Всяко трето дете с нервно-психично разстройство

айде стига глупости, моля Щом на 6г. те е страх от тъмното, да спиш сам или от кучета, значи имаш психично разстройство, нали

Благодаря за линковете   

Мисля да си сваля "Как да възпитаваме дете с висок ЕК"  , защото поне от първите 10-на страници, които прочетох ми се струва, че И повечето възрастни  имат нужда от обучение в:

•   Да се сприятеляват и поддържат приятелствата си
•   Да работят по групи
•   Да говорят и слушат ефикасно
•   Да се доказват
•   Да се противопоставят на грубияни.
•   Да се учат на съпричастност към другите.
•   Да разрешават проблеми.
•   Да се смеят над себе си.
•   Да мотивират себе си в трудни моменти.
•   Да посрещат трудностите с увереност.
•   Да изпитват приятни чувства от интимните отношения.

Натрапчивите импулси не бяха ли характерни за повечето деца на възраст около 6 годинки? Това с прескачането на плочките, като ти мине котка пътя да се завъртиш три пъти и т.н... - нали това бяха натрапчиви импулси?

Спокойно, в такъв случай според книгата на Спок не една трета, а половината от децата в САЩ страдат от нервно-психически разстройства.
А ако прочетеш Фройд, то 90% от сънуващите хора или са незадоволени, или пък страдат от силно изразен Едипов комплекс...

людмиле, людмиле, реформа в мисленето ако ще правиш, с трудна работа си се хванал. чудя се с какво се занимаваш, че си толкова свободен да пропагандираш...

Лепя тапети в момента  И в паузите прескачам до компютъра

Не е задължително, но това е коренът на бъдещите проблеми в живота. С израстването страхът от тъмното ще мутира в страх от нова работа, в неувереност в себе си, страхът от кучета може да се превърне в неспособност за нормално общуване с хора и т.н. Всеки психолог ще ви го каже -- по-голямата част от проблемите на възрастните се крият в детството...

Не е лошо човек да попрочете някоя и друга книжка... но в този ред на мисли винаги се сещам за моите родители. Майка ми чете каква ли не езотерична, психологическа и т.н. литература. Баща ми като преподавател си чете специализирана и на децата приказки. Майка ми постоянно му тика по някоя подобна книжка в ръцете. Той е хвърлял по едно око, но много ми допадна негово изказване по този въпрос. Та човечецът рече: "Ами Анче, за тези неща не ми трябва книга. Просто хората са понаписали истини, които всеки здравомислещ човек си ги знае на тази възраст.".
Само да допълня- този човечец всички деца го харесват, не само внучетата му, а и другите, техните приятелчета. Той на басейн ще ги заведе, книга ще им почете, ще поиграе на баскетбол с тях, на разходка ще отидат и т.н. С него не съм виждала което и да било дете да се изнерви. Напротив- децата в настоение, кондиция и им е кеф. Пък четящата баба не им много "арадисва", напротив, като на теория го докарва, ама на практика... Аз също предпочитам напоследък по- малко четене, повече комуникация с хлапетата.
Големия ми син напр. е едно спокойно, здраво и игриво дете. Бебето се усмихва на всички и плаче само като падне и се удари.
За мен основното е не четенето на книги, а живия контакт с децата, естествената топлина и родителска обич, вниманието. Не мога да се уча по книга как да комуникирам, не ми допада този начин.

Дай си лапата човече!  Абсолютно подкрепям!
Тегля книжките да видим за какво става въпрос 

Някой 4ел ли е "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ?"Д-р Фицхю Додсън

Заслужава ли си?

Ина4е се тегли от тук(стр.6):
http://www.izvorite.com/

В момента 4ета"Болестта като път".Може да се дръпне от тук.:
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm

Не става дума за деца,но е интересна.

Аз лично харесвам "Вашите слаби места" на У. Дайър. Това определено ми помогна много. Четох книгата още като ученичка. След нея четох много други книги на подобна тематика. Сега опитвам да практикувам.  За това е важно да намеря време.