Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 245

Здравейте на всички!
Много, много съм тъжна...На 01.03. разбрах, че съм бременна. Първа бременност, голяма радост. Дори подарих на мъжа ми теста с мартеничка около него. На 11.03. получих кафяво течение, отидох на следващия ден на доктор, направиха ми изследвания, ужким хормоните се покачваха...Течението спираше и почваше, след големи настоявания ме изпратиха на ултразвук. (Трябва да вметна, че живеем извън България и въпреки, че тук здравеопазването е безплатно, нужно е много чакане, нахалство и здрави нерви, за да се добереш до преглед при специалист). На ултразвука две девойки само се гледаха уплашено и ми избягваха погледа (нямат право да казват нещо на пациента, само предават материала на своя доктор, който пък праща заключението на семейния лекар и така се разбира резултата). Веднага разбрах, че нещо не е наред. Следващата седмица ми се обади лекаря, да съм отидела при него. Каза ми, че бебето е мъртво, не се чували никакви сърдечни тонове, никакво движение, развитието отговаряло на 6 с. и 5 дни, въпреки че трябва да е било на около 9 с.
Много ни беше тежко, мъжът ми ходеше като попарен, опитваше се да ме успокоява, ама и на него му беше много тежко.
После започна чакането за час при специалист (явно някакъв познат на доктора, доколкото мога да съдя по фамилиите - емигрант от същата националност или поне от същото вероизповедание). Звънях през един ден да питам, все пак колко време можеш да изкараш с мъртво бебче в теб? Психически е убийствено, а съм сигурна, че и от медицинска гледна точка не е особено препоръчително. Най-накрая мъжът ми се обади - не знам какво ги е солил, но на следващия ден ми се обадиха, че ако толкова много искам да го видя този велик специалист и ако мисля, че е спешно (откъде да знам - аз не съм лекар), да съм отидела на Великден в 9 часа сутринта в някаква си болница - той щял да е дежурен.
Зачеркваме ние всички планове и отиваме във въпросната болница. В моя болен мозък - да се консултирам кога най-скоро могат да ми направят кюртаж. Великият специалист започва да ми се кара, че много съм чакала (висша наглост) и ми казва, че ако искам той да ми прави процедурата, най-рано след два месеца!!! Поне ми сложи Rhogal, защото съм кръвна група 0 - и се смили да ми каже, че ако отида в спешното отделение на същата болница, там могат да ми насрочат кюртаж в рамките на деня. На другия ден се запътвам твърдо устремена към стъргане, само за да ми кажат, че нивото на хормоните ми е още високо и трябва да се повтори ултразвука. НА КОЙТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ ЧУВАТ СЪРДЕЧЕН РИТЪМ И БЕБЕТО Е ПОРАСНАЛО! Аз не спирам да им повтарям, че има някаква грешка, че не се чувствам вече бременна и кафявото течение продължава да се появява и да спира, но ме изпратиха обратно вкъщи.
През нощта получих силни болки, започнах да кървя и се занесохме отново в бърза помощ...Набодоха ме с 1 милион системи, лекарят от предния ден се чудеше къде да гледа, само не и в мене и на поредния видеозон се видя, че няма сърдечен ритъм. Чаках 14 часа да се освободи операционна, защото не бях спешен случай и най-накрая...добре поне, че лекарката на смяна се оказа слънчева азиатка с човешко отношение - както ми споделиха сестрите след това - всички ходили при нея да се преглеждат.
Това приключи...но сега много се тормозя.
Ще мога ли да има деца? Според гинеколожката - всичко е наред, вероятна причина за случката - проблеми при развитието на бебчо, по-добре, че е бил съвсем малък..., но въпреки всичко. Много е гадно да ти се случи първия път. Изпадам в настроения от пълна еуфория, че следващия път няма как да не стане, до абсолютна увереност, че никога няма да имам деца.
Имам нужда от виртуални прегръдки и съвети, ако можете да ми дадете някакви...
Лекарката каза, че след първия нормален мензис можем да пробваме пак, ама аз си мисля, че е малко рано...От друга страна - искам още утре да съм бременна!
Добре, че мъжът ми ме разбира и много си говорим...добре, че е той.
Пожелавам на всички бебчетата да се държат здраво за коремите на мамите и да се развиват по всички правила...пък дано и на мен да ми се случи...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Съжалявам  Hug

Изпадам в настроения от пълна еуфория, че следващия път няма как да не стане, до абсолютна увереност, че никога няма да имам деца.

точно така съм се чувствала и аз ... Ще имаш друго бебенце!

Не че е успокоение... но по-добре е че се е случило в самото начало... после е още по-тежко и трудно!
Смело пробвайте след месец! Желая ти безпроблемна следваща бременност!
Цитирай


Мнения: 1 363
Съжалявам за всичко, което си преживяла.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
polar_bear, много съжалявам, че си минала по нашия път.
Но искам да те успокоя, че всичко което си мислиш е нормално.
Болката още много прясна, и ние също както и ти сме се страхували за бъдещето, а я виж, повечето мами вече
са се сдобили със здрави рожби.Имай вярата, и не се предавай лесно.
Хубаво е че имаш подкрепата на мъжа ти, и това е много важно
за психическата ти нагласа. Ще имаш бебе, живо и здраво, бъди сигурна в това.
Но и аз мисля, че не е редно да пробвате скоро. Възстанови се малко, и след
това с нови сили напред. Прегръщам те силно, и знай, че ние сме тук,
и ако имаш въпроси и нужда от помощ-насреща сме.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 345
polar_bear много съжалявам за случилото ти се. Hug Hug
 Тези настроения са нормални за случая. Всички от момичетата в този форум са се сблъскали с тях. Едни вече са ги преодолели други все още се борят с тях. А пък има и доста от нашите дето вече са бъдещи или настоящи мами. Много болка и тъга има сред нас, но пък надеждата винаги е жива. Никога неспирай да се надяваш и да вярваш, че един ден и ти ще си гушкаш твоето малко бебче.
 Поразрови се малко. Прочети мякоя и друга тема и ще видиш колко щастливи майчета си имаме и ние........
 Желая ти успех и скорошна нова и безпроблемна бременност.  bouquet
Цитирай

Разград-София

Мнения: 272
Много съжелявам за случилото се !!  Sad   Hug
Цитирай


Мнения: 3 156
Истината е, че на човек му трябва известно време да си стъпи на крака. Повечето от нас са изживяли страховете ти за бъдещето.  Ще имаш бебе. Но не бързай. Казвам го от личен опит. Първо се успокой, опитай се да приемеш доколкото е възможно случилото се и да свикнеш с мисълта за него. Едва тогава - отново на фронта.
Винаги, когато искаш да излееш емоциите, болката, страховете си - пиши.  Hug Този форум може да ти помогне така, както хората и около теб невинаги могат - просто защото всички тук познават пътя на болката.
Впрочем - изумена съм от написаното за отношението на докторите към теб. Започвам да си мисля, че имам късмет, че съм в БГ.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
polar_bear, дано скоро всичко остане в миналото като лош спомен.  Hug Hug Hug
Цитирай

Ruse

Мнения: 366
Polar_bear, кураж, мила  Hug
Съжалявам за това, което си преживяла. Не се забивай в черни мисли. Бъди уверена в добрия край на следващата ти бременност. Аз съм уверена. Наистина добре е да изчакаш поне 2 редовни цикъла да минат и тогава смело напред. Бъди силна, ние сме с теб.
Цитирай

София

Мнения: 1 408
Съжалявам за ужаса,който е трябвало да изживееш.
Аз също си мисля,че е добре да изчакаш да мине малко време и тогава пак отначало.Възстанови се психически и всичко ще е наред

Впрочем - изумена съм от написаното за отношението на докторите към теб. Започвам да си мисля, че имам късмет, че съм в БГ.
Да и аз точно това си помислих,направо не мога да повярвам,че нашите д-ри всъщност май не са чак толкова безчувствени и некадърни
Цитирай


Мнения: 245
Благодаря ви, момичета...Да знаете, че помагате. Много.
Впрочем - изумена съм от написаното за отношението на докторите към теб. Започвам да си мисля, че имам късмет, че съм в БГ. 
А колкото до отношението на лекарите - донякъде съм съгласна, въпреки че според мен касапи има навсякъде. Тук повечето бяха с човешко отношение, но безпомощни да направят нещо, което не се вписва в системата (например - колко трябва да се чака). Вече си знам урока - за всяко нещо се отива до спешното - чака се, но става поне в рамките на деня, дори и да се налага преглед при специалист. А пък хубавата, доколкото може да се нарече така, изненада от днес е, че имам писмо от болницата със списък на всички процедури, лекарства и манипулации, които са ми правени и пожелания за бързо възстановяване.

Цитирай

Варна

Мнения: 995
Изпращам ти много прегръдки и подкрепа. Пожелавам ти възможно по-бързо да се справиш с изживяната болка и да намериш нови сили да продължиш напред! Всяка от нас тук знае през какви трудности е преминала и винаги бихме ти помогнали със съвет.
Цитирай


Мнения: 82
Мила ,зная 4е каквото и да ти напиша,няма да успея да отнема поне малко от болката ти.Думите са безсилни пред мъката на една майка, изгубила рожбата си.Но повярвай ми,с времето тази болка става все по-малко изпепеляваща.Аз загубих моето бебе преди 40дни,бях бременна в 5-ия месец и ве4е усещах как се движи в мен.След аборта минах през вси4ки състояния описани от теб,дори на няколко пъти стигнах и до наркотици.Но ето 4е времето минава и ти усещаш,4е трябва да се вземеш в ръце-дължиш го на мъжа си,на себе си и най-ве4е на следващото беб4е,което 4ака да бъде за4енато с много оби4,от една спокойна и психи4ески стабилна майка.Ти никога няма да забравиш щастието,което си изпитала на 01.03 и последвалата не4овешка болка,винаги в сърцето ти ще има едно къс4е,запазено само за твоето изгубено бебе,винаги,когато нощем погледнеш небето,ще има една звезди4ка,толкова малка,4е само ти ще я виждаш и тя ще носи името на малкото ти ангел4е,но трябва да намериш сили и да продължиш напред-там някъде в бъдещето те 4ака твоята прекрасна рожба,твоето щастие.......За сега се радвай на малките неща от живота,а голямата радост ще дойде непременно много скоро.От цялото си сърце ти желая след месец, два да се похвалиш с най-прекрасната новина.Пък може и да се срещнем в някоя от от4етните теми,тъй като живот и здраве и ние по това време ще подновяваме опитите.Прегръщам те силно и ти желая топлина по дланите и много слън4еви сънища Hug
Цитирай

София

Мнения: 200
Топъл и сърдечен поздрав от България. Където и да си по света има хора и ...хора. Много тъжно че не си случила на лекари професионалисти, които освен да те лекуват в такъв момент да ти окажат и морална подкрепа. Не трябва обаче човек да се предава. В такива трудни моменти аз се опитвам да "заредя позитивна дискета в главата си". Опитай може да ти помогне...мисли позитивно за бъдещето и желаното бебче няма как да не се появи отново. А от мен една голяма виртуална прегръдка и дано да съм ти за ''кадем'' ... Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.