Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора


Мнения: 3 918
Повод да пусна тази тема  е една случка от събота - станах свидетел как една майка крещи на момиченцето си (между 3 и 4 годишно): "Неблагодарница такава, следващия път ще ти купя китайски обувки за 2 лв!". Това става в един магазин за обувки на средно ценово ниво, каква обаче е предисторията не знам. Но тъй като и друг път съм била свидетел как родители наричат децата си "неблагодарници", реших да пусна тази тема. Тук влизат много хора с различно светоусещане и наистина ми е интересно да чуя различни мнения.

Преди това обаче да кажа какво е моето виждане. Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор. Ние решаваме дали да имаме дете, как да го родим, как да го отглеждаме, с какво да го храним и обличаме, как да го възпитаваме... Дори ако решим да направим някакъв компромис или някаква жертва в името на детето, това пак е наше решение. Аз самата не искам никаква благодарност за МОИТЕ решения, защото така съм решила, така съм постъпила. Никой не ме е молил или карал насила, още по-малко пък детето. То трябва да е облечено, дали с китайско костюмче от 5 лв или маркова дреха от 500 - това го решавам АЗ. Къде е повода за благодарност?

За да има благодарност, според мен, трябва човек А да поиска нещо от човек Б, човек Б да положи някакви усилия и да осигури на човек А въпросното нещо. Тоест, да има УСЛУГА.
Родителството обаче не е услуга. Или е?

Споделете.
Цитирай

София

Мнения: 775
Не.
Не.
И пак не.
По-скоро обратното.
Не виждам нужда да обяснявам защо така мисля. Да си родител е призвание. Да си дете на родител като описания по-горе е лош късмет.
Цитирай


Мнения: 1 134
Според мен, това е фундаменталната родителска грешка - винаги идва един момент, в който родителите решават, че децата им трябва да са благодарни за нещо.
Дали ще ни подмине нас, обаче?!?
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Споделям твоето мнение.
Искрената благодарност идва без да е изисквана и внушавана.
И само тогава има стойност.
Цитирай


Мнения: 1 720
Ние родителите трябва да сме благодарни на децата си, че осмислят нашите дни и ни карат да се стараем да бъдем НАЙ-добри в очите им.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Не, благодарност не очаквам. Особено пък в контекста на цитираната случка. Това е абсолютно несериозно според мен. Независимо детето дали е на 3-4, или 13-14, или 23-24. Очаквам, обаче, разбиране и отговорност. Моите са по-големи вече. Но има още какво да се желае. Не знам, аз изобщо не смятам, че нещата са еднопосочни. Не съм от тези родители, за които детето е Бог и цялото им съществуване е подчинено на него и задоволяването на всяка негова потребност или глезотия. Считам, че обратна връзка трябва да има определено.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Според мен всичко, свързано с децата ни, е резултат на НАШИЯ СОБСТВЕН избор...
Да, така е.

...Къде е повода за благодарност?
Ами тук не съм съгласна с теб. Понякога се случва да има повод за благодарност. Вярно, че родителите действат по свой избор и преценка, за да доставят удоволствие на детето си или в името на неговото добро, но лишават себе си по свое желание от нещо - това може да е време, удобство, усилия или пари. Децата пък от своя страна искат винаги, всичко и още. Когато границата бъде прехвърлена, не виждам нищо драматично в това детето да бъде "приземено" с напомнянето, че родителят е направил някакъв компромис, който следва да бъде оценен. Може би благодарност не е точната дума, а по-скоро отчитане на обективните обстоятелства.

Съгласна съм с Реза, че искрената благодарност идва без да е изисквана и внушавана, но тя е резултат от цялостното възпитание на детето, част от което е и “приземяването”.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Има хиляди романи, поеми, песни и какво ли не на тази тема - жертвоготовността на един родител към детето му. Не мисля, че децата трябва да са ни благодарни за нещо, но да ни уважават е задължително.  И от известна възраст нататък да си дават ясна сметка за това от какво ние сме се лишили, заради тях. Както аз си давам такава сметка за моите родители, но това не означава, че ги обичам, защото съм получила нещо от тях. Просто ми става тъжно и мило, като се сетя какво са правили заради мен през живота си. Нито те искат отплата за това, нито пък аз бих могла да им се реванширам. Затова се държа с моите деца така, както моите мама и татко - с мен. И родителите ми са щастливи да видят как тяхното дете дава всичко от себе си за техните внучета. Мисля, че този процес е еднопосочен, кръгът рядко може да се затвори - за нас са правени жертви, сега ние правим жертви заради децата си и така ...
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Наивно е, според мен, да се очаква някаква благодарност от децата. Особено в смисъла на случката. Но се опитвам да уча моите, да  забелязват и оценяват жестовете които правим за тях. Те са екстра и може и да не ги правим и е редно да се оценяват.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
Наивно е, според мен, да се очаква някаква благодарност от децата. Особено в смисъла на случката. Но се опитвам да уча моите, да  забелязват и оценяват жестовете които правим за тях. Те са екстра и може и да не ги правим и е редно да се оценяват.

Точно така мисля и аз!
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Има хиляди романи, поеми, песни и какво ли не на тази тема - жертвоготовността на един родител към детето му. Не мисля, че децата трябва да са ни благодарни за нещо, но да ни уважават е задължително.  И от известна възраст нататък да си дават ясна сметка за това от какво ние сме се лишили, заради тях. Както аз си давам такава сметка за моите родители, но това не означава, че ги обичам, защото съм получила нещо от тях. Просто ми става тъжно и мило, като се сетя какво са правили заради мен през живота си. Нито те искат отплата за това, нито пък аз бих могла да им се реванширам. Затова се държа с моите деца така, както моите мама и татко - с мен. И родителите ми са щастливи да видят как тяхното дете дава всичко от себе си за техните внучета. Мисля, че този процес е еднопосочен, кръгът рядко може да се затвори - за нас са правени жертви, сега ние правим жертви заради децата си и така ...

 Peace Нещо като Предай нататък. Аз съм родила детето си защото аз имам нужда от него. Така че аз трябва да съм благодарна, но може би не на детето си, а по-скоро на Бог. Децата дар Божии и трябва да оценим този дар подобаващо и да направим най-доброто за него - това е наше задължение като родители. Децата не са ни длъжни по никакъв начин. И освен това мисля, че имат право да ни мразят ако сме били несправедливи към тях.
Цитирай


Мнения: 8 505
Не,разбира се.А ако след време без повод децата ни изкажат благодарност,значи добре сме си свършили (пардон-вършим) работата като родители.
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
Родителите получават от децата си толкова, колкото и децата от родителите си. Поне за мен е така.
абсолютно подкрепям Реза
Искрената благодарност идва без да е изисквана и внушавана.
И само тогава има стойност.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
... Но се опитвам да уча моите, да  забелязват и оценяват жестовете които правим за тях. Те са екстра и може и да не ги правим и е редно да се оценяват.

Точно това имах предвид и аз.
Благодарността за това как си бил отгледан можеш да изпиташ едва след съзряването си, но признателност за това, че с цената на някаква жертва е задоволен твой каприз трябва да се научиш да изпитваш и като дете.
Цитирай


Мнения: 3 918
А мислите ли, че децата на 3-4, та дори до 6-7 години могат да правят разлика между каприз и жизненоважно желание?
А между жест (екстра) и обикновено задоволяване на нужда?

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора