Много хубаво стихотворение, Алекс! Чакаме и се надяваме на оправяне, и се опитваме да го ударим на майтап, че иначе не става. 
- Публикувана: 18 апр. 2007, 22:37 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2007, 13:04 ч.
Тинейджърите
Реших да променя подхода си.Вчера като се прибра от екскурзията и тръгна да излиза ме пита, как да се облече дали навън е студено хем ме пита, хем като си кажа мнението не е съгласен и тръгва да ми повишава тон.Е, добре, казах защо ме питаш, тогава,облечи се както искаш, на теб ще ти е студено и мир..Определено така е по-добре, но после се чудя дали това е правилно? Когато говорим за училище ,обаче ако го оставя да прави каквото си иска, учи само за по 30 минути и то не по всичко и после идва лошия резултат, а когато искам да се наложа започваме да се караме, и не може да се издържа ,нито от мен, нито от него, нито от баща му..
Аз си отглеждам тийнеджър вкъщи(приятеля ми е на 19) и общо взето го оставям да си прави каквото си иска, в някъкви граници разбира се.Още преди години, когато беше по - малък, а живеехме вече заедно разбрах, че с крясъци, най - много да си развалим взаимоотношенията и нищо друго...Дано му поотмине скоро тийнеджърството и да спре с тийнеджърските простотии.Пък и тийнеджър или не татко е 
та се съобразява доста с другите, за което много се радвам 
та се съобразява доста с другите, за което много се радвам ......... за доста неща ще си повикаме, ама по-добре да си викаме, отколкото всеки да си зяпа в своя си екран, от което всъщност най-много ме е страх. Страх ме е от отчуждението. Иначе се надявам това, дето го приказвам, че е влязло някъде надълбоко и все някога ще изплува. 
Ще изплува, ама да не изплува с викане, насочено към другите.
Много ме притеснява този въпрос, гледам да не стигам до викане, ама понякога не ме сдържа - планина от боклуци в стаята, и неприбрани прани и непрани дрехи заедно, тя легнала и насред боклуците си рисува, чете, живее си най-спокойничко.......ех как крясвам понякога...
Ама така я уча всъщност тя да повишава тон, крещенето става оправдано, нещо което не мисля по принцип, когато съм спокойна.
После много ме е яд. Гледам да си поговорим нещо по женски или да се посмеем, да се компенсира с приятелски разговор, но наистина не знам дали се компенсира....
Понеже все не и стигат парите, и предложих един ден да ми помогне в работата. Бях си взела "домашно" от службата. Цял ден работи с мене без да мрънка и много ми помогна наистина. На финал в 5 часа я пуснах да излезе и и дадох дебитната си карта да си изтегли 10 лв. За толкова се бяхме уговорили. След няколко дни по друг повод влизам в сметката си и виждам,(случайно) че е изтеглила 20. Попитах я тя нагло ме лъже. След което си призна.Ред сълзи и така нататъка.
Бих и гласувала доверие пак. Ако започне да ти помага малко по-често, ще се почувства по-отговорна, "по-възрастна", особено ако обсъждате така като "по-равни" работата, която вършите заедно.
Ще види, че и вярваш, ще иска да покаже и тя, че случая е инцидентен...
По повод разхвърляната стая. Наричам дъщеря ми "Господарката на хаоса", по обясними причини. Та седя оня ден, гледам й шкафа замислено и й викам: "Да кажа ли сега "Дий"?".
Тя схвана намека, изхили ми се, поразтреби набързо, ама колко пъти още ще трябва да си повтаряме. Кога с шега, кога като не съм в настроение със заповед... И аз не обичах да си подреждам стаята навремето, пък на - какъв подреден маниак станах в крайна сметка!
Та седя оня ден, гледам й шкафа замислено и й викам: "Да кажа ли сега "Дий"?".Тя схвана намека, изхили ми се, поразтреби набързо, ама колко пъти още ще трябва да си повтаряме. Кога с шега, кога като не съм в настроение със заповед... И аз не обичах да си подреждам стаята навремето, пък на - какъв подреден маниак станах в крайна сметка!
Аз не викам. Но и той не ми повишава тон, не ми отговаря и никога не го е правил. Не бих позволила такова отношение спрямо мен.
Казвам си каквото ми е на душата и това е. Нямам време да обмислям стратегии, често се усещам, че думите ми са му подействали като шамар...в очите му виждам. Понякога му се извинявам за начина по който съм казала нещо... Днес той ми се извини - излезе снощи в 21часа, сутринта го намаше, звънях му 10тина пъти, накрая се обади с извинения, че не ми е пуснал смс през ноща, че ще пренощува у приятелката си. Много време прекарват двамата, не знам защо нещо ми е неспокойно...макар, че с мъжа ми на неговата възраст почти живеехме заедно/не учехме в родните си градове и живеехме на квартира/...усещам двоен стандарт в мисленето си.
Стаята им не изглежда по начина по който би ми се искало, правя им основно почистване един път в седмицата и това е.
За училище не ми се говори, средно по веднъж в месеца имам разговори с класната заради поведението му в стил 'Венета Райкова' - не можел да лъже и да премълчава и естествено се стига до скандали. Успеха му не е отличен, но аз нищо повече не мога да направя по въпроса. Достатъчно голям е и знам, че знае какво и колко зависи бъдещето му от тези години сега.
Стигнали сме до етапа - ти защо не си ми казала, че греша? Как си ме оставила да правя това и това?...има светлина в тунела.
Като цяло обаче се чувствам уморена и от него и от сестра му. Ама на никой не му пука.
Казвам си каквото ми е на душата и това е. Нямам време да обмислям стратегии, често се усещам, че думите ми са му подействали като шамар...в очите му виждам. Понякога му се извинявам за начина по който съм казала нещо... Днес той ми се извини - излезе снощи в 21часа, сутринта го намаше, звънях му 10тина пъти, накрая се обади с извинения, че не ми е пуснал смс през ноща, че ще пренощува у приятелката си. Много време прекарват двамата, не знам защо нещо ми е неспокойно...макар, че с мъжа ми на неговата възраст почти живеехме заедно/не учехме в родните си градове и живеехме на квартира/...усещам двоен стандарт в мисленето си.
Стаята им не изглежда по начина по който би ми се искало, правя им основно почистване един път в седмицата и това е.
За училище не ми се говори, средно по веднъж в месеца имам разговори с класната заради поведението му в стил 'Венета Райкова' - не можел да лъже и да премълчава и естествено се стига до скандали. Успеха му не е отличен, но аз нищо повече не мога да направя по въпроса. Достатъчно голям е и знам, че знае какво и колко зависи бъдещето му от тези години сега.
Стигнали сме до етапа - ти защо не си ми казала, че греша? Как си ме оставила да правя това и това?...има светлина в тунела.
Като цяло обаче се чувствам уморена и от него и от сестра му. Ама на никой не му пука.
Понякога му се извинявам за начина по който съм казала нещо
Цитат
Като цяло обаче се чувствам уморена и от него и от сестра му. Ама на никой не му пука.
Нямаш ли вариант да оставиш малката на големия и да излезеш някоя нощ да отпуснеш малко?
Физически не ме уморяват, емоционално - да. Изчерпана съм, повтарям се ...
Варианти имам. Винаги мога да изляза оставяйки Сиси на Гого или на баща и. Това не е проблем...макар, че на мен не ми се излиза...по скоро ми се ще те да се изнесат нанякъде а аз да си полежа на тишина и да си прочета книжките от библиотеката.
Гого я гледа когато трябва, а най съм му благодарна, че когато е първа смяна на училище я взема от градина и аз не бързам като идиот. Пазарува, изхвърля боклука, въобще като го помоля нещо не ми отказва.
Сега спи, кой знае какво са правили предната нощ!!!
[/quote]
Бих и гласувала доверие пак. Ако започне да ти помага малко по-често, ще се почувства по-отговорна, "по-възрастна", особено ако обсъждате така като "по-равни" работата, която вършите заедно.
Ще види, че и вярваш, ще иска да покаже и тя, че случая е инцидентен...
[/quote
Благодаря много за съвета. И аз така смятам, но отвътре непрекъснато нещо ме човърка. Връщам се в годините на моя пубертет, когато майка ми представа си нямаше какво правя. И сега ако я попитам ще каже че съм била най-добрата, а не беше така. Затова смятах, че с моето дете трябва да говоря за всичко, още от съвсем малка, да ме чувства като равна (по акъл и във всичко) и си мислех, че така ще споделя с мене всичките си проблеми. Но не постигнах точно това, и сега не знам как да постъпвам. Разговаряме с часове, оставям я да говори не я съдя, а тя ми говори сякаш тя е възрастния и вече знам че не е готова да ми сподели това което я тревожи и това ме побърква.
не се облича подходящо за сезона,
Без да съм чела останалите, в Бахрейн в момента е 37 градуса, но снощи си сложи ботуши, за да отиде до магазина, които през зимата не можах да я накарам да носи.
И аз имам един пубер в къщи, който понякога ме докарва до лудост. Няма смисъл да разказвам случки, така като ви чета филмът на много места е един и същ, само героите са различни
Онзи ден си купих една книга: Как се възпитават момчета от Стив Бидълф. Още съм в началото й, обаче вече намерих полезни неща в нея и отвори на някои мои въпроси.
Онзи ден си купих една книга: Как се възпитават момчета от Стив Бидълф. Още съм в началото й, обаче вече намерих полезни неща в нея и отвори на някои мои въпроси.
Онзи ден си купих една книга: Как се възпитават момчета от Стив Бидълф.
Няма ли такава и за момичета?
