Трябва ли да събираме пари на децата ?

ако мога ще ги подсигуря с жилище.
бих инвестирала в средното и висшето им образование, но единствено, ако виждам, че осъзнато полагат усилия да се развиват.
пари в брой не бих им дала, а и не бих събирала (икономист съм все пак и съм наясно, че утре парите винаги ще струват по-малко от днес ).
ако имах собствен бизнес, сигурно щях да им го оставя в даден момент (ама нямам) .

Аз лично още не съм се замисляла по този въпрос.Но на този етап и при тази несигурна икономика по скоро не.Ако имам по-голяма сума да купя недвижимо имущество съм склонна,но да  лишавам себе си и детето си и някоя инфлация да ги изяде,мерси

Аз бих. Имам една приятелка, която се занимава със застраховки и ми каза за една много добра оферта. Смятам като се закрепя финансово да я направя на сина ми. 

Ще им осигурим максимално добро образование, другото да си го осигурят сами. Не смятам да спестявам за коли, апартаменти и други подобни. Не се изживявам като роб и не намирам нищо възпитателно в това да им дам всичко наготово.
Ако мога ще им помагам, но не се чувствам длъжна да го правя.

Мислила съм по въпроса.
Не смятам, че да дадеш на готово всичко на детето си е добра идея. Затова подкрепям горните мнения! Ще вложа пари и усилия да осигуря добро образование. Бих инвестирала в недвижимо имущество, ако имахме излишък от пари.
Смятам, че успехите и постигането на целите са по-сладки, когато сам ги постига човек! Нищо градивно няма в това да имаш всичко и никакви стимули за развитие ...

Нямам намерение да им правя сметки, ако това имаш предвид. Това е най-лошия начин да направиш нещо за тях. Ще им помогна да получат добро образование и после ще им бия шута  да се оправят сами.  . (не в буквалния смисъл разбира се  )

разбира се.
особено, за образование. светът е скъпо място, а възможностите не падат от небето и искат пари.
и за имоти имам амбиция да оставим, но ще видим.
децата ни трябва да имат по-добра основа в живота , от родителите.
това е моята нагласа. готова съм и да се 'лишавам от удоволствия".

 

Мисля, че е необходимо. Най-вече за образование. За жилище не знам, но искам, както нашите родители са ни дали възможност да учим и да не работим докато сме студенти, това да дам и на детето си. Мисля, че си заслужава, а е и постижимо. Сега съм направила фонд "Бебе", мисля, че мога да го продължа като фонд "Дете". Да, лишаваш се от определена сума пари, но си заслужава.

За образование - да, както нашите направиха с мен - ходих на всевъзможни курсове, тренировки,извънкласни дейности екскурзии, сега ми плащат висшето и казаха, че където и да реша да уча магистратура, ще ми я платят. За което - дълбока благодарност (  ). За апартамент няма да събирам - първо до тогава (след 25 год!!!) ще се обезценят и я за джиесем им стигнат, я не , второ, аз ще наследя 4 апартамента в Пловдив , а мъжът ми къща в Етрополе. Ако искат друго място - да се бъхтат сами, няма да ги люлея цял  живот, я

ДА! Ние й направихме застраховка в Алианц за 20г.

По принцип мисля, че е добра идея по възможност да се събират пари в едно семейство... Не дай си боже някой се разболее по-сериозно или за нещо друго потрябват... А пък, ако - пожелавам всекиму! - всичко в семейството е наред, нека останат за децата, лошо няма!

Ами на мен нашите не са ми събирали пари. То те нямаха и възможност де. Плащаха всички разходи, свързани с училище, до като не завърших средното. До тогава ми отпускаха и дневни, но не много. След това трябваше сама да реша какво искам и да си се боря за него. И това и намирам за правилно, защото така се научих да ценя парите и да се боря.
Но се надявам да видя тук повече мнения, темата ми е интересна    

В случай, че остават, бих ги внасяла в някакъв фонд за децата. Застраховката е добра идея. Но да се лиша от насъщния, за да им "турим у книжка", ми се струва отживелица.

(имаме фонд "Резерва" откак сме заедно по принцип, макар че на няколко пъти ни се е налагало да го "пресушим".)

За бъдещото дете ще събираме за образование в рамките на възможностите си - това е ясно - за да има шанс в жестоката конкуренция на истинския свят, която започва още от началните класове на училището, а някъде май и по-рано. Не мисля, че ще имаме възможност за повече, макар че имам познати, чиято петгодишна внучка има няколко влога в различни валути с 4-5 цифрени суми по тях. Интересно какво ли дете ще излезе 

За протокола, нашите ме издържаха до трети курс в университета включително*, макар че във втори курс ми бяха предложили от една от временните ми работи да се прехвърля задочно, да ми поемат разхода за учене от фирмата, за да не напускам (т.к. учех редовно и в началото на семестъра пожелах да напусна). Семейният съвет реши: пратили сме те на 300 км. да учиш и значи ще учиш. За работа има време пред теб -  цял живот. И така. Пари по сметки, жилища, коли и т.н. не са ми осигурили, не очаквам и да ми се осигурят. Предостатъчно е каквото са направили досега.

--------
* в училище ми осигуряваха седмични джобни пари в не особено голям размер, но пък за лични нужди, а в университета - седмична сума, с която да се справя с разходите си - общежитие, храна, консумативи, дрехи, всичко. За учебници се налагаше да си заработвам с разнообразни временни работи 

Нямах предвид пари в книжка а нещо като имот, застраховка и пр. Аз лично подкрепям мнението на Лени. честно казано дълго време мислих че не е необходимо и да се оправят сами, но виждам постоянно около себе си примери как друго си е да получиш някаква материална подкрепа като начален старт в живота отколкото да бъхтиш от нулата. Не става въпрос за всичко наготово а поне част колкото да не се претрепват и цял живот да изплащат заеми.
Не знам мисля че ще ми е много криво като порастнат да ги оставя без нищо. Важното е да са живи и здрави де, но все пак...

 

Наистина е трудно да започнеш от нулата. Моите родители бяха така. Аз не. Ще се постарая и децата ми да не са така.

Гледам , че по въпроса ,общо взето, цари единодушие.

И аз не правя изключение.Мъжът ми е по-склонният в семейството да смята, че за детето са
нужни много пари.
Аз смятам да  финансирам сина си до момента, в който стане годен сам да си изкарва парите,
т.е. да му подсигурим образованието, стига да желае да учи,
а оттам нататък да се оправя-
фонд " дете " ще измени функцията си на фонд " родителски старини"

Аз смятам че е необходимо да се лишим от определена сума пари, но да помислим за децата си. Не говорим да им се предоставя разглезващ лукс и удоволствия, но все пак живота с всеки изминал ден става все по-труден и не искам моето дете да се мъчи както аз се мъчих и се издържах сама от ученичка и сама си плащах образованието и сама си изкарвах парите. Не смятам че ако някой ми беше помогнал щях да съм разглезена, напротив щях да живея малко по-спокойно. Много зависи как ще се възпитат децата, на какви ценности, богатите също възпитават деца, има и много свестни. Така че с удоволствие ще се лиша днес, за да помогна на детето си утре.

виждам че повечето са против парите в книжка, но като нашите ми дадоха книжка с добра сума на сватбата ми бяха много добре дошли и бях горда ,защото свекървата не даде нищо. а преди сватбата има абитуриентска вечер и други неща за които човек трябва да е спестил някой лев

 авторката---  Има време да решиш и да прецениш.

   Аз съм на годините на майка ти , вероятно, но гледам малко дете.  Направихме застраховка за обучение. Тоест, когато ние сме възрастни и пенсионери, тя ще  има  шанс да учи, стига да иска!   / парите и таксите за обучение  ще нарастват, особено за  Добри училища/
 Ако смятате , че можете да изплатите жилище... не е лоша инвестиция.. и е абсолютна основа.
    ООО, правя сметки, разбира се.  Семейни. След 2 дни сключваме и застраховка на жилището ни.  И поне още 1 застраховка, освен тази,  за обучението.  Парите не ги чувствам,  на вноски , но когато се запали къщата на мама / леко/  това, което покриха ни стигна и остана.

  Най -жалкото е, че моите родители  са ми събирали   някакви пари цял живот  и стигна за ужасно- голямата-неразбория - наречена сватба.  Не им стигна... плащаха и заеми.     Защото другата рода се навървиха  170 гости.
    както навсякъде съм писала втората ми сватба беше от 26 човека.. Прекрасна.   
    да.. събирайте пари на децата си... ,но  проверено, вложено.  Има доста механизми... има и Гугъл - Всичко си пише.
    Има и хора, които обесняват наживо.

За образование и за подсихуряване на жилище,ДА!

Много ми се иска да му подигуря възможност да учи (както моите родители). Те ми подсигуриха и апартамент, и сватба, и джобни-да уча, а не да работя докато съм студентка. Благодарност, за което!!!    Но аз надали ще успея. 

Горе-долу така мислим и у нас. Образованието е много важно, другото вече се придобива сравнително лесно.
Но, ако мога, бих им дала всичко - когато и както трябва.

И аз мисля така. Отделяме и им внасяме пари, които мисля да вложа в образованието им - качественото образование далеч не е евтино, а то ще им даде /стига да имат достатъчно акъл/ останалите неща.
Нямам намерение да спазвам БГ традиции - спестовна книжка на 16 г., кола на 18 г. и апартамент за сватбата.
Наистина, инвестираме в имоти, но причината е, че това е един страхотен начин да заделиш пари, без да се страхуваш, че ще се обедценят с времто. А някой ден пак ще останат на тях, но не мисля да се лишавам от каквото и да било.
Ако няма къде да живеят, ще им дам покрив, но се надявам да ги възпитам да са борбени и да постигат всичко в живота сами, а ако някъде се затрудняват - ще им даваме по едно рамо.

Йоу, къде тез традиции Ни спестовна книжка съм получила, ни кола, ни апартамент Само 4 езика научих, дет не знам кво да ги правя. Май щеше да ми е по-добре с апартамент и кола

Аз май пак съм точно на обратното мнение спрямо другите и смятам, че родителите не трябва да осигуряват прекалено много неща на децата си!  С приятелят ми сме говорили по тази тема и сме единодушни, че няма да глезим децата си, нито да им плащаме сватбата, да купуваме коли или да ги държим вкъщи на изхранване до 30 годишнината им!

Образование ще им подсигурим, разбира се, но не и чрез скъпи частни уроци, където да им пишат темите наготово. По-скоро бихме им купували много книги и учебници, бихме ги стимулирали да се събират с други деца да учат заедно в групи. Бихме им обяснявали задачите по математика. Бихме ги водили по света, за да знаят за какво става дума в уроците по история и география. Бихме ги стимулирали да открият истинските си интереси и таланти. Искаме да ги възпитаме да са борбени и целеустремени, да разчитат предимно на себе си.

Но по време на студенството няма да ги издържаме! Работенето по време на следване не е лесно, но така човек се учи на отговорности. А и кой казва, че животът след университета е лесен? По-добре да се свиква от рано с реалността. След като ние двамата сме успели да идем да учим в друга страна изцяло на собствени разноски, значи не е невъзможно. Дано децата ни наследят поне малко от борбеността ни!  Ние, за разлика от повечето ни познати тук, не искаме пари от родителите си и не разчитаме за нищо на тях. Знаем, че биха ни подкрепили в случай на истинска нужда, но гледаме да не опираме до там, дори и с цената на две-три работи едновременно. И така всичко ни е много по-сладко, защото знаем, че сме го постигнали сами.  Не искам да лишавам децата си от това толкова хубаво чувство!

Ние ще гледаме да си подсигурим старините, за да не сме в тежест на децата тогава, а те да могат да си гледат техния живот спокойно!  Стараем се да не се лишаваме от нищо, за да не станем някакви изнервени и нещастни родители, които цял живот да съжаляват за нещо пропуснато.

В никакъв случай не мога да си представя да искам пари от нашите или да ги карам да плащат за сватбата ми.  Нали уж сме големи хора, семейство съм тръгнала да правя, а на мама и тате да вися на врата още? Не, мерси! Когато е трябвало са ме гледали родителите ми. Без лишения, но и без лукс. И като не ми е стигало и съм искала повече, съм работила, за да си изкарам собствени пари. 

Обаче всеки решава за себе си. Заглавието на темата не е зададено правилно, какво означава "трябва"? Общоприетите порядки ли се имат впредвид или личните възгледи? Ако е първото, то в България се счита за нужно да се подсигуряват децата на всяка цена. Докато в чужбина се залага на самостоятелността. Дори имам доста познати тук в Германия, които живеят в къщата на родителите си и им плащат наем. Този подход много ми харесва 

Napylno sym syglasna.Vijdala sym dosta prahosnici,koito poneje ne sa rabotili za parite,dadeni ot tate i mama byrzo gi izigraha na komar,zalojiha v gubeshti sdelki ili propiha....
(ne mi raboti kredora,syjalqvam)

Не съм много съгласна с последните мнения. Знам, че е по-добре сам да си постигнеш всичко, но то просто едва ли ще е чак толкова много ако почнеш от нищо. Гледам колко е голяма разликата с тези които са получили някакаув начален старт, просто смятам че стигнат доста по-далеч ако получат първоначалния тласък. Не мога да си представя да ги гледам как започват всичко от 0 и изплащат цял живот кредити.
Между другото аз също не живея в България и изобщо не съм съгласна че родителите не дават нищо на децата си и още по-малко пък да плащат наем в собствената им къща. Замислете се и си представете реално ситуацията как детето ви ви плаща наем! (Това се отнася само за тези които наистина имат деца а не хипотетично да си представяш за бъдещото евентуално дете, просто е различно)

Имах позната, живееща в Холандия. Тя възторжено разказваше как там децата, навършили 18г. плащат наем на родителите си. И тя щяла да го прави. Ами направи го. Сега е вече възрастна и много болна и децата й я настаниха в социален дом. Не искат и да я погледнат - нали е платено домът да има грижата за нея.  От 2 години не са я посещавали, тя не ги интересува.
За мен това е висша степен на отчуждаване и не ми се вмества в представата за добро родителство. За някои народи може и да става, но за нашата народопсихология е чуждо.
Събирането на "пари в книжка" е рисковано и неактуално. По-добре е парите да се влагат в някакъв бизнес, или в недвижим имот и разбира се, в образование, което ще осигури после добра работа на порасналото дете.
 Иначе на моето дете, което вече е голямо, съм осигурила добро възпитание, образование, осигуряващо добре платена работа и жилище. Това мисля, че е необходимият старт в живота за един млад човек, за който е добре родителите да дадат едно рамо. Натам вече сам да си мисли какъв да бъде животът му. На времето съм започнала от нулата и не мисля, че това е  много хубаво. На никого не го пожелавам. Изпълнила съм си родителския дълг. От тук нататък мисля да поживея вече и за себе си

Да събирам пари едва ли.
По скоро го виждам в следния ред - образование, спестовна застраховка.
Т.е. ще се старая да им осигуря възможности за добро образование. Ако имам възможност бих направила и застраховка.
От апартамент не виждам смисъл- кой ще го поддържа 20 години и кой ми дава гаранция че детето ми ще иска да живее в него?

за образование се подразбира, за другото - не бих имала нищо против да помагам, ако имам финансова възможност. от спестовен влог не виждам смисъл - лихвите не покриват дори инфлацията 

О, реално си я представям. Имах гадже, на което майка му им искаше наем на двамата с брат му...По 50 лв ли беше, нещо такова. Вярно, не са много, но си беше странно 

На въпроса трябва ли, отговарям с НЕ.
На въпроса дали ще осигуря жилище - вероятно да (защото имаме)
За образование пари ще предвидя.
Пари на ръка (или във влог) - категорично не
Както казва Nataliya, ще гледаме да си подсигурим старините, за да не сме никому в тежест.

Еовин, не знам какво те смущава. Може би точно думата "наем". Аз когато свърших гимназия продължих да живея при родителите ми, но давах част от средствата, които получавах за дома. Ако приятелите ти са работили, не виждам нищо лошо в това да допринесат за общото благо.

О, реално си я представям. Имах гадже, на което майка му им искаше наем на двамата с брат му...По 50 лв ли беше, нещо такова. Вярно, не са много, но си беше странно 

За мен това е прекалено. Да не говорим, че хората си представят едни неща, докато не са родители, а съвсем различно става, когато децата се родят, порастнат и стигнат до тази ситуация. Ако наемът е с някаква възпитателна цел за известно време - ок, но ако това е практика, и за мен е странно. Иначе нищо ненормално, когато детето работи и изкарва пари, да дава определена сума от заплатата за семейния бюджет. Аз така правех, докато работех и живеех известно време вкъщи и го намирам за естествено.

Е, той работеше...но за минималната, която тогава (2001-2003) не помня колко беше , но надали повече от 150...и на тоя фон парите, които му искаха според мен бяха много Случваше се да му давам моите от ученическата си стипендия (20 лв)  Ужас. Иначе съм съгласна, че ако си вадиш нормални пари и все още живееш с родителите си, няма лошо да помагаш. Но с плащане на сметки, купуване на продукти..Не пари на ръка

Пари във влог (освен в швейцарска банка ) според мен е несериозно за по-малки деца. От акции и ДЦК не отбираме много-много, а до недвижимо имущество все още не сме опряли.

Засега този въпрос сме го решили със застраховка "Живот" на мъжа ми в полза на дъщеря ни (ако, не дай Боже, нещо се случи) и със спестовна застраховка в нейна полза, която плащам аз и сумата от която ще й бъде изплатена на 20 години. Нея предвиждам да използва за образованието си, пък тя както си реши. Предполага се, живот и здраве, че дотогава ще успяваме да насмогваме на разходите за образование, допълнителни занимания и т.н. от текущите си приходи.

Искаме да осигурим на детето ни това, което родителите ни са осигурили на нас - възможност за желаното образование и предпочитаме да се подсигурим за тези разходи по-отрано. Оттам нататък да се спасява и да чака наследство .

 

Ако човек съумее да даде добро обраzование и въzпитание на детето си, да го иzгради като силна личност, която zнае какво иска и как да го постигне, това определено не е нищо, а е много добър старт в живота. 

Съдейки по хората, които поzнавам, ако тоzи "начален тласък" е твърде силен, може да ги спъне още на старта.  Например, мама и тате купуват апартамент zа студентчето в лелеяната София и с това целта на живота им е постигната. Заплатата се харчи zа кафета и дискотеки, а ако нещо не им стигнат парите, мама и тате плащат тока. Децата, които на по 25-30 години вече иzобщо не са деца, не се борят zа нищо конкретно. Две стаи в центъра на София са им достатъчни. Тъжно е, но с някои мои приятели се случи точно това. 
Не претендирам, че няма иzключения от това правило, дори напротив! Имам и поzнати, които се опитват да си вzемат живота в ръце и да си иzкарват сами парите от малки, въпреки супер богати родители. Но на единия специално майка му не му дава да работи докато е студент, въпреки че той иска. Той нито е zавършил още (а учи към 5 години вече), нито има особено добри оценки, нито има опит в практиката, що zа специалист ще стане от него? Знам, че момчето не е виновно, просто майка му го спъва с желанието си да му помага. 

Друг абсурд е, че тук във форума (а и в реалния живот) срещам все повече хора на 20 и повече години, които се хвалят с покупките си, скъпата коzметика, екскурzиите си, натискат се да черпят и какво ли още не. И всичко това го правят с парите на родителите си, zа които те лично нямат ни най-малка zаслуга! Хем е смешно, хем е тъжно.  Много ми се набива в очи едно момиче, което е отегчено от всичко и си мисли, че едно дете би осмислило живота й. Но родителите все още контролират нея и приятеля й, дори не им дават да живеят zаедно!  Нито тя, нито гаджето й имат някакви доходи, с на мама и тате парите ли ще го гледат това бебе? Сигурно ще се поzнае тя, zащото доста чете тук, май няма много приятели в истинския свят. Според мен родителите й са я ограбили zадоволявайки всичките й прищевки Ако се поzнаеш х, не се обиждай. Симпатична си ми, но мисля, че трябва да вzемеш живота си в собствените си ръце. 

Всъщност важното е не какво и колко ще оставиш на децата си, а как те ще подходят към това подпомагане. Едно е да го имат като някакъв вид zастраховка, че в случай на болест или нещо такова няма да останат на улицата. Нашите са ми построили апартамент, който можех да продам, zа да си финансирам обучението тук. Но гледам да се оправям със собствени сили, пък било то zа сметка на малко сън или пропуснати купони.  Смятам, че съм научила много повече zа живота така. И определено ще съм по-ценен кадър zа работодателите, отколкото хората беz никаква практика.

Обаче съвсем друго е да си успокоявате децата, че си имат вече всичко и няма какво да се напъват zа повече, да иzплащат кредити и т.н. Или, както често срещаните теми във форума: "Аz плащам сватбата, аz каzвам кого ще каниш" или пък "Тоzи апартамент е от мен, zначи ще сложиш тия zавеси и няма да ми иzхвърляш мебелите".  А още по-zле е след време да викате: "Аz съм ти подсигурил всичко, сега ти трябва да ме гледаш на стари години" или "Трябва да ми zвъниш всеки ден да ме чуеш как съм".

Така че, подсигурете децата си, но не толкова с материални неща и недейте прекалява с количеството! Нали уж целта е да станат самостоятелни"? 

Аз съм за спестовна книжка, в която и мама, и тати да внасят месечно по 20-50 лева. Така до навършване на пълнолетие детето ще има известна сума. Другото, което е много добра инвестия, са недвижими имоти.

Първо - през тези 20 години ще се дава под наем и ще изкара пари за още един апартамент или просто ще се подпомагате от наема.
И второ - никoй не го кара да живее в този точно апартамент  като порасне, то му стига че за 20 години цената му 2 пъти ще е скочила. Просто инвестиция, не че ще го задължаваш да го ползва.

Имоти, коли и тн не бих осигурявала, единственото нещо, за което ще си скъсам д-то от бачкане е добро образование.. после сам да му мисли.
Имотите не винаги са добра инвестиция, пък и детето дали ще му се живее там където аз съм решила. А другите неща за мен са си чиста лигавщина

Ох, като знам как ние почти нищо сме нямали, най-голямото ми желание е моите деца всичко да си имат. Решили сме да им направим по една застраховка живот - от тези, които са като спестовен фонд и като станат на 18 - ей ти тука тия пари - иди учи!!! Като събираш по малко с годините е по-лесно, отколкото после накуп да ти се изтресе сума.
Мъжът ми е французин - той винаги всичко е имал - и храна, и образование ,и дрехи...не му се е налагало да чака нова година, че да яде банани...
Но по въпроса за цененето на нещата, които имаме сме на едно мнение. Не даваме на детето да си играе с храна, да я хвърля, да капризничи....или поне се опитваме,де

С една дума - да, трябва да се събират парички, но....да, детето трябва да се научи да се бори и да цени нещата, които има

Аз мисля да инвестирам в образованието на бъдещите си деца. Моите родители ме изучиха и си позволих лукса да не работя докато следвах - така освен диплома се сдобих и с два документа за владеене на език (два различни) и в момента доучвам втора магистратура , за която вече си плащам сама, защото доборото образование беше най-добрата инвестиция в мен  
Друго смислено ми се вижда животозастраховане - ако недай си боже се случи нещо с мен и/или мъжа ми детето да не отиде в дом  
Инвестицията в недвижимо имущество е по-скоро на родителите, отколкото на децата - получаваш месечен наем, с който евентуално да покриеш заема по покупката, обаче след време става твое , респ. на децата ти  
Пари не бих събирала в никакъв случай - с тази инфлация и евентуален скорошен преход към еврото не мерси   По-скоро бих изтеглила едно кредитче, което евентуално да се пообезцени след време  

Ще инвестирам в добро образование за децата си, от там нататък - да се оправят! Ако съумеят да използват наученото - ще се реализират и ще изплуват!

Предпочитам да ги вложа в имот. Пък, ако им трябват в брой- да продават, но поне ще знам, че сумата ще се увеличава 

Аз не бих събирала пари за децата си за след 20 години. Предпочитам да инвестирам по друг начин, и пак след 20 години да са достатъчно осигурени. Като цяло съм противник на това детето като стане на 18, родителите да му кихнат апартаментче, кола и т.н.  Така че и 5 апартамента да имам след 20 години, това въобще не означава, че децата ще ги получат безусловно, когато решат да се заженят.
И родителите ми имат достатъчно имоти, но аз не съм получила нищо от тях. И съм им благодарна за това. Ако ми бяха осигурили жилище, никога нямаше да имам свое собствено и щях да си остана зависима от тях.
Добрият старт според мен е доброто образование или подготовка (един спортист не е нужно да е с висше, за да се реализира добре).

Софи, това подпомагането от наема как да е ( не му е тук мястото да доказвам със сметки колко е "доходно" да се купи апартамент, за да се дава под наем). Всъщност инвестицията в апартамент по принцип далеч не е най добрата, ако има интерес можем да продължим разговора по отношение на най доходните инвестиции в дългосрочен план.

Само си мисля че ако купиш на детето си апартамент и 20 години живееш с мисълта че то ще иде да живее там ще ти е доста трудно да понесеш мисълта че същото това дете няма да иска да живее близо до теб и по твоите правила в твоя апартамент, а ще го продаде. Не ги говоря наизуст тея неща, сигурна съм че всеки ако се замисли ще се сети за доста такива примери около себе си. На прима виста се сещам за 3-4 мои приятелки, които живеят вече в различен град от родителите си, но поради една или друга причина не са продали апартаментите или жилищата, дадени им от техните.
Едната след преместване се ожени и така или иначе им трябваха пари за да купят апартамент в новия град, съответно по скъп. Е няма такава цигания, такова пазарене и такива условия.

 След опита на моите родители не бих събирала пари в брой на децата си.
 На нас са ни внасяни в книжки от баби, дядовци, прабаби, от мама и татко(събирали са детските), застраховки - всичко го "изяде" инфлацията.
 Ако имам възможност бих влагала пари в недвижими имоти.
 За добро образование - естествено, това е много важно.

Не искам да им дам всичко, защото е добре и те да се борят и да постигат целите си, но е добре да имат поне малък старт. Виждам на нас колко ни е трудно.

Хм за мен е важно да подсигуря на детето си образование. Самата аз, докато учех в университета се издържах сама. Знам колко е трудно да се прибереш скапан от работа и да седнеш да учиш. Няма значение дали ще е висше или средно с професия. Просто искам да видя детето си със "занаят". Оттам нататък той ще се справи сам. Сигурна съм.

Пари в брой- определено не! Майка ми ми беше направила детски влог... събиран е 18 год. и накрая си купих чифт обувки с него. Никога не се знае какво ще стане утре. Ще инвестирам в образованието им. Ще наследят и няколко имота.

Ще им подсигоря образованието.Пари нито на единият внасям някъде нито пък на другият.
Каквото изкараме го влагаме в семейният бизнес и дай боже така да е занапред.
Пари в брой не мисля да давам.

Добре ще е да можем да съберем някой лев за детето. За образованието му ще се постараем, а също и за апартамент, защото мисля, че е добре на детето да му се даде едно рамо, да не трябва да се лишава от смешни неща, за да си осигури необходимото.

Каквото можем ще и осигурим,най-вече уютен живот и добро образование,а за останалото да се погрижи живот и здраве мъжа и За жилище няма да има проблем,а за пари в брой-колкото толкова

Отсега не мисля нито за абитуриентски вечери, нито за образование, нито за сватби. Сигурна съм , че като им дойде времето, няма да си оставя децата нито без подкрепа, нито без образование, нито без подаръци. Пари в банка в никакъв случай не бих им трупала - за мен е безсмислено.

Аз съм ЗА тази идея. В крайна сметка, все ще се лиша от нещо и ще заделя по 20 - 30 лв месечно за детето си. А един ден като порасне, тези пари ще са му от полза.

15 год. ще събираш 4000 лв... а и след толкова време стойността им ще е намаляла...

Еврова застраховка е най-добре, ако ще събирате пари. Иначе съм съгласна с всички, само не и тези, които ще оставят децата си сами да се оправят. За това сме родители - за да помагаме! Не за дондуркаме до 30 г., но все пак....аз бачкам от 18 годишна, успоредно с академията и ако мога поне това да спестя на децата си - ще го направя! Не това ме е формирало като човек!

Да де, но в крайна сметка помагаме ли на децата си, ако решаваме всичките им проблеми вместо тях?  Natalia е написала доста добри примери, за съжаление наистина има прекалено много такива.  И все са от мислене да се осигурят децата. Съмнявам се някой родител да действа с други мотиви. Хубаво е да подкрепяме децата си, но трябва да ги оставим и сами да научат своите житейски уроци и да постигнат своите успехи. Това, което ще получат от нас, не им се губи. Но не мисля, че е възпитателно да го получават безусловно, още на старта.

Не съм съгласна. Аз имам също няколко примера за напълно осигурени деца - под напълно имам предвид напълно!!!
Частни училища, английски се учи на ваканция в Англия или САЩ, зависи от сезона, разполагат с къща за 1 милион евро на океана, нямат ограничение за нищо материално и са две от най-свестните деца, които познавам - на 15 и 13 години. Учат, помагат на бедните и т.н. Идеално звучи, но е истина.
Искам да кажа - няма значение дали ще им събирате пари, а как ще ги научите да живеят с тях. Ей виж това само от нас зависи - родителите!

Честно казано понякога се чудя защо на първо място се слагат пари и апартаменти за децата, а качественото образование е някъде на заден план. Ако се осигури на едно дете добро образование, то ще има прекрасни възможности да постигне само другите неща. Да, в момента ситуация у нас не е такава, но докато порастнат нашите деца, ще е различно.

Познавам хора милионери, които купуват на децата си апартаменти и коли, но след като децата покажат отличен успех в университета, например. Познавам хора, които подсигуряват обучение в чужбина, но джобните си ги изкарва детето - с работа на половин ден или със стипендия за успех. Това наричам аз добро възпитание. Детето се учи на отговорност и умее да цени парите.
Дал си му не само възможности, но и се е научило само как да ги използва.

Имам два примера пред очите си - приятел, на който му се купи нов апартачент в София, чисто нова кола, а на 28 години не може да се задържи на работа никъде. Все търси най-доброто, напуска през 3 месеца, по половин година не работи, добре че през това време учи езици или нещо такова. Ами такъв мъж още е негоден за семейство. Ако не му хареса новата работа, мама и тате са насреща. До живот.
Друг пример - баща и син, семеен бизнес. Момчето започна на 19г. работа при баща си, докато учеше в университета. От най-ниското стъпало, от черната работа с работниците. Сега управлява огромна фирма и идва пръв на работа и си тръгва последен. Милионер е, за 10 години. Това са възможности - бизнес, в чието разработване е участвал и той. И до ден днешен контролира всяко ниво във фирмата и знае къде и какво става. Да дадеш, но и да научиш.

А иначе твърде много са разните пикльовци в България, които на 18 карат коли за по 100 000лв., хойкат по заведения или на момичетата им се плаща силикон за абитуриентския бал. Ей, това е криворазбраната обич на новобогаташите - аз съм бил беден, моето дете ще има всичко. И след някоя и друга годинка се вижда, че това дете без родителите си не става и за чеп за зеле.

Както съм споменала и аз, има и случаи, в които хората стават борбени и се стараят да се справят самички въпреки осигуреността и влиянието на родителите. Но става дума за "деца" над 20 години. В твоите примери си посочила тийнейджъри и не ми се връзва много какво искаш да докажеш с това. Все пак не можеш да знаеш как и дали те биха се справяли сами в живота като порастнат, дали няма да чакат само на мама и тате. 

Виж за последното ти изречение съм почти съгласна, само ще допълня, че трябва да се научат така да живеят с тях, че да разчитат предимно на собствените си сили. 

Дадох този пример, защото темата е " Трябва ли да събираме пари на децата ?" Аз съм на 34 и за деца над 20 и дума не може да става
Пък и говорех по принцип....

хайде лека вечер на всички

Поговори с адвокати,  които имат опит в тази област. Ще видиш колко много родители даряват/продават фиктивно имоти на децата си, за да са осигурени, и какво се случва след това. Ние възпитаваме децата си, но няма гаранция как тези деца ще се развиват, с какви хора ще се обвържат и т.н. Давайки им достатъчно права, защото са твоите деца и им вярваш, трябва да си готова за ситуация, в която те биват манипулирани по един или друг начин да се възползват на максимум от тези си права. Пример: съпругът на дъщерята я тормози да продадат второто жилище (нейното), понеже вече имат едно и на човека на 40 години му се кара чисто нова кола (това е съвсем реален пример с наши познати).  Тя пък не иска да продават, защото според нея е неразумно да се продаде имот и да се купи кола. Така са в ежедневни спорове за нещо, на което мацката е станала собственик заради грижовността на родителите си, но което тя лично не ползва и по-скоро й вреди в тази ситуация.


Ето това за мен е пример за възпитание, и точно това имам предвид като казвам, че не трябва безусловно да се дава на децата:

Ние ,българите, като цяло имаме малко странно отношение към нашите деца. Все гледаме да ги облекчим максимално, да вземат да не се натоварят, да им плащаме квартирите, да им пращаме по някое колетче с буркани  - само и само да учат.  И това според мен го правим заради самите нас - ние да се чувстваме спокойни, защото сме бедни и трудно сме постигнали всичко. Животът ни минава в работа, за да купиш накрая един апартамент и една кола и.... си се скапал. И сме съгласни нашите деца ако могат да  получат това от нас наготово. И какво очакваме от тях - да ни бъдат благодарни, да видим нашите нереализирали се мечти?Не съм съгласна с това. Категорично не желая децата ми да получат наготово неща, за които не са се борили. Инвестираме в образованието им и сме им направили застраховка живот. След 18 си поемат по пътя, който са си избрали сами - ако имат нужда от помощта ни  - ние сме насреща, но такива апартаменти, коли, пари....

ДОБАВЯМ, че не искаше да го запази  (_{все се боря с тоя форум}  )
Първото, което се надявам да осигурим на децата си един ден, е добро образование.
Моите родители ме пращаха на всякакви курсове, езици, спортове, пиано. И дори за следването ми помагат доста  . Но и като ученичка, и като студентка ми се е налагало да работя, за да имам "пари за харчене". Минимумът от родителите, останалото (като джобни, излизания, екскурзии) сама трябваше да си изкарвам. Но морето и ските ми плащаха те  !
За абитюрентския бал също е нужна подкрепата на родителите. Освен това като завършат гимназия, трябва да се изнесат и да станат самостоятелни. Апартамент ще им бъде осигурен, тъй като имаме, но мисля, че това ще им бъде казано едва тогава, когато са достатъчно зрели за това. Мисля, че един 20-годишен човек не е зрял и не е в състояние да взима важни решения, които засягат бъдещето му. Сватба не мисля, че ще плащаме. Щом решат, че искат да се женят и да създават семейство, трябва да са в състояние да си я плащат. Нашата сватба сами ще си я плащаме и за това сме я поотложили за сега. Кола не мисля, че трябва да купуват родителите. Може да помогнат примерно с 30%, когато детето е събрало останалото. Като цяло напълно подкрепям мнението, че човек стига много по-далече, когато получи подкрепа от родителите си. Но също така ми се иска, когато имаме деца, да ги възпитаме да бъдат борбени и да се оправят сами в живота! Едно дете не трябва да е презадоволено. Винаги трябва да има нещо малко, което да му липсва и за което то само да се бори. Тогава от него ще стане човек. Хубаво е човек да подсигури детето си, но за съжаление крачката между добър живот и развалено за винаги дете-човек, е много малка. 

Мисля че е необходимо да събираме пари на децата си - в някакви разумни граници, без драстични лишения на родителите, разбира се. По малко, но редовно и така ще се получи някаква сносна сума, която детето като порасне да използва. Ние събираме пари на дъщеря ни откакто се роди - внесохме й и парите от погачата, както и всички суми, които роднините й подаряват по разни поводи. Решихме, че вместо да ползваме тия пари за текущи нужди на бебо е по-добре да ги спестим, а за текущите ние да й купим. Така, смятаме да ги инвестираме в образованието на бебка някой ден. Освен това смятаме да имаме още 2 деца - ако е рекъл Бог, така че е добре отрано да ги обизпичаваме както можем. Засега това не е особен проблем, за по-натам ще видим....Малко деца малки проблеми, големи деца-големи проблеми казват старите хора

Това е и моето мнение

Аз си мислих да отделяме някакви пари за бъдещето на децата, но от собствен горчив опит - реших, че е по-добре да не го правя. По-добре да инвестирам в образованието им.
Парите, които родителите ми са събирали за нас с много лишения бяха унищожени от политиката на държавата.