Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Красива мама
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Бургас

Мнения: 3 553
Попаднах на тази тем в дир-а и реших да я споделя с вас. За мен доста от съставките, който пишат по етикетите на козметичните продукти са непонятни.

Етикетите на козметичните продукти
Как да ги разтълкуваме

автор на статията: Павлина Велчева


Производителите на козметика водят битка за нас, потребителите, по различен начин. Някои искат да ни спечелят като ни удивят с екзотични съставки, включени в техните продукти, а други – с използването на суровини, максимално близки по състав до биохимията на нашата кожа. Трети уверяват, че продуктите им не съдържат често предизвикващите алергии животински продукти, като декларират върху опаковките си, че са използвали само натурални компоненти от растителен произход.

Наистина запознанството с един козметичен продукт започва с прочитането на етикета върху него, където са декларирани съставът му, срокът на годност и начинът на приложение. Фирмата-производител е длъжна от една страна коректно да изброи в низходящ ред вложените в продукта компоненти, но потребителят от друга страна трябва да притежава известни, макар и най-общи познания за козметичните съставките, както и култура на потребление. Те ще му помогнат да се ориентира в океана от предлагана козметика и да избере тази, която най-добре ще отговори на неговите потребности. За да се оцени правилно даден вид козметика, действително е необходимо да се анализират нейните съставки, да се знае тяхното действие върху кожата и оттам – очакваният резултат.

Названията на повечето козметични съставки обаче обикновено са неразбираеми за широкия кръг потребители. Те са посочени така, както го изисква INCI – Международната номенклатура на козметичните съставки, разработена съвместно от козметичните промишлености на ЕС и САЩ. У нас задължителното изписване на съставките на даден козметичен продукт върху опаковките съгласно INCI вече се прави от производителите съгласно Наредба №26 на Министерство на здравеопазването в съответствие с хармонизирането на нашето законодателство с това на ЕС.

Така например названия като диметикон или кокамид диетаноламин които дори се четат трудно, звучат съвсем непознато на широката потребителска публика. Всъщност диметикон е силиконово вещество, което се добавя главно в дневните кремове и маски, защото образува траен слой върху кожата, предпазва я от вредното въздействие на околната среда и задържа влагата в нея, а кокамид диетаноламин е съставка, извлечена от кокосовото масло, която влияе стабилизиращо върху емулсията (кремообразната маса).

Дори и най-често използваните в козметиката витамини често се крият под други химически названия, а именно – витамин А е ретинол витамин F е линолеова киселина а витамини С и Е обикновено се отбелязват като антиоксиданти.

Съставката парабени метилов и пропилов фигурира почти в 80% от етикетите на козметични продукти. Това са синтетични консерванти с универсално действие и широкото им приложение се обяснява с това, че тяхното наличие удължава срока на годност на много кремове, лосиони, гелове. Факт е, че козметичните смеси, представлявайки комбинация от естествени и изкуствени мазнини, вода, екстракти от лечебни растения и др. са идеална среда за размножаването на различни видове бактерии. И докато в домашни условия за консерванти се използват сол, оцет или захар, то в козметичните продукти против микробиалното заразяване като антисептик се използват парабените. Те увеличават срока на годност на козметичните продукти 6-7 пъти, не встъпват в химична реакция с другите компоненти и не променят консистенцията на продукта, в който са вложени.

Често пъти като рекламен надпис върху опаковката е отбелязано, че са използвани не синтетични, а натурални консерванти. В този случай обикновено са използвани прополис, екстракт от листа на евкалипт, бреза и гроздовидна череша Padus racemosa.

Знае се, че всеки крем се състои от миниатюрни капчици мазнина и вода, и емулгатор, който предотвратява разслояването на кремообразната маса. Често пъти в състава на крема влизат и ароматизатори, консерванти и активни биодобавки.

Животинските мазнини и растителните масла са основата на всеки козметичен крем и тяхната роля е да възстановяват естествената мазнина на кожата, която се губи при почистването й.

В близкото минало често основата на крема е бил ланолинът – животинска мазнина, получавана от вълната на овцете. Той омекотява кожата и подпомага нейното заглаждане. Дерматолозите обаче отчитат, че ланолинът не носи само полза за кожата, а често предизвиква и възпалителни процеси, запушвайки порите й. Поради това понастоящем той почти не се използва в козметиката.

Спермацет е друга естествена животинска мазнина, която се получава от черепа на кашалот.

Напоследък, едни от най-често използваните натурални мазнини , са какаовото и царевично масло, зехтинът и маслото от авокадо.

Широко приложение в козметичните продукти имат и синтетичните заместители на естествените мазнини, поради това, че натуралните нямат дълъг срок на годност, лесно гранясват и с това предизвикват неприятни алергични реакции. Мазнините, синтезирани по химичен път, носят названия като изопропил миристат, бутил стеарат.

В кремовете се влагат и т.н. структурообразуващи вещества , които също са натурални или синтетични. Натурални са пчелният восък, растителните восъци, получени от палмата Copernica cerifera и от вид кактус, растящ в Тексас и Мексико, както и маслото от жожоба (всъщност то е течен восък). Те стимулират липидния обмен в кожата, стабилни са в козметичните продукти и добре се понасят от всеки тип кожа. Синтетични структурообразуващи вещества, с които се сгъстяват кремовете, са например глицерил монтанат и дестилиран моноглицерид.

Съставките, определящи в най-голяма степен действието на крема, се наричат активни или стимулиращи. Най-често това са екстракти от растения (лайка, невен, авокадо), както и еластин, колаген, серамиди.

Серамидите са мазнини, които по своя състав приличат на холестерина. В началото серамидите са били получавани от животинска и растителна тъкан, понастоящем се синтезират основно чрез високи биотехнологии. Те действат изключително благоприятно на всеки тип кожа като запълват пространството между мъртвите клетки на роговия слой на епидермиса, укрепват го и предотвратяват загубата на влага от най-дълбоките слоеве. Кожата става еластична, малките бръчки и неравностите по нея се изглаждат.

За забавяне процесите на стареене на кожата в кремовете за лице се използва една от най-скъпо струващите козметични суровини – хиалуронова киселина, която се получава от червения гребен на вид петел или от някои растения. Тя е изключително хигроскопична, само 1 g от нея превръща 1 литър вода в гел! Образувайки защитен слой върху кожата, тя не допуска изпаряване на влагата от дълбоките слоеве и по този начин създава отлични условия за регенериране на клетките. Може да се каже, че има отличен лифтинг ефект.

Хитозан е природен полизахарид, получаван от хитина на морски продукти, с действие, аналогично на скъпата хиалуронова киселина. Той образува тънък защитен слой върху кожата и съхранява влагата в нея.

Един от най-деликатните овлажнители от групата на захарите е сорбитолът. По механизъм на действие прилича на аминокиселините. Образува мек слой върху кожата, който задържа влагата в роговия слой. Значително подобрява текстурата на козметичните продукти. При съдържание обаче над 10%, прави крема неприятно лепкав.

Глицеринът е известен като най-древният овлажнител в козметиката, добре абсорбиращ влагата от въздуха, но и от дълбоките слоеве на кожата. Поради тази причина козметолозите смятат, че препарати, съдържащи глицерин над 20%, могат да имат обратно действие и да доведат до изсушаване на кожата. Синтетичният му аналог пропиленгликол също възпрепятства загубата на влага от кожата, освен това се използва в козметичните препарати и като много добър разтворител.

Козметиката, съдържаща млечна киселина и натриев лактат , има отличен овлажняващ ефект, благодарение на добрата съвместимост между тях и кожата. Солта на млечната киселина - натриевият лактат, има свойството да задържа влагата. Установено е, че допустимото съдържание на тези две субстанции в козметичния продукт не трябва да бъде повече от 1.5%, тъй като в противен случай кожата започва да се лющи.

Много популярни в козметиката са плодовите киселини (AHA), които оказват омекотяващ ефект върху кожата и увеличават ефекта на вложените в козметичния продукт овлажнители. Обновяват и оздравяват вида на кожата като ускоряват процеса на отмиране на остарелите клетки. Плодовите киселини се получават от боровинки, френско грозде, ябълки, лимони, захарна тръстика. Една от най-ефективните е бадемовата киселина.

Уреята силно овлажнява кожата при съдържание 3-5%, но при съдържание по-високо от 10% предизвиква лющене на кожата. Поради това използването й продължително време във високи концентрации може да предизвика изтъняване на епидермиса. Най-често се използва в кремовете за ръце.

Вазелинът и силиконовите масла образуват защитен слой върху кожата и я предпазват от изсушаване и вредното въздействие на околната среда като при това не нарушават дихателните й функции. Освен това увеличават времето на действие на биологичноактивните добавки (витамини, ферменти, UV филтри), а наличието им позволява да се намали съдържанието на маслената фаза в емулсията и кремът да не бъде мазен.

От билката черен оман се получава алантоин, който свива порите, омекотява и дори лекува малки ранички по кожата.

В козметиката за подмладяване на кожата често пъти се използват аминокиселини, които се получават от сърцевината на различни видове плодове, захарната тръстика, както и от млечната суроватка и сметана. Подпомагайки отделянето на мъртвите клетки от повърхността на кожата, те стимулират регенеративните процеси в нея.

Колаген – това са протеинови влакна, които са основна част в структурата на кожата. С напредване на възрастта те се разрушават и кожата става тънка и грапава. Колагенът се добавя в козметиката за борба със стареенето на кожата и в шампоаните и балсамите за сухи и третирани коси.

Ментолът се използва в козметични препарати за грижа за кожата, запазва здравия й вид и я освежава.

Пироктон оламин е биокатализатор, който остранява причините за появата на пърхот. Включва се в състава на шампоани, лосиони за коса.

Триклозанът е активнодействащ компонент, влаган в пастите за зъби, с цел предотвратяване появата на налепи.

В дрождите и житните зърна се съдържа провитаминът В5, т. н. пантенол, често използван в средствата за грижа за косата – лосиони, балсам-маски, лакове за коса. Той има съдоразширяващо действие и стимулира жизнеността на клетките.

Тирозинът е аминокиселина, която се влага в слънцезащитната козметика. За възпрепятстване стареенето на кожата при излагане на слънце в кремовете и в червилата се добавя и оксибензол.

В почистващите кремове и скраб-маски за лице присъства полиетиленът – вещество, частиците на което отстраняват мъртвите клетки от повърхностния слой на кож
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 241
Много полезна информация
мерси че сподели  bouquet
аз все се правя че чета отзад, но истината е че не разбирам нищо освен aqua Laughing
Цитирай


Мнения: 2 152
и аз благодаря за инфото  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 667
Много полезна информация!

Имам да добавя нещо, но в малко по-друга посока. Пок се отнася до етикетите. Забелязали ли сте, че има понякога значително разминаване в написаното на вътрешния етикет с написаното върху самата опаковка и още веднъж с написаното на листчето, преведено на български?
Пример - вчера си купих един балсам на Клоран - на английски пище, че се слага по дължините на косата и в краищата й, а на български е лепнат етикет, на който пише, че се втрива и в корените! Естествено - верен е оригиналният текст - този от производетеля, а не от някой разсиян преводач.
Следователно - важно е да се чете оригиналния текст на продукта, а не преведеното на български!

Цитирай

Бургас

Мнения: 3 553
Ако на някой му се чете ТУК е цялата тема.
Цитирай


Мнения: 4 923
... Забелязали ли сте, че има понякога значително разминаване в написаното на вътрешния етикет с написаното върху самата опаковка и още веднъж с написаното на листчето, преведено на български?
Пример - вчера си купих един балсам на Клоран - на английски пище, че се слага по дължините на косата и в краищата й, а на български е лепнат етикет, на който пише, че се втрива и в корените! Естествено - верен е оригиналният текст - този от производетеля, а не от някой разсиян преводач.
Следователно - важно е да се чете оригиналния текст на продукта, а не преведеното на български!




 Shocked
Хич не се бях замисляла. Ако намеря такова нещо, ще пусна жалба в КЗП, баси гадовете.
Цитирай


Мнения: 4 923
Ако на някой му се чете ТУК е цялата тема.

  bouquet Много благодаря.
Цитирай


Мнения: 2 938
Ако на някой му се чете ТУК е цялата тема.

  bouquet Много благодаря.

 Peace
Цитирай

на 3 градуса от адът

Мнения: 3 647
Много полезна информация
мерси че сподели  bouquet
аз все се правя че чета отзад, но истината е че не разбирам нищо освен aqua Laughing
мерси   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.