- Публикувана: 24 апр. 2007, 17:11 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 02:02 ч.
С брак или без?
Бих искала да разбера дали сте "ЗА" или "ПРОТИВ" брака?Живеете ли без брак с любовта на живота Ви?Смятате ли, че подписа урежда взаимоотношенията между хората и създава семейното щастие?Променят ли се взаимоотношенията след сключване на официален брак?Какво мислите за живеещите на семейни начала?Одобрявате ли или не и защо?
Моите отговори на тези въпроси са следните :
Аз лично живея с приятеля си, нямаме брак, но това определено не ни пречи да се радваме на семейно щастие.Нямаме брак, защото никога не съм искала да имаме и защото ми е трудно дори да си се представя като "съпруга".Не мисля, че един подпис може да окаже влияние върху чувствата и взаимоотношенията между хората, както и не мисля, че това е основна и особено важна черта в живота.По принцип(не знам дали съм права) смятам, че след подписването обикновенно нещата се променят, защото и двамата парньори вече чувстват голяма доза сигурност във взаимоотношенията и започват малко или много да се "отпускат"(това обаче си е мое лично съждение, но понеже не съм била омъжена не мога да твърдя, че съм права).Има аспект, в които брака урежда много неща в (материален аспект), но мисля че освен това друго не се урежда с подписа.Нямам нищо против съжителство без брак(всъщност винаги съм харесвала, не само защото аз живея по този начин).
Бих искала да помоля всеки, които се включи в дискусията с мнението си да не съди останалите за избора им и да проведем приятен разговор, обсъждайки гледните си точки без нападки и обиди!Предварително благодаря на всички
Моите отговори на тези въпроси са следните :
Аз лично живея с приятеля си, нямаме брак, но това определено не ни пречи да се радваме на семейно щастие.Нямаме брак, защото никога не съм искала да имаме и защото ми е трудно дори да си се представя като "съпруга".Не мисля, че един подпис може да окаже влияние върху чувствата и взаимоотношенията между хората, както и не мисля, че това е основна и особено важна черта в живота.По принцип(не знам дали съм права) смятам, че след подписването обикновенно нещата се променят, защото и двамата парньори вече чувстват голяма доза сигурност във взаимоотношенията и започват малко или много да се "отпускат"(това обаче си е мое лично съждение, но понеже не съм била омъжена не мога да твърдя, че съм права).Има аспект, в които брака урежда много неща в (материален аспект), но мисля че освен това друго не се урежда с подписа.Нямам нищо против съжителство без брак(всъщност винаги съм харесвала, не само защото аз живея по този начин).
Бих искала да помоля всеки, които се включи в дискусията с мнението си да не съди останалите за избора им и да проведем приятен разговор, обсъждайки гледните си точки без нападки и обиди!Предварително благодаря на всички
По добре със брак, отколкото без.Винаги съм се чудела на тези които казват "ами като поискам, тръгвам си и толкоз".Ама това звучи толкова несериозно, все едно от самото начаро казваш че нямаш намерение за сериозен ангажимент към дадения човек.Това се отнася за мъжете, а на една жена, какво и е нужно - сигурност и опора, не е ли така? Особено като дойде дете.Затова смятам, че брака е за сериозни хора , а не за такива които нямат ясна представа за себе си и живота.
В крайна сметка, нека всеки да живее според разбиранията си, но аз съм твърдо ЗА брака.
В крайна сметка, нека всеки да живее според разбиранията си, но аз съм твърдо ЗА брака.
По добре със брак, отколкото без.Винаги съм се чудела на тези които казват "ами като поискам, тръгвам си и толкоз".Ама това звучи толкова несериозно, все едно от самото начаро казваш че нямаш намерение за сериозен ангажимент към дадения човек.Това се отнася за мъжете, а на една жена, какво и е нужно - сигурност и опора, не е ли така? Особено като дойде дете.Затова смятам, че брака е за сериозни хора , а не за такива които нямат ясна представа за себе си и живота.
В крайна сметка, нека всеки да живее според разбиранията си, но аз съм твърдо ЗА брака.
В крайна сметка, нека всеки да живее според разбиранията си, но аз съм твърдо ЗА брака.
по въпроса - всеки си знае за себе си. за някой бракът може да е вътрешна потребност, за друг - ненужна формалност. и няма нищо лошо нито в едното, нито в другото.
Нито за, нито против - всеки отговаря сам за живота си и си го живее както намери за добре.
Помня как след бракосъчетанието на вуйчо ми попитах вуйна си каква е разликата, по това време живеех на семейни начала с приятеля си, но нямах никакво намерение да сключвам брак с него и отговора й бе - няма разлика.
След няколко годинки веднага след моето бракосъчетание тя ме попита същото и моят отговор бе абсолютно същия. И сега след вече 4 години мога да отговоря по същия начин - няма разлика. Нито аз, нито съпругът ми се е променил по някакъв начин, или както някои обичат да казват, че хората се отпускат след брака. То си зависи от човека, и след дългогодишно съжителство пак може да се отпусне, както и след брака. Единственото му предимство пред съвместното съжителство са някои административни предимства, както и юредически такива.
Още помня един случай както се казва от наше село /по-точно от селото, където живее баба ми/, та тя ми разправи за една двойка родителите на момичето, които били родом от селото, та момичето й приятеля си живеят както е модерно на семейни начала в неговия апартамент напълно самостоятелно. 3 месеца преди да роди приятеля й катастрофира и почива на място. Родителите му я гонят на улицата защото не я харесвали още преди това. И тя няма начин да запише детето на негово име, нито то да претендира за някакви наследствени права. Не знам обаче какъв е края на историята, защото в крайна сметка може и да са размислили след като са видели внучето си, ако естествено са пожелали, де.
Помня как след бракосъчетанието на вуйчо ми попитах вуйна си каква е разликата, по това време живеех на семейни начала с приятеля си, но нямах никакво намерение да сключвам брак с него и отговора й бе - няма разлика.
След няколко годинки веднага след моето бракосъчетание тя ме попита същото и моят отговор бе абсолютно същия. И сега след вече 4 години мога да отговоря по същия начин - няма разлика. Нито аз, нито съпругът ми се е променил по някакъв начин, или както някои обичат да казват, че хората се отпускат след брака. То си зависи от човека, и след дългогодишно съжителство пак може да се отпусне, както и след брака. Единственото му предимство пред съвместното съжителство са някои административни предимства, както и юредически такива.
Още помня един случай както се казва от наше село /по-точно от селото, където живее баба ми/, та тя ми разправи за една двойка родителите на момичето, които били родом от селото, та момичето й приятеля си живеят както е модерно на семейни начала в неговия апартамент напълно самостоятелно. 3 месеца преди да роди приятеля й катастрофира и почива на място. Родителите му я гонят на улицата защото не я харесвали още преди това. И тя няма начин да запише детето на негово име, нито то да претендира за някакви наследствени права. Не знам обаче какъв е края на историята, защото в крайна сметка може и да са размислили след като са видели внучето си, ако естествено са пожелали, де.
"За" брака съм и имам такъв. Харесва ми. Смятам, че е редно и хубаво хората да се женят. Дете на мъж, за когото не съм омъжена, не бих родила...
Това, че след брака нещата се променяли и всеки се чувствал сигурен, не е вярно. Живея с Геори вече 6 години - три без подпис и три - като женени. Е, ами нищо не се е променило! Отношенията ни са същите. Ние си оставаме Лора и Георги, които се обичат и разбират...
Що се отнася до материалната страна на брака, за нас тя не е била мотив. И двамата нямаме нищо, та и да живеем заедно, и да се разведем - все тая.
Честно казано, не разбирам мотивите на хората, живеещи без брак. Разлика между тях и нас няма. Какво толкова са му вдигнали мерника на тоя пуст подпис...
Това, че след брака нещата се променяли и всеки се чувствал сигурен, не е вярно. Живея с Геори вече 6 години - три без подпис и три - като женени. Е, ами нищо не се е променило! Отношенията ни са същите. Ние си оставаме Лора и Георги, които се обичат и разбират...
Що се отнася до материалната страна на брака, за нас тя не е била мотив. И двамата нямаме нищо, та и да живеем заедно, и да се разведем - все тая.
Честно казано, не разбирам мотивите на хората, живеещи без брак. Разлика между тях и нас няма. Какво толкова са му вдигнали мерника на тоя пуст подпис...
Ние бяхме гаджета една година, после живяхме на семейни начала още една година и от почти две години имаме официален брак. Общо четири години.
Лично за мен абсолютно нищо не се промени след сватбата. Нито в чувствата ни, нито във взаимоотношенията, нито финансово.
Та за мен един подпис не означава нищо, освен формалност. Самата сватба си беше купон, но нищо повече.
Ако хората са свестни, обичат се и се уважават ще са добре заедно и без официален брак.
Ако някой е безотговорен, един подпис няма да го промени. За съжаление - собствения ми баща е ярък пример.
Лично за мен абсолютно нищо не се промени след сватбата. Нито в чувствата ни, нито във взаимоотношенията, нито финансово.
Та за мен един подпис не означава нищо, освен формалност. Самата сватба си беше купон, но нищо повече.
Ако хората са свестни, обичат се и се уважават ще са добре заедно и без официален брак.
Ако някой е безотговорен, един подпис няма да го промени. За съжаление - собствения ми баща е ярък пример.
Една от моите причини да не искам да сключа брак с мъжа на живота ми(или поне така смятам сега) е, че освен с него, се обвързвам и с задължения към роднините му.Сега съм свободна да правя наистина, каквото сметна за добре, но при евентуален брак не мисля, че ще бъде така.Не мисля, че брака е критерий за човешкото щастие нито пък липсата му.
Бих ли могла да Ви попитам защо?И с какво брака е критерият за появата на дете и съществуващите чувства, между двама души?
Дете на мъж, за когото не съм омъжена, не бих родила...
Дете на мъж, за когото не съм омъжена, не бих родила...
Бракът не е критерий за поява не дете. Ожених се бременна в 4-тия месец. Ако не бяхме решили да имаме дете, едва ли щяхме да подпишем точно тогава. По-скоро щяхме да продължим да живеем заедно.
Трябваше да прочетете по-внимателно какво съм написала в предишния си постинг, не да се хващате за едно изречение.
П.П. А вие, които имате деца и без подпис, защото често подскачате като ощипани, когато някой сподели, че не иска да ражда без да е женен?
Лора попитах Ви защо мислите и желаете да постъпите така.Не подскачам, нито се хващам за едно изречение - просто търся отговор!Зададох въпроса си само, за да разбера какви са Вашите причини за това становище!
Между другото, аз също се чудя защо някои хора избират да не сключат брак. Вие ми дадохте добър отговор - спасение от роднинските истории...
Прави ми впечатление, че тези, избрали да имат деца без брак наистина скачат срещу останалите. Почват се едни обяснения как нямало значение със, или без брак... Ми като няма значение, що не сте сключили брак 
Някак като оправдание ми изглежда всичко, и то без да е необходимо.
НЕ ме разбирайте погрешно- всеки си избира сам, не търся сметка на никого, само споделям наблюдения.
Някак като оправдание ми изглежда всичко, и то без да е необходимо. НЕ ме разбирайте погрешно- всеки си избира сам, не търся сметка на никого, само споделям наблюдения.
Една от моите причини да не искам да сключа брак с мъжа на живота ми(или поне така смятам сега) е, че освен с него, се обвързвам и с задължения към роднините му.Сега съм свободна да правя наистина, каквото сметна за добре, но при евентуален брак не мисля, че ще бъде така. му.
Не мисля, че брака е критерий за човешкото щастие нито пък липсата му.
С това 100% съм съгласна.
Една от моите причини да не искам да сключа брак с мъжа на живота ми(или поне така смятам сега) е, че освен с него, се обвързвам и с задължения към роднините му.Сега съм свободна да правя наистина, каквото сметна за добре, но при евентуален брак не мисля, че ще бъде така. му.
Приятеля ми също ме защити,при отказа ми да тичам по цял ден за неща, които нито ме касаят нито ме засягат по някакъв начин, само ми чупят краката, казвайки на майка си, че "не може да караш приятелката ми да върши твоята работа.Не се разбираш с нея докато си тук, а иначе трябва да ти върши работа".Вариант на тези думи, но с думата "съпругата ми" или " жена ми", не би могъл да бъде със същият смисъл, защото аз вече не съм "приятелката му",не засегната от вътрешните семейни взаимоотношения, а член на семейството със задължения и към това семейство.
Успях ли да се изразя ясно