Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 983
Ето на какво попаднах в един друг форум. Хем ме развесели, хем ми се дорева...
Извинявам се предварително, ако вече е пускано тук. Нека в такъв случай модераторите да изтрият темата.

"Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели!
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната не закона, можете ли да си го представите!

Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега:

1 По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2 Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3 Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая.
4 Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща.
5 След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона така сякаш още сме на работа.
7 Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8 Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още дори преди да сме си изпили кафето.


Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си с него и се усмихваш.
Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6
Трябвати само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма."
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 987
като изключим тъпия финал, всичко е вярно. първата част е даже тъжна, защото ми се е случила вкл. пръскането с шишета от веро. Не само че нямаше предпазители за контактите, но дори не са се сещали да ги залепят с цитопласт, само са ми разказвали как са ме хващали да бъркам с кука в контакта. Оставяха ме сама, за да отидат на работа, на 5 години, и за да не ми е самотно, си включвах транзистора, а той на батерии и до вечерта свършваше  Mr. Green

какви колани, какви столчета за кола? баща ми караше с 60 км/ч към морето. Колоните се движеха бавно-бавно.....
Цитирай

София

Мнения: 983
като изключим тъпия финал, ...

Е, не бъдете толкова критични, все пак е писано от мъж  Mr. Green

А иначе, че е вярно - вярно е. Болшинството тук сме били деца точно по това време и сме минали през гореописаните приключения, че и много повече... Аз например на 7 години водех сама сестра ми на детска градина, след което отивах на тренировка на другия край на града, връщах се и отивах на училище. На никого не му е и хрумвало да ме придружава (доста самостоятелно и отговорно дете съм била  Mr. Green). Да не си помислите, че родителите ми са били безхаберни и безотговорни - напротив  Naughty Наскоро майка ми ми сподели, че към днешна дата, наблюдавайки 7 годишните деца,  се чуди с кой акъл ми е поверявала цялата тази отговорност навремето.
А за морето - че то си беше цял ден път  Peace
Цитирай

Варна/София

Мнения: 1 761
Така си е  Peace. И аз сега се чудя майка ми с кой акъл ме пускаше от сутрин до вечер да играя по улиците  и понеже нямах часовник трябваше да се прибирам когато  светнат уличните лампи. А тя жената по цял ден на работа и аз само мъкнех уличните котки в къщи да ги къпя и храня, ...Ехх  хубави времена и щастливо детство беше  ooooh!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.