Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 11 апр. 2007, 08:24 ч.
  • Преглеждания  1 530  Мнения  34  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 1 322
И така... след поредната тема от рода - "Аз така правя, вие как правите и защо?" реших, че е време да си сверим часовниците относно възпитанието на децата. Интересно ще ми е да обсъдим тук ситуации , в които сте се чудили как да постъпите и как сте излизали от тях - какво сте направили и какъв е бил крайният резултат. И при свършен факт- какви мислите са били грешките ви , какво бихте променили ако пак се случи нещо подобно.
Пример - детето ви е изяло една шепа пепеляци. Вие е сте го овикали (или каквото е там) и ...?
Хайде вие сте Hug

Реклама
# 1
  • Мнения: 3 838
Ами Коте, никой не е безгрешен. Има една приказка, че умният се учи от грешките си, а глупавия не. Аз лично се убедих, че с викане нищо не постигам. Това не означава, че не викам понякога, ама това е защото не съм идеална. Винаги, когато успея да запазя присъствие на духа, успявам много по-добре да се справя със ситуацията, отколкото в другия случай. Примерите са много. Последната голяма беля, която сътвори дъщеря ми бе, че издърпала едно от чекмеджетата на скрина, качила се в/у него, и резултата е............. счупено чекмедже. ooooh! Ами карах й се, и то много. После като се успокоих, се опитах за енти път да й обясня, че трябва да цени и пази нещата си, защото.........еди какво си, еди що си.............Да не говорим, че можеше да се нарани и удари. Освен това я наказах да седи на диванчето в стаята си, няколко часа. Съжалявам малко, че й се карах толкова, но определено смятам, че няма да го направи пак. Tired

# 2
  • В метрото
  • Мнения: 2 715
Трудно ми е да дам пример. Едно от неправилните неща, които повтарям, е, че винаги определям тежки наказания. От порядъка на "Един месец няма да сядаш на компютъра" В резултат, наказанието е отменено след един час и поуката е "Мама ще покрещи и после ще й мине" И никакво възпитание  Sad

# 3
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
И аз не съм от безгрешните майки- викам и се карам.
Викам, защото никога не чува от първия път- (говоря за голямата си дъщеричка- 7г 10м), започвам тихо и с добро- "Айде, Иве, прибирай си играчките"-....глас в пустиня.... втори път..... трети...ЕНти.... и започвам да повишавам тон, докато не изкряскам, а тя ми казва "Добре, де- чух, защо ми крещиш сега???!!!" Crazy
Не може да разбере, че всичко щеше да е много по- приятно и за двете ни, ако чуе от РАЗ, защто така, или иначе- пак става на мойто, нали?!  Grinning

Веднъж, дори я наказах лошо, когато решила да се прибере до вкъщи от градинката, без да соъобщи на никой.  Confused Бяхме навън, вярно- градинката е близо, аз съм спокойна, че тя си играе с група момиченца малко встрани, но я виждам, а и майките на останалите дечица също си наблюдават децата, за секунда съм се разсеяла по малката си дъщеричка и гледам- няма ги #Crazy Огледах се, другите са си там- играят си, а от мойта- няма и следа.... Започнах да обикалям из градинката и да я търся, ходих до магазина, до съседната градинка- никъде я няма.... Започнах да се паникьосвам, вдигнах цялата компания да я търсят вече в околията... няма я Shocked. Тръгнах към нас и я засичам по пътя... доакало й се е и решила да иде да си свърши работата вкъщи ooooh! , без, дори да сметне за нужно да уведоми някой..... Наказах я- тя седи оттатъка и реве, аз- в другата стая и рева по- силно- много ми беше съвестно...  Sad
Както и мама знае е написала-
...." В резултат, наказанието е отменено след един час и поуката е "Мама ще покрещи и после ще й мине" И никакво възпитание  Sad

...Точно, по тази причина стисках зъби... Детето трябва да разбере защо е наказано . Наказанието без повод и причина не е начин на възпитание- и едно наказание за 7 години е достатъчно, стига да е качествено  Confused

# 4
  • Варна
  • Мнения: 503
От вече 5 годишния си опит разбрах, че нищо друго не върши работа така, както обяснението. Говоря и разяснявам докато ми пресъхне устата и ми се завие свят. Особено трудно ми е било в ситуации с тръшкане по земята или едночасово хленчене за нещо. Докато мога стискам зъби и се опитвам да не избухна. Има случаи, в които не съм успявала и съм викала или посягала на детето си, но дебело подчертавам, че това няма никакъв възпитателен ефект. Просто съм си изтървала нервите Sad . Смятам, че най-трудния ми период е бил между 2 и 4 годинки. После нещата си идват постепенно на мястото. В момента голямата ми дъщеричка е доста разбрано дете. Да видим дали ще постигна същото и с малката.

# 5
  • на изток от рая
  • Мнения: 865
Търпение,търпение !Винаги си го повтарям след поредната беля или глупава(за мен)постъпка от страна на дъщеря ми!Истината е ,че не винаги се овладявам.Далеч не съм перфектната майка.Понякога повишавам тон,друг път наказвам.Извинявам и се когато не съм била права.Винаги обаче се стремя децата ми да получават топлина и любов,за да станат нормални и добри хора.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 503
Да, пропуснах да напиша, винаги давам възможно най-адекватния отговор на въпроса "защо?"(Миленка ми подсказа.)

# 7
  • В метрото
  • Мнения: 2 715
Задължително проверявам какво са разбрали.
-Мамо, може ли да си нося играчка в детската градина?
-Не
-Защооооо???
-Защото си наказана да не носиш играчка. Защото не си подреди дрехите. Утре, ако са подредени, може да си вземеш.
Дрехите, за които е наказана са 3.
На вратата усещам, че детето е нервно. Бръквам в джобчето на якето и....дребнички играчки.
-Защо ме излъга?
Плаче
-Защо плачеш? Защото ме излъга и те хванах, или защото ти намерих играчките?
-Защото ми ги намерииии.
Кажете сега, скъпи дами, къде сгреших  #Crazy  Whistling

# 8
  • София
  • Мнения: 6 036
Никъде не си сгрешила. Децата са такива.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 901
Не мога да я наказвам-ядосвам се, викам и измислям наказание, след 15мин. тя идва и започва да се гушка, да ме целува, да казва колко много ме обича, да гледа с големи невинни очички и аз отстъпвам-знам, че не съм права, че така не се възпитава, но не мога... Самата Дария ми казва-виновна съм-повикай ми, но не ме наказвай, че ми е много тъжно...

# 10
  • Мнения: 1 322
Търпение,търпение !Винаги си го повтарям след поредната беля или глупава(за мен)постъпка от страна на дъщеря ми!Истината е ,че не винаги се овладявам.Далеч не съм перфектната майка.Понякога повишавам тон,друг път наказвам.Извинявам и се когато не съм била права.Винаги обаче се стремя децата ми да получават топлина и любов,за да станат нормални и добри хора.
Така, така... И аз все това си повтарям- търпение, дръж се, тъпрение.... да, ама търпението си има край. Като всяко едно нещо.
И аз не съм от безгрешните майки- викам и се карам.
Викам, защото никога не чува от първия път- (говоря за голямата си дъщеричка- 7г 10м), започвам тихо и с добро- "Айде, Иве, прибирай си играчките"-....глас в пустиня.... втори път..... трети...ЕНти.... и започвам да повишавам тон, докато не изкряскам, а тя ми казва "Добре, де- чух, защо ми крещиш сега???!!!" Crazy
Не може да разбере, че всичко щеше да е много по- приятно и за двете ни, ако чуе от РАЗ, защто така, или иначе- пак става на мойто, нали?!  Grinning

И това толкова ми е познатооо ooooh!. Миналата седмица и двете ми госпожици си бяха вкъщи - ваканция. От понеделник до петък успяха да приберат всичко на всичко 5 играчки. Заболя ме устата да повтарям, потретвам поентвам.... Не знам и аз. Твърдо съм решила да не им помагам за детската стая. Обяснила съм им, че това си е тяхна територия - там си играят , учат, спят. И трябва да се грижат за нещата си. Единственното , което правя аз там е да им подреждам гардеробите. Дори имат възбрана да подреждат там , защотооо....нали се сещате какво ще стане ако тръгнат да оправят дрешките си Whistling. И пак е пълен хаос.  ooooh! . Не знам и аз вече по какъв начин да ги мотивирам да си подреждат... Опитвала съм уговорки- ако оправиш , ще поканим приятелче на гости с приспиване. Но не помага особенно, защото те така или иначе са си двенки - не чувстват липсата на приятелче за през нощта. Друго средство - ако подредиш бързо- излизаме на разходка, ако не успееш - няма разходка...Наказвала съм без компютър, без десерт, без детско (е, не всичко на веднъж - не съм такъв гад Wink)... Особенно при голямата(почти на 10) вече почти нищо не работи Tired Все едно не е моето дете... Станала е една такава... вечно мрънка, недоволства, ако й направя забележка за нещо винаги ще ми отговори с поне десет довода, всичките изсмукани от пръстите... на всяка моя дума има десет нейни ooooh! И после се сърди. Много се сърди. Майка ми имаше една много хубава приказка за такива моменти - " Хем насрано, хем голямо!" Mr. Green. И честно ви казвам вече не знам как да се оправям с нея. Лошото е, че малката и тя добре попива от кака си и .... става един омагьосън кръг.
Та все по-често и по-често се питам- къде греша, какво не правя както трябва...

# 11
  • София, на брулени хълмове
  • Мнения: 967
Вие какво правите, когато прословутия детски инат се развихри с пълна сила (говоря за деца под 4 год.).
При нас обикновено започва едно безкрайно хленчене за нещо, докато не си постигне своето от типа: Искам шоколад, искам шоколад, искам шоколад....... и така повече от час. Аз обяснявам, давам хиляди аргументи, но той не слуша, накрая аз не издържам, крещя, плясвам дупето, той се натъжава още повече и избухва в ридания. Знам, че ако аргумените не помагат тябва да се опитаме да отвлечем вниманието на детето, но това работи при 1-2год, но после не действа. С каквото и да се опитвам да го залъжа, когато си  е наумил нещо той не го забравя и си мрънка до безкрай. Какво правите в такива ситуации?

# 12
  • Мнения: 1 322
Вие какво правите, когато прословутия детски инат се развихри с пълна сила (говоря за деца под 4 год.).
При нас обикновено започва едно безкрайно хленчене за нещо, докато не си постигне своето от типа: Искам шоколад, искам шоколад, искам шоколад....... и така повече от час. Аз обяснявам, давам хиляди аргументи, но той не слуша, накрая аз не издържам, крещя, плясвам дупето, той се натъжава още повече и избухва в ридания. Знам, че ако аргумените не помагат тябва да се опитаме да отвлечем вниманието на детето, но това работи при 1-2год, но после не действа. С каквото и да се опитвам да го залъжа, когато си  е наумил нещо той не го забравя и си мрънка до безкрай. Какво правите в такива ситуации?
Ами аз ги оставях да си мрънкат. Казвам просто и ясно: " Ами, мамо, и аз искам да ме слушаш, ама на- не искаш ти..." То ме гледа след това умно няколко минути, после започва да мрънка пак на което аз се правя, че не го чувам. И в един момент забравя за какво иде реч и спира да мрънка. Mr. Green

# 13
  • София
  • Мнения: 3 558
Обяснявам, обяснявам докато ми пресъхне устата. Започне ли истеричен рев, ето така на инат, чакам да премине кризата и пак обяснявам и пак рев. Понякога просто не му обръщам внимание, казвам: "Вече сто пъти казах еди какво си, мама вече няма да говори по този въпрос", след около 2-3 минути рева затихва, аз сменям темата и понякога успявам да му отвлека вниманието. Наказвам и заплашвам: "Няма да пусна филмче, ако не си прибереш играчките" - и ако не ги прибере не пускам, "Няма да купя яйце, защото си наказан за това..." - и не купувам. Понякога тези методи действат много успешно, друг път нямат никакъв ефект, явно си зависи от момента, ситуацията, настроението на детето, моето ПМС и бог знае какво друго  newsm78

# 14
  • Русе
  • Мнения: 4 406
Обяснявам, обяснявам докато ми пресъхне устата. Започне ли истеричен рев, ето така на инат, чакам да премине кризата и пак обяснявам и пак рев. Понякога просто не му обръщам внимание, казвам: "Вече сто пъти казах еди какво си, мама вече няма да говори по този въпрос", след около 2-3 минути рева затихва, аз сменям темата и понякога успявам да му отвлека вниманието. Наказвам и заплашвам: "Няма да пусна филмче, ако не си прибереш играчките" - и ако не ги прибере не пускам, "Няма да купя яйце, защото си наказан за това..." - и не купувам. Понякога тези методи действат много успешно, друг път нямат никакъв ефект, явно си зависи от момента, ситуацията, настроението на детето, моето ПМС и бог знае какво друго  newsm78
това важи с пълна сила при нас. прави същите поразии, за които вече е наказван и като го питам знае ли какво ще последва, ме цитира дословно- ясно е , че е чул- разбрал-запомнил. що ме кара да се нервя тогава  newsm78 newsm78 няма милост към старата си майчица  Laughing

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт