Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 111 отговора

София

Мнения: 2 323
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век



,,Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.,,



Източник - http://venetzia.bloghub.org/2007/04/15

Цитирай

Русе

Мнения: 5 578
 Много ми хареса.  Laughing
Цитирай


Мнения: 673
Моят баща обича да казва,че едно време в училище са гледали дали ноктите са прилежно изрязани newsm11,а сега гледат дали са прилежно лакирани newsm10 smile3502 smile3533
Цитирай

София

Мнения: 1 227
Страхотно! Еххх, беше хубаво тогава...
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
а на мен не ми хареса, много работи не ми харесват. Сега гледам филм, където говорителят твърди, че компаниите - гиганти са постигнали целта си-за минерална вода плащаме на месец повече, отколкото за водопроводна.  Confused
Цитирай


Мнения: 770
И на мен ми хареса.
Аз съм дете на 80-те год. Crazy
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
а на мен не ми хареса, много работи не ми харесват. Сега гледам филм, където говорителят твърди, че компаниите - гиганти са постигнали целта си-за минерална вода плащаме на месец повече, отколкото за водопроводна.  Confused

На мен също не ми хареса така поднесено. А времето на детството ми харесвам много.
Минералната вода е без пари при нас Crazy
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
точно така си беше... 1:1
Не знам кое не ви хареса и кое не е било така...?
Цитирай

Пловдив, мила моя майно льо...

Мнения: 150
Все още нямам мобилен (никога не съм имал, нямам и намерение скоро да имам). Рядко пия вода от чешмата, ама как да пия този бълвоч? И съм 100% съгласен с написаното. Никак не ми харесва посоката, по която върви човечеството, ама излезнах от възрастта, в която човек си въобразява, че може да го промени. Златното поколение на 70-а... Така ни наричаше Людмила Живкова. Втълпиха ни, че можем всичко, а ни превърнаха в чудовища. А чудовищата не раждат малки, жълти пиленца. Те раждат още по-големи чудовища...
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
точно така си беше... 1:1
Не знам кое не ви хареса и кое не е било така...?

Всичко беше така, Шани. Начинът, по който е поднесено някак си не ми е по вкуса. И сегашните деца имат приятели. Не съм толкова изкукала, че да имам код на микровелето, нито 15 номера за връзка. Малко пресолено ми идва.
Цитирай


Мнения: 2 546
Колко вярно....липсва ми  Confused
Цитирай

Варна

Мнения: 793
Вярно до някъде Peace, ама пак си зависи от личността, все още предпочитам чешмяна вода, от минералната не се напивам Crazy Имам приятели, които нямат имейл Whistling и не изпадам в паника, ако си забравя мобилния, при мен това е почти седмично  Wink
Цитирай

в мъжки прегръдки

Мнения: 3 545
Аз съм дете на 70-те. Нещата бяха точно такива и много, много ми харесваха. Бяхме много по-свободни от сега. Въпреки социализма и неговите ограничения. Сега ние самите и начина ни на живот ограничават много децата ни. Аз не пускам сина си да излезе вечер навън без телефон. Винаги искам да знам къде е и кога ще се върне.
Де Ваня, имат приятели но не е така както беше тогава. Сега карам сина ми да излезе да рита защото постоянно седи пред компютъра а той ми казва че и да излезе няма с кой да рита защото и приятелите му са в къщи пред компютрите.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Еееех...къде ме върна  Sad
Имах страхотно спокойно детство. Играехме с приятелките ми в нашия двор, на улицата играехме на народна топка и ластик до 11ч вечерта през лятото. Никой не се притесняваше, че някой побъркан може да ни помете с бясна скорост. Ходех на училище с 50ст за закуска. Връщах бутилки и весници,за да имам пари и бях много горда, ако събера цял лев  Mr. Green

Сега децата седят в къщи или в интернет клуба, на 13г вече пият алкохол, правят секс, пушат и се регистрират в сайтове за запознанства...

Не помня какво му е било лошото на комунизма, но и демокрацията не е цвете.
Цитирай

Асеновград

Мнения: 1 043
Ох, само може да си въздишаме и да се молим и нашите деца да докоснат поне малко от това щастие - детство че май направо ги раждаме и ги правим големи пропускайки че са деца и им трябва и спокойствие и малко повече сигурност - ей какви години бяха само и колко повече емоции имахме - малкото щастие да си направиш някоя интересна играчка че чибурашките и ходещите и плачещи кукли поумръзваха на някоя възраст и ако някои ни купеше нещо от кореком или някаде от чужбина ни беше нещо като да си ударил от тотото - имахме балканчета повечето / аз бях турбогъзарка  и карах бмх Rolling Eyes незнам колко похвално може да е това  Mr. Green / емоцията да те изпрати първото ти момче и да се докоснете за ръка някаде разхождайки се в парка или в киното си беше направо върховно изживяване а сега е загубило цялата си стойност  Crying or Very sad /
аз затова гледам да отделям колкото може детето си - като прекарваме повече времем на планина и малко по безлюдни места и без толкова екстри - дори вкъщи избягвам да пускам телевизора ей така , рисуваме повече и си измисляма някакво домашно задължение да правим заедно/
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 111 отговора