Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора

София

Мнения: 4 912
За втора поредна година най-точният тест Surecheck търси най-оригиналния начин да съобщите, че сте бременна.   
 
Ако наскоро сте станала майка или радостното събитие ви предстои, разкажете
как точно разбрахте и
как точно му казахте, че сте бременна. 
А каква точно беше реакцията – радост, въодушевление, ужас, сълзи...

Най-оригиналните хрумвания ще бъдат публикувани на страниците на www.bg-mamma.com, www.az-jenata.com, както и в сп. „9 месеца”


Авторките на трите най-нетрадиционни и интересни истории ще получат красиви часовници, за да бъдат „най-точните” майки, както и други точни подаръци за своите бебета.

За повече информация – www.surecheck.info

Историите трябва да са с обем точно до 2 страници. Могат да бъдат придружени и от снимков материал.

Изпращайте ги до 15 юни на е-mail: konkurs@surecheck.info, на адрес:

гр. София 1113,
бул. Цариградско шосе, бл. 14
партер, офис на Veritas PR
за конкурса „Как точно му казах, че съм бременна”



Историите може да публикувате и директно тук, в тази тема.
« Последна редакция: ср, 25 апр 2007, 15:17 от Mamma »
Цитирай

гр. Русе

Мнения: 497
Опитвахме да си направим бебче повече от половин година и след установяване на проблема, ни назначиха лечение началото ноември месец 2006г. След това в еуфорията на празниците минаха 2 месеца и дойде 8 януари2007г., когато чаках месечния си цикъл. Е да ама не!
На работа съм, но не ме свърта на едно място, а и винаги ми е като по часовник цикъла… и мисля какво да направя. Бягам бързо до аптеката в обедната почивка, купувам 3 различни теста и се връщам да ги правя. Направих двата и единия ми показа едвааааа забележима втора чертичка. Зарадвах се, изплаших се и все пак още не вярвах на теста. Оставих си единия тест за другата сутрин, но пак на работа, защото не исках да разбере мъжа, че ако е отрицателен става много тъжен. И така…
Направих го! И … две черти!!! Доста по-ясна втора черта от предните! И сега как да кажа на бъдещия татко?!
Пак излизам от работа и отивам до най-близкия детски магазин. Купих най-малкия размер бебешки чорапки и една подаръчна торбичка. Във всяко чорапче пуснах по един  положителен тест и се обадих на мъжа ми. Работата му е свързана с излизане в града, не е „вързан” като мен да стои в офиса само. Обаждам му се под предтекст, че се е случило нещо неприятно и трябва веднага да го видя. Точно тогава имаше много задачи, но при тези мои думи пристигна на десетата минута при мен. С влизането в офиса ми му подадох малката торбичка. Той я отвори и видя двете чорапчета, но не разбра нищо. Извади ги и ме гледа. Когато ги бутна усети, че има нещо вътре и извади единия тест, погледна ме, после и другия. След като ги видя ме погледна, а аз му кимнах. Той гледаше вече с насълзени очи и ме прегърна силно и започна да ме целува и да вика ще „ставам татко”! Така се прегръщахме и целувахме известно време. Поговорихме си и той продължи по своите задачи.
Вечерта отпразнувахме радостната новина!

И така сега очакваме появата на нашето бебче септември месец!
Цитирай

София

Мнения: 295
еми да разкажа и аз Smile

пиех хапчета за щитовидната и ми бяха казали, че не мога да забременея докато ен свърша 6-месечния курс. съответно съвсем ги бях отписала тия месеци за бебеправене, а и цикълът ми не беше много редовен заради хаповете. в кранйа сметка пак ми закъсняваше ноемврийският цикъл, но аз си чаках търпеливо. на 21.11 имахме годиншнина от сватбата и, не знам защо, но ми се строи, че много ми закъснява и ще е страхотен подарък ако съм бременна. съвсем на майтап отскочих до аптеката в работно време, още по на майтап си направих теста, очаквайки дежурната една черта. е да, но излезе и втора черта почти веднага...онемях... а половинката как онемя като му казах, че имам специална изненада за годишнината Wink първо си помисли, че се шегувам... после се зачуди на докторите.... а вечера и двамата бяхме на седмото небе когато вече бяхме поосмислили какво всъщност се е случило Smile

това е моятя история Smile не е много оригинална, но си беше отличен подарък от Господ за 2та годишнина от сватбата ни Wink
Цитирай

София

Мнения: 4 372
И ние като много други двойки се опитвахме доста време да си имаме бебе,но..... не и не Confused Това продължи близо 3 г. Обиколихме какви ли не лекари да търсим причина и най-накрая се оказа,че имам проблеми с хормоните! Лекувах се близо 6 месеца и най-накрая всички показатели бяха в норма Smile Обаче така или иначе пак не забременявах!  Rolling Eyes Confused
Минаха 3 месеца и накрая  ми беше вече писнало да мисля само за това Smile и го карах спокойно като тайничко пак си поплаквах,че не става а мнго исках защото и годините си минават и отглеждането става много по трудно/аз навърших 26 тази година март/
На 16 декември 2006г./тези дати никога няма да забравя/ заминахме с моя любим малко на разходка извън София,обиколихме няколко градчета и накрая се спряхме в Троян ,за една вечер.Вечерта преди да излезнем от хотела на мен изведнъж започна да ми става ту топло ту студено и някаква мисъл ми мина,че може да съм бременна/закъсняваше ми вече 10 дни/Казах на моя може да съм бременна и за това да не ми е добре,а той каза: Да бе да! Mr. Green
НА сутринта тръгнахме към Бузлуджа и се качихме чаааак най- горе направо ви казвам че имах чувството,че ще умра до9като се качвахме нямах никаква сила Smile изморих се доста стана ми няколко пъти лошо и най - накрая си тръгнахме за София като по пътя ми се отвращаваше от всичко! Возех се и тайничко си мечтаех този път наистина да съм бременна! Smile
На 19 декември вечерта си взеха тест за бременност Surechek на прибиране от работа и сметнах,че ще е по добре да го направя сутринта! НА другия ден само изчаках той да излезне и аз реших да си направя веднага теста Smile Отидох в банята и след няма и десет секунди аз не можах да се стърпя и отворих капачето Smile видях 2 чертички  Love Така се разтреперах,не можех да повярвам и звъннах веднага на моя лекар! КаАзах му за теста и го попитах с плах глас: Възможно ли е да не е вярно? А той ми каза: Теста показва с точност до 99 %,едва ли този 1 % да си ти,ела утре да те видя! Аз затворих телефона  и веднага се обадих на моя Smile Казах му: Мило,взех си тест! А той: И? Аз: Ми положителен е!  Shocked Тогава той замълча и след няколко секунди каза: Еййй...........ще те смачкам  Mr. Green бъзикаш ли се с мен? Тогава аз се разплаках от вълнение и затворих телефона!След няма и 30 мин на вратата се позвъни и кой да видя ТОЙ Smile С един голям букет от рози Smile толкова голям, че не се виждаше кой седи зад него  LaughingПодаде ми го а аз си плачех,гушна ме  и каза,че от този ден е най-щастливия мъж на света докосна коремчето ми нежно с ръка  и допълни: ВИЕ СТЕ ми ВСИЧКо и се разплака с мен!  Crying or Very sad Love От този ден сме много щастливи! Love На другия ден отидохме заедно на лекар и видяхме малката точица Smile много се зарадвахме! ПОжелавам на всички да изпитат това чудо! А на споходилите лека бременност!   bouquet Hug  
Цитирай

В. Търново

Мнения: 873
моята история не знам дали е оригинална,но ако имаше конкурс за най-ошашкана.....както и да е!
два месеца след сватбата ни почина внезапно много добър наш приятел и ужасът,който изживяхме беше неописуем Crying or Very sad.дойде време да ми идва цикъла-закъсня.помислих си,че е от стреса,а и в него месец бяхме правили секс само веднъж,защото и двамата бяхме в ужасна депресия след случката.минаха още няколко дни и все така не ми идваше.помислих си,че нещо са ми се разбърникали хормоните и какво ли не ме чака ooooh! говорим си със съпругът ми,аз съм адски нервна,плача....решаваме,че ще ходим на лекар.
на другият ден той беше наряд(мъжът ми е офицер) и аз отивам при личния ми лекар за направление за гинеколог.тя ме пита дали се съмнявам за бременност,аз казвам "не'' и разказвам какво се е случило.тя ми обясни,че от стреса може да ми закъснее до 14 дни,та да почакам малко.да,ама ме не ме свърта.сестра ми ме нави да си купя тест за бременност и аз решавам вечерта да направя това-тъкмо мъжът ми го няма,не исках да се вълнува излишно и той.прибирам се вкъщи и си правя теста.след указаното време проверявам резултата.гледам-една черта.после се чатнах,че не виждам другата буквичка,понеже ми се е запънало капачето.издърпах го рязко назад и тогава видях и другата черта.извиках от изненада(и сега ми се разтуптя сърцето като разказвам това).звъня на съпруга си по телефона и с разтреперан глас му казвам,че съм си купила тест за бременност,той ме пита "и?",аз казвам,че имам 2 черти,а той милия пита какво означава това.отговорих,че означава,че е положителен.последва мълчание,възклицание и смях.после ми каза да не се шашкам.попитах го дали може да си дойде-естествено не можеше.на другият ден бяхме първи кипри при личния лекар-бяхме решили,че може да е грешка и ще искаме потвърждение от лекар веднага.казвам аз,че ми е положителен теста,че веднага ма е излезнал резултата,а лекарката ми отговори,че грешно положителните тестове са много малък процент,та трябва да тичам веднага на гинеколог.аз отговарям"ето,щом има процент да е грешен-ние сме в него'.тя ме пита"не си ли готова да имаш бебче,я виж таткото как се е хилнал" Very Happy чак тогава забелязах ошашкания ми мъж как се смее неловко.отиваме при гинеколога.докато ме гледа на ехографа,сърцето ми щеше да се пръсне.пита ме "2 ясни чертички ли видя?...ами честито".викам мъжът ми да влезне в кабинета.седим тримата вътре и мълчим.тогава аз казах"човекът каза честито" и мъжът ми пак се хилна Laughing.насрочихме изследванията за другия ден и си тръгнахме.гушкахме се,целувахме се и не можехме да повярваме,понеже беше непланирано.след това съпругът ми се обади на техните,вдигна майка му и той каза"майко,НИЕ сме бременни"  Hug каква по-хубава реакция от това!та НИЕ още сме бременни и след два месеца ще се роди нашата малка изненада Praynig Love
Цитирай

Русе

Мнения: 1 238
Миналата година, в разгара на баловете.
На 27.05.2006 щяхме да сме гости на последния бал от една дълга поредицата. Мислех си, че ми закъснява заради емоциите, защото малкото ми братче също беше абитуриент и смятах, че вълненията са ми дошли в повече.
През деня ходихме насам-натам с мъжа ми за подарък на госпожичката, която довечера щеше да изживее своята звездна вечер. Минавайки покрай една аптека си казах - "Я да си взема един тест, ей така, да видя какво е".
Прибрахме се, влязох в банята за душ, защото вече закъснявахме за празника. Направих теста, изкъпах се и почти го забравих. Чак като излизах от банята се сетих да погледна. И о ужас - две черти!!! Чета упътването, гледам теста и треперя. В главата ми билиони мисли се прескачат! "Ами работата, ами ученето, ами апартамента, ами ремонта...".
Не се зарадвах! Уплаших се много! Вцепених се и се разплаках! Не исках деца, не бях готова, не беше планирано!
Отидох в хола при мъжа ми, той ме гледа учуден, а аз сигурно съм приличала на психично-болна. Дадох му теста, дадох му упътването и му казах "Чети!".
Той чинно чете... Гледа мен, гледа упътването, гледа теста... Това около 2-3 минути, докато накрая с учудване установи - "Ама ти си бременна!". А аз - рев и чудо и на ръба на истерията. Той ми каза - "Трябва да се радваш, а не да плачеш!".
Закъсняхме много за празненството. Един приятел се досети сам още същата вечер, на останалите казахме след два дни, а на родителите ни показахме една снимка на 6 седмичното ни момиченце с думите "Запознайте се с внучето си!".  Smile

Детенцето ни се роди в първите минути на 2007 година! Излишно е да казвам, че я обичам повече от себе си! Пожелавам на всички да изпитат тази обич  Love
Цитирай
Ами да се включа и аз Embarassed
Три години напразни опити за бебе/още преди да се оженим/.
Направих си цветна снимка и се оказа,че имам нула проходимост на тръбите вследствие на едно силно възпаление преди години.Единствена възможност - ин витро!
Скъсах се от плач ,а мъжа ми ме успокояваше ,че ако искам и цял футболен отбор ще си осиновим,какво толкова...Зачакахме септември ,за да се включим към инвитрото..Минаха няколко меасеца , а на мен ми е зле...не знам какво ми е,но ми е зле.Реших че я тумор ,я нещо такова...нали все черни мисли ми минаваха през онзи период....Отидох при гинеколога си заедно с една приятелка,която правеше опити за бебе от 7 години..По пътя тя много развълнувана ми сподели ,че май е бременна...Много и се зарадвах...но и много ми домъчня за мене си  Sad
Тя влезе първа и както и очакваше - излезе онемяла от щастие - трета седмица.
Влизам аз.....умирам от страх........и гледам встрани,не смея да погледна видеозона..........а гинеколога ми странно мълчи...Казах си ..край ...до тук бях....... Crying or Very sad
Най- накрая проговори......такова чудо казва виждам за пръв път....ха честито ....да ти е живо и здраво туморчето Very Happy
А аз.....добре ,че бях легнала .......направо щях да припадна.....и го питам.....ама ти сигурен ли си? ShockedИ той ...ами в третия МЕСЕЦ няма как да не съм сигурен Shocked
Та така.....цветна бременност...оказа се ,че съм бременна в третия и не знам Very Happy Laughing Laughing
 И нали съм Тома Неверни...изтичах в първата аптека..взех си тест - няма лъжа,няма измама - бременна съм Hug
 Прибрах се в къщи - мъжа ми го няма.Обадих му се се,оказа се че е наблизо.Като се прибра просто го изстрелях..."бременна съм"! А той нали все лоши неща очаква.........само попита.........извънматочно ли? Не казвам..съвсем нормално ..с една малка подробност ....вече съм в третия Very Happy
Е,наложи му се да поседне....... Laughing
След това заедно с другия бъдещ татко и много приятели го отпразнувахме подобаващо същата вечер.......
Сега моето чудо е на цели осем години и е най хубавото нещо в живота ми..........Само таткото го няма ,но това е една друга тема и не и е мястото тук.
Цитирай


Мнения: 3 219
Една неделя се прибираме от работа кьм 6 следобеда-един сльнчев юнски ден,птички пеят цветя миришат,а ние вьрвим и се караме.  Та вьрвим кьм кьщи -той-"купи си тест",а аз -"НЯМА-пари за глупости не ми се дават"и така 4-5 пьти.Трябваше да ми дойде преди 2 дни,но понеже рабетех на 2 места си мислех,че е от напрежението. Интересното е,че около седмица  преди това бях на гинеколог,и ме гледаха с видеозон поради други прични и не откриха бременност,и аз бях абсолютно сигурна,че е всико друго ,но не и бременност.Накрая насила ме вкара в аптеката и взехме теста-Шуьр чек. Прибрахме се ,аз оправям покупките,кьпах се и забравих за теста( ама за тоя ден никога няма да забравя). ПО едно време ровичкам в чантата и го намерих.Влизам в банята с мисьлта,че го правя и отивам да си отворя една бирички щото сьм сигурна,че е една чертичка и ХА-изненада-2 чертички. Затоврих капачето и и викам тука има грешка и на бегом пак до аптеката-Викам на жената дайте ми тест за бременост и тя ми подава пак Шуьр чек.Викам-"Дайте ми друг,щото тоя излезе положителен,пьк е невьзможно"-,а тя само ми се хили. Не ми се иска да си представя каква физиономия сьм имала в тоя момент,ама жената бая се посмя.Та прибирам се на бегом и пак го правя и пак 2 чртички.А моя в това време на компа в хола седи цька и пие бира. Аз му муша теста под носа му, а той ме гледа безгрижно. "Положителен е" -" Ми ,добре" " Абе как ще е добре,бременна сьм". Малее като млькна тоя човек-дума не обели,а аз само като го срещна по коридора или в стаята-" Ми сега какво ще прави" и го дьрпам за рькава,като някое дете,на което са му откраднали новото колело,а той мьлчи ли мьлчи. Вечерта бяхме осьзнали какво се е случило,та бая се гушкахме и целувахме. Отидохме заедно на лекар и видяхме прекрасната точица,която в момента спи в другата стая-моето малко момченце.Бременността ми много ни изненада-тогава кандидатствах в друг унивреситет,работх на 2 места вьв 2 сьвсем различни сфери и изобщо не бях на ясно сьс себе си,обаче живота понякога така поставя нещата,че много набьрзо човек си изяснява ситуацията ,взима се в рьце и действа.
Пожелавам на всички момичета успех,защото момента ,в който разбираш,че носиш дете е уникален и несравним с нищо друго и трябва да се изживее пьлноценно.
Цитирай
Здравейте и от мен, ние също чакахме около 10месеца докато забременея. И така на 31март2006г трябваше да ми дойде(беше ми по часовник), да ама аз вече толкова се бях вманиачила, че дори си казах че цял ден няма да се поглеждам и ще чакам до вечерта Love. Слагам аз една превръзка за всеки случай и цял ден все ми се струва, че ми е дошло(но не поглеждам Naughty), да ама вечерта нищо нямааа. И така цели 3 дни ooooh!На 3 април сутринта вече ще си правя тест, след определеното време поглеждам и нищо Crying or Very sad, продължавам да го гледам и да съжалявам и по едно време като се загледах, а то имало и втора чертичка, ама тя една бледаа newsm44.Викам отивам на лекар, но таткото нищо незнае, за да не се разочарова. Отивам аз при докторката и тя ме пита как съм, а аз много съм добре, ама и ти трябва да ми кажеш как съм, а тя Shocked и веднага ме преглежда. Вижда се една много мъничка точица и докторката ми каза, че най-вероятно съм бременна(имам всички признаци за това-увеличена матка и т.н), но още е рано и неможе да каже на 100% и да отида на преглед в края на седмицата. Прибирам се аз и мъжа ми с брат си пред вкъщи, ама аз ще си мълча до рождения му ден на 9 април. Качвам се аз горе и си казвам, че ако се качи сам ще му кажа, а ако е с брат си ще чакам. И след малко се качва той, съответно сам и аз как да си трая Blush ще му казвам. Сяда той на дивана, а аз в него и почвам да му се гивезя и го питам "Ти НАС обичаш ли ни?" , а той ме гледа така smile3556 и ме пита " ти майтапиш ли се?", а аз НЕ и той пак...и така не искаше да повярва, дори и в петък като отидохме двамата при докторката и тя вече на 100% потвърди пак не му се вярваше много, много. Но бях ме най-щастливите на света. И така на 14 Декември 2006г. се роди прекрасната ни дъщеричка Хриси. smile3522
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 43
Да разкажа и аз!Известно време не можех да забременея.Цикъла ми не беше от най редовните.винаги ми закъсняваше с 5-10 дни.И аз свикнала с това закъснение не обръщах внимание на някой др.признаци.Ставаше ми лошо,не понасях миризми.Реших да си взема тест.Направих го една сутрин-2 чертички,но едната по бледа.Направих още един,но същата работа.Реших да не казвам все още на таткото.Отивам на лекар и тя ми казва че съм вече в 1 месец.Радост голяма!Как да кажа на таткота?Взех снимката от видеозона.Взех един плик.И понеже бях решила ако е момиче да се казва Виктория,а ако е момче Данаил,пиша писмо:Здравей тати!!!Пише ти Вики или Дидко.Това съм аз.Ще се видим след 8 месеца.Целувки.Оставих го на масата.И таткото като се прибра от работа и го видя онемя ShockedМного се радва,гушкаме,и цяла нощ не можахме да спим от вълнение.
Цитирай

Русе

Мнения: 2 351
Ето я и моята история...
Годината е 2006, съботата преди Великден... Следобед решевам да си взема тест, докато мъжа ми е на футболен мач... Правя го : О, две чертички! Не можах да повервам на очите си! Звъннах на таткото и смотолевих нещо от сорта, че веднага трябва да се прибере... Пристига той, а на лицето ми- най-странното изражение Smile След няколко опита да разбере какво ми е, му дадох теста... В първия момент и той не знаеше как да реагира на това, което се случва Smile След няколко секунди ме вдигна на ръце и започна да вика, че той е най-щастливия човек на Земята!
Вечерта отидохме на църква, за Великденското обикаляне и аз първа успях да си взема огънче от свещенника, което означава здраве и късмет през годината... На следващия ден (Великден), съобщихме новината и на родителите си... Какъв по-хубав подарък от това!!!
Цитирай

Алтеа,Испания

Мнения: 221
     Ето и моята история.Ние все още не сме женени, но въпреки всичко си бяхме решили /идвахме си до България за 2 седмици/ след като се приберем да започнем с опитите. Аз там си правих изследвания на щитовидната жлеза и имах малко нарушение в хормоните, а също така и поликистозни яйчници, изобщо...вероятността да се получи беше Божа работа. Но все пак спряхме да се пазим, за да пробваме. И ето на, взе че се получи още от първия месец. И понеже и на мен, както и на други мами, ми закъснява обикновено и първите няколко дни не се учудих, но все пак имах съмнения. И един съботен ден реших да си направя теста, докато таткото е на работа до обяд. Две чертички .Разплаках се от щастие. Понеже не бях мислила много как да му съобщя, скалъпих набързо една картичка с едно бебенце на компа с надпис ''Щъркелът дойде...погледни в чекмеджето'' /т.е.чекмеджето на масичката на кмпа/. А там, теста увит в инструкциите му, а на празната им част,с всяко отваряне пише "ЧЕСТИТО....щЕ...СТАВАШ...ТАТКО''. И така той като си дойде, аз легнала пред телевизора  и му казвам "Я виж, че май някой звъня на Скайпа", за да погледне към монитора,който вече беше изгаснал. И така не го чух да казва нищо няколко минути, докато осъзнае. А после РАДОСТ, прегрътки, целувки. "Маймунке, защо не ми се обади по рано?" това му бяха думите. Не съобщихме на роднините,докато не си направих и втория тест. Сега всички чакаме с нетърпение момиченце.
Цитирай
Здравейте,ето я и моята история.Ние с моят мъж искахме много бебенце,но около 6м. не ставаше аз имах проблем.След лечението което ми беше предписано,аз се оправих,но гинеколожката ми обясни,че ще ми закъснее цикъла.На 10ден от закъснението с таткото отиваме на кафене,като ми поднесе кафето сервитьорката ми стана много лошо.Прибрахме се в къщи беше  17.12.2004г никога няма да забравя тази дата , направих си тест,БЕШЕ ПОЛОЖИТЕЛЕН,излизам от банята и тъй като таткото си беше в къщи нямах време за нещо по специално.Сложих теста върху кутийката и му го подадох с думите;ЧЕСТИТО ЩЕ СТАВАШ ТАТКО.Той изпадна в шок от радост,свекървата започна да танцува направо полудяха. Very Happy

Резултата е едно прекрасно момиченце Ива,вече на 1г и 8м.
Цитирай
Знаете ли, може би не е тук мястото(защото съм мъж), но въпросът е зададен и ще си позволя да отговоря...
Та така. Денят беше 3 декември, два дена преди това разбрах че дядо ми в чужбина е починал. Беше на цялото ми семейство много трудно. Баща ми веднага замина. С моята тогава приятелка си седяхме в нашия магазин и тя извади един тест. Аз много се изненадах, защото при нея имаше много усложнения, операция и това, че без отпушване на тръби тя не може да стане майка. Направи си теста и за всеобща изненада имаше две черти. И двамата знаехме какво означава това. Помолих я да пробва с още един, защото знаехме, че те се правят рано сутрин, а първият беше късно през деня. На другия ден закарах баща си на летището. Все още не знаех какво е станало. Тя си беше направила и вторият тест предната вечер. А на сутринта отиде на лекар. Само си спомням, че се чухме по телефона. После дойде при мен в магазина и ми каза новината. Тогава не знаех как да реагирам, само я гушнах и целунах коремчето. Зарадвах се много, защото това означаваше, че тя не е болна и може да има деца- нещо, което лекарят и беше казал, че е почти невъзможно.
После като нещата се нормализираха започнахме да мислим какво ще правим, защото и двамата сме още студенти и сме на по 21. Много мислехме. Аз се лутах между двете крайности, докато не реших за себе си, благодарение на подкрепата на родителите ми, че Господ е отредил да стана баща сега. Много хора точно в този момент ни казваха, че природата си знае работата, как при такава голяма загуба идва нещо, което може да изтрие тъгата и скръбта.
Това беше началото на моята история, но не знаейки как съдбата ще се подиграе с мен и с майката на детето ми...
Цитирай


Мнения: 4 785
Въпреки че все още не бяхме истинско семейство, дори не живеехме заедно, двамата с мъжа ми много искахме да имаме бебче, което да допълни щастието ни. И правехме опити... Не мина много време, когато усетих, че вече сме дали началото на нов живот. Незнам как, просто усещах...
Беше края на май, разкошно време...
Закъсня ми един ден и реших да отида на доктор. Прегледаха ме с ехограф, но докторът каза, че е твърде рано да ми даде отговор дали съм бременна. По път за вкъщи минах през една аптека и си купих тест за бременност. Направих го и резултатът беше положителен. Незнаех дали да се зарадвам, но ме обзе голяма еуфория, приповдигнатост, въодушевление,но същевременно не исках да прибързвам с радостта, докато не направя поне още един тест, а и докато не чуя окончателно резултата от следващия лекарски преглед. Изгарях от нетърпение да споделя с мъжа ми, но същевременно не исках да му казвам, защото знаех колко силно той искаше да станем родители и не исках да го разочаровам, ако се окаже, че разултатът от теста не е верен, защото все пак беше направен следобед, а и след само един ден закъснение на цикъла ми. Прибрах теста в задния джоб на дънките си и отидох при мъжа ми. Когато ме видя, той ми сподели, че му се струвам някак си притеснена, аз казах,че нищо ми няма и след това той ми разказа за плановете си за нашето съвместно лято - екскурзия из Европа - Австрия, Германия, Люксембург, че даже и на гости на сестра ми в Англия можело да отидем и целия този път с кола!  И някак си от езика ми се изплъзна и то троснато - "Не си прави сметките без кръчмаря!" И аз незнам защо се троснах - хем исках това пътуване, хем ако съм бременна, не би било удачно... Първична реакция... А как само исках да му кажа какво ми е... Освен това, исках много да му кажа новината на някое специално за нас място. Имахме две такива - едното беше навън, но до там се стигаше само с кола, а в този момент ние нямахме такава, а другото беше в кантората му - там беше първата ни интимна среща, при която искрите между нас пламнаха. Но как да му кажа да отидем в кантората като вече беше минало отдавна работното време...??? И ето че телефонът му звънна - спешно повикване за работа в кантората и той ме помоли да отида с него - аз естествено се съгласих веднага. Обаче настроетието ми никакво го няма - хем искам да му кажа новината, хем не искам да остане разочарован...и едно такова ми е кривооо.... какво да правя и си вървя нацупена. И си мисля напрекъснато за теста и го усещам в задния си джоб на дънките...
Свършихме работата  /не само тази, заради коята бяхме отишли Smile)))))/ и на тръгване той ме прегърна, в силна и топла прегръдка, хвана ме за дупето и..... напипа предмета в задния ми джоб. ..
 - "Какво имаш в джоба?"
 - "Нищо!"
 - "Хм?! Добре, щом така казваш..."
Аз вече едва се сдържам, ама на езика ми е, ъ-ъ-ъъ-аха-аха да кажа и.... ох, не мога повече да се сдържам, ще му кажа, но с уговорката, че това е само един тест..., че трябва направим преглед при доктор, който да потвърди.... и докато си ги меслех тези неща, бръкнах в задния си джоб, вече държах теста в ръката си и го питах - "Знаеш ли какво е това?". Последва такава вълнуваща и силна прегръдка, без думи...любовта беше навсякъде около нас....Сутринта като станах, направих още един тест, пак с положителен резултат. После той ми сподели, че при репликата ми за кръчмаря му е "светнала лампичката в главата". След няколко дни отидохме заедно на преглед при доктор, който потвърди "диагнозата" - БРЕМЕННА 5-та седмица! След няколко дни чухме и мъничкото туптящо сърчице и в следващия момент вече нямаше по-щастливи от нас хора, с омекнали капачки на коленете, сгушени в силна прегръдка, напиращи сълзи в очите и учестен сърдечен пулс!
Все пак осъществихме плануваната екскурзия. Бях 6-ти месец бременна и пропътувахме над 5000км с колата - Австрия, Германия, Люксембург! Пред Катедралата на Люксембургската херцогиня, под звуците на камабанения звън, получих неустоимо предложение да бъда херцогинята в сърцето на моя съпруг и да вървим винаги заедно, рамо до рамо напред като щастливо истинско семейство!
Днес вече се радваме всеки ден, всеки час, всяка минута на малкото ни съкровище Калоян, което вече е на 3 месеца и топли сърцата ни непрекъснато и даде пълен смисъл на живота ни!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора