Без значение всъщност - брак или сериозна връзка. Подписът не променя нещата. Говоря за обвързване с всички произтичащи отговорности от това - моногамия, съжителство, взаимни решения, деца. Помня разни филмчета с Хю Грант, много сладки - показващи агонията на мъже преди да вземат подобно решение. Мислят си че с това животът им свършва, край. Знам че колкото по-възрастен е, един мъж, толкова по-трудно му става. Вижда му се по-удобно да приключи и да избяга, но не успява и не успява. Търси знак, че не това е жената, и си измисля обективни препятствия. И пак се връща, и пак. Но го е страх и върши глупости. Моля ви, разкажете какво преживявате, за да ви разберем. Защото нас тези маневри страшно ни нараняват.
- Публикувана: 25 апр. 2007, 11:52 ч.
- Последно мнение: 13 май 2007, 23:43 ч.
Как се решихте на брак?
Искаше ми се от мъж да узная за какво става дума. Цялата агония, цялата борба - не и този път, още съм млад, още не съм се наживял... или: ами ако не е Тя, ами ако утре ми омръзне, ами ако ми роди дете и трябва да му робувам до живот...
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Искаше ми се от мъж да узная за какво става дума. Цялата агония, цялата борба - не и този път, още съм млад, още не съм се наживял... или: ами ако не е Тя, ами ако утре ми омръзне, ами ако ми роди дете и трябва да му робувам до живот...
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Защото реално за какво му е на мъжа да се решава изобщо? Ние жените поначало искаме стабилност, това е ясно.
Но все някой ден и мъжете го правят. Какви мисли бушуват в главата им и как се справят с тях?
Явно не при всички съществува такава агония...Май си много крайна
Точно затова дадох пример с мъжа ми, защото въпросната агония в нашия случай беше моята... 
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!
С най-големия нож,а
При мен - аз бях инициатора
...големите ми "авери" ми забиха нож в гърба! А Тя и до ден днешен ми е най-големия приятел!
С най-големия нож,а
При мен - аз бях инициатора
Пък той дали е искал е друг въпрос.Но нали жената издига в култ брака.
При мен - аз бях инициатора
Имахме традиция да излизаме задължително по 3-4 пъти в седмицата , и да вечеряме някъде навън... и един ден като ми каза: "искам да живея с теб и да имам деца от теб" - направо се изкорах... за малко да се задавя , ама и без това ми беше най-добрият приятел... а и не виждах смисъл да се опъвам или да се правя на недостъпен...
При мен - аз бях инициатора
Имахме традиция да излизаме задължително по 3-4 пъти в седмицата , и да вечеряме някъде навън... и един ден като ми каза: "искам да живея с теб и да имам деца от теб" - направо се изкорах... за малко да се задавя , ама и без това ми беше най-добрият приятел... а и не виждах смисъл да се опъвам или да се правя на недостъпен...
,надушила бях,че у теб има и черти,достойни за уважение 
За каква агония става дума! 
Няма такова нещо! Когато двама души са заедно от дълго време и връзката им е стабилна, няма нищо по-нормално, от решение за брак.
В повечето случаи, самото предложение за брак съвсем не е изненада. И двамата усещат, кога връзката навлиза в тази фаза.
Ние бяхме заедно 5 години, преди да получа предложение за брак. Две години преди предложенето вече живеехме заедно, така, че трудно би ми убягнало нещо, камо ли предстоящо предложение!
А и ние отдавна бяхме семейство, само, че без сключен брак. Нищо изненадващо, разстърсващо и сърцераздирателно нямаше в нашето решение! То беше логично продължение на връзката ни! Просто се радвахме, че сме се намерили!
Няма такова нещо! Когато двама души са заедно от дълго време и връзката им е стабилна, няма нищо по-нормално, от решение за брак.
В повечето случаи, самото предложение за брак съвсем не е изненада. И двамата усещат, кога връзката навлиза в тази фаза.
Ние бяхме заедно 5 години, преди да получа предложение за брак. Две години преди предложенето вече живеехме заедно, така, че трудно би ми убягнало нещо, камо ли предстоящо предложение!
А и ние отдавна бяхме семейство, само, че без сключен брак. Нищо изненадващо, разстърсващо и сърцераздирателно нямаше в нашето решение! То беше логично продължение на връзката ни! Просто се радвахме, че сме се намерили!
много филми гледаш
не винаги мъжете са в агония от подобно решение, при нас аз бях така. Първо се опъвах на идеята за съжителство, после за брак ( тук имаше и външни фактори но все пак...) и после за дете
все с триста зора ставаха нещата. Сега съм благодарна на мъжът ми че имаше търпението да ме изчака да порасна в някои отношения, години ми отне 
ето, не винаги мъжете се дърпат от сериозните решения в живота
не винаги мъжете са в агония от подобно решение, при нас аз бях така. Първо се опъвах на идеята за съжителство, после за брак ( тук имаше и външни фактори но все пак...) и после за дете
все с триста зора ставаха нещата. Сега съм благодарна на мъжът ми че имаше търпението да ме изчака да порасна в някои отношения, години ми отне ето, не винаги мъжете се дърпат от сериозните решения в живота
Препоръчани теми