Вие как бихте постъпили?

  • 3 322
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 091
Преди да напиша за какво става въпрос, искам да кажа, че тук въобще не фиксирам определена националност за въпроса си , защото двойката при която бяхме на гости беше от две националности( и двамата не БГ обаче), та не мисля, че е въпрос до националност.
Бях на гости, при наши познати с двете деца. С жената се разбираме прекрасно, с малкия и син на 13 също, с две думи много ми беше приятно като ме поканиха. Аз предвидливо се бях запасила с играчки и филмчета за малкия, с играчки и храна за Ели и т.н, както си му е реда. Отидохме, ( съпруга на жената го нямаше) Калин и нейното момче се заиграха да си правят рали с колички с дистанционно в кухнята, а аз, жената и Ели бяхме в хола. Прибра се съпругът на жената и започна да прави забележки на Калин да не карал колите с дистанционно в хола, защото щял да му надраска пода . ОК, разбирам му съображенията и казах на Калин да се преместят в кухнята, където домакинята беше разрешила преди това. Премести се Калин, но съпруга и и там му каза, че не можел да кара, по същата причина, накрая се оказа, че и в детската не може, въобще ясно беше, че трябва да остави колите, които беше изкарал сина му да си играят. Обясних на Калин, той макар, че беше объркан защо му се карат ги остави. Казах им да си намерят някакво друго занимание. В общи линии, с каквото понечиха да се занимават, 100 пъти им направи забележка домакина. Все пак бяхме в техният дом, опитах се да разбера, позабравили са хората как се държат децата на 3.5 и че не може като възрастни да стоят просто със скръстени ръце на масата. Искам да подчертая, че на този етап не бях изнервена, просто приех, че това са правилата в техния дом и ние като техни гости сме длъжни да ги спазваме, също както като ми дойдат гости у дома считам, че те трябва да се съобразяват с правилата в моя дом. До тук всичко ОК.
Докато слагахме масата обаче, тримата ( домакина, сина му и Калин решиха да слязат на долния етаж за да покажели на Калин някакви влакове ( честно казано бях със заети ръце с Елена и не се задълбочих особено в това какви точно са влаковете). Това следваше от разговор между нас възрастните, в който споменах колко много Калин харесва влакове, колко има в къщи, колко филмчета има с тях и т.н. После обаче домакинята каза дайте да седнем да вечеряме първо и тогава ще слезете при влаковете. Седнахме, Калин се държа страшно възпитано през цялото време, само от време на време споменаваше колко много иска да слезе да кара влака, като домакина много кратно му каза, че като свършим да вечеряме, ще слязат долу. Точно 1ч. и 45 минути прекара Калин на масата без да мръдне, заедно с възрастните и чакаше всички да станат от масата и тогава попита дали  може да слязат при влаковете. Тръгнаха да слизат надолу и аз понеже имаше стълби, му казах че ще сляза с него ( може да съм параноя, ама нещо не ми се искаше да го пускам сам).
Слязохме и в това огромно мазе, което беше под цялата къща и беше направено като стая имаше 6-7 огромни маси с релси и влакове, от тези електрическите. Бяха направени изкуствени планини, мостове и т.н. Много красиво и направо зашеметяващо за възрастен, какво остава за едно малко 3.5 годишно момченце, което е направо болно на тема влакове. Всичко се пускаше от едно копче. Въпросният домакин отказа на Калин да го натисне и започна да му се кара да не пипал, както и че само той имал право да пуска влака да върви. Калин нищо не пипна. Просто седна на пода и започна тихичко да плаче докато влаковете вървяха около нас.

Въпросът ми е, как бихте постъпили вие в тази ситуация?

Ще ви кажа аз какво направих. Опитах се да успокоя Калин, но той плачеше толкова безутешно и беше толкова разочарован, че дългоочакваната среща с въпросния влак се оказа, че трябва да е на принципа гледай без да пипаш, че аз реших, че е най-добре да го прибера у дома. Не е правил сцени, просто плачеше и ме питаше защо не може той да " кара" влака.
Запазих пълно самообладание, престорих се пред домакините най-лицемерно, че нищо не се е случило, събрах нещата на децата и просто си тръгнахме. Домакинята непрекъснато се извиняваше, дори ни изпрати до нас и си личеше колко неудобно се почувства, а мъжа и само каза, влаковете са си мои и никой друг няма право да ги пипа и с това се приключи въпроса. Това разбира се се отнася и за децата му.
 Сега ще ви кажа, защо се ядосах.
Не защото Калин не можа да пипне влака. Разбирам, човекът си има хоби, не желае да му се пипат нещата. ЗАЩО тогава въобще направи въпрос да ги показва на това малко дете??Ако не му беше казал, че има влакове ( нито веднъж не каза, че не може да ги пипа преди това, каза да слязат да си "играят", явно имаше предвид той да си играе), Калин нямаше от къде да знае, нито щеше да се разстрои, че не може да ги пипа. Калин е достатъчно малък, за да не може да направи разлика между колекционерски играчки и играчки за игра, особено след като му казват, че ще си играят с тях. Освен това Калин не е от децата, на които всичко им е разрешено, знае че има неща, които не са позволени, но да му кажат, че ще си играе с нещо и после да му го измъкнат под носа...това просто не мога да го разбера.
След това се замислих дали моята реакция беше правилна.
Когато аз каня някого на гости освен, че изисквам да се съобразяват с моите правила обикновено се съобразявам с хората, които каня и начина, по който ще ги забавлявам. Какво точно трябваше да прави това малко дете там? Изрично ме бяха поканили с децата, за да си поиграели. Как точно си го представяха не знам. Всяко друго дете на мястото на Калин би пощуряло от това гости, 100% съм сигурна. Факта, че аз много го строявам беше причината да се държи възпитано, но се чудя, дали наистина реагирах правилно?? Виждайки го колко обиден и разочарован беше, просто ми стана толкова мъчно, просто нямам думи.
А тук....тук се научих на невероятно лицемерие! Много пъти съм виждала такова отношение, явно и аз съм прихванала от тукашните нрави. Рядко в такава ситуация някой местен би го направил на въпрос, но съм сигурна, че би се чувствал по същия начин както аз.
Вие как бихте реагирали? Мислите ли, че и вие сте се "адаптирали" към лицемерието в такива ситуации?


Извинете ме, че стана толкова дълго, не знаех как да го съкратя.

# 1
  • usa
  • Мнения: 2 113
твоята история приемам като поредното доказателство за това, какви деца си остават мъжете цял живот...
иначе смятам, че си постъпила правилно, направо ти се възхищавам за реакцията. аз не бих могла да се сдържа да не пусна някой ехиден, циничен коментар тип шегичка, с който най-вероятно бих обидила и жената, която очевидно няма вина за обидата на калин. купи му на момчето някоя нова книжка за влакове или му започни подобна колекция, с която обаче му разрешавай да си играе. магазините за този тип влакчета и аз ги обожавам, от време на време водя даниел в един такъв, обаче продавачът там му разрешава да пуска и спира влака и дори свирката му...

# 2
  • Мнения: 1 215
Не знам как бих реагирала. Може би като теб, за да не наскърбя домакинята.
Но още след забележките за колите, щях да си имам едно наум. И още повече щом веднъж е разрешено в кухнята, пък после не може. Не е редно да се правят многократно забележки на гост- дете по този начин. Ти би ли го направила? Дето има една дума, ще се скараш на своето дете, за да те разбере чуждото или ще отвлечеш вниманието им, има си начини 1000.
А има хора, които ще им теглят една и ще си грабнат нещата набързо. Понякога е по- добре да си от тях.

# 3
  • Мнения: 3 367
слу1вала ми се е близка до описаната ситуация
браво на Калин!(при нас беше по-драмати1но,съвсем не седя 1.30 мин спокойки Mr. Green)
сторих като теб,тръгнах си
на другия ден заведох дете да се наиграе с "обекта на желанието" в един близък магазин,купих и по-проста версия и многократно я похвалих 1е не е "пипала като не дават",говорих много за какво искаме и какво може..до днес го помни оба1е,тези неща им правят ужасно впе1етление и за това най-много ме боли мен..
не бих отишла отново у тези хора,с жената бих поддържала връзка,зву1и да е 1итава и не е виновна за поведението на съпруга си

# 4
  • Мнения: 7 091
Не знам как бих реагирала. Може би като теб, за да не наскърбя домакинята.
Но още след забележките за колите, щях да си имам едно наум. И още повече щом веднъж е разрешено в кухнята, пък после не може. Не е редно да се правят многократно забележки на гост- дете по този начин. Ти би ли го направила? Дето има една дума, ще се скараш на своето дете, за да те разбере чуждото или ще отвлечеш вниманието им, има си начини 1000.
А има хора, които ще им теглят една и ще си грабнат нещата набързо. Понякога е по- добре да си от тях.

Това, което мен ме ядоса е, че Калин не правеше нищо, което преди това не му беше разрешено, а и домакина не каза направо, че не може да играят никъде, след като преди това можеше на същите места, а просто като се преместеха в друга стая им правеше забележка, а аз обяснявах на Калин, защо не може да играят там.
Мислех си да си тръгна по-рано, но честно казано не исках да обидя домакинята, която се беше приготвила много и очевидно много се радваше, че сме им на гости. А може би трябваше...

# 5
  • Мнения: 7 091
слу1вала ми се е близка до описаната ситуация
браво на Калин!(при нас беше по-драмати1но,съвсем не седя 1.30 мин спокойки Mr. Green)
сторих като теб,тръгнах си
на другия ден заведох дете да се наиграе с "обекта на желанието" в един близък магазин,купих и по-проста версия и многократно я похвалих 1е не е "пипала като не дават",говорих много за какво искаме и какво може..до днес го помни оба1е,тези неща им правят ужасно впе1етление и за това най-много ме боли мен..
не бих отишла отново у тези хора,с жената бих поддържала връзка,зву1и да е 1итава и не е виновна за поведението на съпруга си


Определено няма да отидем у тях повече, това категорично не мисля, че ще се случи! Naughty Най-много ще си каня жената на гости, синчето и също е много приятно дете и много се забавляват с Калин. Като се прибрахме Калин си взе неговото влакче Томас, което пуши и свири (подарък за 3-тия му рожден ден) и почна а си играе с него. Страшно е паметлив и той, сигурна съм, че няма да иска да отиде у тях на гости, да не говорим, че съвсем не храни топли чувства по отношение на чичкото  Laughing

# 6
  • Мнения: 7 091
твоята история приемам като поредното доказателство за това, какви деца си остават мъжете цял живот...
иначе смятам, че си постъпила правилно, направо ти се възхищавам за реакцията. аз не бих могла да се сдържа да не пусна някой ехиден, циничен коментар тип шегичка, с който най-вероятно бих обидила и жената, която очевидно няма вина за обидата на Калин. купи му на момчето някоя нова книжка за влакове или му започни подобна колекция, с която обаче му разрешавай да си играе. магазините за този тип влакчета и аз ги обожавам, от време на време водя Даниел в един такъв, обаче продавачът там му разрешава да пуска и спира влака и дори свирката му...

Ох, направо не ми се иска да отварям темата, какво пък толкова щеше да му стане на това влакче, ако Калин беше натиснал копчето за включване на тока, при което всички влакчета тръгваха.  ooooh!
Ако не друго, поне сега ме улесниха за подаръка за рождения му ден Simple Smile
Много съм горда от него обаче, че се държа мъжки, въпреки ситуацията, но все пак нещо ме е стегнало за гърлото.  Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 2 257
Не знам как бих постъпила, защото не съм го изпитала и не мога да правя свободни интерпретации, но според това, което чета, мисля, че си постъпила съвсем нормално. След всичко описано не ти е оставало нищо друго, освен да си тръгнеш. Частта за лицемерието няма да я коментирам подробно, смятам, че на моменти е здравословно обаче, да излицемерничиш в името на дипломацията, в случая между теб и жена му на този вдетинения (тя е твоя позната и ти знаеш най-добре може ли или не може да лицемерничиш с нея). Изобщо аз не мисля, че лесно може да се коментира ситуацията, защото не познаваме твоите хора и не сме видели с очите си нещата, та каквото и да напишем, ще са подобни и общи приказки. Но ми дожаля за Калин, очевидно е кротко и възпитано, чувствително дете и е тъпо след толкова чакане, да го излъжат така. Няма ли музей на влакове или нещо такова наоколо, да отиде и да се нагледа на истински, големи машини - представяш ли си каква радост ще е?

# 8
  • Мнения: 7 091
Не знам как бих постъпила, защото не съм го изпитала и не мога да правя свободни интерпретации, но според това, което чета, мисля, че си постъпила съвсем нормално. След всичко описано не ти е оставало нищо друго, освен да си тръгнеш. Частта за лицемерието няма да я коментирам подробно, смятам, че на моменти е здравословно обаче, да излицемерничиш в името на дипломацията, в случая между теб и жена му на този вдетинения (тя е твоя позната и ти знаеш най-добре може ли или не може да лицемерничиш с нея). Изобщо аз не мисля, че лесно може да се коментира ситуацията, защото не познаваме твоите хора и не сме видели с очите си нещата, та каквото и да напишем, ще са подобни и общи приказки. Но ми дожаля за Калин, очевидно е кротко и възпитано, чувствително дете и е тъпо след толкова чакане, да го излъжат така. Няма ли музей на влакове или нещо такова наоколо, да отиде и да се нагледа на истински, големи машини - представяш ли си каква радост ще е?

СТРАШНО ТИ БЛАГОДАРЯ!!! Даде ми чудесна идея!!! Ще ходим в Скрантън другата седмица и непременно ще го завесем в музея на влаковете там!! Бях забравила съвсем за него!   bouquet

# 9
  • Мнения: 318
И аз като теб бох постъпила, сбогувам се, взимам си децата и си тръгвам.
Стана ми болно за Калин. Все едно, че моето дете са оскърбили така. Аз мразя някой да й причинява болка и тя да се чувства зле, при това съвсем незаслужено, с чувствата на децата ми компромиси не правя. Връзка с жената бих все пак поддържала, но не бих си завела децата пак у тях.

Въпросният домакин, така, на първо четене, ми се струва пълен с комлески и мнооооого непохватен с деца. С това нищо не можеш да направиш. Предполагам, че Калин е бил много впечатлен от цялата щуротия и ще иска да говори за това в следващите няколко дни. Говорете, обяснявайте, помогни му да го ''извади'' с негови думи, може би ще му е по-лесно да го възприеме, без да остане много горчивина в него. Както и идеята н а G&J да го заведеш на място с много влакове.
И последно, за лицемерието, много добре те разбирам, тази черта ми е страшно неприятна у северноамериканците, ама какво да правя, не можеш ги промени. Нагодила съм се така, че да ми прави най-малко впечатление, в работата ми най-го усещам. В личните ни контакти е по-лесно, все пак ние си избираме приятелите, елиминирам лицемерните от раз.

# 10
  • Мнения: 7 091
Чак сега си легна ( Калин) и както беше сънен ми каза " Мамо, купи ми влак като на чичкото, ще слушам". Cry

# 11
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Ох, милото детенце! Мъчно ми стана за горкичкото как седнало да си плаче безпомощно на пода и чак до вечерта си е мислило за случката. Те дечицата са толкова впечатлителни - но браво на твоят юнак за доброто държание, а също и браво на мама Tandoori, за това, че си е научила детето да слуша  Hug
Аз бих му дала някаква награда, затова че се е държал послушно - играчка или ти си знаеш той какво харесва.
Интересно ми стана, че споменаваш националности в началото - любопитна съм!
Щом си го споменала, значи наистина си мислиш, че има връзка.
Аз не бих си завела дечицата пак при тези хора - но ти си решаваш в крайна сметка. Важното е, че си сподели с нас и се надявам да ти олекне на сърцето. Детенцето ти е много добричко - гордей се с него!  newsm10

# 12
  • Мнения: 1 184
Миличкото Hug! Браво на Калин, че е толкова послушно и умно дете!
И аз бих постъпила като теб, но след като съм направила забележка на господина /интересно ми е как ли техните деца играят в тази къща, където не се пипа нищо и подовете се надраскват толкова лесно  Thinking/.
За лицемерието напротив, в БГ бях по-лицемерна с цел запазване на добрия тон. Тук се научих да бъда по-откровена. За мен семейството ми е по-важно и не бих си мълчала. Но определено ти си постъпила по-добре. Аз не бих се сдържала и вероятно бих обидила и домакинята /без да желая/, макар че не знам защо тя още от началото не те е предупредила какъв е съпругът й или не му е направила забележка да се успокои малко. Става въпрос за деца все пак  newsm78.

# 13
  • Мнения: 7 091
Ох, милото детенце! Мъчно ми стана за горкичкото как седнало да си плаче безпомощно на пода и чак до вечерта си е мислило за случката. Те дечицата са толкова впечатлителни - но браво на твоят юнак за доброто държание, а също и браво на мама Tandoori, за това, че си е научила детето да слуша  Hug
Аз бих му дала някаква награда, затова че се е държал послушно - играчка или ти си знаеш той какво харесва.
Интересно ми стана, че споменаваш националности в началото - любопитна съм!
Щом си го споменала, значи наистина си мислиш, че има връзка.
Аз не бих си завела дечицата пак при тези хора - но ти си решаваш в крайна сметка. Важното е, че си сподели с нас и се надявам да ти олекне на сърцето. Детенцето ти е много добричко - гордей се с него!  newsm10


О, не! Аз споменах, че не искам да конкретизирам националности, защото не мисля, че е до национална черта и понеже пиша от САЩ и не искам да прозвучи, че "американците" са такива и онакива, както обикновено се развиват подобни теми, затова и писах, че са смесен брак и т.н.. Както казах не мисля, че оказва влияние в този случай, по-скоро са други фактори.
 А за оплакването си права, ей така бях напушена като се прибрах в къщи! После се чудех дали постъпих правилно, защото за първи път се сблъсквам с подобна ситуация.  newsm78 Много благодаря на всички момичета, които коментираха, опитах се да си сверя часовника, че не съм реагирала така просто в афекта си.  Peace

# 14
  • Германия
  • Мнения: 8 085
Божичкооооо, какви мухльовци има по света Shocked Този го тресат комплекси!

Ти много добре си реагирала, идеята с музея на влаковете е супер.
Нагушкай малкия мъж, и той се е държал достойно! Hug

Общи условия

Активация на акаунт