Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 16 апр. 2007, 17:52 ч.
  • Преглеждания  1 842  Мнения  48  Онлайн  1
Отговори
  • През девет морета в десето
  • Мнения: 1 909
Синът ми на 4 и половина години е иначе много разбрано и разумно дете, но стане ли време да се приготвя за нещо....никога не бърза. Започне да слага един чорап и съвсем забравя, така че пет минути по-късно го намирам как с половин чорап се върти из стаята си и прави нещо съвсем друго.
Ако не му вися на главата и му повтарям да се съсредоточи, отнася се нанякъде, започва да си разправя разни истории... дори не ме чува, когато му повтарям.
Така се оказвам в отвратителната роля на жандарм - да го преследвам из къщи и да му повтарям едно и също нещо. Вече съвсем се изчерпах да се опитвам да го казвам по различни начини, с различни тонове - никакъв ефект. Когато пък съвсем вече няма време, се налага да го хвана и аз да го облека - твърде невъзпитателно Rolling Eyes

Вече нямам никакви идеи какво да направя newsm78

Реклама
# 1
  • Майничка
  • Мнения: 5 730
Една приятелка в такива ситуации нахъсваше сина си за състезания - кой първи ще си обуе обувките, ще излезе през вратата и т.н. Сега младежът е доста експедитивен.
При моята рибка обаче този метод не действа, а вече е в първи клас. Единственото, с което мога да гарантирам навременното стигане до училище е ставане час и половина по-рано при точно три минути ход пеша и приготвени от предната вечер чанта и дрехи. Laughing

# 2
  • През девет морета в десето
  • Мнения: 1 909
И на моя младеж не му действат такива методи със състезания - даже се получава обратния ефект.
От по-ранното ставане също няма особена полза - той е в състояние да се мота до безкрайност. Не сме закъснявали за училище, но просто това повтаряне като папагал и преследване за всяко нещо вече взе да ми идва до гуша #Cussing out

# 3
  • София
  • Мнения: 5 468
Моето дете е същата история. Иска всичко сама да прави, но като тръгне да го прави, аз мога да родя още веднъж... и чакам, чакам, пък току се нахвърля върху нея и я оправя аз. Иначе докато излезем, ще стане време да се прибираме.
Еденствено, за сега й имам доверие да си обуе бързо обувките, но пък трябва да й кажа, коя е лява и коя е дясната.

# 4
  • Мнения: 316
И при нас е така чакам докато ми омръзне и започвам да го обличам и обувам а вече е на шест,незнам докога още ще е така но ми омръзна .

# 5
  • През девет морета в десето
  • Мнения: 1 909
Олеле, много ме успокои! Laughing

# 6
  • София
  • Мнения: 621
И моята средна дъщеря е така. Само че и състезателния момент не работи... Понякага издивявам, ама това е... Засега няма да я връщам  Mr. Green Помага единствено това да стоя до нея и да припявам "Обувай, обувай!" или "Давай с блузата, няма само по пола да ходиш..."

# 7
  • Варна
  • Мнения: 5 049
И моята дъщеря е такава. Сутрин е ад, има дни в които много се ядосвам, напоследък съм в непукистки период. Не действа нищо, състезателния момент също, излиза с номера ' Не е важно винаги да си пръв, важно е да опиташ!" и от сорта. Laughing

Отгоре на всичко се и сърди като и давам зор. Напоследък често ми се случва просто да я зарежа и да тръгна на работа. Оставям я на баща и...той хем е с кола, хем няма проблеми ако закъснее.

И не стига, че е бавна като костенурче/сутрин и викам 'хайде Франклин, побързай!" / и тъкмо се облече и сме на вратата и решава, че нещо не и е удобно, чорапа и обива например и тръгва да се преобува. Ей тогава вече полудявам.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 468
сутрин и викам 'хайде Франклин, побързай!"
Joy Joy Joy Joy

# 9
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 640
Ами,много деца са така-те не разсъждават като нас ,възрастните,нямат "образувани" нерви като нас  и явно не се плашат от  закъснение,защото нямат срах и представа за  евентуални последствия.Съзнанието им е освободено от притеснения,де и ние да бяхме така.

# 10
  • БГ - София
  • Мнения: 7 811
Малкия ми син е от тази порода  ooooh! . А аз и баща му, а и брат му сме много бързи и експедитивни. Като тръгнем за някъде е ад , накрая винаги някой от нас го оправя. Даже Вики помага. Страшна е тутка  Rolling Eyes . Дано с времето се промени, но като гледам свекърва ми ... дано не прилича на нея  Praynig .

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 442
 Може и да си късаме нервите с дечицата ни , щото и мойто пиле е таз порода -бавната. Обаче  нали са си наши търпим си ги и им помагаме за да стане по-бързичко , щото ако оставим на тях ще стане утре! Joy Една колежка , от опит , ми каза , че с времето като порасне нещата ще се пооправят. Laughing Надявам се и чакам! Hug

# 12
  • Мнения: 3 838
Синът ми на 4 и половина години е иначе много разбрано и разумно дете, но стане ли време да се приготвя за нещо....никога не бърза. Започне да слага един чорап и съвсем забравя, така че пет минути по-късно го намирам как с половин чорап се върти из стаята си и прави нещо съвсем друго.

 Joy Joy Joy

Много ме развесели, моята е на 5г. и 4м., и е в състояние да се облича цяяяял ден, ако не й подвиквам, да побърза. Стигнала съм до извода, че това е положението, и не се ядосвам, ако се облече, облече, ако не, накрая аз отивам и я обличам. Ами и аз не знам, блее, замотава се, няма оправия, повтарям, обяснявам, нула ефект. ooooh!

# 13
  • Мнения: 3 271
Спуках се от смях докато четях. Все едно описвате сина ми. Изведнъж ми стана забавно, а така му се нервя сутрин. И двамата с баща му повтаряме и той замира на всяко движение Simple Smile А не е туткав, като се стегне е като стрела. Но като се заплеснееее  ooooh!
За протокола - юни стана на 6 Simple Smile

# 14
  • Варна
  • Мнения: 8 769
Кейти е същата работа.... Tired ТАкова мотане се мота, че може да скъса нервите и на слон. Започне ли да се облича, един чорапогащник бива обуван поне 10 мин. През това време се заиграва с хилада играчки, занимава се с някакви други неща, дори се опитва да преобуе/преоблече брат си....но не и да си обуе чорапогащника.
Как действам ли? Заплашвам я, че аз ще започна да я обличам, ако не го направи сама. Това води до неистов рев (за някои неща много държи да е самостоятелна и смята за грубо вмешателство в личния й живот да бъде облечена от някой друг).
След което започва играта: Броя до.... (обикновено до 10, обаче като съм на края на нервите е само до 3). Тази игра й харесва и внася известен стимул в процеса на обличане.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт