Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Как да му кажа?

  • 7 май 2007, 17:25 ч.
  • Преглеждания  1 495  Мнения  18  Онлайн  1
Отговори
  • Unated Forever
  • Мнения: 392

    Здравейте,момичета!
  Не знам как да започна...Аз съм разведена жена и сама отглеждам сина си от брака (бащата избяга в Испания и спря да се обажда и интересува от детето ).Срещнах друг човек преди 18мес.,а живеем заедно от миналия януари.Сега (след една 3мес.терепия с хормони  ),се оказа ,че пак съм бременна Simple SmileЧувствам се мноого добре,приятелят ми е много щастлив,но аз се страхувам как да кажа това на сина Tired
 Той е на 7 г. и обожава баща си,още не може да приеме,че го няма,че вече не е до него(разделени сме от 2003г.,а развода е от 2005г.).Не знам дали сега или по-късно да му кажем,как да почна;ами ако се противопостави,ако никога не приеме братчето или сестричката си?!?
  Oчаквам вашите отговори и предложения и ви благодаря!!!!

Последна редакция: пн, 07 май 2007, 19:44 от juleto18

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 633
Честито!   bouquet
За съжаление не мога да взема отношение по темата ти, но искрено вярвам, че този път всичко ще е наред за вас, четиримата!  Hug
Много щастие, любов и късмет ти желая от сърце!

 hahahaи си оправи заглавието на темата!

# 2
  • Unated Forever
  • Мнения: 392
 LaughingТака май е по-добре,благодаря за корекцията Hug

# 3
  • Мнения: 517
Това е най-хубавото което може да ви се случи.просто кажи на детето си съвсем спокоино.Аз мисля че дори ще се зарадва.Припомни му колко ви е било трудно когато сте били само 2 мата .а сега ще има братче ими сестриче което ще го обича повече от всичко.Мойте 2 хлапета искат само това от приятеля ми-бебе което да си обичат много. Heart Eyes

# 4
  • Мнения: 2 868
Просто никога не го противопоставяй на баща му, дори и да ви е напуснал, нека детето само да спре да храни топли чувства, не му ги натрапвай  ти. След като живете заедно с приятелят ти, значи се разбират.
Не намесвайте изобщо баща му в този разговор- живеете заедно, сега ще си имате бебе и това е.
Няма нужда той  да спира да обича баща си, или да приеме приятелят ти за такъв. Нека си храни чувства към своя, времето само ще го научи. Между другото това и за партнора е по-лесно- така отговорността за чуждото дете не е бреме, а с времето само става естествено  поемането й.  Ако баща му започне да се интересува от него- не го спирай и така- можеш и това  да му кажеш- че ти и приятелят ти никога не бихте го спирали да се вижда с баща си, за това няма нужда да си смили че нещо окончтелно става в живота му.
И ако ти не се съмняваш, че синът ще приеме детето и той няма да има шанс да мисли по тоя начин.  От теб зависи какви нагласи ще му оформиш в следващите 9 месеца  bouquet

# 5
  • Unated Forever
  • Мнения: 392
  Аз лекичко го попитах как би се чувствал,ако има братче или сестричка,пък той не се възпротиви,но подчерта,че все пак държи на брат Joy''Е,мамино,те бебетата не са като портокалите в магазина и да си избираш-да не говорим за смяна или връщане Simple Smile''И той се разсмя и за сега всичко е спопойно...Мисля,че ако постепенно говоря с него ще е по-добре,а не направо да го сюрпризирам Whistling
  А доколкото за бащата-той дори сега не е в България,но никога до сега не съм го спирала да ходи и да се вижда с баба си и дядо си там-както се казвакръвта вода не ставаи аз съм се отказала да се боря с/у това,но ....можеше,иска ми се да можеше и бащата да оцени моите постъпки Tired
  Благодаря ви!  bouquet

# 6
  • Unated Forever
  • Мнения: 392
Мойте 2 хлапета искат само това от приятеля ми-бебе което да си обичат много. Heart Eyes

pro77,горещо ти желая успех и да ти се връща !!! Simple Smile

# 7
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 048
успех
лекичко го подготви - въпреки, че сега ще ти кажа нещо - не се сърди - НО трябваше да ПОМИСЛИШ за сина си по-рано - т.е.е не да се отказваш , а просто още като ПОЧНАХТЕ да работите по въпроса - да се постараеш да го настроиш - с шеги, с подмятания - да свикне да чува тая тема и да свикне поне с възможността това да се случи!
сега трябва да пришпориш всико!
а колко по-добре щеше да е да почнеш с това, че мама имала проблеми и не може да има повече блебета - и затова сега пие хапчета за да може той да има братче или сестриче...и така той даже с теб през тези 3 месеца щеше да чака и даже да стане очаквано това бебе!

успех и мисли по-отрано за това как дадено нещо - особено толкова КАРДИНАЛНА променя за сина ти - ще му се отрази! мисли по-отдалече!

# 8
  • Turku, Finland
  • Мнения: 3 634
Честито и успех!

Мисля, че ще се зарадва, дори и да е малко сконфузен в началото. Няма нищо по- прекрасно от бебетата...

# 9
  • Unated Forever
  • Мнения: 392
 BlushАко трявба да съм чесна,самата аз не знам как го приемам-абсолютно неочаквано бременеене след терапия с Дуфастон и Оргаметрил...Надявам се само всичко да е наред Praynig,пък....стъпка по стъпка ще се стремя да го направя по-лесно за него.Е,но може би и аз трявба да се подготвя за опозиция от негова страна по-нататък-ето,сега и този момент ме замисля Thinking
  С първокласник и бебе...с един отчайващо липсващ баща и с друг,стараещ се да ни гледа...Може първоначално да приеме факта,но протеста да дойде по-късно,когато уж всичко е нормално? SickЧе за момента няма да измисля нищо,разбирам,но ви благодаря още веднаж за подкрепата и съветите  bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 581
Моите деца бяха на 16 и 9 години,когато жената на баща им забременя.Нито баща им,нито жена му бяха разговаряли с тях да ги "подготвят"-просто един ден дъщеря ми каза : "май ще си имаме бебе-В. е доста бременна" Joy
  Аз,разбира се,се притесних-как ще се отрази този факт на отношенията между моите деца и новото семейство на баща им...Подозирах големи бунтове и сръдни от страна на децата,но...ела сега да видиш как са привързани към бебето и тичат във всеки възможен момент да го дундуркат(е,друг е въпросът колко е приятно това на младата майка:))
  Сигурна съм,че при вас всичко ще е наред-децата са доста по-освободени от странните мисли на възрастните по тези въпроси Grinning

# 11
  • Unated Forever
  • Мнения: 392
 FlutterМисля,че има малък напредък-днес ме издебда като бяхме сами и ме попита(аз още не съм признала ,че бебето е факт)как ще го храни евентуалното бебе PartyПоговорихме си малко,но пък скоро загуби интерес-все пак е момче на 7г,а не момиче Wink
   Но сам доволна,че сам прояви интерес....и говори с усмивка за това:)

# 12
  • Варна до морето
  • Мнения: 2 655
Ти си тази, която ще научиш двете ти деца да се обичат силно.
Отговорността е изцяло твоя. Аз и сестра ми имаме невероятна връзка.
Научих двете ми дъщери сутрин като се събудят да се целуват и да си казват обичам (Мали казва ООООООО, на кака сутрин). Вечер като си лягат също.
Никога не се бият. Като малката (на 1 г.) падне кака бърза да я вдигне. Играят на поляната в двора ни, а аз пресаждам цветя. Малката тръгва, а кака вика да я взема да не падне. Разаруваме с Али, а тя избира по нещо за малката. Винаги се сеща сама за нея. Това исках още докато бях бременна и вече цяла година работя над това. Още нямах корем когато карах как да целува корема и да говори на бебето, че ще играе снего като излезе навън. Искам те да са най-добри приятелки, както аз и сестра ми и да могат винаги да разчитат една на друга. Имат невероятно отношение една към друга. Сега като малката е нервна кака ми казва :Дай и малко да цокне да се успокои!

Действай!

# 13
  • София
  • Мнения: 1 615
Не се притеснявай - приемането на бебето няма много общо с "произхода" му Wink Т.е. децата не се интересуват особено кой е бащата. Много деца не приемат добре новите бебета в семейството, поне в началото, и ревността е съвсем норамлно явление, нямащо нищо общо нито с възрастта, нито с усилията на майката да я предотврати. Ти си работи в правилната посока, но ако в първия момент детето се държи странно, не се шокирай или обвинявай. Причината няма да има нищо общо с бащите. Успех и бъдете здрави!

# 14
  • Мнения: 517
Радвам се ,4е детето ти е почнало да се интересува от това,което те тревоже6е преди дни.не му се сърди нормална детска реакция е било.Подкрепям това ,че ти си тази ,която ще го накара да обича бебето ,просто търпение и много такт.Моите деца са на 11 и 8 баща им си има дете и те неискат да го приемат за своя сестра,а в същото време искат от мен и приятеля ми да си имаме дете.Всичко е въпрос на нагласа.Те знаят, че баща им не се грижи за тях и смятат ,че неговоте дете е грешка ,а ако аз имам то "ще е наи-хубавото в целия свят".Така че ти си тази ,която дава пример споведениетио си.ЖЕЛАЯ ТИ УЖАСНО МНОГОЩАСТИЕ, ЗАЩОТО ЗНАМ КОЛКО Е ТРУДНО ДА ОПИТАШ ОТНОВО.И още нещо-децата не се интересуват кои е баща им ,важно е да виждат обич и разбиране между вас и те със сигурност ще я повторят и в техните отношения Hug

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт