Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Училища
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
"Човечеството дължи на децата най-доброто,което може да даде..."

Декларация за правата на детето на ООН

От доста години вече сме свидетели на демократични промени в образованието. Все нови и нови въведения! Промяната е прекрасно нещо, но нека си признаем резултата - България бе на едно от челните места в световен план като образователна система. В момента се намира на едно от последните! Дори не е необходимо да привеждам статистики за доказателство. Няма родител, който поне веднъж да не  е казал "...когато ние бяхме ученици...". Аз не съм сигурна, колко добре е било "тогава", но със сигурност трябва да приемем факта, че сега нещо не е наред...

Събота вечер. В подлеза на бул. България и Фритьоф Нансен се е събрала живописна групичка млади хора, очакващи сред смехове, хапливи закачки и алкохол поредното „музикално преживяване" в някоя от дискотеките наоколо...
- Да скиваш, майна, мойта кифла с друг организъм движи...
- Бе аз ‘ко съм на тебе, че й скинем главата... Па на оня че му счупим ченето...

„Абитуриент счупи ченето на връстник"
„Пиян ученик наръга приятел"
„9-годишният Асен погубил с камък Мурад"
„Ученичка наби даскалица"

Това е само малка част от вестникарските заглавия през последните седмици.
Нека поразсъждаваме - какво, всъщност не е наред? Може би това, че децата ни са като на война докато са в училище - почти няма ден без прояви на силна агресия. А, което е особено потресаващо, докато едни от децата ни се бият до кръв, понякога дори до смърт, останалите ги заснемат на видеоклип, който да публикуват в интернет! Дали не е дошло времето да се замислим за начина, по който възпитаваме децата си и за ценностната система, която изграждаме в тях?
Друг пример - през голямото междучасие всички бързат устремени зад съседния жилищен блок. Защо ли? Много просто - там се раздават цигарите с марихуана! И после класната изпада в недоумение защо "Петър, Иван, Мария..." припадат от смях на чина, при положение, че тя не е казала нищо смешно! Да, никак не е смешно! Ако можеше и да не е вярно...
И още - учебните часове вече са свършили. Разбира се за доста от учениците те свършват още със започването си - и въведената от министъра на образованието мярка за водене на статистика, относно отсъствията на учениците не променя нещата! Но моля ви се, как една статистика ще принуди някого да не бяга от час - звучи несериозно, нали? За съжаление, обаче друго решение засега няма. Ще трябва да разчитаме единствено на статистиката, като мярка за принуждение на децата ни да влизат в час! А другата мярка, може би е, родителят наистина да се интересува какво прави собственото му дете, защото в един прекрасен миг може да бъде сериозно "изненадан", от това, че детето му от седмици не посещава училище! Тук основното безпокойство произтича от масовостта на проблема. Но нека помислим, какво се случва когато учениците вече не са в училище? Аз мога да ви осведомя от лични наблюдения и статистика. Тази статистика не е официална, не е министерска, но пък затова е самата действителност! Та след училище (често, дори по същото време) децата ни са в кафенетата около училище (там не пият само кафе, повярвайте), в Интернет клубовете (а с това какво правят там, няма в момента да стряскам никого, но със сигурност не си учат уроците и не четат книги!), на купони в дома на някого, чиито родители отсъстват, а и там не четат книги, а вършат други неща, но това повечето родители вече са изпитали на собствен гръб,  и да не продължавам - децата ни пребивават все на места, където вършат нередни неща. Виновните разбира се сме ние, защото нито си даваме сметка за това, нито го забраняваме, а най-отчайващото е, че не им предлагаме алтернатива.
Няколко думи за алтернативата! В гореизложения списък не се срещат места като - библиотеки, спортни зали, места за творчески изяви и други такива. Дори самото споменаване на последните буди смях. В децата, и още по-жалко - и в самите родители. Не защото те не желаят децата им да ходят на подобни места, а защото са сигурни, че последните няма да отидат там! Е тогава - какъв е шансът децата ни да станат по-различни? Може би с прехвърляне на топката - от страна на учителите - "родителите не са ги възпитали", или от страна на родителите - "затова ходи на училище, за да се учи"! Дали все още има някой, който чете всичко това и продължава да си мисли, че проблемът ще се разреши от само себе си? Ще си позволя да кажа нещо, което никой не желае да чуе - ПРОБЛЕМЪТ НЯМА ДА СЕ РАЗРЕШИ САМ! ВСИЧКИ НИЕ, ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО ТРЯБВА ДА ГО РАЗРЕШИ! А ОБЩЕСТВОТО СМЕ АЗ, ТИ, ТОЙ И ТЯ! Започнах с това, че училище и общество се разминават. Но ако обществото сме всички ние - управляващи, родители, учители, тогава прекъснатата връзка от кого трябва да бъде възстановена? Прехвърлянето на вина и проявите на неадекватни решения и мерки за справяне със ситуацията няма да помогнат.
Сега вече се налага да се замислим и над основния въпрос - ЗАЩО СЕ СЛУЧВА ВСИЧКО ТОВА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ? Нали за да е налице всичко, което изброих като "училищна действителност" трябва да има причина? Негативните явления са само следствието. Не бих се наела да анализирам всички причини за случващото се с вашето, моето, нашите деца, но ще си позволя да спомена една от причините. Считам, че тя е основата на всичко. След въпросът ЗАЩО, трябва да си зададем и въпросът КАКВО? КАКВО УЧАТ В УЧИЛИЩЕ ДЕЦАТА НИ? Колко важно и жизнено необходимо е то, че да завладее мислите и ежедневието им и те да ходят на училище, просто защото там се учи! Нали всъщност основното предназначение на училището е да образова подрастващото поколение. Ами май и тук връзката е тотално разкъсана! Децата ни се учат основно от Глобалната мрежа, пресата, споделен опит, но не и от учебниците! Може би научният материал в тях вече не отговаря на предизвикателството на новите реалности? Може би не е представен по начин, подходящ за възприемане от децата? Може би, причините са много. А може би пропускаме най-важното - във всички учебни материали липсва водещата линия - МОТИВАЦИЯ, ЦЕЛ, ПОЗИТИВИЗЪМ! Може би ще постигнем много по-добри резултати ако акцентираме върху това във всеки учебник, освен адекватната научна информация, да присъства и внушението защо всъщност е необходимо да се учи точно това, каква цел се преследва с поднесения материал и най-важното, какви шансове дава на личността усвояването на съответните умения, а това именно, считам се нарича ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ! Без неговото наличие, целият процес се обезсмисля. Тогава на никого не му пука какво ще наизусти, за да получи подходящата оценка. Липсва стимул, мотивация. Липсва смисъл! Резултатът - Дванадесетокласници масово пишат в писмени работи "колтура, хаус и космус", а за бисерите от кандидатстудентските изпити, придобити от учебното съдържание, усвоено в училище, дори не бива да споменаваме, че ще стане прекалено тъжно!
След като сме си задали въпросите ЗАЩО И КАКВО, следва да зададем и въпросът КАК?
Какъв е начинът? Всички сме съгласни, че основен проблем в училищата, като следствие на неадекватната образователна система е агресията. Дори и студентите по психология са наясно, че най-честите и жестоки прояви на агресия са от СТРАХ? Страх от несправяне, страх от отхвърляне, изолация, страх от присмех... Страховете могат да бъдат безброй. А защо децата ни изпитват тези страхове? Пак психологията в своите изследвания е стигнала до факта, че това се получава при липса на самочувствие - или наличие на ниска САМООЦЕНКА! Така ли, сега ще си помислите вие! Та моето дете проявява агресия, но няма ниска самооценка, дори напротив, постоянно ми отговаря и се инати! Дали наистина е така? Вие колко пъти в месеца разговаряхте с детето си и то ви разказа откровено за всичките си тревоги и преживявания? Дали пък изразът "ама ти пред другите си мълчиш, а пък в къщи постоянно отговаряш и не искаш да слушаш" не  е бил произнесен  и във вашия дом? Ако е така, може би трябва да се замислите и да проявите готовност да изслушате децата си. Освен наличието на страх, ниска самооценка, ще спомена само още едно важно нещо. На нашите деца им липсва и ЦЕЛ, към която да се стремят. И тук отново отговорността е в нас самите. Ако липсва добра комуникация между нас и децата ни, няма как да им помогнем да изберат за себе си цел, която да замести всички останали негативни прояви, които те ни поднасят!
За нас, родителите е ясно. Всички сме съгласни, дори и да не ни харесва, дори и да не виждаме начин за промяна, че носим основната отговорност за това, в което се превръщат децата ни! Но къде тук е мястото на училището? Спомняте ли си някога вашето дете да ви е уведомило, че отива в училище на беседа със специалисти, на която ще се дискутират наболели проблеми като прояви на агресия, където ще им дават напътствие как да овладеят страховете си, как да повишат самооценката си, как да набележат целите си? Ако вие си спомняте такъв случай, сте щастливци! Защото аз не си спомням да се е случвало някога с моите деца, пък и не познавам хора, на които се е случвало!
Провокирана от всичко това, заедно с група ентусиасти - студенти-психолози, загрижени за общото и собственото си бъдеще (нали подрастващото поколение е бъдещето управление на страната) взехме присърце случващото се в училищата. Създадохме проект за провеждане именно на такива беседи, насочващи учениците към едно по-различно, позитивно ниво на мислене. Дори нещо повече - издадохме Тетрадка с упражнения, в която децата да могат да упражняват всичко споделено от психолозите. Засега получаваме само адмирации и морална подкрепа за начинанието! Мотото - НЕ на агресията - харесва на всички! И само толкова. Отново всички - и управляващи и родители и учители гледат от страни какво ще се получи, очакващи някой друг да им свърши работата! Наясно сме, че една птичка пролет не прави, но ако я няма и тази птичка?.. Да чакаме масови прояви на убийства, също като на фронта в училищния двор, някак си не се връзва с времето, в което живеем! А ако птичките станат толкова много, че гората получи ново звучене! Как бихте се почувствали, ако детето ви се прибере в къщи, вместо с разбит нос, с написана приказка за Конкурса за приказки, който сме обявили? Алтернативата е по-добра, нали? Само, че зависи от всички нас. От нашата съпричастност, от нашата адекватност, от нашето желание да поемем отговорност! И повярвайте ми, има работа за всички - "за богатия - с парите, за учения - с ума..." както го е казал перфектно един велик българин в една друга ситуация...
Остава само да решим - желаем ли по добро бъдеще, за нас и за нашите деца? Ако да, нека не чакаме, нека направим необходимото, нека пристъпим към действие. Времето лети и следва своя неуморен ход. А децата ни няма дълго да бъдат деца...
Очакваме всякаква подкрепа с единствено условие - да е с желание, убеденост и от сърце! Защото „Човечеството дължи на децата най-доброто, което може да даде..."



Цитирай

Тук и сега

Мнения: 2 282
Във връзка с това се сещам за една добра идея, ето тук пише за нея: Във Варна стартира програма “Бойните спортове срещу неграмотността в училищата”, планирало се провеждането и на друга програма под надслов “Бойните изкуства срещу дрогата и насилието”.
Одобрявам от сърце и ако знам с какво, непременно ще се включа.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.