Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 79 отговора

...нямам дом, но имам път!

Мнения: 651
Колоко САМ означава "сам" да отглеждаш детето си?
Повечето съфорумки пишат, че не живеят с бащата на детето, а някои дори си нямат другарче до себе си.
За мен САМ има други измерения - без помощта на баби, дядовци и роднини.
С моите родители не общуваме, защото "не слушам" и имам виждане за начина ми на живот различно от тяхното.
От родителите на вече бившия ми съпруг - никаква помощ, защото просто "не могат" и се налага вече ние на тях да  помагаме.

Момичета, които отглеждате САМИ децата си, без помощта и подкрепата на баби и дядовци,
пишете как се справяте...
Цитирай

София - Рим и обратно

Мнения: 6 934
Аз. Мога да кажа, че от първия ден, в който се роди малката ми принцеска се оправям сама. Може би затова и ми беше странно как някои майки изпадаха в ужас да изкъпят сами бебетата си например. Когато се прибрахме от родилното я хванах и под мивката, все едно че цял живот това съм правила. Very Happy bowuu (е, наблюдавах акушерките преди това де). Когато ми се е налагало да излизам някъде да свърша нещо (записах се на един курс 2 месеца след като родих) идваше една жена за 4 часа дневно 3 пъти в седмицата.
Когато стана на 2 години, тръгнах на работа и пак жена я взимаше от детска градина, защото работното ми време беше дълго.
 Сега съм на съкратен работен ден, защото ми се струва по-добре да не наблягам на кариера и пари, а да съм повече време с нея. Да си кажа право, напатих се от чужди хора, които ми гледат детето, рано или късно започват да злоупотребяват най-вече с доверието ти, започват се едни грозни клюки, които чуваш след време от други хора и такива неща, които мразя. А и все пак детето ми не искам да бъде с такъв човек. Те просто виждат, че си сама, нямаш родителска и никаква друга подкрепа и започват да се гаврят. Но това е хорската простотия. За мен да си самотна майка е много по-достойно за уважение, защото е ПО- ТРУДНО и трябва да си доста силна, за да се справиш добре.
Но хората са лоши и за тях самотна майка = к........ Защо??? Питам аз - а не е ли по-грозно да си с партньор и дете вкъщи и да хойкаш като луда, защото е пълно с такива, отколкото майка с дете, кято поради хиляди причини отглежда сама детето си?
Цитирай


Мнения: 4 490
Ето ме в клуба.
Имаме си ние една фиктивна баба.. обича да идва 1нъж в седмицата или на две седмици да се порадва на детето.. когато видях, че с едното краче ходи накриво тя казваше "нищо му няма на детето виж че още не е проходило" - а всъщност се оказа крачето от страната, от която ни беше хернията  Crying or Very sad.
Ами аз специално не се справям.
Искам сега да взема детегледачка да го гледа, за да избегна появята на другата - лява херния ... мама му стара и живота.... а не мога да си я позволя - по-скоро незнам дали ще мога да си я позволя, така и още не мога да тръгна като хората на работа, за да разбера аджеба какъв доход бих имала - година и колко извън пазара на труда как мога аз да знам..... или трябваше да взема жена когато детето беше на три месеца за да си опека по-добре нещата ... можеше да съм на друго положение в работата вече щото друг колега стана координатор междувременно - нали не трябва да пояснявам че колегата е мъж  #Crazy, без да искам да се хваля преди майчинството ми аз бях титулярката... може би сбърках тогава... може би трябваше да предпочета кариерата - така ми се върти сега из главата защото каква файда че бях с него година и колко - като изпуснах шанса си служебно и сега си бия главата  ooooh!.
Мила от Марс, колко е голямо твойто детенце?
Сега съм на съкратен работен ден, защото ми се струва по-добре да не наблягам на кариера и пари, а да съм повече време с нея.
Точно това е и моят принцип и затова предпочетох варианта ясла - като аз си тръгвам възможно най-рано от работа да си го взема и да си се обичаме двамата.  Love В противен случай - ако взема жена, ще се наложи да оставам на работа до 7-8.00 часа вечерта... и през седмицата няма да се виждам с него...  И аз имам нужда от съвет.... newsm78
Сега видях че имаш подпис, ама аз френския не го приказвам та - на 7 или на 9 години е детенцето ти? А как се взимате от училище - ми то на пълен работен ден това не е възможно?
Цитирай


Мнения: 68
За мен няма такова понятие "сам родител". Как може една майка да е сама, след като има дете, грижи се за него, живее с него? Сама е кукувицата, която ги е заразяла, защото е усетила, че правенето на деца и гледането им не са еднакво приятни неща.
На въпроса ти мога да отговоря така: бебето ми беше на 1 месец, когато се разделихме с баща му, тогава мой съпруг,а малко по-късно се разведохме официално. Той не помагаше. Нито докато живееше с мен, нито след като аз се изнесох от дома му.  Отказваше да го занимавам с каквито й да било въпроси относно дъщеря му- аз съм искала бебето, значи аз да си го гледам.
Гледах я сама от едномесечна възраст докато стана на годинка. По него време бях на 19 години, тъкмо завършила гимназия, без образование, без работа, без пари, без собствено жилище (преместих се да живея при баба ми), без НИЩИЧКО, освен Виктория. Родителите ми бяха против обвързването ми с онзи, но детето го обичаха и ми помагаха финансово, до колкото можеха.  Но пустата ми гордост не  ми позволяваше да им искам каквото и да било, както и от таткото (това е голяма грешка, сега го разбирам). Освен финасова помощ друга не съм искала и не съм получавала.
Е, оцеляхме. И двете. От 2 години не съм сам родител, омъжих се повторно, но помня онова време и за себе си мога да кажа, че никога не съм страдала, че съм била сама.
Цитирай


Мнения: 4 490
Мила българка, ми то финансовата помощ си е важна, иначе като се чудиш от кой да вземеш назаем за пакет памперси емоционално нещата се влошават с пъти. Е тогава отде кураж и сили? Не е толкова просто. Като те побутне някой отнякъде си е малко по-различно.. мисля аз... пък дали ми е останал мозък още да мисля - вече и в това се съмнявам...  newsm78
Цитирай


Мнения: 68
Именно, касиопея, и аз това казвам. И за мен този вид помощ е най-важна. Не, че съм получавала много пари, даже напротив, но ми беше достатъчно. Аз разбрах въпроса по-скоро като питане как сме се справяли сами с гледането, имало ли е кой да ми помага, кой да ме отмени понякога, дали бабите и дядовците са взимали някакво участие.  Ако нямах и финасова помощ със сигурност щеше да е ужасно трудно.
Цитирай


Мнения: 4 490
Аз разбрах въпроса по-скоро като питане как сме се справяли сами с гледането, имало ли е кой да ми помага, кой да ме отмени понякога, дали бабите и дядовците са взимали някакво участие. 
Нашата баба ме отменя - 1-2 пъти в месеца, след яслата - от 5 до 7 вечерта... и 1 път да изляза някъде с приятелка, бройте го до 8 вечерта щото в 8 малкото заспива. ...
Смятам, че това е по-малкия проблем, на мен поне не ми е трудно да се справя с детето, като съм вкъщи а не на работа от 2 до 4-5 докато спи той готвя чистя изкъпвам се - каквото мога да свърша бързешком - през останалото време довършвам работата и се старая да му обръщам внимание. Повече не мога. Той засега и не иска много внимание - сега сме на етап да си играем сами та не ми е много трудно.. успявам да свърша по нещо докато е буден което го смятам за бонус.  Embarassed
Готвя, рядко си позволявам купешко пюре, пък и Крис е вече голям и за неговата възраст има само скъпи пюрета... това е което правя извънредно.
В дните, които съм на работа, не успявам да готвя - понеделник и вторник хапва готвеното в неделя, от сряда натам - купешки пюрета , каши, кисело мляко - услажда му се и мисля, че сме ОК.
Това откъм домакинството - мисля, че се справям сносно. Когато трябва да отидем някъде -ходим, рядко с такси, по-често с градския транспорт.... в който няма бели бебета, ако има - са циганета...
Емоционално - рядко съм самотна. Имам 2-3  приятелки, на които мога да разчитам - ако не прекалявам де, и те си имат някаква граница на търпението..  Laughing
За финансово няма да коментирам щото ми е болна тема в момента - но след като успях да отделя някой лев - макар и малко - да дам в болницата на доктора, който оперира Криси - мисля, че се оправяме някакси.  Laughing
Споделете и вие - може да успеем да се поучим една от друга.
Поздрави.
Мария
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Като се роди малката майка ми дойде за 3 седмици да помага и да й се порадва - тогава живееше в чужбина. И някак искаше да се запознае с внучето си. След това баща й на дребната ми даде срок от два месеца, в които ще помага горе-долу, после го отнема....В същото време и баща ми получи микроинсулт и трябваше да тичам и при него да пазарувам и да се грижа за къщата. Така, че година и половина ми се беше разказала играта от всякъде, не знаех на кой свят съм, кога е ден, кога - нощ. Бях станала робот, който действа на автопилот. Бащата на дребната се завърташе два пъти седмично за по час - погледваше телевизия и се измъкваше.....Проблемите започнаха, когато не можах да намеря ясла за дребната, а трябваше да се върна на работа. И тогава майка ми реши да се прибере. Така, че след това май вече не се броя толкова САМА, понеже мога веднъж седмично да изляза с приятели и понеже живеем заедно с майка ми винаги мога да разчитам на нея.
Но и до сега потрепервам от ужас като се сетя за тази година и половина в живота ми....Завинаги останаха идентични у мен - бебе-самота-стоене в къщи-недоспиване-роботизиране до смърт.....Дори мислех, че ще ми се наложи и терапевтична помощ понеже депресията, в която потъвах беше започнала да става обезпокоителна и агресивна....така че аз просто нямаше да мога да оцелея дълго напълно САМА....
Цитирай
Oh mili4ki i nie se gledame sami s moiata da6teri4ka.^te zapomnia vremeto do vtorata i godinaka kato edna goliama taga strah 4e niama da se spravia otgledahme se s pomo6tta na maika mi i baba mi vse pak no mi be6e mnogog tajno kato gledam tatkovcite kak razhojdat decata si i im se radvat a na6iat vse be6e zaet s tapite si priateli.No vzeh re6enia krai bez nego i na godinkata na malkata se razvedohme.niamah nikakva polza ot nego samo taga i samota ostavi v sarceto mi.opraviame se s maika mi baba mi i iaslata razbira se za6totot rabotia. v sabota ia pra6tam na selo za den i taka.kuraj ne se predavaite da badem silni zaradi decata
Цитирай


Мнения: 4 490
...така че аз просто нямаше да мога да оцелея дълго напълно САМА....
няма НЯМА - оправяме се някакси
вече започнах да разбирам приказката "Господ ни подлага само на това, с което можем да се справим"
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Каси, и аз това казвам. Просто явно на мен прага ми беше до тук, та затова Господ от един момент нататък ми даде право и на помощ от страна на майка ми. Просто психическото ми състояние беше такова, че ако майка ми не беше дошла да помага, страх ме е да помисля точно какво можеше да се случи.....Фактът, че исках да дам малката за осиновяване мисля, че е красноречив че за мен това е бил лимитът...... Sad
Цитирай


Мнения: 2 868
Морганке, недей тъй бе стряскаш ме с тез признания... важното е, че всичко е минало.... иначе и аз така си мисля..... човек като си стигне передела и от някъде нещо  изниква и нещо се  нарежда... ама някой път бая трябва да почака човек Love
Цитирай


Мнения: 4 490
Смея да не се съглася с последното - ми тогава какво ще кажем на децата с неизлечими заболявания и на родители им...  #Crazy - в един съседен форум примерно. Че щом са си стигнали предела, нещата им ще започнат да се оправят ли...  #Crazy. Е да ама не.
А това за осиновяването -  Laughing - надали си го мислила сериозно... и мен като ми избият чивиите започвам да говоря глупости ама всички знаят, че не е на сериозно... поне се надявам да знаят че си проветрявам устата само.  Thinking
Цитирай


Мнения: 2 868
Е, Каси за емоционален разход ставаше въпрос, а не за болести....
Цитирай


Мнения: 4 490
Е именно де - да не би болестите да не водят до емоционален разход...  newsm78
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 79 отговора