Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Туризъм
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора


Мнения: 9 734
Аз не съм имала много лудо пътуване,засега,но дано и на мен се случи в този живот Mr. Green
Подканям Kalina na kayo да разкаже,защото стана ясно,че има какво,също и други форумци,които не са се издавали засега! Laughing
Цитирай


Мнения: 1 876
Сватбеното. Макар да ми е ясно, че не това е питането ти.
С колелета от Пловдив до Банско.
Сега ми е трудно да повярвам, че съм участвала в подобна щуротия.
Остарявам...
Цитирай


Мнения: 9 734
Verdad, и това е питането ми! Very Happy  Не е задължително да е извън Бг ,за да е лудо!Определено си е лудо,особено предвид повода - сватбено пътешествие! Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Verdad, не си била с роклята, предполагам...
Цитирай


Мнения: 1 876
Verdad, не си била с роклята, предполагам...
Смей се ти!
С рокля не бях, ама носех раница за пръв път в живота си (и за последен).
Ако се случеше да спрем, после трудно се качвах на колелото, че тежеше много и току полягвах в канавките.
И гума спуках, та последните километри до Банско пешеходствахме. Confused
Много беше неприятно да ти подвикват на диалект - тези колелета, що не ги карате?
Но пък качихме Вихрен по кози пътеки, и еделвайс видяхме, и нощувахме на палатка високо в планината, въпреки че беше забранено.

Тук с образователна цел е уместно да добавя, че гара Аврамови колиби е най-високата гара на Балканския полуостров.
Т.е. намира се на най-голяма надм. височина.

Цитирай

София

Мнения: 404
Чакайте да ви разкажа за моето може би най-лудо пътуване. rotfImaoБеше преди 2-3 години с една приятелка.Тогава и двете нямахме гаджета и се уговорихме с наше приятелско семейство ,че ще отидем при тях в Приморско към последните им 3-4 дена(нямахме пари за повече).То не бяха разговори по gsm-ите то не беше чудо"как сте,как е времето,в София е скучно,чакайте ни"-ей от този род разговори.Най-накрая тръгнахме с нощния влак,че е най-евтино.Цяла нощ сме се хилели като малки деца в купето,няма нужда да обяснявам колко е гнусно по-влаковете,но на кой му пука-нали спестяваме пари за "почивката".Тогава пътувахме с Димитър от Биг брадър ,и есента като влезе в къщата бяхме в потрес кой е бил,но това е друга тема.Та да се върна на темата,по едно време на сутринта много ни се спеше,бяхме гладни,един кучи студ-абе само идеята ни крепи.Като пристигнахме в Бургас веднага търсим някакъв превоз до Приморско(след обилна закуска разбира се).Намерихме някаква маршрутка и айде на нея.Леле какъв лукс сравнение с влака.Първо много се смяхме,че вътре имаше пластмасови столчета от ония оранжевите без облегалка за повече места.После спряхме още в Бургас на една бензиностанция да заредим и колонката за бензин беше от ония старовремските с манивела,сигурно хората са ни помислили за луди.Нали сме възпитани,не звъним на Надя да не ги събудим,че действието се развива 6-7 сутринта,а чакаме до последно.На завоя на Петрол преди Приморско вече се обаждаме да ни чакат на гарата,те ни бяха намерили двойна стая и да ни заведат.Нали се сещате какво се оказа-"вече сме на бензиностанцията-каква бензиностанция-тази на петрол-няма такава"-и т.н.Те хората си били в Поморие през цялото време,но всички сме казвали Приморско,грешка на езика.Направо ми  smile3511,никога не съм ходила там,дори незнаех къде се намира.Слязохме на гарата на площада,пихме по едно двойно кафе и обратно за Бургас.Мръсни,гадни,с немити зъби,ужас.Пътувахме до обяд,но смеха вече беше зверски.От там натам добре изкарахме. smile3501
Цитирай

Младост-2

Мнения: 669
Имала съм много "луди" пътувания, ама и годините ни бяха "луди". Но, по ред на номерата:
1. С моя съученичка докато чакахми резултатите от кандидатстуд. изпити решихме да отидем при наште на вилата. На стоп! Спря една кола, вътре двама. Те ни навиха вместо за Банско да им правим компания до морето да търсят някакъв билкар, който да даде билки за майката на единия. Ние се навихме.Спахме на поляна, събуждаме се, около нас поне 100 овце, къпахме се с дрехите (за какво ни е бански на Банско?). Пичовете се оказаха точни и ни закараха до вилата ни, а там вече ни бяха усетили. Аз си вадя дрехите, някои мокри, и на фланелката голямо водорасло още мокро! Друг е въпроса, че вадих и мъжки чорапи и слипове( саковете бяха в багажника и ние ровейки оплескахме всичко). После се видяхме да си разменим дрехите.
2.Отивах на сватба в Скопие, но приятелката ми имаше проблем и до 4 сутринта седяхме. Успах се за автобуса. Тръгнах на стоп! За кой ли път! Настигнах автобуса на влизане в града!!!
3.Връщам се от Москва за Коледа с влак. Бях единствената жена! Един македонец се влюби в мен и ми предложи брак! Във вагона пътуваше свещеник, който искаше да ни венчае. Замалко да се съглася, защото и аз си паднах по макето. Беше много весело.
Има още, ама трябва да излизам
Цитирай


Мнения: 9 734
 tooth rotfImao rotfImbo hahaha 35
Цитирай

London, UK

Мнения: 706
Най-лудото ми пътуване беше миналото лято. Бях на студентска бригада в Щатите в един забутан щат и както вървяха нещата май нищо нямаше да успея да видя от страната. Но приятелят ми (с когото бяхме заедно там) ме изненада за рождения ми ден с пътуване до Ниагарския водопад. Да поясня, че се намирахме на около 800 км. от водопада. Взехме от една колежка американка кола (чийто фарове, както по-късно разбрахме, светеха много зле; дългите светлини бяха със силата на обикновени къси), едни туристи ми бяха оставили към бакшиша един атлас на Америка и една ранна сутрин тръгнахме.
Първите 30-40 км. бяха ОК, защото бяхме ходили до съседните градчета. Единственият проблем беше, че приятелят ми се притесняваше да не превиши допустимата скорост. Вследствие на което, всичко живо ни задминавеше, вкл. камиони и стари бабки със стари Шеви-та. Laughing Както и да е, поотпусна се малко. После обаче объркахме пътя,защото той разбрал едно мое ляво като дясно и си удължихме пътя с около 100ина км. Разбира се, 45 минути се разправяхме кой крив,кой прав,кой недочул,кой не можел да се изрази като хората и т.н. Като излязохме веднъж на една бая дълга магистрала се успокоихме, стигнахме си до тул будките, платихме си и продължихме. Беше голямо объркване, докато схванем exit-ите, щото се объркахме на 2-3 пъти и после не знаехме как да се върнем на магистралата, но и това някак преодоляхме. Най-накрая стигнахме в Амхърст, Ню Йорк и се добрахме до хотела. Хвърлихме си багажа и беж да видим Ниагара през нощта.Валеже зверски дъжд, чистачките ни не работеха като хората, а вече споменах че фаровете ни бяха....Както и да е. Видяхме табелка за "Ниагара блвд." и намерихме водопада от раз. Не мога да опиша красотата, която се разкри пред очите ни! Преди още да видим водопада,чувахме тътена от водата и целите настръхнахме!! После видяхме лазерите, с които осветяват водопада и примряхме от кеф!
На следващия ден станахме рано и отидохме пак до водопада. Возихме се на корабчето (Maid Of The Mist) и успяхме по този начин да стигнем и до канадската част на водопада (Horse Shoe)...Голяма красота, не мога да го опиша с думи! После исках да отидем до един аквариум с не знам си колко вида животни вътре, обаче батериите на апарата бяха паднали. И на мен ми хрумна идеята, да се върнем до хотела, да заредим апарата, а през това време ние да обядваме. Ами, така де - веднъж сме на Ниагара, не може да не снимаме. Само че това беше най-голямата ни грешка. Качихме се на колата,потеглихме ....и се загубихме!!! Момичета, въртяхме 4 (!!!!) часа, влизайки и излизайки от града и не можехме да си намерим хотела! А миналата нощ, след близо 12 часово пътуване, в дъждовна тъмна нощ се бяхме справили от раз! А сега по сред бял ден, слънчево и готино време, ние се въртяхме като мухи без глави, влизайки и излизайки през разни exit- ити, и не намирахме хотела! Питахме поне 5-6 човека, показахме картата,питахме за адреса, никой нищо не знае, или ни пращат в някакви безумни посоки. Разбира се, почнахме да се караме, аз бях на крачка да изляза от колата и да си тръгна...Ама, колкото съм ербап, толкова и ме е шубе, че идея си нямах къде се намирам! Даже по едно време имахме съмнения дали въобще сме в Амхърст или не. Mr. Green
Свършихме си и бензина, добре че поне бензиностанции колкото душа ти иска Laughing
Най-накрая намерихме хотела, вече беше към 17.30-18.00, само се метнахме на леглото, скапани и гладни (нищо че бяхме минали през един Макдоналдс) и се чудя как не си отнесох една псувня тогава, защото аз настоявах да се върнем заради апарата. Вечерта отново отидохме до водопада (този път намерихме много по-пряк път, от рецепцията ни дадоха карта), вечеряхме в един ресторант в самия парк и този път без проблем се прибрахме, за да се наспим. На следващия ден (в който трябваше да потегляме обратно) отидохме в Cave Of The Winds, където буквално си под самия водопад. А, забравих да кажа, че си събрахме вода от водопада! Бяхме застанали на нещо като тераса, с едно въженце бяхме вързали малки шишенца от шампоани (в хотела, в който работехме се събираха полупразни шишенца заради разни икономии) и хоп във водопада Very Happy След няколко мятания ги напълнихме.
После на връщане към нашия щат се загубихме - този път изцяло по моя вина Whistling И може би си удължихме пътя с още около 120 км. Подкарах ни по един път, който май въртеше в нещо като вилна зона и се изкачваше в някаква планина, ама после успяхме да се ориентираме към магистралата. Няма да забравя,отчаяно търсехме  White River Junction, ама май така и не го намерихме Crazy
Както и да е, вече бяхме излезли от щата Върмонт и бяхме навлезли в Ню Хампшир. Беше вече тъмно, ние бяхме адски уморени, ама трябва да си стигнем до нас, няма как. Попаднахме пак на някакво 2рокласно пътче, което беше заобиколено от шубраци и разни дървета, фаровете ни бяха много слаби, както вече казах, нямаше коли нито пред нас, нито зад нас и се чувствах все едно сме в някакъв психотрилър или в Туийн Пийкс. Crazy Беше си много шантаво, само си представях как някой с дрипи ще ни изкочи пред колата и ще размахва отрязана глава Mr. Green
Стигнахме благополучно (някъде към 01.00ам), легнахме и заспахме като порове.
Беше наистината страхотно преживяване, никога няма да го забравя! По-хубав подарък за рожден ден не съм имала и едва ли някога ще имам Love

П.С. (Ще прикача и снимки след малко)
П.С2 (Съжалявам, че стана толкова дълго)
Цитирай

London, UK

Мнения: 706
Ето и малко снимки Hug Беше ми трудно да избера, щракахме на воля (докато не стана сакатлъка с апарата Mr. Green )

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/az2.jpg Това е нещо като тераса/градинка, точно до американската част на водопада. Много е завладяващо,защото си БУКВАЛНО на една крачка от ръба на водопада. Неповторимо е усещането да гледаш как водата пада...

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/az.jpg - Cave of the winds. Интересното е, че се слиза до там с един асансьор, чиято шахта е дълбана направо в скалата и не са употребявали машини, за да я построят. Всичко е било ръчен труд!

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/az-tabelka.jpg Аз, гордо позираща Mr. Green Не ми личи, че сме пътували близо 12 часа, нали? Very Happy

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/az-shishenca.jpg - Тук тъкмо бяхме събрали вода от водопада. Малко е тъмна снимката, но шишенцата се виждат.

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/az-niagara.jpg Зад мен се вижда окъпаният в светлини водопад.

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/niagara-blue2.jpg Част от светлинното шоу

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/niagara-blue.jpg Ниагара в синьо

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/niagara-night.jpg Още светлини

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/niagara3.jpg - тук снимаме вече от корабчето
http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/niagara4.jpg

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/niagara5.jpg Ниагара отгоре
http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/day.jpg

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/na-ryba2.jpg На ръба

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/gotham-city.jpg Любимата ми снимка. Това е изглед към канадската част.

http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/cave9.jpg Cave of the winds
http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/cave8.jpg
http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/cave5.jpg
http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/cave4.jpg - Cave of the winds, поглед към американската част на водопада
http://i53.photobucket.com/albums/g61/silver1985/cave.jpg

Цитирай


Мнения: 9 734
KissTheRain,интересна история! PeaceМалко нервно ми се струва преживяването - аз бих се притеснила доста! ConfusedСнимките са прекрасни! Hug
Цитирай


Мнения: 9 963
Лятото на 95-та. С мъжа ми обиколихме Черноморието, като спахме и в една гора до Айтос с приятели. И едни неща все ни се случваха... не е за разказване. Емоция си беше.
Есента на 95-та пък пътувахме в Австрия. Във влака между Инсбрук и един алпийски курорт се награбихме като невидели Ех, бурна младост имахме, а сега сме като пенсии...
Цитирай


Мнения: 2 109
3.Връщам се от Москва за Коледа с влак. Бях единствената жена! Един македонец се влюби в мен и ми предложи брак! Във вагона пътуваше свещеник, който искаше да ни венчае. Замалко да се съглася, защото и аз си паднах по макето. Беше много весело.

хахаа... това звучи като анонс към книга... зариби ни... давай сега и книгата да прочетем Smile

и аз ще се включа, но може би след 10 дни, защото заминавам за Белгия. с ученици!! Дано не описвам и това пътуване тук Smile
Цитирай

London, UK

Мнения: 706
KissTheRain,интересна история! PeaceМалко нервно ми се струва преживяването - аз бих се притеснила доста! ConfusedСнимките са прекрасни! Hug

Не знам, на мен не ми беше нервно, а точно лудо. Защото бяхме сами в огромна страна и ни щукна да търсим водопада Laughing
Цитирай

Варна

Мнения: 2 839
Най-лудото ми пътуване беше миналото лято....
Браво бе! Признах ви за най-дезориентираните хора стъпвали на американска земя  hahaha
Ние пък пък обиколихме с мъжа ми целите източни щати, от Северна Каролина надолу до Орландо, после нагоре чак до Ниагара, а после пак надолу до Каролина, без да се изгубим нито веднъж  smile3534 Аз с картата, той кара. Затова пък като се върнахме пътувахме Варна-Монтана, където вече в собствената си държава се изгубихме точно 5 пъти  Laughing
Не е по темата, ама да си кажа, че много ви се смях  Mr. Green
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора