Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора

варна

Мнения: 154
Въпроса ми е към тези които имат по две или повече деца, и по-точно с малка разлика между тях. Как се чувствахте като забременяхте за втори път? Не се ли чувствахте сякаш предавате първото си дете, и ще го лишите от вниманието си? Винаги съм искала да имам повече от едно дете, и то с малка разлика. Е, не можах да превъзмогна чувствата които описах по-горе и ..........
Ще изчакам още малко, надявам се, че детето ни като е по-голям на мен ще ми е по-лесно с тези объркващи чувства. Не знам нормално ли е така да се чувствам Tired
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Естествено, че не съм се чувствала като предател. Никога не съм обещавала на дъщеря си, че ще е единственото ни дете. С мъжа ми искахме две деца - е, второто дойде по-скоро отколкото бяхме планирали, но към нито едно от двете не изпитвам  угризения.
Цитирай


Мнения: 4 966
Ще си позволя да копирам едно свое мнение от друг форум:

"... няма разлика - обичам децата си еднакво и любовта ми към тях е абсолютно еднакво силна и безгранична. Разбира се, отношението към всяка е различно и произтича от разликата в характера, темперамента и нуждите им /и вероятно след време те ще ме питат дали ги обичам различно затова/, но съм го казвала и преди и пак ще го кажа - казват, че любовта идва от сърцето, но сърцето не може да се раздели на части - тогава вероятно в гърдите на майките с повеч деца бият и повече сърца, защото майките обичат всяко от децата си с цялото си сърце...
Имам 2 прекрасни дъщери и едно ангелче - любовта ми и към тримата е еднаква и не мога да я разделя на 3 и да кажа: "обичам едната повече от другата или него не го обичам, защото не съм имала щастието да го видя как расте". И знам, че някой ден и 3-тото ми дете /което ще е 4-то за мен/ ще обичам със същата сила и нежност."


Или по-скоро - любовта е различна и се изразява по различен начин (в зависимост от самото дете), но е еднакво силна и безгранична, независимо от брой, пол, разлика във възрастта и т.н.

Цитирай

3 метра над небето

Мнения: 3 882
Ще си позволя да копирам едно свое мнение от друг форум:

"... няма разлика - обичам децата си еднакво и любовта ми към тях е абсолютно еднакво силна и безгранична. Разбира се, отношението към всяка е различно и произтича от разликата в характера, темперамента и нуждите им /и вероятно след време те ще ме питат дали ги обичам различно затова/, но съм го казвала и преди и пак ще го кажа - казват, че любовта идва от сърцето, но сърцето не може да се раздели на части - тогава вероятно в гърдите на майките с повеч деца бият и повече сърца, защото майките обичат всяко от децата си с цялото си сърце...
Имам 2 прекрасни дъщери и едно ангелче - любовта ми и към тримата е еднаква и не мога да я разделя на 3 и да кажа: "обичам едната повече от другата или него не го обичам, защото не съм имала щастието да го видя как расте". И знам, че някой ден и 3-тото ми дете /което ще е 4-то за мен/ ще обичам със същата сила и нежност."


Или по-скоро - любовта е различна и се изразява по различен начин (в зависимост от самото дете), но е еднакво силна и безгранична, независимо от брой, пол, разлика във възрастта и т.н.


Напълно подкрепям .Сеедно аз съм го писала Peace
Цитирай


Мнения: 494
Аз пък се чувствах точно както описва styni и да си призная,трябваха ми 5 години,че да се реша на второ дете,при това-много трудно.И смятам,че е нормално да се чувства така човек.Обаче се превъзмогва,или по-точно-променят се нещата,когато дойде второто детенце.
Лично на мен наистина ми беше по-лесно с вече поотрасналия батко,защото с него много по-лесно се разговаря,разбира много повече и изобщо-всички неприятни емоции около едно ново бебе(и за мен,и за него)бяха много по-лесно разрешени.
Стана така,че с разговорите по темата,аз помогнах и на него ,и на себе си.Сега,когато мъничето е факт,аз се чувствам така,все едно имам две сърца-по едно за всяко детенце и просто не мога(пък и не искам) да ги "класирам"-и двамата са ми на първо място и тая чудесия само един родител може да я усети Smile
Цитирай

София

Мнения: 887
Аз исках и второто ми дете да е момиче и като ми казаха,че ще е момче много се  бях притеснила,че ще правя разлика. Но не е така - чувствам ги еднакво силно и двамата:)Гледам да не ощетявам дъщеря си откъм внимание, но това не винаги е възможно, защото бебето изисква повече грижи, но като си ги гушна и двамата не мога да преценя кое ми е по - мило - и двете са ми еднакво мили Mr. Green
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
За обичането - не знам  newsm78, но и за двамата се притеснявам еднакво
Цитирай

София

Мнения: 1 946
Еднакво си ги обичам и двамата.Въпреки,че "едното" е мое ,а "другото" на мъжа ми.И при него е така.Дори и днес,когато разбрах,че са изяли една кутия с шоколадови бонбони.Нали са си мои,как няма да ги обичам.
Цитирай

варна

Мнения: 154
Явно ще трябва да преодолея тези си мисли и да се реша да опитаме пак. Но ме е страх да не ме обхване пак параноя, и да си останем само трима. Преди да прекъсна втората си бременност се чувствах толкова гадно, плачех почти всяка вечер, имах чувството, че света свършва. Нямаше го онова чувство, което изпитва бременната жена. Не знам дали съм добре, но не изпитвам чувство на вина, и определено пак бих взела подобно решение/дано да не съжалявам никога за което/. Определено искам второ дете, но не знам как ще се реша.  Tired
Цитирай


Мнения: 2 792
 По равно не мога да си го представя, за мен това е математическа формула и изисква еднаквост във възприятието ми за тях. Обичам ги много силно и двамата и за това им виждам и различните кусури, и изискванията ми към тях са различни, и не искам да се сравняват и клюкарят, а всеки да си отговоря сам за себе си, както и да не се подиграват по между си, точно защото и възрастта и характерите им са различни. Обичам ги много и толкова. точка
Цитирай

София

Мнения: 7 030
И аз имам подобни страхове, още повече, че и двамата с мъжа ми сме сами деца и отношенията братя-сестри, повече от едно дете-родител са ми пълна мъгла.
Въпреки това, започнах опити да забременея с второто една година след първото ми секцио, водена от убеждението, че за детето ми ще е най-добре да има брат или сестра и то на по-близка възраст, а другото ще дойде от самосебе си.
Вчера дъщеря ми ме пита дали ще обичам бебето колкото нея. Отговорих й, че ще го обичам също толкова много /т.е. безкрайно много/, защото и то е мое детенце, но се надявам и да го харесвам толкова, колкото харесвам и нея.
« Последна редакция: чт, 03 май 2007, 09:31 от Лекси »
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Цитат
Обичате ли по-равно?

Обичам НАЙ-равно.
Цитирай


Мнения: 639
Не мисля ,че децата трябва да се обичат по равно.Да,обичам и тримата безрезервно и безгранично,но различно.Всеки от тях е различен с различни нужди,интереси и в различна възраст.Растат като самостоятелни личности,независими един от друг .Никога не деля по равно това което правим за тях.Всеки получава това от което се нуждае в момента.Няма значение дали става въпрос за внимание или за чисто материални неща.Прекрасно е да обичаш повече от едно дете.Не се притеснявай и не се съмнявай,че когато се роди другото ,то по някакъв начин ще измести първото.За една майка място в сърцето и има за всяко нейно дете.  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 246
styni, като родиш второто си детенце ще разбереш, че няма как да не обичаш бебето, за сметка на по-голямото дете и обратно да обичаш повече първото, а малкото да не поглеждаш. Просто няма как това да се случи.
Естествено че любовта е различна,  защото децата са различни. Но аз и двете си ги обичам много.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Аз пък мисля, че подарък братче или сестриче и то на близка възраст е много полезен за детето ми. Не е хубаво да расте сам и да скучае. А и се превръща в егоист. По-скоро за мен ще е тежестта от нови попълнения, а не за синът ми. Наистина в началото няма да мога да му обръщам толкова внимание както до сега. Но ще е само в началото. А после като почнат да си играят заедно ще е добре и за тях и за мен. Имам сестра и не мога да си представя да я нямам. А кой как обичам ще кажа като се появят следващите попълнения
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора