Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора

France

Мнения: 2 907
Темата, която мисля да отворя беше породена от полемиката, която избухна в Германия през последните дни. Става въпрос за доброволното даравяне на органи. Това, което обаче този път надминава тази оспорвана дискусия е, че има предложение в парламента донорството да се озакони. Тоест всеки, независимо дали иска или не, да бъде потенциален донор на органи в случай на смърт. Главният аргумент е, че така ще бъдат спасени хиляди обречени хора, които в сегашните обстоятелства нямат никакъв шанс за живот.

В Германия се присаждали 27 органа на година, а чакащите в списъци били десетки хиляди.
Съответно хората притежаващи паспорт за донорство били недостатъчни.

От друга страна, това да си горд притежател на донорски паспорт в днешно време е голям риск. Един бъбрек струвал хиляди евро, а на черно цените били зашеметяващи. В Латинска Америка трафикът на органи процъфтявал, 1/3 от убийствата били свързани с "кражбата" на органи. Вероятно тази цифра е спекулация, но мафията с органи е факт.
В САЩ много случаи бяха оспорени. Пациентът лежи в кома, но понеже човекът приживе е дал съгласието си да бъде донор, решението да му се спрат ситемите и да се отстранят нужните органи, пада сякаш по-лесно. Няколко такива случая доказаха, че лекарите са направили грешка. Или с други думи - пациентът в кома става жертва на себе си.

За повечето религиозни хора, посегателството над тялото е вид оскверняване. Съответно се поставя въпроса за морала - мога ли да вземам решения за собствената ми плът? А ако аз не съм в състояние, може ли някой друг да взима решение за мен?

И още нещо: кога, в кой момент се решава, че тежко раненият/лежащият в кома не може да бъде спасен и е време да се направи дисекция? Знаем, че след настъпването на смъртта, органите умират за няколко минути, в повечето случаи е невъзможно да бъдат спасени. Органи, предназначени за присаждане, могат да се отнемат само от жив човек.

Преди да се запозная с мъжа ми, бях твърдо решена да се запиша като донор. Когато той разбра какво искам ми каза : " Ако ти умреш преди мен, никога няма да оставя да те режат, няма да им кажа дори, че си искала това". Имах трудности да го разбера навремето, но днес виждам, че този въпрос ЗА или ПРОТИВ е много сложен.
Какво мислите вие? Има ли хора между вас, които някога са искали да дарят орган?
Надявам се да се получи интересна дискусия.
« Последна редакция: ср, 25 апр 2007, 15:18 от mystic »
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
Tuk при подновяване на шоф.книжка питат наред дали искаш да дариш органите си,ако кажеш да-се отбелязва на книжката
Аз съм от тези казали ДА; има строги регулации кога какво се прави (ако е клини1на смърт се даряват,ако е кома се питат близки),уведомила съм съпруга ми какво мисля по въпроса и се надявам да уважи желанието ми ако се стигне до там...
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Аз като кръводарител в отпуск, също мислех за донорство на органи, в случай, че тръгна към гътване. Има едно "но"- ако всичко е строго регламентирано и наистина нямам шанс за оцеляване, а не щом си донор и пациент на касата, да те претупат като безнадеден случай Rolling Eyes
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Анет, възхищавам се на това, че си имала смелостта да го направиш.
Както казах, аз исках, но днес може би вече ще мисля прекалено дълго преди да го направя. Не от етично/морална гледна точка. На мен ми е напълно безразлично какво ще стане с тялото ми след смъртта ми. Даже напоследък давам инструкции, че не държа да бъда и погребана. Предпочитам кремация. Но това сега е друга тема.

Идеята обаче, някой да злоупотреби с моето желание. Желанието да си дам здравите органи на някой нуждаещ се. Питам се дали всичко е толкова перфектно организирано както ни гарантират. Дали както винаги става, човекът с добри намерения не става жертва на един огромен заговор, на един жесток, интернационален план, диригиран от правителства, пари, мафия. Дали ако аз лежа в клинична смърт, лекарят ще потвърди на близките ми неизбежната ситуация, ще ги утеши, ще пролее даже и сълза за герой като мен, НО после ще си получи хонорара в швейцарска банка и ще живее с чистата съвест, че го е направил в крайна сметка за да спаси човешки живот!

Въпросът е много, много сложен. Като всяко нещо в живота, има голяма доза риск. Но този път освен риск, има и някои по-различни, но значими фактори.
Тук става въпрос за много пари. А знаем, че моралът на всеки изчезва когато парите се намесят. За мен започва ерата на обещаващата медицина, търг на органи, мръсни афери, лъжи - и всичко това за нашето добро... А в крайна сметка за доброто на някои избрани, които нито някога ще дадат собствените си органи, нито ще им пука за пациентите, които умират от липса на донор.

Не искам да давам едностранно мнение, както правя в момента, надявах се да се заформи разговор. Уви, засега темата мъртвее. Дано се включат повече хора. Не искам и да обобщавам. Не мога за никой наистина честен лекар да кажа по-горе казаното. За съжаление, много от нещата, които ние приемаме по един начин, биват директно свършени по друг. Не за първи път ще кажа, че за мен човекът е най-голямото недоразумение в природата.
Цитирай

в тълпата

Мнения: 2 563
Анет, възхищавам се на това, че си имала смелостта да го направиш.
Както казах, аз исках, но днес може би вече ще мисля прекалено дълго преди да го направя. Не от етично/морална гледна точка. На мен ми е напълно безразлично какво ще стане с тялото ми след смъртта ми. Даже напоследък давам инструкции, че не държа да бъда и погребана. Предпочитам кремация. Но това сега е друга тема.

Идеята обаче, някой да злоупотреби с моето желание. Желанието да си дам здравите органи на някой нуждаещ се. Питам се дали всичко е толкова перфектно организирано както ни гарантират. Дали както винаги става, човекът с добри намерения не става жертва на един огромен заговор, на един жесток, интернационален план, диригиран от правителства, пари, мафия. Дали ако аз лежа в клинична смърт, лекарят ще потвърди на близките ми неизбежната ситуация, ще ги утеши, ще пролее даже и сълза за герой като мен, НО после ще си получи хонорара в швейцарска банка и ще живее с чистата съвест, че го е направил в крайна сметка за да спаси човешки живот!

Въпросът е много, много сложен. Като всяко нещо в живота, има голяма доза риск. Но този път освен риск, има и някои по-различни, но значими фактори.
Тук става въпрос за много пари. А знаем, че моралът на всеки изчезва когато парите се намесят. За мен започва ерата на обещаващата медицина, търг на органи, мръсни афери, лъжи - и всичко това за нашето добро... А в крайна сметка за доброто на някои избрани, които нито някога ще дадат собствените си органи, нито ще им пука за пациентите, които умират от липса на донор.

Не искам да давам едностранно мнение, както правя в момента, надявах се да се заформи разговор. Уви, засега темата мъртвее. Дано се включат повече хора. Не искам и да обобщавам. Не мога за никой наистина честен лекар да кажа по-горе казаното. За съжаление, много от нещата, които ние приемаме по един начин, биват директно свършени по друг. Не за първи път ще кажа, че за мен човекът е най-голямото недоразумение в природата.

И аз съм писала ДА на шофьорската си книжка и честно казано не съм се тормозила от съмнения. Доверявам се на професионализма на лекарите тук, все пак цивилизована държава със стандарти е. А и колкото повече хора искат да са донори, толкова повече намалява шансът да се злоупотребява с донорите.
Цитирай

Deutschland

Мнения: 106
mystic,
толкова добре си го написала.
Мислех да се включа, но след всичко което прочетох просто няма какво повече да добавя.
Аз преди време също като теб бях трърдо за .... но сега ......едва ли.
Толкова неща научих, че вече незнам колко още е останала от детската ми наивност и сляпата вяра в доброто.
А щом става въпрос за много пари ......неееее тук вече без мен. Твоите съмнения в безпристрастността на хората които трябва да вземат решение са и мои съмнения. Да не говорим, че не би ми се искало да стана неволна жертрва на нещастен случай.
Ами то всичко е много близо до ума. След като можеш да платиш много пари за живота си винаги ще се намерят хора и начини да ти се осигури този живот, пък ако ще да е за сметка на нечий друг.
Понеже вече ми стана ясно, че никой друг освен мен и хората които ме обичат не го е грижа за моето здраве, нито за моя живот реших че е крайно време аз да поема тази отговорност.
Затова на този етап не бих била съгласна, а много би ми се искало да не е така.
А абсурда донорството на органи след смърта да бъде наложено със закон и човек да няма право на избор това вече дори не мога да го коментирам. Всеки трябва да има право на избор, когато става въпрос за неговото тяло и евентуално за това да му се даде ли шанс да живее или не.
Цитирай

DE

Мнения: 1 215
За трансплантацията има правила и част от тях си ги изброила по горе.За смърт се приема ,когато мозъка не прояви мозъчна дейност , това се установявава с ЕЕГ. Някой органи търпят трансплантация от трупен донор , но други не.Най  "чуствителни " са бъбреците.При тях перфузията не бива да пада под 40мм живачен стълб т.е. дори и да се установи мозъчна смърт, сърцето на организма трябва да работи за да перфузира и снабдява тъканите с кислород.Има специално  обучени екипи , които констатират мозъчната смърт при човека.Това може и да стане на место на  смъртта/ например кастрофа на аутобан/.Дали морала и етиката им е безкористна ...в това никой не може да бъде сигурен.Аз също се страхувам от такива мотиви и не зная дали няма да се възползват от тялото ми.
« Последна редакция: ср, 25 апр 2007, 16:55 от Шехи »
Цитирай


Мнения: 7 837
На моята книжка също пише ДА. И аз, като анет, съм се разбрала с мъжа ми, какво да прави, ако се стигне до необходимост от подписване на документи. По същият начин, сме говорили и с най-близките ни роднини тук, ако не дай си Боже и двамата изпаднем в такава ситуация...

Знам че може да има злоупотреби... Confused
Малко ли деца се отвличат годишно, само за да станат донори  Confused

Не знам, дали го правя от морални подбуди, или за успокояване на съвестта, или просто защото в един момент няма да се нуждая от тялото си...
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
......

....или просто защото в един момент няма да се нуждая от тялото си...
Именно, така и така съм гушнала китката, ако има шанс, поне да се спаси друг живот.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
След като можеш да платиш много пари за живота си винаги ще се намерят хора и начини да ти се осигури този живот, пък ако ще да е за сметка на нечий друг.
Понеже вече ми стана ясно, че никой друг освен мен и хората които ме обичат не го е грижа за моето здраве, нито за моя живот реших че е крайно време аз да поема тази отговорност.
Затова на този етап не бих била съгласна, а много би ми се искало да не е така.

Данин, аз мисля по същия начин. Но разбира се, че се и мъча да се сложа в тялото на всеки един от действащите лица. В същото време наблюдавам какво става. Виждам на къде върви човечеството, къде остава уникалността на обикновения индивид. Никъде не остава. Остава петънце във вечността. Ако съм честна, ще кажа, че бих ИСКАЛА моите органи да служат един ден на някой друг! Но как ще стане този номер, а? Аз няма да си направя такъв донорски пас, ще говоря на близките ми за това. Ако някога аз съм тежко болна или в клинична кома, то нека те само да го знаят и да решават за мен. Проблемът е точно както ти казваш - става катастрофа на аутобана. Идват бърза помощ, полиция етц. В един момент някой вижда в портфейла ми ( или на книжката ми), че съм потенциален донор.... Кажете ми хора, някой ще се замисли ли за мен, да ме спасява, да ме съживява. Това, че човек си е дал съгласието за една много хуманна цел, не означава, че тези, които ще дойдат да го "спасяват" ще са толкова хуманни! Базирам се на доста четено по въпроса. Има статистики. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ!

И пак искам да вярвам в обратното!
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
Дори и да ми продадът бъбреците едва ли някой ще си ги сложи zа украса на шкафа в хола, т.че на една или друга цена те ще стигнат до някой, който има нужда от тях. Не ме интересува дали ще бъде богат или беден...така че едва ли има смисъл да пиша, че при мен стои едно голямо тлъсто ДА на гърба на докиментите Mr. Green

Не се тревожа, че ще ме прекълцат някъде zа да ми раzпродадат органите или ще ме оставят да се гътна, zа да ги полzват. Просто съм сигурна, че блиzките ми ще проверят всички въzможности zа евентуално лечение, а ако някой ме грабне zначи...ами такава ми е била съдбата. Ще се върна като виден таласъм и ще го тормоzя zа това, че ми е посегнал Mr. Green.

Иначе съвсем сериоzно_всеки трябва да бъде наясно със себе си преди да каже ДА, така че такъв zакон е меко каzано нехуманен от моя гл.т.
В документите на детето не бих написала ДА, това е личен иzбор и когато и стигне акъла zа подобно решение би трябвало сама да го направи Peace.
Цитирай

DE

Мнения: 1 215
Иследването на тъканната съвместимост става по  HLA системата/ подобна кр.групи, АВО/.Има цетрален регистър , който са отбелязани пациентите нуждаещи се от транcплантация и всички данни за техният организъм. При изследване на  "Донора" и вкарване в базата данни , веднага става ясно кой , къде и от какъв орган се нуждае в момента.Гледах един филм на ВВС за Индия/ беше с скрита камера/ Щях да препадна от меркантилността на зав.клиника по трансплантация. Репотера се представи за близък на пациент , който търси бъбрек за негов близък.Давам следния казус: Милионер , нуждаеш се от бъбречна трансплантация  готов да заплати милиони само и само да се сдобие с скъпоценния "дар"...Оставям на вас да продължите историята....
Цитирай


Мнения: 8 956
Твърдо да.
Знам, че някой ще бъде спасен, дори и с користна цел да е направено това.
Цитирай


Мнения: 1 630
Заявила съм желанието си след смъртта ми,
 органите, ако стават за нещо да бъдат използвани

Подписала съм декларация + близките ми го знаят

Има търговия с органи, но не мисля, че донорите са от бели страни.
(което не го прави по-малко престъпно разбира се)
 но пък не се притеснявам за собствената си кожа  Mr. Green, че някой ще тръгне да ме убива за това
Цитирай

Süd

Мнения: 3 521
Гледах един филм на ВВС за Индия/ беше с скрита камера/ Щях да препадна от меркантилността на зав.клиника по трансплантация. Репотера се представи за близък на пациент , който търси бъбрек за негов близък.Давам следния казус: Милионер , нуждаеш се от бъбречна трансплантация  готов да заплати милиони само и само да се сдобие с скъпоценния "дар"...Оставям на вас да продължите историята....

Е сигурно в Югоиzточна Аzия ще е по_zле и от Индия, но едва ли в Германия биха те оставили да иzдъхнеш на Аутобана, особенно след като си и с чуждестранно гражданство... Rolling Eyes Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора