Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 596
Ей това ме интересува! Аз още не съм казала на шефката. От колегите съм споделила само с една  по-възрастна колежка. Ама се притеснявам, защото миналата седмица ми беше лошо почти по цял ден, и сигурно подозират нещо. А и спрях да пуша.
Вие как постъпихте?

# 1
  • София
  • Мнения: 2 967
Взех нещо да се почрпим и информирах шефа си. Не съм казвала на колеги, само на шефа ми.

# 2
  • София
  • Мнения: 576
Веднага, щом разбрах, взех и почерпих шефа ми. Предпочетох да го научи първо от мен, а не от някои от колегите. Той много се зарадва.

# 3
  • Мнения: 2 631
Директно! Peace

Или сподели с човек, за когото знаеш, че ще раздуха на всички! Mr. Green
Всъщност, нещо те притеснява ли!? newsm78
Каква по-хубава новина - е, шефовете много не ги харесват тези новини, но важното е, да си наясно със себе си! Peace

Чак пък почерпки - не съм правила и не бих. Когато се родиха децата - тогава ги черпих.

# 4
  • Мнения: 294
Трябваше да изляза от работа за преглед и му казах, а той ми каза " Знаех си !" Simple Smile) и май доста се зарадва

# 5
  • София
  • Мнения: 1 596
И аз мисля да кажа само на шефката, и евентуално на другите двама колеги в стаята. Пък останалите ще видят като му дойде времето да си личи.
Интересно ми е вие как сте го направили.

# 6
  • Мнения: 2 631
И те ще си мълчат пред другите, които ще узнаят едва, след като ти проличи!?!?!? #Crazy

Ей това в моя работен колектив е абсолютно невъзможно! Mr. Green

# 7
  • София
  • Мнения: 498
Еми на колегите си казах лесно.Те горките много странно реагираха предвид възрастта на всички ни.Но приеха.Даже много ми помагаха.Аз също спрях да пуша ставаше ми често лошо и те поемаха и моята работа.А шефа ми разбра малко преди събрание на персонала,защото беше чул че си говориме.Човека реагира мн весело.И само се ядоса че не е разбрал пръв hahaha Даже ме пуснаха по-рано да не ходя на работа без болничен .(Предвит това че съм сервитиор малко е трудничко особено в заведение като моето,в което всичко трябва да е изрядно).

# 8
  • Пазарджик
  • Мнения: 74
 Аз работя само с колегата си с който така или иначе си споделяме почти всичко . Не ми беше трудно да му кажа , а той се зарадва много и пое по-голямата част от задълженията.
А на шефовете казах по много интересен начин .... на едно събрание на което обсъждахме развитието на фирмата , уж съвсем неволно вметнах : " И без друго колективът ни ще се увеличи с още един член " . Последва неловко мълчание , а после поздравления и съответно обсъждане на предстоящите промени свързани със състоянието ми!
 

# 9
  • София
  • Мнения: 4 082
Директно му го казах, макар че доста се притеснявах преди това. Той в първия момент се шашна и се прстори, че се радва,а един от първите му въпроси беше дали ще напускам. Впоследствие стана много внимателен и започна да ми дава и съвети даже. Жена му сравнително скоро е жила бременна и знае доста. Simple Smile
А на другите не съм казвала, но в един момент вече всички знаеха. Явно някой беше пуснал клюката, а може би беше започнало да ми личи вече.  Laughing

# 10
  • София
  • Мнения: 2 309
При мен се получи много кофти, казах на две по-близки колежки и едната веднага изприпкала при шефкатаа  и й казала, съотвено тя ме привика да се уточним...после раздула на другите колеги, а аз си мисля че незнаят и си мълча, а те почнали да плетат интриги, че явно не е от мъжа ми щом крия...ужассссс ooooh!

# 11
  • Мнения: 7 664
Най-напред се похвалих на 2 колежки, а те казали на останалите жени в офиса. После отидох при шефовете и им съобщих НОВИНАТА направо, без да увъртам и да се притеснявам.
Черпих ги след раждането.

# 12
  • София
  • Мнения: 242
Казах на прекия си ръководител към края на 3-ти месец, а също и на няколко доверени колежки. Мениджъра ми разбра около месец след това, а съвсем отскоро всички колежки знаят (без да се осмеляват да ми задават конкретни въпроси и да ми дават наставления, което много ме радва). Мисля, че е по-добре когато колегите научат по-късно, стига да не е наложително по-ранното съобщаване на новината, разбира се.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 371
Толкова много повръщах - около 20-25 пъти на ден, че нямаше смисъл да казвам на когото и да било.  Mr. Green Двамата ми шефа са толкова готини, че дори и преди това да им бях казала - пак щяха много да се радват за мен.
 Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 1 753
Имам лоши спомени от осведомяването на колегите ми... С първата ми бременност работех с едни... не знам и аз как да ги класифицирам... и не казвах докато не започна да ми личи. С втората бременност пак казах, когато бях вече 4 месец - не получих радушен прием, колегите ми нямат деца и не знаят какво е... Шефката ми е по-човек, въпреки, че новината за второто й дойде в повече, тъкмо се бях върнала на работа.... получи се приказка от сорта `работното магаре пак е бременно и няма кой да върши работата`... Та така - тогава страдах от това отношение, но сега грам, ама ГРАМ не ми пука. Ако не ме харесват да ме уволнят  Crossing Arms ама няма кой да бачка после  Wink Laughing

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт