Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 1 933
Дъщеря ми е втори клас и учителката непрекъснато ми се оплаква, че се смее в час. Говоря с нея, обяснявам й, че пречи на другите и това не е адекватно поведение за 8 годишно дете, заплашвам и какво ли още не. Резултат никакъв. Дори често когато й се карам едвам се сдържа да не се разсмее. Не знам как да се справя с тази ситуация. Вече се чудя дали пък няма някакви отклонения. Замислям се и за консултация с психолог. Така, че ако има някой с подобни проблеми, моля дайте съвет, а също и ако можете да ми препоръчате и добър психолог.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 567
Защо на психолог? Детето без причина ли се смее?
Цитирай

София

Мнения: 1 933
Не знам какво й е толкова смешно, но не може всеки час да има причина. Учителката смята, че не е нормално.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 567
Може да има причина за смеха, но учителката да не я вижда просто. А вкъщи по същият начин ли се държи? Смятам че ти най-добре познаваш детето си. А и все пак това е дете, не може да се очаква от него да е сериозно непрекъснато.
Цитирай

Варна

Мнения: 265
И аз бях така като малка  Embarassed И все още когато съм нервна или под напрежение ме избива на смях.  Laughing Помисли си има ли нещо което да тревожи дъщеря ти, нещо в сем. или в училище...Затова и когато и се караш я напушва на смях. Всеки човек различно реагира на психическо напрежение. Поговори спокойно с нея и виж какво я притеснява, може пък да е някоя връсничка... Thinking
Успех !
Цитирай


Мнения: 2 792
Цитат на: shoshi
Дори често когато й се карам едвам се сдържа да не се разсмее. Не знам как да се справя с тази ситуация. Вече се чудя дали пък няма някакви отклонения.

  Не мисля, че има отклонения, може би смехът е повече израз на нервна реакция, като форма на заместване на някакъв страх.
Как се справя с училще?Може с този смях да прикрива неувереността си или страх от провал на зададени задачи, разбира се това са само предположения.Не знам, може би дъщеряти в момента е неуверена и й липсват самочувствие и самоувереност, които прикрива със смеха, намерила си е начин да се справя така.Ако искаш се котсултирай с психолог, но аз си мисля, че един подход с по малко критичност и изисквания, защото тя явно е малко по чувствителна, може да й даде нужното самочувствие.Може би трябва да помолиш и учителката да бъде малко по толерантна, защото ако наистина всеки час и прави забележки, детето сигурно все повече се стряска, вместо да и прави забележка да я ангжира с някоя задачка или с нещо друго, а не само да я критикува.
 Ако в училището има психолог, можеш да се обарнеш и към него, защото ако има проблем , в отношенията между дъщеряти и учителката, той ще може да ти помогне.
 Надявам се да не съм ти досадила, желаяти успех Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 933
Благодаря ви много за отговорите. И аз мисля, че причината до някъде е в това, че й е трудно в училище. В момента не сме в България и се наложи да започне първи клас в руско училище. Миналата гадина освен, че се смееше си говореше сама в час, но си мислех, че е защото все още не разбира езика и й е скучно. Сега продължава само да се смее и просто не знам как да й помогна. Нещо трябва да се направи, но не знам какво.
Цитирай
Здравей, наистина и аз мисля, че това е по-скоро нервна реакция отколкото нещо друго. Единия ми син имаше подобни проблеми, но значително по-тежки, мучеше като динозавър (това с динозаврите му е мания) и се завираше под чина. По същия начин разговорите в къщи не помагаха особено. В крайна сметка се срещнахме с училищната психоложка и тя ни даде идеи как да се справим. Вече почти нямаме проблеми. Мисля че няма нищо лошо да се обърнеш към специалист, понякога родителите не успяват сами и е по-лесно за детето да се отпусне в неангажиращ разговор с някой чужд. А и като ти се изчерпат всичките идеи за справяне с проблема ти трябва някой , който да ти помогне да погледнеш от друга посока на нещата. Ще се справите. Успех.
Цитирай
и аз имам същия проблем, не детето...от напрежението е..като ми кажеха, че някой е умрял, не го правех нарочно..ох звуча като малоумна..но се оправя с възрастта..
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.