Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Татковци
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора
Без значение всъщност - брак или сериозна връзка. Подписът не променя нещата. Говоря за обвързване с всички произтичащи отговорности от това - моногамия, съжителство, взаимни решения, деца. Помня разни филмчета с Хю Грант, много сладки - показващи агонията на мъже преди да вземат подобно решение. Мислят си че с това животът им свършва, край. Знам че колкото по-възрастен е, един мъж, толкова по-трудно му става. Вижда му се по-удобно да приключи и да избяга, но не успява и не успява. Търси знак, че не това е жената, и си измисля обективни препятствия. И пак се връща, и пак. Но го е страх и върши глупости. Моля ви, разкажете какво преживявате, за да ви разберем. Защото нас тези маневри страшно ни нараняват.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
При нас мъжът ми беше инициаторът на всички сериозни стъпки във връзката ни - първо да се пренеса при него и да заживеем заедно, после да имаме дете и накрая да сключим брак. За брака само остави на мен да реша кога точно да бъде, с оглед на бременността ми.
Цитирай

София

Мнения: 6 036
ми като забременях... се решихме, де ще ходим...
Цитирай

на крилото на самолета

Мнения: 87
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!
Цитирай
Искаше ми се от мъж да узная за какво става дума. Цялата агония, цялата борба - не и този път, още съм млад, още не съм се наживял... или: ами ако не е Тя, ами ако утре ми омръзне, ами ако ми роди дете и трябва да му робувам до живот...

Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.

Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Цитирай

София

Мнения: 525
Аз реших, предложих и получих одобрение. Всичко беше така спонтанно, че не се усетих как стана, а и не съжалявам.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Искаше ми се от мъж да узная за какво става дума. Цялата агония, цялата борба - не и този път, още съм млад, още не съм се наживял... или: ами ако не е Тя, ами ако утре ми омръзне, ами ако ми роди дете и трябва да му робувам до живот...

Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.

Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?

Явно не при всички съществува такава агония...Май си много крайна  Thinking Точно затова дадох пример с мъжа ми, защото въпросната агония в нашия случай беше моята... Mr. Green
Цитирай
Щом имам пишка, значи мога да отговоря, нали?

Много филми гледаш. "Героите и случките са фиктивни. Всяка прилика с истински лица и събития е неволна." Това последното да се чете "невъзможна".
Цитирай

София

Мнения: 66
Ми прецених, че ми е време ... нещата бяха наред, а и жената като че ли я усетих притеснена, че може да не мисля за нея сериозно ...
Освен това си мисля, че това си е задължение на мъжете, особенно ако са сериозни и усетят притеснение в половинките ...
Цитирай


Мнения: 349
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!

С най-големия нож,а Wink

При мен - аз бях инициатора Cool
Цитирай
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!

С най-големия нож,а Wink

При мен - аз бях инициатора Cool


Пък той дали е искал е друг въпрос.Но нали жената издига в култ брака.
Цитирай

на крилото на самолета

Мнения: 87
При мен - аз бях инициатора Cool
...за да съм честен - и при мен Тя беше инициатора!
Имахме традиция да излизаме задължително по 3-4 пъти в седмицата , и да вечеряме някъде навън... и един ден като ми каза: "искам да живея с теб и да имам деца от теб" - направо се изкорах... за малко да се задавя , ама и без това ми беше най-добрият приятел... а и не виждах смисъл да се опъвам или да се правя на недостъпен...
Цитирай


Мнения: 349
При мен - аз бях инициатора Cool
...за да съм честен - и при мен Тя беше инициатора!
Имахме традиция да излизаме задължително по 3-4 пъти в седмицата , и да вечеряме някъде навън... и един ден като ми каза: "искам да живея с теб и да имам деца от теб" - направо се изкорах... за малко да се задавя , ама и без това ми беше най-добрият приятел... а и не виждах смисъл да се опъвам или да се правя на недостъпен...

 newsm10,надушила бях,че у теб има и черти,достойни за уважение Laughing
Цитирай


Мнения: 364
За каква агония става дума! newsm78
Няма такова нещо! Когато двама души са заедно от дълго време и връзката им е стабилна, няма нищо по-нормално, от решение за брак.
В повечето случаи, самото предложение за брак съвсем не е изненада. И двамата усещат, кога връзката навлиза в тази фаза.

Ние бяхме заедно 5 години, преди да получа предложение за брак. Две години преди предложенето вече живеехме заедно, така, че трудно би ми убягнало нещо, камо ли предстоящо предложение! 35
А и ние отдавна бяхме семейство, само, че без сключен брак. Нищо изненадващо, разстърсващо и сърцераздирателно нямаше в нашето решение! То беше логично продължение на връзката ни! Просто се радвахме, че сме се намерили!
Цитирай


Мнения: 565
много филми гледаш Laughing
не винаги мъжете са в агония от подобно решение, при нас аз бях така. Първо се опъвах на идеята за съжителство, после за брак ( тук имаше и външни фактори но все пак...) и после за дете  ooooh! все с триста зора ставаха нещата. Сега съм благодарна на мъжът ми че имаше търпението да ме изчака да порасна в някои отношения, години ми отне Embarassed
ето, не винаги мъжете се дърпат от сериозните решения в живота Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора