«абравена парола?
или
–егистрирай се јктиваци€ на акаунт


≈л. поща с ко€то се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

ƒа ѕопълнете формата за регистраци€ Ќе ѕродължете с Facebook регистраци€та

»скам бебе
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
1-7 от 7 отговора


ћнени€: 3 097
ћили момичета, на ваше разположение е тази тема-библиотека. “ук ще се публикуват статии и полезни връзки, свързани със следните теми: ѕјѕ тест (цитонамазка), човешки папиломен вирус („ѕ¬), колпоскопи€, биопси€, ранички на шийката на матката, конизаци€, терапи€ на патологични резултати от ѕјѕ тест.
Ќад€ваме се, че така ще улесним тези, които търс€т информаци€ и съвет!

“емата е заключена. ÷елта е да събере информаци€, ко€то да е лесно и бързо достъпна. »ма активни теми, в които се обсъждат тези въпроси.  јко искате да споделите или обсъдите ваши€ проблем, пишете тук или тук. ¬инаги ще се намери н€кой, който да отговори на въпросите ви и да ви подкрепи.


¬нимание! ‘орумът Ќ≈ е лекар. ¬ъзможно е статиите да съдържат непълна или неточна информаци€. ћолим ви, прочетеното тук, както и съветите на потребителите да се приемат само информативно! Ќе предприемайте каквото и да е самолечение, защото може да има тежки последици!  онсултирайте се с ваши€ лекар!


—ъдържание:

1. ѕјѕ тест (цитонамазка)
2.  олпоскопи€
3. Ѕиопси€
4. ÷»Ќ - ÷ервикална интраепителна неоплази€ (CIN)
5.  онизаци€
6. „овешки папиломен вирус („ѕ¬, HPV)
7. ѕолезни връзки



Ѕлагодарности на cubbit за предоставените материали
« ѕоследна редакци€: нд, 08 апр 2007, 21:42 от —ънчи - ѕънчи »
÷итирай


ћнени€: 3 097
ѕјѕ тест (цитонамазка)

ѕјѕ тестът е медицинско изследване за ранно откриване и диагностициране на рак на шийката на матката при жените. “естът е разработен през 1928 г. от американски€ патолог от гръцки произход ƒжордж ѕапаниколау.

—равнително проста и безболезнена, тази процедура обикновено се извършва в лекарски кабинет или клиника. — памучни шпатули или малки четчици (четчиците са предпочитани през последните години) се вземат проби от лигавицата на маточната шийка, после биват оцветени и изследвани под микроскоп. –езултатите от така направеното цитологично изследване (цитонамазка, натривка) се класифицират в пет групи по ѕапаниколау (PAP I-V, т. нар. ћюнхенска номенклатура от 1975 г.[1]) по следни€ начин:

  • PAP I - н€ма възпалени или възстановени изменени€. ѕрепоръка: –утинно подлагане на предглед след една година.

  • PAP II - наблюдава се цервицит (възпаление на шийката на матката) и / или метаплази€ (доброкачествено преобразуване на клетки). ѕрепоръка: ако изменени€та са €сно изразени, може да се направи терапи€ на възпалението или хормонална терапи€ и обстоен преглед на шийката на матката

  • неофициално, но често използвано класифициране: PAP II  [2] или пон€кога PAP II W[3] - не€сен (съмнителен) резултат. “ова включва намазки, които не са достатъчно добри, за да се направи еднозначно заключение или намазки с променени клетки, които не могат да се класифицират като атипични, но не са и нормални. ѕрепоръка: необходима е контролна цитонамазка

  • PAP III (в Ѕългари€ пон€кога се отбел€зва като III ј) - не€сен (съмнителен) резултат. “ежко възпалено или дегенеративно изменение, което не може еднозначно да бъде класифицирано като доброкачествено или злокачествено. —ледователно не може със сигурност да се изключи наличието на карцином. ѕрепоръка: необходима е контролна цитонамазка в кратък срок и / или биопси€ (вземане на материал за хистологично изследване[4]).

  • PAP III D (в Ѕългари€ пон€кога се отбел€зва като III Ѕ) - лека до среднотежка дисплази€ (÷»Ќ I или II). Ќ€ма наличие на ракови клетки. »зменени€та могат да се разви€т до раков процес  арцинома ин ситу (CIS, Carcinoma in situ). ѕрепоръка: нова цитонамазка и колпоскопи€ в рамките на три месеца.

  • PAP IV A - тежка дисплази€ или Carcinoma in situ (CIS). ѕрепоръка: краткосрочно нова цитонамазка и колпоскопи€, както и биопси€.

  • PAP V - съмнени€ за инвазивен карцином. ѕрепоръка: биопси€ за хистологично изследване.

ѕрепоръчва се жените и момичетата, които вод€т полов живот, веднъж годишно да се подлагат на ѕјѕ тест.

—равнителна таблица за различните класификации на резултатите от цитонамазка


Ѕележки:
   [1] ѕоследната актуализаци€ на номенклатурата е от 10 май 1997 г.
   [2]   = Kontrolle (нем., контрола)
   [3] W = Wiederholen (нем., повторение)
   [4] —поред резултатите от хистологичното изследване се определ€ стади€ на CIN (÷»Ќ, цервикална интраепителна неоплази€).
÷итирай


ћнени€: 3 097
 олпоскопи€

(от гръцки: колпо = влагалище, скопи€ = наблюдавам)

 олпоскопи€та е руинно гинекологично изследване, при което влагалището, шийката на матката и матката се наблюдават със специален микроскоп (колпоскоп), като увеличението може да е от 6 до 40 пъти. ѕроцедурата е бърза, не е болезнена и се извършва без упойка. ћетодът е разработен през 1925 г. от ’анс ’инзелман.

 олпоскопи€та се използва за ранно разпознаване на предракови състо€ни€, ракови процеси, както и за установ€ване на рак на шийката на матката при жените. — нейна помощта се диагностицират изменени€ на матката и на лигавицата на шийката на матката:

  • тъканни дефекти
  • малки аденоми или нараствани€
  • леки вътрешни кръвотечени€

 ак се извършва колпоскопи€та?

√инекологът постав€ малък метален инструмент във влагалището (спекулум), с помощта на който влагалището леко се разтвар€. “ова дава възможност шийката на матката да бъде огледана добре. Ћигавицата на шийката на матката се намазва с разредена оцетна киселина и след това с йодна тинктура. ќбикновено клетките на лигавицата се оцвет€ват в кафеникаво. ѕри атипични, променени клетки, например при злокачествено изменение или предраков процес, не се наблюдава каф€во оцвет€ване. “ези области се наричат йоднонегативни. јко гинекологът забележи подобни области, които дават основание за подозрение за злокачествени промени, се прави цитонамазка на съмнителната тъкан и / или биопси€.
÷итирай


ћнени€: 3 097
Ѕиопси€

Ѕиопси€та е начин за добиване на тъканна проба, т.е. на множество клетки, така както са в организма, за хистологичното изследване без да е направена операци€та (в случа€ конизаци€). Ѕиопси€та се прави като се откъснат едновременно множество клетки от даден орган.
÷елта тук не е да се премахне ц€лата област от атипични или туморни клетки (чисти ръбове, виж по-долу), защото често това е невъзможно, а да се провери дали наистина променените клетки са туморни.

’истологично изследване има и след конизаци€ или друга операци€, при ко€то има съмнение за туморни клетки. »зр€зани€т конус, съответно тъкан, се дават на патолози, които прав€т хистлогичното изследване. ¬ този случай (след операци€) е важно ръбовете на материала (тъканта) да са свободни или чисти. “ова означава да н€ма ср€зани клетки по средата. јко е така, има основание да се твърди, че туморните клетки са напълно изр€зани.

Ѕиопси€ след ѕјѕ тест

Ќа базата на резултатите от ѕјѕ теста, може да се определи дали и колко силно са променени клетките. «а да се изследва колко дълбоко в тъканта са се разпространили променените (атипичните) клетки, се прави биопси€, т.е. взима се малко парченче от тъканта в областа на шийката на матката.
“ова се прави обикновено когато резултата от ѕјѕ теста е III или III D и продължително време не се промен€. ѕри резултат IV A е препоръчително биопси€та да се направи възможно най-скоро.

Ќа база на резултатите от хистологичното изследване може да се направи заключение колко дълбоко в тъканта са се разпространили атипичните клетки и да се прецени колко гол€м е рискът, атипичните клетки да се развиват и в бъдеще и евентуално да дегенерират.
Ѕиопси€та (в този случай) е сравнително малка интервенци€, при ко€то с помощта на колпоскоп, който осигур€ва по-добра видимост, целенасочено се взима тъкан за изследване. ќбикновено се извършва амбулантно.

—поред резултатите от хистологичното изследване се определ€ стади€ на цервикална интраепителна неоплази€ (÷»Ќ, engl: cervical intraepithelial neoplasia, CIN), наречена още дисплази€. “ози стадий показва, колко напреднали са атипичните промени на клетките.

  • CIN I: Ћека дисплази€. Ќаблюдава се пром€на на нормалната структура на клетките само в долната една трета на епителни€ слой на маточната шийка. ќбикновено цитологично изследване е показало резултат ѕјѕ III или III D.

  • CIN II: —реднотежка дисплази€. Ќаблюдаваните променени клетки са ограничени в долната половина на епителни€ слой, горната половина е с напълно нормална структура. ÷итологичното изследване обикновено е било с резултат ѕјѕ III D.

  • CIN III: “ежка дисплази€. Ќаблюдават се промени в долните две трети на епителни€ слой. ¬ тази група влиза и т. нар.  арцинома ин ситу (лат., Carcinoma in situ, CIS). ѕоведението му все още не е злокачествено, базалната мембрана на епителни€ слой на шийката на матката не е засегната. ÷итологичното изследване обикновено е било с резултат ѕјѕ IV A.

Ќе е задължително тези състо€ни€ да се разви€т до рак на шийката на матката. Ќови изследвани€ в тази област показват, че при 6 от 10 жени с CIN I и при 4 от 10 жени с CIN II се наблюдават спонтанни ремисии.
јко атипичните клетки при CIN I или CIN II не изчезнат от само себе си или след терапи€ (унищожаване на изменената зона чрез високочестотен ток, криотерапи€ или лазер) за определно време, се извършва оперативна интервенци€, т. нар. конизаци€.
ѕри напреднал стадий, CIN III, се препоръчва краткоскорчно интензивно лечение. ¬ повечето случаи става дума за конизаци€. “ова представл€ва конусовидна ампутаци€ на шийката на матката. јко тъканното (хистологичното) изследване на ампутираната тъкан покаже, че н€ма по-тежко изменение, конизаци€та се превръща в окончателна лечебна операци€.

–азликата между цитологи€ и хистологи€ е следната:
ѕри цитологи€та се изследват самосто€телни клетки.
’истологи€та позвол€ва изследване на тъкани, т.е. на множество клетки, така както са в организма. ѕоради тази причина хистологи€та дава по-точни резултати, защото може да разгледа поведението на клетките от дадено образувание в контекста на тъканта, в ко€то то се намира.
ѕредимството на цитологи€та е, че материалът за не€ се добива много по-лесно за разлика от биопси€та, необходима за хистологично изследване. ѕоради тази причина, цитологи€та е елегантен метод за скрийнинг.
÷итирай


ћнени€: 3 097
÷»Ќ - цервикална интраепителна неоплази€, CIN

÷ервикалната интраепителна неоплази€ (÷»Ќ, англ., cervical intraepithelial neoplasia, CIN) е процес на пром€на на клетките на шийката на матката с всички симптоми на злокачествено забол€ване, ко€то е ограничена само на повърхността на органа, т.е. до епитела. “ези атипични клетки все още не са преминали през базалната мембрана. “ова е причината те да не са метастазирали (не са пренесени по лимфните и кръвните пътища към останалите органи). “ова състо€ние на предхождащ стадий на раков процес на шийката на матката може да продължи години.

»ма 3 степени на ÷»Ќ, наречена още дисплази€. “ези стадии показват, колко напреднали са атипичните промени на клетките.:

  • ÷»Ќ I - Ћека дисплази€. Ќаблюдава се пром€на на нормалната структура на клетките само в долната една трета на епителни€ слой на маточната шийка. ќбикновено цитологично изследване е показало резултат ѕјѕ II или III. ћного често се наблюдават спонтанни ремисии (атипичните клетки изчезват от само себе си).

  • ÷»Ќ II - —реднотежка дисплази€. Ќаблюдаваните променени клетки са ограничени в долната половина на епителни€ слой, горната половина е с напълно нормална структура. ÷итологичното изследване обикновено е било с резултат ѕјѕ III D. “енденциите за спонтанни ремисии са около 40-60%.

  • ÷»Ќ III - “ежка дисплази€. Ќаблюдават се промени в долните две трети на епителни€ слой. ¬ тази група влиза и т. нар.  арцинома ин ситу (лат., Carcinoma in situ, CIS). ѕоведението му все още не е злокачествено, базалната мембрана на епителни€ слой на шийката на матката не е засегната. ÷итологичното изследване обикновено е било с резултат ѕјѕ IV A или V. “енденциите са спонтанни ремисии са около 20-30%. ¬ повечето случаи се предприема оперативна намеса, резекци€ на засегнати€ участък.

÷ервикалната интраепителна неоплази€ се причин€ва в повечето от случаите от зараза с човешки папиломен вирус (human papilloma virus, HPV). ѕричина за съмнение за наличие на ÷»Ќ е обикновено резултатът от цитонамазка. ќкончателната диагноза се постав€ след хистологично изследване на тъканна проба, взета при биопси€.
÷итирай


ћнени€: 3 097
 онизаци€

 онизаци€та е оперативна интервенци€ и представл€ва конусовидна ампутаци€ на шийката на матката. ќбикновено се извършва под пълна упойка. ¬ редки случаи се използва локална упойка. »ма различни хирургични техники (скалпел, лазер, електрическа примка), с помощта на които да се извърши конизаци€. ¬ днешно време се предпочита електрическа примка (LLETZ = Large Loop Excision of the Transformation Zone или LEEP = Loop Electrical Excision Procedure), защото така се отстран€ва по-малко тъкан, отколкото при класическа операци€ със скалпел.

ѕреди интервенци€та пикочни€т мехур се изпразва чрез катетър. —лед дезинфекци€, разшир€ване на влагалището и в н€кои случаи локално впръскване на медикамент в матката, за да се предотврати евентуално силно кървене, от външната част на шийката на матката се отстран€ва тъкан във формата на конус. ƒълбочината и ширината на конуса се определ€т от възрастта на пациентката и от резултатите (от цитонамазка и / или биопси€) преди операци€та. Ќакра€ се прави абразио (остъргване на шийката на матката със специална остра лъжица - кюрета). ¬ъв влагалището се постав€ тампонада (обикновено от марл€), за да се подпомогне спирането на кървенето. “ампонадата се маха след н€колко часа.

Ќеобходими изследвани€ преди конизаци€

ѕреди вс€ка конизаци€ тр€бва да се направи колпоскопи€ и евентуално биопси€. ¬ зависимост от резултатите е възможно операци€та да се планира, а много от случаите изобщо не е необходима. ѕри цервикална интраепителна неоплази€ (÷»Ќ) от степен I или II се препоръчва изчакване. ѕоследните изследвани€ в тази област показват, че спонтанните ремисии в рамките на една година при ÷»Ќ I са 60-80%, а при ÷»Ќ II 40%. ÷итонамазка с резултат III D е индикаци€ за лека до среднотежка дисплази€. ѕреди се е препоръчвало да се направи нова цитонамазка след 3 месеца. ¬ днешно време се препоръчва в най-кратък срок да се направи колпоскопи€ и биопси€. ÷итонамазка с резултат IV A е индикаци€ за среднотежка до тежка дисплази€. ѕреди този резултат сам по себе си е бил индикаци€ за конизаци€. —ега се препоръчва незабавна колпоскопи€ и биопси€. ≈два след излизането на хистологичните резултати от биопси€та, се решава дали да се направи конизаци€. Ќе тр€бва да се предприема конизаци€ без преоперативна колпоскопи€ и биопси€!
÷итирай


ћнени€: 3 097
„овешки папиломен вирус

„овешки€т папиломен вирус („ѕ¬) е малък ƒЌ  вирус. ѕознати са повече от 100 патогенни подтипове на този вирус. „ѕ¬ е локален вирус, той води до характерни вирусни промени само в определени области на човешкото т€ло. «араз€ването нанаселението с него е много високо, около 80-90% от всички сексуално активни хора имат поне веднъж в живота си инфекци€ с „ѕ¬. ¬ъзрастовата група с най-висока степен на зараза е тази на 25-35 годишните. —м€та се, че 25% от всички жени под 30 години са заразени.

ƒоказването на наличие на „ѕ¬ в организма е сравнително лесна и междувременно добре стандартизирана процедура. ќбикновено не се доказва наличието на различните типове на този вирус, а само се класифицира дали даден пацицент принадлежи към н€ко€ от „ѕ¬-рискови групи. “ова означава, че в анамнезата се записва, че е доказано наличието на нискорискови (low-risk-HPV-types) или съответно на високорискови подтипове (high risk-HPV-types). ƒоказването на наличието на отделни подтипове (щамове) се нарича типизаци€.

¬исоко рисковите типове (16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 68, 73 и 82) и особено тип 16 и 18 са обикновено причина за по€ва на цервикални интраепителни неоплазии (÷»Ќ) и карцином (рак) на шийката на матката. Ќай-важните нискорискови типове 6 и 11 са главната причина за по€вата на кондиломи.

¬ажно е да се подчерате, че повечето инфекции с „ѕ¬ протичат без симптоми. ѕовечето жени изобщо не зна€т, че са заразени. ≈дна инфекци€ с „ѕ¬ сама по себе си не е необходимо да се терапира, съответно не се подлага на терапи€ (все още на пазара н€ма ваксина за терапи€ срещу „ѕ¬).

—амо при много малка част от заразените жени (около 5%) се по€в€ват симптоми и оплаквани€. „ѕ¬ инфектира най-горни€ слой (епитела) на кожата, съответно на лигавицата.  линичната манифестаци€ на „ѕ¬ се израз€ва в пром€на на структурата на кожата, аногенитални обриви, както и , макар и по-р€дко, в папиломизаци€ на дихателните пътища или областта около устата.

»нфекции с „ѕ¬, предавани по полов път

»нфекциите с „ѕ¬ не се числ€т към класическите венерически забол€вани€ в тесни€ смисъл на думата. “е се предават обаче по полов път. —м€та се, че вирусите попадат в т€лото през много миниатюрни процепи, които могат да се получат в следствие на полов акт или поради неправилно използване на тампони.

¬ирусът може да присъства в организма години преди да бъде открит. ¬ повечето случаи инфекциите протичат без симптоми, защото имунната система на организма се справ€ сама с вируса. ѕон€кога се по€в€ват кондиломи (полови брадавици). ѕри 75% от всички инфектирани минават месеци, а много често и години докато се образуват полови брадавици. —м€та се, че човек може да се е заразил през който и да е момент от сво€ живот, независимо кога е диагностицирана инфекци€та с „ѕ¬. Ќ€кои вирусни подтипове могат да доведат до злокачествени клетъчни промени. ≈дна инфекци€ с „ѕ¬ обаче не означава сама по себе си, че ще се стигне до по€ва на болестни състо€ни€. ¬ повечето случаи (предимно при по-млади жени) имунната система се справ€ сама с инфекци€та.

¬аксини

ѕрез юни 2006 в —јў бе одобрена профилактичната ваксина, разработена от френско-германски€ фармацевтичен концерн —анофи-јвентис. ѕрез септември 2006 тази ваксина бе одобрена и от ≈вропейски€ съюз. ¬ ≈вропа ваксината се продава под търговските марки "√ардазил" (Gardasil) и "—илгард" (Silgard).

ќчаква се през кра€ на 2007 година в —јў да бъде одобрена и разработената от √лаксо—мит лайн (GlaxoSmithKline) ваксина "÷ерварикс" (Cervarix).

 линичните изследвани€ показват, че √ардазил предпазва 100% от имунизираните жените от инфекци€ с подтиповете на „ѕ¬ 6, 11, 16 и 18; ÷ервиракс предпазва също 100% от инфекци€ с подтиповете 16 и 18.

»мунизациите са подход€щи за момчета и момичета от 9 до 15 годишна възраст, както и за 16 до 26 годишни жени. Ќай-добре е имунизаци€та да се направи преди започване на полов живот.

»мунизаци€та се прави на 3 курса. ѕървата имунизаци€ може да се направи на произволно избран ден. ¬тори€т курс е след 2 месеца, а трети€ след 6 месеца след първата имунизаци€.
Ќе се препоръчва имунизаци€ по време на бременност или остро инфекциозно забол€ване. ¬аскината може да бъде комбинирана с други ваксини, т.е. да бъде направена по едно и също време с т€х.

¬ъпреки ваксинаци€та, момичетата и жените е необходимо да продължат да си прав€т редовно пап тестове (цитонамазки).

Ќа пазара все още н€ма терапевтична ваксина. ‘ренските лаборатории “рансген (Transgene) разработват в момента ваксината TG 4001 (MVA-HPV-IL2). ќчаква се до кра€ на 2007 ваксината да бъде пусната за масово производство.
÷итирай


ћнени€: 3 097
ѕолезни връзки:

ќт форума:

ќт интернет:
÷итирай
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
1-7 от 7 отговора