Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 май 2007, 13:52 ч.

Памперси на 4,5г.

  • 1 280
  • 18
  •   1
Отговори
Здравейте мами,

Валери е вече на 4,5 год., а все още ака в памперс. За пишкането няма проблем през деня, през нощта все още му слагам памперс, но аз съм се напикавала до 7-годишна вечер, така че не мисля да го тормозя и да го оставям мокър през нощта...
Когато му се ака също иска - никога не го прави в гащите, т.е. контролира се, но казва, че го е страх в тоалетна или на гърне. Как да го накарам да преодолее този страх и да започне да ходи като пораснало дете, където трябва?
Взех координатите от една приятелка на детски психолог, но искам да чуя и вашите съвети за проблема преди да го посетим...

# 1
  • София
  • Мнения: 1 947
Много е голям.Посети психолога.Всушай се в съветите,които ще получиш,но не тормози детето.Предполагам,че го израсте проблема.

# 2
  • Разград
  • Мнения: 3 044
Замислих се сериозно.Синът ми е на 2 години и 2 месеца.Миналото лято през повечето време беше без памперс.И проблема,като се наака в слипчето си започваше да крещи.От други сходни ситуации разбрах,че се страхува от акото си,ако е без памперс.Не иска да седне ни на тоалетна чиния(каза,че се страхува),ни на гърне.
Та като прочетох и се замислих.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 231
Замислих се сериозно.Синът ми е на 2 години и 2 месеца.Миналото лято през повечето време беше без памперс.И проблема,като се наака в слипчето си започваше да крещи.От други сходни ситуации разбрах,че се страхува от акото си,ако е без памперс.Не иска да седне ни на тоалетна чиния(каза,че се страхува),ни на гърне.
Та като прочетох и се замислих.
Дъщеря ми беше така преди време,може би към годинка и няколко месеца.Само като си видеше акото в гърнето ,почваше да пищи.Мина от самосебе си.
Чела съм,че не бива пред децата да се пуска водата в тоалетната,защото те приемали акото си като част от себе си и някои се страхували ,като виждат течащата вода да го отмива.Как го обясних само,дано ме разбрахте! Crazy

# 4
  • Мнения: 2 331
това за водата и аз съм го чела.ние направихме нещо друго-превърнахме пускането на водата в игра.дори сега дебне кога има някой в тоалетната и иска той да пуска водата Simple Smile .ние имаме проблеми само с чишкането-не казва кога иска и ако по-дълго време не го сложа на тоалетната чиния,вече се е напишкал.в началото му се карах,но видях,че проблемът се задълбочава и го оставих на мира.все ще мине този период-той е на 2,5 г.и май е нормално за тази възраст.пожелавам успех на всички малчугани в усвояването на тази трудна дейност,но смятам,че ако не се справят до 3-4 годишна възраст,е добре да се посети психолог.пък и нищо не се губи от това.можем само да помогнем на децата си.

# 5
  • добрич
  • Мнения: 377
Защо не пробваш да купите заедно поставка за тоалетна чиния или гърне , което сам хареса .Сега поне ги има всякакви!Успех дано бързо мине този период!
А за водата  в тоалетната специално-Габриел така му харесва ,че се напъва всеки път да пиша в тоалетната само и само да пусне той водата-така че явно всяко дете го приема различно.

# 6
  • На острова с детелинките
  • Мнения: 218
нямам съвет как да се справите с проблема, определено бих отишла на лекар. исках само да кажа, че това понякога се предава по наследство, опитай се да не се тревожиш прекалено много за сега.

# 7
Много ви благодаря, момичета. За пишкането през нощта - знам, че се предава по наследство и не ме притеснява. Но с другото не знам как ще се справим... Ходихме миналата седмица да купим ново гърне (въпреки че има 2 у нас + седалка за тоалетна чиния); избра си удобно гърне, пеещо и т.н., но като седне на него започва да плаче и казва, че го е страх да ака...

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 008
Децата приемат "акото"като ценна част от себе си-дори понякога го носят като подарък за майките си-за това когато се пуска водата и ценното нещо просто изчезва те се страхуват,че това може да се случи и с тях.

# 9
Няма да се справим сами с проблема... Записах час при детски психолог за петък; първо ще отида само аз...
Много ви благодаря за съветите, момичета...

# 10
  • Мнения: 2 331
пожелавам ви искрено бързи успехи!добра е идеята да отидеш първо ти.сподели как е минало!

# 11
  • Мнения: 81
Много благодаря на всички майчета, които се включиха със съвети.
В петък отидох на детски психотерапевт - без детето, така каза психотерапевта, защото ако се отиде с детето - това означава да се заяви пред него, че то има проблем, което за него е стрес.
Разбира се нищо от нещата, които съм си мислела явно не е причината... Това, което психотерапевтката каза, е че на тази възраст (след 3-тата година) детето вече се самоопределя като индивид, т.е. отделя се от майката и за да заяви това, то единствените начини, чрез които може да "надделее" над възрастните са памперса и храната. Т.е. - мамо, ти ми казваш да акам в тоалетната, но аз съм решил да го правя в памперса и няма да отстъпя... Същото било с храната - някои деца отказвали да се хранят.
Насилието не е решение на проблема; по-скоро детето трябва да се мотивира и "само" да поиска да прави това, което възрастните искат от него. Много търпение ще е нужно, но ще се справим...

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 008
Браво-направили сте първата стъпка!Успех!

# 13
  • Мнения: 2 331
Rampelina,поздравявам те за увереността,че ще се справите!!!наистина,много рядко има  неразрешими проблеми.това,което си споделила,ме кара да се замисля върху нежеланието на сина ми да се храни.мисля,че и при него става въпрос за самоопределяне.не може нищо да не му е вкусно.всяка лъжица храна първо бива отхвърлена.аз ,обаче,го насилвам.а,ето че е грешка.ако не ти е проблем,пиши за съветите на психотерапевта,че аз нямам възможност да ходя-имам малка дъщеричка,която няма на кого да оставям.предварително ти благодаря и ви желая успешно справяне с проблема.

# 14
  • Мнения: 81
Психотерапевтката каза, че не трябва в никакъв случай да се насилва детето. Въпреки, че ние нямаме проблем с храненето, явно държеше и за това да разкаже... Каза, че никога не трябва детето да се кара насила да яде, когато огладнее, то само ще си поиска. Единствено ако вече е застрашено здравето му, трябва да му се дава насила.
Аз никога не съм го хранила насила - винаги е ял каквото и колкото иска, затова и нямаме проблеми може би... Имало е дни, в които е ял колкото голям човек и други, в които почти нищо не е вкусвал...
Другото, което каза психотерапевтката е, че прблема може да се реши като се мотивира детето само да си поиска - като в нашия случай. Не знам точно как, но това, което ми хрумва, че можеш да направиш е да сготвите заедно например или нещо друго под формата на игра.
Успех и на вас  Simple Smile.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт