Очаквай най-лошото , пък когато дойде нещо хубаво му се наслади

Това е добре, ако можеш да го направиш, само че какво да кажа аз, като съм постоянен оптимист.
Разделени сме с мъжа ми от почти година и чакам да благоволи да се върне в БГ за да подам молбата си за развод. На пръв поглед и разговор всичко беше уж уредено и се бяхме разбрали за споразумение и така нататак.
Причината за развода ми е основно психически тормоз и усещането,че си сам с някого.
Тормоза продължава и сега, иска пари да му давам, не му трябвали предмети от обзавеждането, искал половината пари и т.н.
Последното, което е черпил като идея от "приятел" е,че ако си наеме добър адвокат и му плати добре можел да ми отнеме дъщеря ни (на почти 4 години).
А не отчита факта, че от момента на раждането й до сега аз съм била с нея и съм се грижила за нея, когато той ходеше за риба, или на почивка за рехабилитации, аз самата не съм почивала повече от 6 години. ако стане така,че трябва някой ден да се грижи за нея, я изпраща при майка си.
Знам, ще кажете,че няма шанс, но за първи път в живота си допускам песимизмът да ме налегне.
И най-вече обидно и мъчно ми става за това, че заради личното му отмъщение за това, че не го желая до себе си повече, е готов да нарани и най-ценното, което имаме-нашата дъщеря и мен разбира се, но аз ще го преживея някак.
Като цяло ако постъпи така, ще  у обявя доживотна война, асе стремях да съм толерантна въпреки тормозите и да му помагам, било с документи, осигуровки да му внасям тук и т.н.-опитах, но нямам сили вече, сам се превръща в мой враг.
Ще следя темите за начина на протичане на развод с интерес и се надявам скоро и аз да се похваля със започване на делото на първо време, а дай Боже и с излязло решение за Развод.
mvti, радвам се, че при теб е минало всичко по-леко от това, което си очаквала. А на keri, стискам палци-дано всичко мине като по вода!

Благодаря Ви за съветите, наистина усилено мисля по въпроса дали да не го направя, малко ме е страх,че може да се озлоби срещу мен и това да се отрази и на детето ни, което не искам да допускам.
А другата причина до сега да не го направя е, че изглежда съм по-толерантна и мисля как да не накърня мъжкото му достойнство, мислех си, че все пак мога да почакам и да му дам шанс да си наеме адвокат, който да го представлява или да упълномощи близък.
Явно само аз мога да правя такива жестове, но не и той, разочарована съм малко от себе си, че докато не се стигна до тук, не съм разбрала какъв човек имам насреща , дори не съм сигурна в мотивите му за брак с мен.
Най-вероятно ще се посъветвам с адвокат и ще подам молба в най-скоро време, не издържам вече на нападките му, които са на думи, но попадат на точното място и ме измъчват постоянно.
Благодаря Ви още веднъж