Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 72 отговора

София

Мнения: 255
Здравейте, обръщам се към тези момичета , които вече са го преживели.
по принцип имам възможността да избирам м/у нормално и секцио.Казаха ми , че бебенцето не е много голямо и физиката ми позволява да родя нормално, но пък от друга страна имам една неприятна тахикардия(която не се дължи на някаква патология в сърцето ми, но все пак незнаят от какво е:( ) и за да не се поемат излишни рискове предпочитат да извадят бебче със секцио.
Да си призная често притеснявам се и от двете, но засега везните клонят към операция.
Доктора , който ще ми го прави(в Тина Киркова -София) каза че ползвал нов, почти безкръвен метод и възстановяването било много бързо , но все пак е операция и аз се страхувам.
Та исках да попитам тези които са го преживели , какво точно ти се случва ( аз искам да съм в съзнание) как са го преживели, много ли боли раната след това и т.н.
Благодаря ви предварително!!!
Цитирай

BG

Мнения: 4 546
според мен, щом имаш проблеми със сърцето, най-добре е да се довериш на лекарското мнение.
Цитирай

София

Мнения: 255
Абе то за проблем точно не може да се говори, възможно е това сърцетупкане да се дължи на бременността ми.
Аз ходих на кардиолог и ми направиха нужните изследвания и се оказа , че самото сърце е здраво.
Цитирай

Сливен

Мнения: 8
При мен се наложи секцио по спешност, а инъче до последно държах да раждам нормално и ако започне много да боли да ми сложат упойка, но както и да е.
Възстанових се бавно, но ми казаха че е заради по-големия разрез, защото трябвало да я извадят много бързо. По принцип възстановяването било за седмица.
Сега пак ми предстои раждане - на 2-ри май с планирано секцио, което изобщо не искам. Пак искам нормално, но ми казаха че има рискове след като първото е било със секцио. Получавам сърцебиене от 3-тия месец на бременноста и се притеснявам повече как ще се отрази упойката на сърцето ми. Най добре ще ти отговори анестезиолог на въпросите, поне на мен така ми казаха и като вляза в болницата първо ще се посъветвам с анестезиолога за това каква упойка е подходяща за мен в този случай. Надявам се да съм ти била полезна
П.С. сърцебиенето може да се дължи на анемия
Цитирай

София

Мнения: 255
е значи тази тахикардие колкото и неприятна да е явно е доста често срещано явление при бременни.
До колкото разбрах медикаментите които не трябва да се прилагат в такива случаи са атропин и бусколизин
Цитирай

София

Мнения: 4 623
Според мен се довери на лекаря  Peace Аз раждах секцио и мога да каже, че наистина не усетих как родих, а  се възстанових много бързо след това. За малката съм се грижила сама от самото начало без никакъв проблем. Килограмите си ги върнах за 2 месеца, и корема ми се прибра за това време. Белега след 2 години е почти незабележим.
Успех ти желая  Peace
Цитирай


Мнения: 1 666
Ами сега ще ти разкажа какво точно ти се случва. първо - няма изненади в повечето случаи. Знаеш си деня, часа, екипа и това ти носи голяма доза успокоение. После операционната маса в тина киркота е сигурно 60 см широка и моите 92 кг по това време единственият ми страх беше, че ще се изсипя  35. Упойката я слагат много бързо и като усетиш боцкането вече е свършило. Боли не повече от обикновенна инжекция. Моите доктори си говориха през цялото време и аз въобще не разбрах кога са ме срязали. Като разбрах бебето ревеше вече по коридора без да съм го видяла. През цялото време акушерки и сестри ме питаха как се казвам, ЕГН и сякви глупости само и само да не мисля за това. Донесаха ми бебето измито да го гушкам и целувам преди да го занесат на таткото и докато ме шиеха. После в рейнимация почнах да си усещам краката след час, като вече бях говорила с всичките си познати и бах написала около 100 смс-са. Супер приятно. дават обезболяващи непрекъснато и усещах само как матката контрахира при свиването. Страхувах се доста от момента на раздвижването и като дойдоха на следващата сутрин щях да получа инфаркт. Истината е, че не болката, а страха е голям. Някак си си представях, че операцията може да се отвори, ама няма как да стане този номер  35 35 35. Та ходих около 20 мин из стаята като муха без глава и ни дадаха закуската - малко парче сирене  35. Е, толкова вкусно нещо не бях яла в живота си  hahaha. Ядах го дълго - по-скоро го близах да има за по-дълго и ме качиха на 5-ти етаж. там не посмях да легна до 8 вечерта. Бебето го донесаха към обяд и започнах да си се грижа за него. Ходих до кафето за провизии - вода и сок, че свижданията бяха след 2 на обяд. Болката при менне беше по-голяма от обикновено надраскване, ама страха е отгорем. та вечерта като легнах към 8 и направо умрях. Чувах бебето как се разрева одо мен, о нямаше никакъв шанс да отворя очи. Все пак след упойка, 24 часа обездвижване и разходки от 8 до 8 без почивка бях капнала. Онтенаха го почти веднага, за да мога да си почина. На следващия ден проблеми нямах - ставах си без драми. Като ме изписваха на 7-мия ден си кляках без проблеми и правех всичко, което правя и сега... Е, ако избереш секцио няма да си във форма за маратон първия месец, но болката не е такава каквато я описват. Аз по принцип не съм от мрънкащите и като бях слушала разни разкази очаквах некви болни, некво чудо - няма нищо такова. След първите 24 часа обезболяване, което е задължително втората нощ изпих един течен аналгин от страх, че нощта ще се събудя от зверски болки и няма как да стана да поискам обезболяващо - страх лозе пази. След въпросния аналгин не съм имала нужда от други обезболяващи. Получих обичайното от спиналната упойка главоболие, което е супер странно. При мен продължи 1 час на тртия ден. Като лежиш все едно си в рая - нищо не те боли, а като се идправиш или седнеш все едно някой е взел един чук и те удря с него. Както и да е след половин литър вода изчезна и повече не се появи. Всъщност забравих да напиша, че преди секциото ми вливаха някакви течности в родилна зала и видях цветно и в картинки естественото раждане. Да ти кажа честно 10 деца да имам всички с операция ще ги родя. Сложиха ми катетър, което не е особено болезнено, но е ужасно неприятно та помоли да ти го сложат като са ти сложили упойката, че да си спестиш това - то е най-неприятно от цалото раждане. Ако искаш да питаш още нещо може и на лични.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 518
Лично според мен секциото не е толкова страшно. Преживях го и се възстанових доста бързичко. Два дни след операцията обикалях сама двора на АГ-то за да се разхождам. Също исках нормално, но не стана, а и не съжалявам, при наличието на дори минимален риск, който може да бъде избегнат според мен не си струва да се правим на герои. Така, за самата операция, при мен беше така- влязох в болницата в 8,30ч. преглед с ехограф, документи, които се пишат (един куп), преоблякох се и със сака под ръка в родилното отделение. Там започнаха процедурите: клизма, вземане на кръв за тест за алергии към антибиотик (теста за алергии към упойки си бях направила една седмица по-рано, тъй като не се прави стандартно преди операцията) и за разни други изследвания, поставяне на абонат, почистване на корема и триъгълника (това също бях свършила в къщи, но процедурата изискваше и те да го направят). След това зачаках екипа. Благополучно към 11 влязох в операционната, там ми поставиха катетър и ми пожелаха лека нощ. Операцията ми беше с пълна упойка, следващото което помня е отново операционната, където ме събудиха. Анестезиоложката ми каза, че имам момиченце, че тежи 3300 и е 48 см, че е здраво и е при педиатрите, които се грижат за нея сега. Попита ме как ще я кръстим и всички ми честитиха, че в 11, 30 съм станала майка. Преместиха ме в реанимация. По-късно дойде съпругът ми, после ми донесоха и дъщеря ми. Следва раздвижване, възстановяване. На втория ден ме преместиха в стаята в която вече донесоха и беба и от тогава се грижа за нея. Няма да ти описвам подробно процедурите след операцията, те в общи линии са антибиотици, обезболяващи, сваляне на катетъра, раздвижване. Сега ако ти кажа, че няма да те боли ще те излъжа, но е напълно поносима болка и скоро се забравя.
Всичко, което ти описвам обаче е за АГ-Варна, има разлика най-вероятно в самите процедури, но общо взето става въпрос за едно и също. Искам да ти пожелая успех, да не се тревожиш и скоро да си имаш най-прекрасното съкровище на света  bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 536
Ох, само такива неща бих искала да чета... Звучи много успокояващо...
Цитирай

София

Мнения: 255
Благодаря ви момичета Smile!!!
Цитирай

Монреал

Мнения: 631
Моето отсега е голямо, още ще расте и има вероятност за секцио, още повече че има и други фактори.  Confused Та на следващата консултация док ще прецени какво да прави.
Наистина е много успокояващо да четем такива разкази /сънувам вече и кошмари свързани с раждането и бебето Crying or Very sad/.
Благодарско!  bouquet
« Последна редакция: пт, 27 апр 2007, 10:25 от dima »
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 305
Аз трябваше да раждам нормално, но по спешност родих секцио.Нито е страшно, пък и можеш да си видиш бебето веднага.Неприятното е че можеш да станеш от леглото едва след 24 час.Но след това колкото повече ходиш толкова по-бързо се възстановяваш.
Да ти кажа,че не боли ще те излъжа, но всичко се забравя и отминава бързо.
След като се прибрахме с бебчо в къщи - след 7 ден не съм имала проблеми да си гледам детето, да го къпя или каквото и да е вързано с грижите ,които изисква.В болницата след 3 ден детето беше в стаята при мен и това ми помогна много защото свикнах с него и усещах от какво има нужда в момента.

Това е!Пожелавам ти приятна бременност и много приятно и изпълнено с приятни емоции раждане!
Цитирай

гр. Варна

Мнения: 689
При мен се наложи секцио по спешност, но до последно държах да родя нормално. Както и да е. Възстанових се сравнително бързо.
След операцията ме болеше малко (като от порязано) при контракциите на матката. Постоянно слагат обезболяващи и медикаменти за свиване на матката. Малко болеше и при раздвижването.
Но колкото си по-упорита, толкова по-лесно ще се възстановиш.
От момента, в който ми казаха да се раздвижвам, аз не се спрях - от това заисеше кога ще ми дадат бебока.
Цитирай

Sofia

Мнения: 376
Имам два броя секцио за три години и както са ти писали и момичетата страха е по голям. Първото се наложи по ред причини след преносване а второто е следствие на първото. Нямах дори и главоболие в следствие на упойката.
Цитирай
Мили майчета на които ви предстои секцио, сложете край на кошмарите и безумните страхове! Казвам го от личен опит. Аз по принцип съм много страхлива и всякакви медицински манипулации ме ужасяват. Именно това беше и причината да избера да родя секцио - просто те приспиват и си вършат работата. А след това, уверявам ви въобще не ме е боляла операцията. мислех че ще ме понаболява операцията поне малко следващите дни, но това не се случи а лекарствата които ми слагаха ги спряха още на следващия ден, и от тогава ми даваха само по 1 аспирин дневно. Като ме преместиха от реанимация, полекичка се изпрвавих и така се възстанових много бързо.Моята дъщеричка си я гледам сама, без помоща на баби, (просто защото нямам такива на разположение) още от първия ден. Къпя, нoся количката и всичко, което нуждите на малкото изискват съм  правила без проблем.Пожелавам такова раждане на всички вас, които се страхувате и запомнете -  страшно няма!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 72 отговора