Търпелива съм- ще чакам. Сега като се замисля, ако зад всичко това пък се крие чувство за вина... Но да не скачам в друга тема.
Иначе  и аз умирам от любопитство кои са тези  два избора, неактуални за нашата действителност newsm78 newsm78 newsm78.

« Последна редакция: нд, 05 авг 2007, 11:04 от dudence »
Цитирай

София

Мнения: 533
Знам ли и аз защо са ми се сторили неактуални Wink Помня само, че като ги превеждах, ми се сториха малко оф-такт на фона на другите и без много да се замислям, ги пропуснах Smile

Ето ги и тях:


Колкото повече научавам за динамиката на осиновяването, толкова по-добре ще разбирам всеки един от осиновителната триада.

Моят избор: Да научавам колкото се може повече за осиновяването като чета литература по темата и като посещавам групи за взаимопомощ.


Биологичните роднини може и да се отрекат от мен, но Бог никога няма да се отрече.

Моят избор: Да се фокусирам върху обещанието на Бог да се грижи за мен.
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 397
Благодаря ти, че ги сподели и тях!
Сега всичко ми звучи лично на мен някакси далеч по-завършено!
Така информацията става пълна, още по-ценна, а и вече заглавието отговаря на съдържанието!
Теа, мерси много!!!
  bouquet   bouquet   bouquet
Цитирай


Мнения: 960
Теа, благодаря ти   bouquet
Мисля си, че не са съвсем неактуални. Всъщност, всеки от нас интерпретира този тип информация по собствен начин, пречупва през своята лична история и несъмнено, ще има хора, на които тези няколко изречения ще подскажат нещо.
Да, в България все още групите за взаимопомощ (т.нар. групова терапия) не са често срещан и предпочитан вариант за разрешаване на собствените ни проблеми. Това в голяма степен се дължи на народопсихологията ни и на социалния опит. Може би има и други причини.  Форум като този обаче играе много подобна роля. Та ние тук сме си една голяма група за взаимопомощ, нали? Е, "терапията" не се провежда очи в очи и всеки от нас е "водещ", но сме достатъчно силни да говорим за страховете, притесненията, успехите, щастието... С две думи- помагаме си взаимно. Така че "да посещавам групи за взаимопомощ" си е  просто "да търся и да споделям с хора, които са част от триадата на осиновяването (тук, за съжаление, не съм "срещала" БР, но това до голяма степен е разбираемо) и да се опитвам да ги разбирам".

Иначе за първата част "Да научавам колкото се може повече за осиновяването като чета литература по темата..." ти благодаря, Теа  bouquet, че правиш толкова много. И очаквам скоро издадени и останалите книги, откъси от които си ни подарявала тук.

Биологичните роднини може и да се отрекат от мен, но Бог никога няма да се отрече.
Моят избор: Да се фокусирам върху обещанието на Бог да се грижи за мен.
Все още е трудно на голяма част от хората да разсъждават по този начин. И много често обвиняват Бог за случващото се с тях, отколкото да го приемат като изпитание, което трябва да преминат и което да ги направи по-силни. Но... всички ние се раждаме еднакво несъвършени и дай Боже да извървим докрай пътя към себе си и към сърцата на хората, които  ни обичат и които обичаме.

  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 533
Прави сте, че са си и актуални, и с тях е по-завършено:)  Идея си нямам защо тогава не съм мислела така...

Иначе форумът е истинска група за взаимопомощ, с единствената разлика, че срещите са виртуални и няма водещ на групата Wink Което всъщност не е малко, защото всички знаем колко силно и интензивно е преживяването на емоциите на другия, когато го виждаш и усещаш. Мисля си обаче, че никак не е далече времето, когато и в България тези групи ще са реалност Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора