Ооо, ще го изгледам у нас. Страхотно послание, наистина.
- Публикувана: 3 май 2007, 10:07 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 09:53 ч.
Възможно ли е всички да сме от една порода?
Уж не квалифицирам, класифицирам сякаш, ама май не е съвсем така.
Тук срещнах хора, които спокойно могат да задоволят потребността ми от социален контакт в някаква посока, та съм си ги подредила като шишенца с лекарства, надписани даже. Друг е въпросът, че на тях може да им действам като отрова.
Имена знам няколко, но реагирам на никове. С никове звъни и телефонът ми.
Плача на рамена отвреме навреме. Последно преди малко.
И сополи оставих, но никът ми каза, спокойно това е домашният ми анцу(н)г. Реви на воля.
Тук срещнах хора, които спокойно могат да задоволят потребността ми от социален контакт в някаква посока, та съм си ги подредила като шишенца с лекарства, надписани даже. Друг е въпросът, че на тях може да им действам като отрова.
Имена знам няколко, но реагирам на никове. С никове звъни и телефонът ми.
Плача на рамена отвреме навреме. Последно преди малко.
И сополи оставих, но никът ми каза, спокойно това е домашният ми анцу(н)г. Реви на воля.
Плача на рамена отвреме навреме. Последно преди малко.
И сополи оставих, но никът ми каза, спокойно това е домашният ми анцу(н)г. Реви на воля.
И сополи оставих, но никът ми каза, спокойно това е домашният ми анцу(н)г. Реви на воля.
Ох, ама как си го казала...
Сега тя ще изкочи от някъде и ще ми нашока канчето за дето съм я сложила в нечий кюп, та бил той и нейния.
Хаха, скок.
Напоследък е модерно групирането.
И аз звуча като стандартна ССФ, но гледам поне да избягвам участието си в коалиционни групи.
Това ме спасява от прекалено залитане.
Нищо не казах пак
Тук си позволих да извадя няколко цитата, които са много близо до моето виждане за нещата,
та да не се повтарям:
Минавало ми е през ума подобно нещо.
Работя върху толерантността си.Не мога да кажа, че съм постигнала много,
но определено съм склонна да си променя позициите по някои въпроси, ако срещна
разумна и логична обосновка отсреща.
Това слабохарактерност ли е,защото ако е, значи съм доста по-слабохарактерна,отколкото предполагах?
Абсолютно споделям.
Да, и тук все едно ми взимаш от устата...
По отношение на опитите за опознаване на човека срещу мен- понякога правя,друг път не...
Ох срам.Исках да кажа още нещо....но...Загубих си нишката на мисълта, мъжът ми ме разсейва с нещо странично....
та да не се повтарям:
Цитат
letia6tata_krava: Дали хората се плашат, че ако винаги се отнасят толерантно към другомислието, ще ги помислят за слабохарактерни и мекушави или просто не ни се занимава с никой друг, освен със Сбебе си.
Минавало ми е през ума подобно нещо.
Работя върху толерантността си.Не мога да кажа, че съм постигнала много,
но определено съм склонна да си променя позициите по някои въпроси, ако срещна
разумна и логична обосновка отсреща.
Това слабохарактерност ли е,защото ако е, значи съм доста по-слабохарактерна,отколкото предполагах?
Цитат
чандра :Затова няма лошо човек да се самоопознава и всяко изречение да му започва с "Аз"..на ум обаче...на глас да наблегне върху "Ти''
Абсолютно споделям.
Цитат
чандра:В публичното говорене трябва да има страст...Може би с това оправдавам някои крайни или непремерени или твърде емоционални изказвания и прибързани квалификации
Ако си решил да кажеш нещо дълбокомислено и професорско аналитично и справедливо и скучно...кой ще те чуе?
Ако си решил да кажеш нещо дълбокомислено и професорско аналитично и справедливо и скучно...кой ще те чуе?
Да, и тук все едно ми взимаш от устата...
По отношение на опитите за опознаване на човека срещу мен- понякога правя,друг път не...
Цитат
Кифлата :До някъде се ориентирам с кой бих си допаднала, кой не ми отговаря на темпераментта, разбиранията, нивото, ако щете, такива работи.
Ох срам.Исках да кажа още нещо....но...Загубих си нишката на мисълта, мъжът ми ме разсейва с нещо странично....
Връщам темата на първа страница. Вие имате нужда от нея. Повярвайте ми.
терапия за хейтърки, а? И все пак, около егото ми се върти!
Колкото и да не ми се ще (поради дълбоко вкорененото ми човеколюбие) ще кажа, че не, не виждаме по-далеч от носа си. Не се вълнуваме поради другите. Не се опитваме да ги опознаем. А, когато го правим е само за да се огледаме в техните очи.
И тук е така. Никой не чете, бърза да си изпльока мнението, не толкова защото има нещо да каже, а просто за да присъства и дай боже и да го забележат.
Много ми се иска някой да ме обори
И тук е така. Никой не чете, бърза да си изпльока мнението, не толкова защото има нещо да каже, а просто за да присъства и дай боже и да го забележат.
Много ми се иска някой да ме обори
Много искам да те оборя, защото макар да съм съгласна в по-голямата част, мисля, че не си съвсем права.
Замисляла ли си се (сте се), че има много хора, които не пишат чак толкова, но пък четат внимателно и наистина се вълнуват поради другите.
Аз не изпитвам особено голяма необходимост да пиша, но ви чета редовно, защото ми доставя удоволствие да гледам през вашите очи. Въобще в основата на всяко общуване за мен стои необходимостта да видя света така, както човекът го гледа. Ако мога да го разбера- още по-добре. Предполагам, че нейде назад зад подобно поведение стои отново егото, но то няма и как иначе да е. Важно ли е обаче егото, когато благодарение или въпреки на него, ти успяваш истински да опознаеш човека и да го разбереш?
Тъй. А щом за мен поставянето на нечие друго място е толкова много важно, и щом очевидно и за теб е, то твърде вероятно е да има и други такива хора из форума и извън него. Така че не, не е никога незаинтересоваността. Често е, но има и обратния случай.
Много се кефя на хора , които обичат да се поставят на чуждо място и се опитват да опознаят
душата насреща,
аз от дълги години работя в тази насока и ми е много интересно,
но само да вмъкна, че има коренна разлика м/у това да опознаеш някого и да го разбереш.
А и повечето хора не желаят някой да се опитва да ги разбере !
Всъщност е ужасна идеята за това,как някой се мъчи да разбере защо постъпваш по даден начин , примерно, тъй като , освен ако въпросният човек не е второто ти АЗ,
обикновено е дразнещо далеч от истината.
И да , бях пропуснала да спомена, по отношение на туй за изписването на мненията във форумите -
Представяте ли си как би ЗВУЧАЛО това нещо , ако всички бяхме лице в лице- едно невероятно надвикване, при което никой нито чува, нито слуша никого освен собствения си звучен глас.
душата насреща,
аз от дълги години работя в тази насока и ми е много интересно,
но само да вмъкна, че има коренна разлика м/у това да опознаеш някого и да го разбереш.
А и повечето хора не желаят някой да се опитва да ги разбере !
Всъщност е ужасна идеята за това,как някой се мъчи да разбере защо постъпваш по даден начин , примерно, тъй като , освен ако въпросният човек не е второто ти АЗ,
обикновено е дразнещо далеч от истината.
И да , бях пропуснала да спомена, по отношение на туй за изписването на мненията във форумите -
Представяте ли си как би ЗВУЧАЛО това нещо , ако всички бяхме лице в лице- едно невероятно надвикване, при което никой нито чува, нито слуша никого освен собствения си звучен глас.
LadyLou, когато наистина искаш да разбереш, опознаеш (да, различни са) и видиш как човек вижда света, то обикновено си дразнещо близо до хората. 
И не вярвам, че хората не искат да ги разбират. Защо тогава търсим себеподобните- точно заради това, заради нуждата да бъдат разбрани, защото не вярват, че различните ще ги разберат.
Бягането от разбирането идва за това, защото е трудно. Изисква много внимание в детайлите, много слушане, много вникване и е много емоционално. Но чувството, което изпитваш, когато видиш в очите на другия почудата, че ти, който си толкова различен от него, си го разбрал, и нещо повече- не го съдиш за едно или друго действие, е незаменимо. Мю, надявам се, че няма да те разочаровам, но си мисля, че това е също гъделичкащо за егото чувство. Но ако егото ти прави щастливи другите, мисля, че можем да му позволим да се погъделичка
П.п. Преди малко ревнах, съвсем неочаквано за мен. Не предполагах, че някой тук в този хаос помни името ми.
И не вярвам, че хората не искат да ги разбират. Защо тогава търсим себеподобните- точно заради това, заради нуждата да бъдат разбрани, защото не вярват, че различните ще ги разберат.
Бягането от разбирането идва за това, защото е трудно. Изисква много внимание в детайлите, много слушане, много вникване и е много емоционално. Но чувството, което изпитваш, когато видиш в очите на другия почудата, че ти, който си толкова различен от него, си го разбрал, и нещо повече- не го съдиш за едно или друго действие, е незаменимо. Мю, надявам се, че няма да те разочаровам, но си мисля, че това е също гъделичкащо за егото чувство. Но ако егото ти прави щастливи другите, мисля, че можем да му позволим да се погъделичка
П.п. Преди малко ревнах, съвсем неочаквано за мен. Не предполагах, че някой тук в този хаос помни името ми.