Какво е да си...

  • 7 077
  • 177
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 27 524
Единственото много трдуно приемливо различие за мен, това е инвалидността. Какво е да си без крака? Сляп? Без ръце? С тежък недъг? Как те възприемат хората? Отношението? Как преодоляваш трудностите? Физическите и най-вече психическите? Как се живее така? Всичко останало е лесно.

Последна редакция: чт, 26 апр 2007, 11:12 от Блонди

# 16
  • Мнения: 412
...да, в духа на казаното от Блонди,
Какво е да си пълен далтонист, т.е. да виждаш в черно-бяло  Rolling Eyes
Изобщо - как останалите възприемат цветовете, толкова пъти сме спорили кой нюанс точно какъв е и кое е неаполитанско жълто, а кое кайсиево, тиквено или карамел?  newsm78

# 17
  • Мнения: 1 629
Блонди, мисля често по тези въпроси. Експериментирам, гася лампите и се ориентирам в тъмното, като си представям, че не виждам. Не ползвам едната си ръка умишлено...Не е истинско, но е достатъчно плашещо и да, за момент се поставяш на нечие място.

# 18
  • Мнения: 412
Мю, какво е да си лирик?

# 19
  • Мнения: 583
Бих искала да знам, или по- точно да разбера, какво е да си дебелокож човек, който не се притеснява от нищо, и него нищо не го нервира, или притеснява.

# 20
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 818
ами аз от позицията на моите 159-160 см. мога да споделя, че не е особено приятно Laughing
Особено в тиин годините ми.Сега вече съм го приела, може би и защото мъжа ми е 188 и някак си вече се чувствам защитена и не се комплексирам Joy
Ъ. Напротив. Суперръст е това. Винаги съм го харесвала и се надявам дъщеря ми да не надхвърли 165.
Аз като Блонди се чудя различните инвалидности. Чела съм истории и съм гледала филми как се справят хората и винаги съм била удивена колко борбени са и колко адаптивен може да е човек, когато се налага.

# 21
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Чудя се как се чувстват хипохондриците. Защо си вгорчават живота?

# 22
  • Мнения: 1 629
лирик, чандре, е да си несигурен, емоционално лабилен, с избирателен далтонизъм(само един истински лирик умее днес да вижда в прасковена гама, утре да е в син период), да е убеден, че трябва да каже, но и същевременно да намира казаното от себе си за глупаво. Към психо взе да клони тази работа, ще взема да си сменя титлата Rolling Eyes

# 23
  • Мнения: 6 167


винаги съм искала да знам , какво  е да си диригент на симфоничен оркестър. чувството, че държиш вселената в ръцете си, като дирижираш бетовен, малер... иска ми се да замахна...

# 24
  • Sf
  • Мнения: 808
Любопитна съм:

какво е да си повърхностен (да не мислиш прекалено за всичко, да не го преживяваш по три пъти, да не се самоанализираш, да не анализираш другите, да не се вторачваш в себе си с нездрав поглед, нещо такова Grinning)

какво е да си мъж (верно ли са от Марс, как се пишка прав, напълно погрешно ли ги възприемаме Rolling Eyes)

И още какво е да пращиш от здраве и да не се притесняваш за това, а да се радваш пълноценно на живота.

# 25
  • Мнения: 9 903
Мдаааа. И на мен ми е интересно
как се чустват слабите хора, които
могат да си позволят да облекат
всяка дрешка, която харесат  Cry


мога донякъде да ти кажа Simple Smile бях много, много слаба. Далеч не можех да облека всяка дреха, която ми хареса. Тогава нямаше и сутиени с подплънки. Потниче с тънки презрамки ми стоеше ужасно, не исках да идва лятото. Никой не ми е завиждал, че съм слаба. С прилепнали по мен дрехи изглеждах смешно, стърчаха всякакви кокали, а всеки, който ме пипнеше, възкликваше как може да съм толкова слаба. Общо-взето неприятно.

Лени - има едно странно усещане за сила. И за хирургическа прецизност. Хем си на този свят, хем не си.

# 26
  • Мнения: 1 629
Лени, това с дирижирането е лесно, ако си от хората, на които им звучи музика в главата Crazy Имаше такава тема, много сме Grinning
Та, строяваш си имагинерния оркестър, хващаш палката и...Звучи лесно, но мен не ме слушат, особено първите цигулки, ще ги замоля в самовлюбените музиканти!

# 27
  • Мнения: 412
лирик, чандре, е да си несигурен, емоционално лабилен, с избирателен далтонизъм(само един истински лирик умее днес да вижда в прасковена гама, утре да е в син период), да е убеден, че трябва да каже, но и същевременно да намира казаното от себе си за глупаво. Към психо взе да клони тази работа, ще взема да си сменя титлата Rolling Eyes
хъм хъм  newsm78
не е психо, най-паче някакъв сюр-сантименталист...
Сещам се за едно много хубаво определение на "сантименталност" на Сиймор Глас - сантименталност, да изпитваш към нещо повече нежност, отколкото изпитва Бог към него самото..
Ако трябва да помагаме за титла - може и
нежен структуралист
късоглед воайор (това съм го харесала за себе си обаче  Laughing)
анти-брикольор и колорист
логик с логорея и дискретна дислексия
лигав лингвист
...
Питам се - какво е знаеш кога да млъкнеш?  Laughing

# 28
  • Мнения: 6 167
Лени, това с дирижирането е лесно, ако си от хората, на които им звучи музика в главата Crazy Имаше такава тема, много сме Grinning
Та, строяваш си имагинерния оркестър, хващаш палката и...Звучи лесно, но мен не ме слушат, особено първите цигулки, ще ги замоля в самовлюбените музиканти!

гледай ся)))
говоря за истинско преживяване.
заставане на диригентски пулт в зала българия.
гръмване, взимане на божията палка в ръце.



Последна редакция: чт, 26 апр 2007, 11:49 от Lennie

# 29
  • Мнения: 1 629
Стига бе, Лени, какво е една зала България за въображението, а? А? проблемът, казвам ти, е в музикантите!

Последна редакция: чт, 26 апр 2007, 11:47 от мюриель

Общи условия

Активация на акаунт