Публикувана: 26 апр. 2007, 11:02 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2007, 23:07 ч.

Нашата Петя

3 464
53
1

26 апр. 2007, 11:02 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Вчера нашата Петя имаше рожден ден. Петя Дубарова.
Трудно написах "нашата", защото това си е моята Петя. Laughing

Но знам, че за вас тя си е вашата Петя...
Така че се спирам на "нашата Петя" - любима поетеса на няколко поколения, незабравимата Петя Дубарова.

Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

# 1 26 апр. 2007, 11:05 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Василиса Умница в чт, 26 апр 2007, 11:02

Вчера нашата Петя имаше рожден ден. Петя Дубарова.
Трудно написах "нашата", защото това си е моята Петя. Laughing

Но знам, че за вас тя си е вашата Петя...
Така че се спирам на "нашата Петя" - любима поетеса на няколко поколения, незабравимата Петя Дубарова.

И аз много е ценя!!!

# 2 26 апр. 2007, 11:07 ч.

Мнения: 2 673

Умница, разчувства ме....
Скоро не съм я чела, но като ученичка.... Sad

" ....тя се стопи, като сняг във косите ми
тя се стопи, като отрязана плитка умря

как да я върна,
гонят се дните ми ...."

това за ваканцията...\за младостта ми\

# 3 26 апр. 2007, 11:09 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Кaril в чт, 26 апр 2007, 11:07

Умница, разчувства ме....
Скоро не съм я чела, но като ученичка.... Sad

Да, една от най-нежните ни поетеси!!!!! Peace

# 4 26 апр. 2007, 11:11 ч.

Мнения: 3 447

ПРЕЗ СТЪКЛО ОТ ЛЯТО
На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.

# 5 26 апр. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 6 167

много красиво, василиса! малко ме натъжи, всъщност...
мислила съм си какво ли щеше да пише сега Петя Дубарова..

bouquet

# 6 26 апр. 2007, 11:13 ч.

София
Мнения: 3 328

Нашата Петя, Василиса, нашата...когато гледам на екран най-добрата й приятелка Елена /Лафазанова/, се питам как ли щяха да стоят двете една до друга. И не намирам отговор. Петя ми липсва.

# 7 26 апр. 2007, 11:13 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Изгониха ни - бяхме невъзможни.
Смехът ни бе решил да ни е враг -
избухна между тестовте сложни,
разрошен и подкупващ...

Чела съм нейни стихове в "Родна Реч", после стихосбирката...Всеки си има негова си Петя, така е. Аз обичам жизнерадостната Петя, онази на плитките...

# 8 26 апр. 2007, 11:15 ч.

Мнения: 412

Цитат на: Василиса Умница в чт, 26 апр 2007, 11:02

..А някаква матова странна зора..

!!!!

# 9 26 апр. 2007, 11:15 ч.

София
Мнения: 143

Василиса, благодаря ,че ми напомни за Петя. Hug

Много я харесвам.

Сливане

Нощта дойде и корабите-замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.

Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.

То стана като мида-черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.

И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.

# 10 26 апр. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 2 673

ПОСВЕЩЕНИЕ
Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

това ми беше любимото като го намерих и ..си поревах...
не трябваше да влизам в темата.... Cry

# 11 26 апр. 2007, 11:33 ч.

Мнения: 8 460

Разплакахте ме.
Любима поетеса.Отиде си без време.Като ученици я четяхме като библия.
Лека и пръст!Щом я помним,значи е жива!

# 12 26 апр. 2007, 12:16 ч.

Мнения: 1 243

Любимата ми поетеса! Толкова много я обичам...Чела съм стиховете и хиляди пъти, препрочитала съм дневника стотици пъти, ходила съм в къщата - музей десетки пъти....И не ми омръзва! За краткия си живот ни остави наистина важни послания...

Както бях писала в друга една тъжна тема и с което съм много съгласна: "Когото боговете обичат, умира млад!"

..."Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо!"

П. Дубарова

Последна редакция: чт, 26 апр 2007, 12:28 от Bellucci