Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
). Да, знам го всичко това, за това и се старая да съм толерантна с него, да го прегръщам и играя с него толкова, колкото и с другите деца (то май дори с него е повече, защото големият ми син се връща в къщи чак в 5 след обяд, а малката я забирам от детската градина към около 3 след обяд, а аз самата често съм на училище само до 11 и след това съм си в къщи и играем и тем подобни). Не ги деля на мои и твой... те са си наши! Големият ми син ми каза един път, че не ме обича... видя реакцията ми и след това не съм чула тези думи от него. 
.
Ами като чета,явно ти си намерила правилният подход.Посадила си плодовете,сега само трябва да чакаш реколтата(един вид)Т.е.търпение,търпение и пак търпение.