Покрай темите на Йоси и SZA, реших и аз да си призная официално, че и при нас настъпи момента на отбиването... Поздравявам ви момичета, с успешното и безболезнено “разделяне” с кърмачетата!
Вече почти месец и половина Боян не суче. Не мога да кажа, че бях взела решение да го отбивам твърдо, въпреки че още от есента усещах, че ми писва на моменти и понякога ставах нервна и се ядосвах, когато искаше да суче на неподходящи места или в неподходящи моменти. Чувствах се като в някакъв капан, от който хем искам да се измъкна, хем сърце не ми дава... заради детето, терзаех се как ли ще го приеме, дали няма да е твърде трудно, не исках да го травмирам... И както се оказва в повечето случаи, когато съм се притеснявала и страхувала да направя нещо, то в крайна сметка се оказва по-лесно, отколкото съм мислела.
В началото на март заминах в командировка в чужбина за около седмица. Първите 1-2 дни изцеждах по малко вечер, после установих, че няма нужда, гърдите ми не бяха твърди, не течаха, спях си нормално. След като се прибрах, за моя изненада Боян не се залепи директно и аз реших да изчакам, и да пробвам какво ще стане, ако му кажа, че няма мляко. Сети се вечерта, когато наближи времето за лягане и поиска да суче. Малко като на майтап му казах, че “амите” вече нямат мляко, той вече е пораснал и ще ме боли ако суче (тук малко гузна се почувствах, че го лъжа...
). Той ме погледна малко с недоверие и поиска да пробва, дадох му, като малко се преструвах, че ме боли и се дърпах, не исках да се засуче наистина, защото щеше да тръгне млякото. Той започна да се смее и да повтаря, че няма мляко. После си погали “амите”, целуна ги и си легнахме да спим. През нощта въобще не се събужда. На другите 1-2 дни се сети може би 2-3 пъти, пак обяснявам, че няма мляко и той си гали “амите” и ги целува, щастлив и доволен! И така, просто за 3 дни всичко свърши! Малко ми беше странно и чоглаво в началото, както казва Йоси, имах чувството на моменти, че губя контакт с него, липсваше ми дори физически! Исках много повече да го гушкам и мачкам, да го целувам и в началото и той също, сега вече някак нещата се нормализираха и не усещам липса. Той си е същото весело дете, понякога когато е уморен или му се спи, казва “Искам да сучкам”, давам да погали и цунка “амите” и той е щастлив. Обича понякога да ми бърка в блузата да провери дали са там и да се гушка в тях.
Направо не мога да повярвам, че всичко се случи толкова лесно! Аз бях решила, че ако започне да реве неистово и да се тръшка или ако дори за момент видя, че страда, ще му дам да суче. Слава богу, не се е разболявал и не е проявявал по някакъв друг начин мъка от липсата на кърмене. Спи по цяла нощ спокойно, храни се добре, дори по-добре отколкото преди. Аз съм щастлива и всички около мен също. Кърменето е едно от нещата, които ми дадоха най-хубавите моменти на близост с детето ми. Радвам се, че и краят му беше хубав.
Вече почти месец и половина Боян не суче. Не мога да кажа, че бях взела решение да го отбивам твърдо, въпреки че още от есента усещах, че ми писва на моменти и понякога ставах нервна и се ядосвах, когато искаше да суче на неподходящи места или в неподходящи моменти. Чувствах се като в някакъв капан, от който хем искам да се измъкна, хем сърце не ми дава... заради детето, терзаех се как ли ще го приеме, дали няма да е твърде трудно, не исках да го травмирам... И както се оказва в повечето случаи, когато съм се притеснявала и страхувала да направя нещо, то в крайна сметка се оказва по-лесно, отколкото съм мислела.
В началото на март заминах в командировка в чужбина за около седмица. Първите 1-2 дни изцеждах по малко вечер, после установих, че няма нужда, гърдите ми не бяха твърди, не течаха, спях си нормално. След като се прибрах, за моя изненада Боян не се залепи директно и аз реших да изчакам, и да пробвам какво ще стане, ако му кажа, че няма мляко. Сети се вечерта, когато наближи времето за лягане и поиска да суче. Малко като на майтап му казах, че “амите” вече нямат мляко, той вече е пораснал и ще ме боли ако суче (тук малко гузна се почувствах, че го лъжа...
). Той ме погледна малко с недоверие и поиска да пробва, дадох му, като малко се преструвах, че ме боли и се дърпах, не исках да се засуче наистина, защото щеше да тръгне млякото. Той започна да се смее и да повтаря, че няма мляко. После си погали “амите”, целуна ги и си легнахме да спим. През нощта въобще не се събужда. На другите 1-2 дни се сети може би 2-3 пъти, пак обяснявам, че няма мляко и той си гали “амите” и ги целува, щастлив и доволен! И така, просто за 3 дни всичко свърши! Малко ми беше странно и чоглаво в началото, както казва Йоси, имах чувството на моменти, че губя контакт с него, липсваше ми дори физически! Исках много повече да го гушкам и мачкам, да го целувам и в началото и той също, сега вече някак нещата се нормализираха и не усещам липса. Той си е същото весело дете, понякога когато е уморен или му се спи, казва “Искам да сучкам”, давам да погали и цунка “амите” и той е щастлив. Обича понякога да ми бърка в блузата да провери дали са там и да се гушка в тях.Направо не мога да повярвам, че всичко се случи толкова лесно! Аз бях решила, че ако започне да реве неистово и да се тръшка или ако дори за момент видя, че страда, ще му дам да суче. Слава богу, не се е разболявал и не е проявявал по някакъв друг начин мъка от липсата на кърмене. Спи по цяла нощ спокойно, храни се добре, дори по-добре отколкото преди. Аз съм щастлива и всички около мен също. Кърменето е едно от нещата, които ми дадоха най-хубавите моменти на близост с детето ми. Радвам се, че и краят му беше хубав.
. Не че имам намерение да отбивам в близко време (раничко ни е още), но моето кърмаче е влезнало в един постоянен цикъл на сукане и като казваш за чувството все едно си в капан напълно те разбирам. Дано като му дойде времето и при нас нещата станат толкова лесно. 
От близо 5 дни не съм се цедила, не ме болят гърдите, нищо. Трябва ли да правя нещо друго или кърмата ще си спре от самосебе си? 