Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-2 от 2 отговора
Захранване на кърмачето - педагогическо захранване
Руска схема на захранване

Вече никой от лекарите, компетентни по въпросите за кърменето, не препоръчва започване на захранването по-рано от 6-ия месец от живота на бебето. За вредата от соковете, като първо захранване вече отдавна е известно в съвременната медицина. Майчинато мляко обезпечава на бебето средно за година всичко необходимо – витамини, микроелементи, минералви вещества. Затова главното е – не бързайте.
Как е правилно и “без загуби” да се започне захранване на кърмачето?Ще караме подред.


Главното е майчиното мляко!
Самото определение “захранване” носи в себе си особен смисъл. Основната храна на бебето си остава майчиното мляко, а всичко останало е приложение към основното, второстепенно, допълнително, почти нямащо хранителна стойност в началото.
Захранването трябва да започне тогава, когато бебето дава “сигнали” за готовност. Седейки на коленете на майката то иска и се протяга към храна в нейната чиния. Това обикновено става към 6-ия месец от живота на бебето.
В него вече се появява устойчив интерес към храната, интересно му е какво яде мама и е готово да опита. При това продължава да се засища от майчината гръда, а само се запознава с храната от нейната чиния. В съзнанието на бебето тези два процеса нямат никаква връзка. То не се стреми да се засити с това което опитва, защото…..да яде сега не иска! Но то иска да подражава на мама. На него му е интересна храната от гледна точка на запознанството и подражание на действията на възрастните, а не защото е гладно. Малкото продължава да бозае и количеството на тези хранения за ден са не по-малко от 12 пъти. Тази честота и количеството е необходима за поддържане на стабилна лактация. Основните кърмения, необходими за засищане и растеж на бебето са – винаги преди сън, след събуждане и нощем. А когато е будно, кратко бозаене за успокоение и психологически комфорт на детето.


Аз ям като възрастен!
Известно е, че запознанството с тези продукти, които яде мама и цялото семейство, е доста преди самото раждане на бебето. Чрез плацентата вътреутробно, бебето получава “знания” за окръжаващата го среда и неговото бъдещо семейство. Заедно с всички необходими вещества за живота си, то получава ферменти и информационна база за това, какво днес е яла мама.
Половин година след ражданито си, проявявайки неочакван интерес към съдържанието на майчината чиния, малкото дете с езика на жестовете иска да му се даде именно това. Ако му се даде парченце от чинията с размер на трошичка или малко по-голямо, а след това за кратко да бозае, то със своето мляко майката му предава ферментна информация за това, как е нужно да усвои и преработи тази храна, която тя самата е яла.
Продължава познанството с “вече познатото”. По този начин за бебето се опростяват задачите, свързани с усвояването и преработката на храната, снижава се риска от възникването на алергии към определени храни.
За сега бебето е твърде малко, то получава храна изключително само за да се запознае с нея и в много малки количества, без да се има за цел да се наяде. Това може да бъде сладка, солена, пикантна храна. Но ако това е малко парченце – колкото глава на кибритена клечка, то за бебето няма разлика, защото самото то е много малко. Това се отнася и за формата на парченцето. Употребявайки думата “парченце”, имам пред вид парченце в прекия смисъл на думата. Започвайки захранването с парченца, се решават отведнъж няколко проблема, изключително важни за порасващото човече. Като първо- навика за дъвчене и гълтане се придобива само на практика, в определено от природата време. Наличието или отсъствието на зъбки няма никакво отношение към захранването. Да се учи да дъвче и гълта бебето е готово след изчезването на сукателниат рефлекс, чак след 6-ия си месец. За това е нужна твърда храна във вид на малки късчета от чинията на мама. Като второ – това е физиологично необходимо за стомаха, все още неподготвен за големи натоварвания след млякото, което се усвоява в червата, а не в стомаха. Храна, която се приема във вид на твърди късчета, има малка площ, която се допира до лигавицата. След съприкосновението със стомашната стена и предавайки информация, късчето преминава нататък през стомаха транзит. Като трето – белтъчинната храна започва помалко да се усвоява от бебето след 9-ия месец. Варивата се усвояват частично след година, плодово-зеленчуковата храна след 4 години. Това може да се види на “изхода” в акото на бебето. Моркови, зеле, ябълка “излизат” в този вид, в който са влезли. Започвайки захранването с цел засищане на детето, например с ябълково пюре, може да се получи на “изхода”…..ябълково пюре. А ако това е малко късче ябълка, то преминава през стомаха без да го травмира, а целта е запознанство с ябълката.
Само че ябълките и въобще плодовете и зеленчуците не са основната ни храна. Кои продукти всъщност съставляват основно храната днес на едно обикновено семейство? Месо, картофи, боб, леща, сирене, риба, зеле и т.н. – това са все белтъчинни и въглехидратни храни. Именно тези продукти най-често от всичко се намират в чинията на мама, ако тя не отдава предпочитанията си само на плодови и зеленчукови блюда. Вие никога няма да видите на “изхода” на бебето, което е на годинка сирене например, даже да го е яло на по-големи късчета. С усвояването на сирене и месо то няма проблеми.А виж морков….
Началото на захранването трае няколко месеца от момента на първият път, когато у бебето постепенно се увеличава потребността от друга храна, освен майчиното мляко. Постепенно то иска все по-големи количества късчета за едно сядане на масата. Увеличава се и размера на късчетата. При това храната за бебето е също толкова полезна, както и когато е било на 6 месеца. В течение на една година то се запознава с бита на семейството, с продуктите за четирите сезона на годината.


Мама – конкурент на масата
Ние вече споменахме за това, че майката не трябва да прави отити да нахрани бебето. На масата тя е длъжна да демонстрира, че е конкурент в храненето. Нейната цел не е да нахрани бебето, идеята е да го накара само да иска храна, както и в началото на захранването. Ако майката яде с апетит и удоволствие, демонстрирайки това поведение, бебето ще й подражава. Та нали интереса към храната на възрастните не е нещо друго, освен желание да се подражава на мама в това, което прави тя с тази храна. В ситуации, когато здравото бебе не са опитвали да нахранят с помоща на уговорки и други методи, то яде винаги с апетит и удоволствие. На него му харесва да яде, няма отрицателно отношение към храната, то яде много внимателно и се отнася към масата, като към голяма ценност. Понятието, че яденето е ценност, се формира в бебето само в резултат на неговото наблюдение върху майка му и нейното поведение на масата. Късчетата от чинията на мама попадат в устата на бебето само след като то сигнализира на мама за своето желание. Решение за това, да обядва сега или не, трябва да бъде осъзнато решение на детето, а не на възрастния човек.
Малките деца се хранят много разсеяно. На тях постоянно са им необходими малки почивки, и то често и за малко. Те сядат на масат заедно с останалите членове на семейството, заедно с гостите, в промеждутъците хапват оттук-оттам.


Как изглежда на практика началото на захранването на едно кърмаче?
Мъничето седи на коленете на мама до масата и периодично иска от нея късчета от чинията. Мама, като конкурент понякога подарява на бебето по нещо, демонстрирайки важността и ценноста на храната. Ако отначало интересът на бебето към храната е малък и започва да се разсейва, мама го сваля от коленете си, дава му в ръка едно късче и продължава сама да се храни.
Когато е почти на годинка, бебето се премества на отделен стол, съобразен с неговите размери, за да започне само да се пресяга към масата. То вече има своя чиния, вилица и лъжица. В чинията се слага неголямо количество храна, с разчета да е по-малко, от колкото то може да изяде. На тази възраст бебето умее да пие от биберона, пие за сега малко, защото основното количество течности получава от майчиното мляко. При това продължава да се храни на общата маса. По време на ядене столчето се приближава плътно до масата на възрастните. По време на ядене играчки няма. Никой не забавлява детето по време на ядене, и не му се прадлага “хайде една лъжичка за мама, тати и пр.” Всички са заети само с хранене.


Храна и възпитание
Ще дадем пример. Основната задача на едно дете до 3 години е да се запознае с бита и стила на хранене на своето семейство и да се научи да се държи на масата като “прилежен” възрастен. В тази връзка бебето се научава на семейните традиции. Всичко, което правят възрастните на масата, това се учи да прави и детето. То се учи да приема като храна това, което ядат всички в семейството на общата маса. Учи се да ползва лъжица и вилица, салфетки, да казва “благодаря”, да моли за допълнително, да си почиства само мястото за хранене. Всичко това детето научава, гледайки от възрастните и подражавайки им. Тези норми на поведение, майката внушава на детето от първите дни, когато започна да го захранва и запознава с храната на възрастните. По време на сензмоториката си, детето де учи да борави с приборите и да се храни прилично. За решение на тези педагогически задачи за формирането на хранителните навици на детето има няколко прости правила :

1. Правилата за поведение на детето в кухнята и на масата налага майката. Тя като първо не трябва да е обременена с грижата за храненето на детето, доколкото това ще даде предимство за детето. Отделно за него нищо не се готви и храната не се смачква на пюре. Храната трябва да бъде разнообразна, богата на белтъчини и въглехидрати. Диета за кърмачката и бебето може да има само в случай на заболяване.
2. Няма ограничения в броя на кърменията. Това може да става и на масата, но без отделяне от трапезата. Детето получава твърди късчета от тази храна, която е приготвена за цялото семейство и която яде мама.
3. Напитки и въобще течности, детето опитва в неголеми количества. Обема на изядената храна от детето се увеличава само в зависимост от това дали ще поиска повече и то постеренно и много бавно..
4. Детето яде на общата маса и заедно с всички.
5. Между основните сядания на масата на детето се дават малки късчета. Възрастните ядат с апетит, без да отделят конкретно внимание на детето..
6. Храната на масата трябва да бъде в ограничено количество, за да не остане детето с впечатлението, че храната се изхвърля.
7. Майката не бива да позволява на детето да си играе с храната, като я бърка, хвърля, плюе и пр. Храната се използва само “по предназначение”.
8. Ако детето не е изяло своята част от храната или я остави в чинията, майката я дояжда сама мълчаливо, демонстрирайки по този начин ценноста на храната.

Ако вашето кърмаче за сега не порявява интерес към храната, имайте търпение и не тормозете детето.


Преведе Shali от сайта на www. http://dite-titechka.narod.ru
Цитирай


Доста логично!
Най-големия проблем ще бъде с натиска на баби, свекърви, лели .."Ама как така!!!????"
Но смятам да пробвам
Цитирай


Ако искаш присъедини се към нас-има вече доста майки, захранили педагогически.
Ето я нашата темичка:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=203750.msg5745451#msg5745451
Цитирай


1-2 от 2 отговора