Външното срещу вътрешното АЗ.

кое за вас е по-важно - това как изглеждате външно, или какъв характер сте? И двете 
Бихте ли заменили едното за сметка на другото? Или според вас всичко е комплексно? Комплексно.
Смятата ли, че например шанса да си намерите хубава работа е по-голям ако изглеждате перфектно, без значение какъв е умственият ви багаж, както и характерът ви ? Обикновенно си търся забавления и бягам от работата  , не мога да отговоря тук..
И случвало ли ви се е да си пожелаете циците на ближния примерно      Случвало се е и да ближа циците на пожелания даже 

Ако щеш вярвай, точно си мислех как ще се появиш в темата и ще отговориш подходящо на последния ми въпрос     

Май ми е важно как изглеждам и външно, и вътрешно. Не ми се е случвало външният ми вид да е в дисхармония с духа ми. Не говоря за ума Когато се чувствам красива, това се отразява и на изгледа ми.
Колкото до работата - вероятно зависи от областта, в която търсиш. В моята, ако случайно бях без цици, пак щяха да ме вземат
Което пък отговаря на последния въпрос - не, не съм пожелавала циците на ближните си - имам си

Мисля, че е важно всичко - и външен вид (най-вече излъчване) и характер и образование и поведение и всичко. Не бих заменила никое от тези за другото. Именно добрата комбинация от тях те прави това, което си.
А колкото за по-добрите шансове за работа ако имаш перфектен външен вид-ами не, не мисля, че са по-големи. Примерче: Току що дипломирала се МИО започвам работа в корабна агенция като секретарка (той шефът на интервюто каза, че едва ли ще ме устройва тази работа, предвид какво съм завършила, ама викам си все от някъде трябва да започна). Та единият от агентите във фирмата като ме вижда млада, наперена и с къса пола и казва :"Тая пък откъде я изкопаха". Помисли ме за някаква си глупава лигла. Втори пример: Вече на друга работа, издигнала се, с авторитет и пр., единият от шефовете (че бяха много в йерархията) реши, че ме харесва (на мен ми каза, че заради знанията и уменията ама...май хич не беше заради това) и ми предложи уж повишение, уж да съм работила в нов отдел...и като го уволниха него ме повлече със себе си и си загубих хубавата работа.
Така че моят извод е колкото помага толкова и пречи външния вид. За всеки случай когато отивам на интервю винаги съм гримирана и с хубава коса, а по отношение на дрехите умишлено предпочитам да не правят голямо впечатление.
А нечии цици  никога не съм пожелавала. Имаше време, когато ми бяха големи, ама не бях по-щастлива. А и знам, че пак мога да ги имам - само да кача 3-4 кг и ето ти ги. Ама за мен това е въпрос на приоритет - големи цици или малко дупе. Засега предпочитам второто. 

Това е мноооого вярно    
А за работата - е нямам предвид да кандидатстваш за модел с изглед на баба Яга  
Ама не приемайте циците толкова буквално дееее, може да сте поискали нечии очи примерно или коса...хайде да не изреждам 

Вътрешното ми Аз е много глупаво. Само простотии мисли и кара външното да ги върши. Голям проблем ми е. Пуши му се, пие му се, въобще, много ме излага. 
Цици не щяло, така каза.

Всичко е комплексно.
Лошото е ,че можеш да промениш външния си вид, но характера ....трудна работа.


  Не.

Уф... Напоследък отдавам повече значение на външното си аз, макар че не мога да го накарам да изглежда по- добре- мноу дебело, още цици иска, ей такива простотии...
А иначе вътрешното ми си е таман- харесвам се 

не пожелавам нищо на ближния си, че е грях, както се знае.

Дамаянти - ти имаш мнение за повечето списващи тук. И едни са ти близки, други - не. Ама на тези, близките ти, не е ясно дали си им виждала лицата и телата. А пак са ти близки, нали...
Та май, външната форма би била радост за окото, но не и за душата, ако е лишена от съдържание.

 

Защо, и характера си можеш да промениш - със самовъзпитание. По-лесно е да станеш по-търпелив и по-мил, отколкото по-висок и по-дългокрак  

Дона, колко си права ако знаеш 
Видях те , че четеш и чаках твоя постинг, но много телеграфен бе 

Опаковката замазва някои представи, но и ядката не остава постоянна във времето. По-арна не става обаче.
И циците ще загащим, когато му дойде времето. Ако не направим нещо друго с тях. И боза ще пропием.

Моите наблюдения са ,че е трудно и с характера.
Колкото и да се мъчиш да се самовъзпиташ ,характера е заложен от създаването ти.
Може би има хора ,които успяват ,но те са рядкост./Например има такива ,които отиват на поход до Тибет и се връщат преобразени.../
По-висок и по-дългокрак  никой не може да стане, но може да си промени физиономията , бюста ,примерно.
Стори ми се по-лесно.....

Няма два Аз-а , всичко е едно цяло.
Каквото вътре-такова отвън, не обратното. Може и мноооого красив
да си според някакви безумни общоприети фотошопирани критерии,
ама ако си кух като дърво,
ще ти личи на физиономията и толкоз.