Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

София

Мнения: 451
Може би въпроса ми е неуместен, предвид заглавието на форума, но моля ви, кажете ми как стигнахте до решението, че искате да забременеете и да имате дете?
Сигурно съм ужасен егоист, след като въобще си задавам този въпрос.
Имах два спонтанни аборта един след друг и след втория желанието ми да имам дете, се изравни с нула. Направо се мразя за тези си думи. Тук чета как някои мами, едва родили, вече искат отново и съвсем се комплексирам. Съпругът ми не спира да иска бебе сега и веднага.  Crying or Very sad Само че аз не искам, имам чувството, че ще ми трябва дооооста дълго време, за да върна желанието си. Аз съм работеща жена, градя кариера, той също, но неговата няма да пострада от ново попълнение в семейството ни. Споделих му, че бих могла да продължа да работя и веднага след едно евентуално раждане, но той не дава и дума да се издума. Една майка трябвало поне година да гледа собственото си дете.
Моля ви, споделете ми как се решихте да промените из основи живота си? И не ми се карайте много, моля ви  Embarassed наистина съм ужасно объркана..
« Последна редакция: пн, 23 апр 2007, 23:26 от Godzilla »
Цитирай

E-CLM & CH-VD

Мнения: 3 045
Orchid, съжалявам за загубата ти. Предполагам, че в момента това е причината за липсата на желание за дете при теб. Според мен би трябвало да си върнеш първо душевното спокойствие - аборта не е приятно изживяване Confused - и тогава да мислиш за дете отново. Ти предните пъти искала ли си да имаш дете? Имам предвид, това твое лично желание ли беше или по-скоро съпругът ти е настоявал?  newsm78 Мисля също, че би трябвало да поговориш със съпруга си по този въпрос. Да остави ти да решиш кога си готова.
За връщането на работа - това е индивидуално. Може след раждането да почувстваш нужда да бъдеш с бебето по цял ден, и кариерата ти да не е вече толкова важна за теб. Това са хипотези, разбира се.  Peace Но никой не може да ти каже трябва или не една майка да гледа детето си до някаква възраст - избора е твой.

А по въпроса за промяната на живота и как става.. не знам. Просто става. Thinking В една от съседните теми доста се изписа по този въпрос  ooooh!
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 682
orchid, всичко което преживяваш е съвсем нормално. Аз имах едно дете вече, когато преживях спонтанен аборт и месеци наред ме беше шубе да пробвам пак. Така, че когато твоята психика е готова - пробваш! И се зареждаш с положителни мисли и емоции  Hug

В Б-я кариера и бебе са 2 несъвместими нещица. Повярвай ми. От време оно си е така. Пък и има не един и 2 примера пред себе си.
Обаче не се знае, като родиш бебчето, с какво чувства ще си към бъдещата си кариера или към него. Тъй, че това от сега не го мисли.
Мигове с бебе и после с дете са уникални и неповторими... нищо и никой не би могъл да ги замести или да ти предложи "нещо такова".

Пожелавам ти много сили и кураж и най-вече: бебе, веднага щом си готова за него. Късмет  Peace
Цитирай

София

Мнения: 10 524
Господ реши вместо нас Laughing Иначе кой знае още колко време щяхме да се помотваме ooooh! И аз като тебе - кариера, та кариера. Не знаеш как ти се преобръща света като дойде бебето Love Приоритетите просто всички  минават с един назад Laughing И, между другото, кариерата ми хич не пострада. Развива си се съвсем спокойно и удовлетворително. Е, съдия във Върховния няма да стана, но честно казано, нямам и желание hahaha
Цитирай

София

Мнения: 428
Смятам, че това което изпитваш е напълно нормално.... защото и аз съм в същата ситуация Confused - два спонтанни аборта в две последователни години.
Преди много, много исках да имам дете, но след втория аборт миналата година сякаш нещо в мен се обърна и самата мисъл за дете в един момент беше непоносима. Предполагам че е някакъв инстинкт за самосъхранение, защото иначе щях да полудея. Концентрирах се върху работата, мъжът ми, забавленията и съвсем съзнателно избягвах моментите в които мога да забременея. Едва от месец, два мисълта за бебе започва да ми минава през главата, но все още не съм се отърсила напълно от кошмарите си - и снощи сънувах кръвта и болницата .
Дай си време, сама ще усетиш кога си готова.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 848
orchid и  meranda много съжалявам за загубите ви.Ще стискам палци в момента в който решите да имате най сладките и послушни бебчета на света.
orchid въпросите ти са съвсем уместни.Не знам кои мами си чела,но аз лично за сега второ дете не искам и това зверче ми стига за сега.Твоето нежелание се дължи по скоро на страх,страх от нова загуба.Това е съвсем нормално,не се обвинявай.А в момента в който си родиш бебче много е вероятно работата ти да не е на първо място.И моите планове бяха майка ми да ми гледа детето,а сега се мъча да отдалеча момента в който ще се върна на работа и да удължа времето,което ще прекарам с дребосъка.Но това си е лично твое решение и никой не би трябвало да си налага мнението.Ами това е от мен.Мога само да ти пожелая всичко най-хубаво и успех  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
orchid, от другия подфорум те познавам като стабилна и  разумна жена.... щом си объркана, значи  сигурно и сама се сещаш, че не е момента да се насилваш да решаваш тоя въпрос. Съгласна съм,че  има жени с по-силен и такива с по-слаб майчински инстинкт, но ако изобщо липсва, очевдно подсъзнателно бягаш от това поради причини, които само ти можешда откриеш.
Не знам на колко си години, но според, мен просто остави нещата на мира- няма защо да се комплексираш, да дириш по вола теле
(ама защо не ми се иска да имам бебе, другите защо искат....) хората са различни, два аборта са сериозно изпитание, нека мине време... виж като станеш на 35-36г ако искаш тогава вече може да се покахъриш зашо не искаш деца.... но аз познавам жени и без такива и ни най- малко не ми изглеждат нещастни. Това е точно същото , като да те карат обществените нагласи да се чувстваш зле, щото видите ли на 30 примерно още не си омъжена....Аз си зарязах с лекота кариерата, за да родя дъщеря си и в момента съзнавам, че вероятно няма да мога да я възтановя, но да ти кажа това изобщо не ме разтройва....
Цитирай

ex - Veliko Tyrnovo/ now - Sofia

Мнения: 479
Може би въпроса ми е неуместен, предвид заглавието на форума, но моля ви, кажете ми как стигнахте до решението, че искате да забременеете и да имате дете?
Сигурно съм ужасен егоист, след като въобще си задавам този въпрос.
Имах два спонтанни аборта един след друг и след втория желанието ми да имам дете, се изравни с нула. Направо се мразя за тези си думи. Тук чета как някои мами, едва родили, вече искат отново и съвсем се комплексирам. Съпругът ми не спира да иска бебе сега и веднага.  Crying or Very sad Само че аз не искам, имам чувството, че ще ми трябва дооооста дълго време, за да върна желанието си. Аз съм работеща жена, градя кариера, той също, но неговата няма да пострада от ново попълнение в семейството ни. Споделих му, че бих могла да продължа да работя и веднага след едно евентуално раждане, но той не дава и дума да се издума. Една майка трябвало поне година да гледа собственото си дете.
Моля ви, споделете ми как се решихте да промените из основи живота си? И не ми се карайте много, моля ви  Embarassed наистина съм ужасно объркана..

Здравей
Аз също съм с 2 спонтанни аборта и след втория също не исках да чувам за дете... Отчасти си мисля, че това се дължеше на страха ми.. Мислила съм си, че трети аборт не бих преживяла.. И тези двата ми бяха достатъчни..
А за решението - не че съм го решавала, просто забременях за 3ти път и както се вижда от лентичката ми, засега всичко върви... Разбира се, че постоянно ме е страх и се моля да идва Юни и да раждам, но... Усещането после е страхотно, а и някакси детенцето наистина прави от 2ма души - семейство!
А относно - сега и веднага, незнам колко време и минало след втория ти аборт, но с две ръце ти препоръчвам да си изчакаш 6 месеца преди новите опити!!! Много е важно да се възстановиш и психически и физически  Peace Лично аз си мисля, че за моите аборти имаше няколко причини - недостатъчно развита матка, недостатъчно изчакване втория път, настинките и НЕКАДЪРНИ ЛЕКАРИ...

Дано съм ти била от полза! Желая ти успех!   bouquet
Цитирай


Мнения: 217
За къде бързаш?

Ще ти се появи желание, когато си готова. Няма нищо лошо в това, да отделиш житейско време само за себе си. Още повече, след стреса, който си преживяла.
Междувременно, за теб самата не е добре да се определяш като "егоист" или да се чувстваш непълноценен човек, само задето някакъв майчински инстинкт се очаква да се сурне отгоре ти, пък той, видиш ли, не идва.

Горе гребена, Господ си знае работата.   bouquet

Цитирай


Мнения: 283
[Аз си зарязах с лекота кариерата, за да родя дъщеря си и в момента съзнавам, че вероятно няма да мога да я възтановя, но да ти кажа това изобщо не ме разтройва....
[/quote]

 Peace Peace Peace
Цитирай

мъничко градче

Мнения: 213
Аз бях на осемнадесет години и май много не съм мислила още ,нито за кариера или фигура или за последващите ангажименти , но нито за миг от живота си не съм съжалила за постъпката си.Сега имам една страхотна принцеса,мисля и за второ но сега го обмислям от много аспекти- работа , дали е най подходящото време ,но да ти кажа аз съм твърдо за децата - те допълват изцяло нашия живот , ти сигурно си в дупка и това ще премине и ще се чудиш как си мислила така.Желая ти едно сладурче.
Цитирай


Мнения: 2 556
Не знам защо, но аз никога не съм мислила за децата като за нещо, което ще промени изцяло живота ми. Приемала съм, че ще имам деца един ден и толкова. Мислех си - като дойде този момент, тогава ще му мисля. При мен нещата се развиха много неочаквано. Както си живеех живота, работех хубава работа, ходех по купони и не се сещах особено за бебета, внезапно ми откриха гинекологичен проблем, поради който ме посъветваха да побързам с децата, ако изобщо искам да имам. Това така ме втрещи, че всякаква кариера, купони и въобще каквото и да е ми излетяха от главата на мига, все едно досегашния ми живот отиде на друга планета. Мъжът ми беше даже по-ентусиазиран и от мен и точно за месец се превключихме изцяло на вълна бебе (както не бяхме го мислили до вчера, защото все си казвахме, че сме малки и има време). Явно съдбата ни подтикна да побързаме, иначе не знам кога бих се наканила. Определено явно бях от тези, които си казват, че има време и няма закъде да се бърза  Rolling Eyes

В товя случай е нормално да имаш нужда от време, защото след стрес човек просто няма как да се втурне отново със същия ентусиазъм. Това, което е сигурно е, че ще ти размине рано или късно. Успех!
« Последна редакция: вт, 24 апр 2007, 12:14 от Tess »
Цитирай


Мнения: 13
Аз съм от тези дето се вманиячават,че точно сега е времето и няма кога иначе,а като се замисля изобщо не съм била готова тогава,разбира се сега съм много щастлива с детето,но не спирам да мисля,че нямаме собствено жилище и още куб неща дето все ги няма!Може би проблемът е,че съпругът ти ти оказва натиск,а и как само го е измислил 1 година задължително да си гледаш детето,поговори с него за това,а нещата сами ще се наредят постепенно!Аз започнах работа когато малката беше на 3,5месеца при това през нощта,но това не ме прави по-лоша майка от останалите,така че винаги има решение,а най-важното в случая е твоето!
Цитирай


Мнения: 4 212
аз съм в същото положение, със същите мисли и нямам отговор на въпроса. Незнам. Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 5 860
Аз желание за дете винаги съм имала, а ме натискат да уча ОЩЕ и после кариера да съм правела Shocked А желание за кариера ГРАМ нямам...И ще трябва да работя сега, колкото да мине времето Confused Много тъпо.
На теб ти пожелавам да се възстановиш скоро от травмите и детенцето да се появи, когато си напълно готова психически за него. Иначе с мъжа си не знам как да се справиш. Моят дума не дава за дете да се издума засега, така че макар да е обратна ситуацията, разбирам какво е да е с "твърди принципи", с които хич не знам как да се преборя...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора