Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 20 апр. 2007, 13:54 ч.
  • Преглеждания  978  Мнения  28  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 137
Идея за тази тема взимам от дискусията за грешките във възпитанието:
  Но най-много ме дразни следното. Когато ние с мъжът ми сме единодушни в някаква въпитателна мярка а бабата (най-често моята майка) пред децата изрази възмущение от нея.
В идеалния случай родителите /Вие и таткото, Вие и бабите и дядовците/ би трябвало да спорят насаме, а пред детето да се поддържат, дори когато не са съгласни един с друг. Но как се получава на практика при Вас?

Реклама
# 1
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 068
За съжаление, теорията е едно, практиката - друго Mr. Green.
И майка ми/тя по-често/, и свекърва ми се пробват да спорят и рушат авторитета ни /моя и на баща и/ пред дъщеря ми  Close. За което биват остро порицавани.....и така до следващият път.
Най-интересното е, че свекърва ми вече почти не прави подобни изказвания, но майка ми ooooh!...

# 2
  • София
  • Мнения: 4 813
Уговорката ни с бабите е коментарите и забележките, които противоречат на нашето мнение/решение, да ги правят в отсъствие на детето. В случай, че се "изпуснат" пред детето, също така пред детето им се казва, че конкретният въпрос вече е решен и не подлежи на обсъждане. Ако ние взаимно не си пазим авторитета, няма как детето да се научи на уважение.

# 3
  • Мнения: 137
Според мен, голямото изпитание за бабите е, че те толкова години са си градили авторитет пред нас, а сега ние им даваме тон как да се грижат за внуците си. Какво стана с авторитета им?!

# 4
  • София
  • Мнения: 2 700
Независимо дали имаме различия или не, от самото раждане на дъщеря ми нещата се правят както НИЕ сме решили и казали и бабите знаят, че няма смисъл от съветите им. Ако случайно  нещо имат да кажат го казват с уговорката "То, вие си решавате, но аз бих ви предложила...".

# 5
  • София
  • Мнения: 1 455
Бабите ги отрязах първия месец след като родих сина ми.
От тогава не са ми се бъркали,а и досега мен ме питат,кое как да свършат.На свекърва ми вече си спечелих уважението,в началото много ми се бъркаше,но след като аз си гледам децата,аз решавам..

# 6
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Уговорката ни с бабите е коментарите и забележките, които противоречат на нашето мнение/решение, да ги правят в отсъствие на детето. В случай, че се "изпуснат" пред детето, също така пред детето им се казва, че конкретният въпрос вече е решен и не подлежи на обсъждане. Ако ние взаимно не си пазим авторитета, няма как детето да се научи на уважение.

Това е и нашата тактика. Всъщност свекърва ми изобщо не коментира. Майка ми си позволяваше по-рано, но отдавна вече не го прави.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 516
Аз като цяло съм съгласна с методите на бабата ни. Моята майка е вечният помощник и ми прави впечатление, че нея я слуша и няма хъц-мъц. Без да се повишава тон. Давам си сметка, че аз съм нервачка, и детето дори не ме научи да съм спокойна. Просто нямам търпение. Докато бабата ни подхожда с достатъчно такова и той си я слуша повече.
Най-хубавото е, че все пак пренася от къщата на баба и дядо добрите навици и у дома когато се прибере.

Нямам разминавания с възпитанието от страна на бабата ни.
Баща ми пък е като мен, и той няма търпение. И не е пръв помощник, но все пак го извежда.

Когато има коментари - те са между нас, в отсъствие на детето.  Peace

# 8
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 14 790
Трудно се справям с различното мнение на бабите / само 2 баби си имаме /. Майка ми я скастрям на саме по въпроса, но със свекървата не мога да се справя, а и мъжа ми също е вдигал ръце от нея.
Ситуация 1
Правя забележка на малкия за нещо или го наказвам, а баба му го прегръща и му говори "о, на баба милия - майка ти ти се кара нещо"  ooooh! Все едно на мен не ми е мил Crossing Arms
Ситуация 2
Решава баба да излиза навън и детето започва да плаче, че иска с нея. Тя естествено изобщо няма намерение да го вземе със себе си, но му казва - баба отива до долу да изхвърли боклука и веднага ще дойде да те вземе ... Съответно си излиза безпроблемно, а детето като осъзнае, че го е излъгала - плаче и се тръшка на мен...

Кажете как да се справя в тези и подобни ситуации  newsm78

# 9
  • София
  • Мнения: 7 071
Това е болната ми тема... Rolling Eyes Майка ми е много упорита в това отношение, но една такава тиха упоритост...Или се съгласява с нас по някой повдигнат въпрос относно гледането на Калина, след което продължава да си я кара по старому или започва да спори и да ми изтъква разни доводи за правотата си. След което се случват точно нещата, за които съм я предупреждавала изрично. И всичко това повечето пъти се разиграва пред детето, за съжаление... Rolling Eyes
Вече започнах да правя компромиси с разбиранията си за отглеждането на Калина, само и само мир да има и да не се чувствам като някаква мърморана...

# 10
  • София
  • Мнения: 7 071
Ситуация 1
Правя забележка на малкия за нещо или го наказвам, а баба му го прегръща и му говори "о, на баба милия - майка ти ти се кара нещо"  ooooh! Все едно на мен не ми е мил Crossing Arms
Ситуация 2
Решава баба да излиза навън и детето започва да плаче, че иска с нея. Тя естествено изобщо няма намерение да го вземе със себе си, но му казва - баба отива до долу да изхвърли боклука и веднага ще дойде да те вземе ... Съответно си излиза безпроблемно, а детето като осъзнае, че го е излъгала - плаче и се тръшка на мен...

Тези две ситуации все едно аз съм ги описала...
В първата казвам на майка ми веднага да пусне Калина, щом сме я наказали. Отстрани изглеждам като лошата и за двете...
Във втората - изрично съм й забранила да я лъже така, което не означава, че няма да се повтори...

# 11
  • Мнения: 1 903
... става нашето винаги и при всички случаи. Не защото с мъжа ми не приемаме съвети и забележки, а защото 1. децата ни са наша грижа и отговорност и 2. бабите и дядовците имат само и единствено съвещателен, но не и решаващ глас при отглеждането на нашите деца.

# 12
  • Мнения: 10 028
Ох, болна тема и за мен. Само че големият проблем е дядо, а не баба. Непрекъснато подлага отношението ми към децата на критика пред тях. Никога не съм харесвала възпитателните му методи, но когато са насочени към мен и децата ме хващат бесните. А не искам да се караме  Tired

# 13
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 068
Нати, ситуацията и при нас е почти идентична Confused.
Ако баба и види, че Рони прави нещо непозволено казва "Спри, че виж майка ти/татко ти/ как лошо гледат ooooh!....сега ще ни се скарат Tired. И пак ние лошите Mr. Green
За лъжата - пак се практикува ooooh!.
Пресен пример от вчера - Отивам да взема детето след работа и тя не иска да тръгне. Аз в такива случаи не се церемоня, но баба и се изказва " Хайде, бабо, тя мама сега ще те води на люлката" - нещо, което не беше планувано за този момент Tired....и пак аз съм лошата, и рев по пътя до вкъщи Confused.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 455
Бабите ги отрязах първия месец след като родих сина ми.
От тогава не са ми се бъркали,а и досега мен ме питат,кое как да свършат.На свекърва ми вече си спечелих уважението,в началото много ми се бъркаше,но след като аз си гледам децата,аз решавам..
Peace и при нас беше така.
Сега остана да се преборя с майка ми, която макар да вижда детето веднъж годишно /живее в чужбина/ пак успява да дава акъл. Това води до постоянни спорове между мен и нея и така - излишни главоболия и за двете, защото с мен на глава не се излиза. Искам утре, ако имаме проблем с възпитанието на детето, да обвиняваме само и единствено себе си - ние /баща му и аз/ носим само отговорността за него и за това какъв човек ще израстне.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт