Здравейте, не знам дали е говорено по темата, но искам да споделя и аз, ако може някои да ми даде съвет 
Преди време страдах от пристъпи на паника. Всичко мина ок - с лечение и терапия се оправих. До преди месец, когато всичко се върна, не пристъпите, ами по скоро напрежението преди тях. Реших, че това е сигнал за промяна в живота ми - тоест прекратих връзка, която наистина ме караше да се чувствам нещастна и потисната. Все още доста я преживявам. Бяхме заедно повече от три години, даже живеехме заедно. И вместо да изпитам облекчение започнах още повече да страдам, въпреки че знам че е за добро. И оттук започнаха отново лошите мисли - че ще се върнат паническите атаки и че съм непълноценна затова и че не мога да започна нов живот. Направо съм отчаяна. Моля кажете как може да се преодолеят тези мисли. Знам че е въпрос на време и че състоянието ми е нормално за преживяната раздяла, но със страха нещата понякога ми се струват непоправими.
Нека някои, които го е преживял да сподели с мен....
Благодаря!
Преди време страдах от пристъпи на паника. Всичко мина ок - с лечение и терапия се оправих. До преди месец, когато всичко се върна, не пристъпите, ами по скоро напрежението преди тях. Реших, че това е сигнал за промяна в живота ми - тоест прекратих връзка, която наистина ме караше да се чувствам нещастна и потисната. Все още доста я преживявам. Бяхме заедно повече от три години, даже живеехме заедно. И вместо да изпитам облекчение започнах още повече да страдам, въпреки че знам че е за добро. И оттук започнаха отново лошите мисли - че ще се върнат паническите атаки и че съм непълноценна затова и че не мога да започна нов живот. Направо съм отчаяна. Моля кажете как може да се преодолеят тези мисли. Знам че е въпрос на време и че състоянието ми е нормално за преживяната раздяла, но със страха нещата понякога ми се струват непоправими.
Нека някои, които го е преживял да сподели с мен....
Благодаря!
Сега последно след 5 месеца светъл период пак съм в дупка,т.е. направо яма,заради една драма с градината на дъщеря ми. 
. 
