Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Моля ако някой има инфо за добри доктои - да напише! Или съвет къде в България се лекува.

За мои познати - момиче в пубертет, което поне осъзнава проблема си!
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Сега ще ти напиша всичко,което открих за анорексията.По принцип успешно лечение на това заболяване се провежда в швейцарската клиника на проф. Валдо Бернаскони.
Българската координаторка е Мадлен Алгафари.Телефонът  и е 02/9524221;faks:8520117.Ето какво пише момиче,което се е лекувало там:

Лечението е базирано на индивидуални терапии, но от голямо значение е и груповата терапия, т.е. всички болни момичета работим заедно под прякото наблюдение на психотерапевт. Хубавото е, че за мен се грижеше български терапевт Екатерина Павурджиева, на която съм много благодарна. (Тя беше консултант-психотерапевт на сп. "Ева", докато работеше в България - бел.ред.) Всяка една от нас имаше и индивидуални часове с професора.

Бяхме група от няколко българки, италианки, една швейцарка. Сред тези момичета аз намерих първите си истински приятелки. Нямах нито една тук, нито в училище, нито в квартала. И сега поддържаме връзка - пишем си факсове, чуваме се по телефона. Тук бях учила в училище английски. В Швейцария ща не ща трябваше да проговоря на италиански. И сега ползвам този език.

Всеки ден в клиниката се става в 7.30. Прави се 15 минути биоенергетична гимнастика. В 8 е закуската, а преди нея - измерване на теглото. Един час след това всички пациенти сами почистваме помещенията. От 11 до 12 се разхождаме, имаме индивидуална терапия с психотерапевтите, колоквиуми, специална терапия - сауна, масаж и др. Точно в 12.30 сядаме на масата за обяд. Всички ядем едно и също ядене, но с предварително изчислени калории за всеки един. Менюто основно беше италианско - спагети, но изготвено от диетолог и одобрено от проф. Бернаскони. Между 14 и 16 часа отново групова терапия. В 19.30 вечеря, после два часа занимания в група и сън.

Индивидуалното лечение с психиатри, което се предлага в България, е единствено и само медикаментозно. То помага временно, след което проблемът се връща. Докато в "Сана Вита" рядко използват лекарства,а ако се наложи, лекуват с хомеопатични.За психиката се грижат специалисти психотерапевти. Това у нас го няма. Там на определен период от време всички трябваше да се снимаме. В черно-бяло. Това също е част от лечението на заболяването анорексия.


А сега ммомичето се чувства вече така:
Сега се чувствам добре, защото приемам не само външния си вид, но и вътрешния. Вече имам за какво да живея. Искам да живея. Знам, че човек без проблеми няма. И просто по-нататък, дори и да имам проблеми, бих искала да ги преодолея.

Когато се погледна в огледалото, се харесвам, за разлика от преди. Приемам тялото си - сега съм 50 килограма. Имам желанието да си намеря приятел, да излизам навън. Вече го правя и това ми харесва. Обичам да се храня, харесвам най-много телешкото варено на мама и сладолед. Професорът ми назначи да карам два пъти седмично колело. Е, понякога ме мързи и карам по-малко.

Не мога да повярвам, че преди думата мързел отсъстваше от моя речник. Веднъж седмично ходя и на индивидуална терапия при Станислава Тончева, на която съм страшно благодарна, че пое лечението ми в България. Тя е човекът, който поема грижата за българките, минали през клиниката в Швейцария.

За мен да оздравея беше най-важното. Успях да повярвам в себе си и да разчитам на себе си. Най-накрая желанието ми да оздравея и да живея нормално е реалност. Защото ако нямаш желание, вяра, воля и хора, които да те подкрепят, не психотерапевти и клиники, и Господ да слезе, няма да ти помогне.

Хората трябва да разберат, че това е нещо много сериозно и не е за подценяване. Трябва да се търси алтернатива.
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
А ето и предисторията на заболяването
Бях болна от анорексия, исках да умра

Росица е на 19 години. В последния клас на гимназията решила, че е дебела, и започнала да пази диета. Страшно искала да прилича на манекенките, които гледала по фешън-канала.

Първо се отказала от закуската сутрин. В семейството й никой не излизал от къщи, без да е закусил. За да не направи впечатление нейният отказ, молела майка си да й направи сандвичи, които после изхвърляла. Когато се връщала на обяд от училище, изсипвала оставения за нея обяд в мивката или в кофата за боклук, старателно замаскирайки това. Вечер убеждавала родителите си, че се е нахранила и има много да учи. Затваряла се в стаята си, докато стане време за лягане. За четири месеца от 57 станала 39 килограма.

И тогава й поставили диагнозата АНОРЕКСИЯ.

Ето какво разказва Росица за своите патила и преживявания.
Два месеца, след като гладувах, започнах да ям само плодове и зеленчуци. После пак нищо освен силно препечен хляб. Изпитвах страхотни угризения от това, че приемам някаква храна, колкото и оскъдна да беше тя. Правех физически упражнения до припадък. По цял ден слизах и се качвах по стълбите на блока, правех маратонско ходене из целия град.

На кантар не се качвах, нямах представа колко съм свалила. През цялото време мисълта ми бе ангажирана с храната - колко и какво ще изям, колко калории ще погълна, как ще ги изразходвам. Изпитвах ужасен страх да не напълнея. Мразех се, мразех тялото си, сега си давам сметка, че от този период нямам нито една снимка. Аз в огледалото не можех да се гледам, камо ли да се снимам.

Започнах да обличам старите си детски дрехи и бях щастлива от това. Чувствах се силна психически въпреки физическата слабост. Учех със стръв уроците си, не исках да разочаровам нито учителите си, нито родителите си. Страхувах се гласно да изказвам собственото си мнение. Стремях се всичко да бъде перфектно. А какво стана - завърших 11 клас с отличен успех и болна от анорексия.

Заминах на морето, без да подозирам, че нещо с мен не е наред. Като се събличах на плажа по бански, всички се обръщаха след мен. Мислех си, че е, защото съм слаба и изглеждам великолепно, като манекенка. А то било поради това, че съм изглеждала болезнено мършава. Трябваше ми време и сериозно лечение, за да го осъзная.

Два месеца и половина, след като започнала да гладува, цикълът й спрял. Майка й я завела на гинеколог, където я качили и на кантар: 39 кг! Лекарят поставил диагнозата - анорексия.

Това беше дума, която нито аз, нито майка ми бяхме чували до този момент.

Впоследствие разбрах, че много от лекарите поставят диагноза гастрит, когато имат пред себе си типично изразена булимия - преяждане, последвано от повръщане. Те грешат, защото всъщност за болните от тези болести храната е просто инструмент. Ти можеш да я изядеш и после да я изхвърлиш. Заболяването е свързано с проблеми в общуването. Може би именно това за нас е начинът, по който ние изливаме невъзможността си да се възприемаме такива, каквито сме и да общуваме.

Много често булимията и анорексията се проявяват заедно. Виждайки, че един такъв болен се храни, хората около него започват да се радват, а това е просто преминаване в друга фаза. В никакъв случай не е излекуване, дори напротив, защото именно преминаването означава задълбочаване на болестта.

Аз бях изпратена при психиатър. Той твърдеше, че нищо ми няма и трябва само да започна да ям и всичко ще бъде наред. Предписа ми лечение, от което се чувствах постоянно отпаднала, и хранителен режим, който така и никога не спазих. В същото време съвсем случайно прочетох, че анорексията води до смърт и много се уплаших. Но тъй като това влияе много на психиката, у мен се появяваше постоянно желанието за смърт. Преди да замина за клиниката, аз месеци наред исках да умра. Казвах си, защо трябва да живея - нямам нищо.

Бях объркана и дори отчаяна, когато в един вестник прочетох за лечението на анорексия и булимия в швейцарска клиника на проф. Валдо Бернаскони.

В статията нямаше публикувани нито адрес, нито телефон. Прочитайки я цялата, аз открих себе си. Обадих се в редакцията и ми дадоха адреса на българската координаторка Мадлен Алгафари. Това стана преди Нова година. Отидохме и тя ни разказа за клиниката. Казах си - или отивам да се лекувам, или умирам. Трябваше да избирам. И на 8-ми януари заминах. Родителите ми събраха нужните за лечението много пари - и до ден-днешен не зная как успяха да го направят. Лечението продължи 4 месеца.


Тук има още по темата.Може да си намери и книгата"Жените, сексът и анорексията"-посветена на един толкова женски и толкова болезнен въпрос на нашето време – анорексията.Тя е и личният опит и преживяване на Катерина, която прекара три години денонощно в клиника за лечение на булимия и анорексия в Швейцария.Анорексията е болезнена тема за много майки и дъщери. Тази книга е за тях. Убедена съм, че много разтревожени майки и отчаяни момичета с нея ще си отговорят на въпроса “Защо точно аз”.
Жените, сексът и анорексията
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Анорексия през юношеството

Кристиан Оливие
Из книгата "Евини дъщери", 2000 г.
преводач: Лилия Цанева
с любезното съдействие на ИК "Колибри"


Развилата анорексия девойка по свой особен начин се про­тивопоставя на родителите си. За нея обичайното за юно­шеството оспорване на всичко (някои такива девойки вече са били трудни бебета, други създават проблеми през пу­бертета си) не е достатъчно и тя директно заплашва роди­телите си, че ще умре, ако нищо не се промени.

Анорексичката вече не може да понася отношенията, ко­ито поддържа с близките си и които често се основават на откровен шантаж: ???Щастливи сме само ако и ти си щастлива." Родителите нерядко са направили ???всичко" за дъщеря си, което обяснява по-честата проява на въпросния симп­том в заможните среди, където за децата ???се прави повече".

Девойката сама се опитва да разбере причините за пове­дението си. Защо се плаши толкова от мисълта, че може да напълнее? Защо смята, че хората ще я приемат само ако тялото й прилича на зле облечена тояга? Но тя не може да намери отговора на тези въпроси дори ако успее да ги фор­мулира така ясно, защото отговорът е от областта на несъзнаваното и ще дойде само ако девойката приеме да си каже: ???Не желая и не мога да стана жената, която те очакват и от която се нуждаят, за да се представят като добри родители. Мога да бъда само тази, от която те се срамуват и която ги излага като ???лоши родители".

Любопитното в случая е, че в реалния живот това дете често е много покорно, послушно и мило с родителите си; жестоко е единствено неговото несъзнавано, което го кара да стига дотам, че да е готово no-скоро да умре, отколкото да им достави удоволствие, като прибави още няколко ки­лограми към теглото си.

На въпроса: ???Защо се страхуваш да понапълнееш?", анорексичката неизменно отговаря: ???Защото не се чувствам доб­ре, щом надхвърля четирийсет и две кила." А ако разгово­рът с нея продължи, неизменно се стига и до следния отго­вор: ???Бих искала никой да не ме вижда, бих искала да бъда прозрачна, тоест да бъда там, където съм, без някой да ме вижда." Но не смее да добави: ???Без някой да ме желае." Какво толкова й е сторил чуждият ???поглед", та да не може да го понася? Тя просто е прочела в очите на майка си, а понякога и на баща си до каква степен животът й ги засяга лично и доколко тя е ???всичко" за тях. Едни и същи обстоя­телства правят момчето ???анорексично" в областта на уче­нието, а момичето - на тялото. Но всяко превърнало се в единствен ???обект" за родителите си дете сигнализира по свой начин дискомфорта си и отказва да продължи нататък, ако не му бъде върната свободата.

Тъй като не яде нищо, анорексичката отслабва дотолко­ва, че действително става почти невидима: ръцете и крака­та й са като клечки, тялото й е плоско и безформено като на дете и всичко това е прикрито под широки, удивително безполови дрехи, момичето довежда до отчаяние всички около нея. Те толкова ???биха искали" да изглежда другояче...

Докато пренебрегва и направо малтретира своето запаз­ващо детската си форма тяло, цялото либидо (енергия за живот) на анорексичката се натрупва в главата й. Тя става

изключително интелигентна, първенец е в класа си, но се чувства отчайващо самотна в битка, която сякаш никой не разбира... С изключение може би на някой психоаналитик, когото посещава скришом от близките си и на когото бър­зо разкрива, че е притисната между своето желание да жи­вее и ТЯХНОТО... Тя ще бъде спасена, когато разбере, че не в това се състои свободата и че дори смъртта няма ис­тински да й принадлежи, тъй като ще я е избрала само зара­ди ТЯХ... Като напълно безпристрастен слушател, който не проявава никакво видимо желание да я види изцелена, тера­певтът пръв ще й позволи да излезе на открито и постепен­но да събере парчетата от своята пожертвана на родител­ското желание младост.
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Значи анорексията в крайна сметка представлява преекспониран отказ на дъщерята да се подчини на също толкова прекалените изисквания на родителите?

Да, може да се заключи, че е така, както и да се каже, че най-добрият родител не е този, който очаква това или оно­ва от детето си, а който сам изживява собствените си жела­ния и не изпитва потребност да ги осъществява непременно чрез дъщеря си или сина си. Като оставим настрана случаи­те на анорексия, всички ние можем да цитираме много при­мери на момиченца, които навлизат в пубертета с вече дос­та накърнена свобода и с чувството, че не могат ???да избя­гат" от проклятието да бъдат такива, каквито ги иска майка им... Колко са момиченцата, които ???понасят" пубертета си, вместо да му се радват? Прекаленото подчинение на май­ката ги кара да изживяват юношеството си като задължи­телен, ???срамен" преход, а не като овладяване на собствена­та идентичност. И те ще продължат да ???понасят" живота от първата менструация до последния полов акт! Може да се каже, че твърде често, използвайки детството за изпълня­ване на собствените си желания, майката убива юношест­вото в зародиш...

Може да се каже също, че от поколението на израслите сред лишенията на войната деца е произлязло поколение родители, изпълняващи и най-малкия каприз на отрочетата си и загрижени повече, отколкото трябва, за предполага­емото им благополучие (вече знаем, че това измислено от родителя щастие рискува да прегради пътя на детето).

Възможно е точно желанието да се компенсира трудното детство от четирийсетте години да е създало прекалено гриж­ливите към своето потомство родители от седемдесетте. Към това се добавя кризата от 1968 г. с нейното оспорване на власт­та и на авторитетите. Прекомерно склонните да дадат ???всич­ко" на детето си родители са станали неспособни да проявя­ват своя авторитет, без да изпитват чувство за вина. А деца­та, които са слушали родителите си - ???те искат така", и са били напълно задоволени материално - ???те сами ми го да­ват", са престанали да искат каквото и да било. Сформирали са познатите ни батальони от слаби ученици, които, колкото и странно да ни звучи, изглеждат ???добри деца" в очите на преданите родители, понеже не са могли дори да им се противопоставят, а просто са ???приемали" волята им.

Сред нас все още има хора като тези от онова странно поколение, чиито деца никога не са били напълно сигурни, че имат за родители... истински родители. А не остарели деца, които са страдали, когато са били малки, и са искали да имат красиви и мили деца, за да се утешават с тях.

Склонността към насилие у някои юноши често е плод на неспособността им да се противопоставят на родители, които са готови на всякакви отстъпки, за да не влязат в конфликт. Още когато е било съвсем малко, бебето е по­чувствало, че родителите му биха направили всичко, за да избегнат неговата агресивност. Затова през юношеските го­дини тази дълго изтласквана агресивност намира израз из­вън семейството.

Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
НЕВРОТИЧНА АНОРЕКСИЯ И БУЛИМИЯ

(ст.н.с д-р Цветан Бранков д.м., доц. д-р Люба Костова-Бранкова д.м . за в-к България)


През последните десетилетия тези две заболявания близнаци се превърнаха в сериозен медицински и социален проблем. И при двете заболявания се касае за поведенческо невро-тично хранително разс-тройство. Боледуват пре-димно млади жени от 12 до 25 годишна възраст, при които се наблюдават по-грешни поведенчески модели. При анорексията /ано-рексия означава безапети-тие/ се наблюдава умишлен отказ от храна или нама-ляване на храненето, с цел отслабване. При булимията са налице пристъпи на изострен апетит до степен на "вълчи глад" , но след обилно хранене веднага следва умишлено изхвърляне на храната. Това става по различни начини- най-често чрез нарочно предизвикано повръщане, както и вземане на драстични очистителни, диуретици или други меди-каменти за отслабване. Напоследък са модерни из-тощителни фитнес програ-ми, към които често се наблюдава пристрастява-не. Често пристъпите на анорексия се редуват с булимия и обратното. И при двете заболявания анорек-сия и булимия има дълбоки психологични предпостав-ки... Боледуват най-често момичета, които са расли като в саксия и не са из-работили още в детските си години активни поведенчес-ки модели с необходимата борбеност, самочувствие и отговорност за своите действия, както и правилна градация на ценностите. При такива момичета се наблюдава неувереност в себе си, силна зависимост от другите и от тяхното мнение и грешно подреждане на приоритетите. Наша пациентка беше стигнала до 40 кг тегло в резултат на своето решение да изглежда като модел, за да се хареса на приятеля си. Тази два-десет годишна девойка беше станала като скелет и вървеше като привидение с апатична походка и све-тещи очи. Приятелят и преди време споменал, че е твърде закръглена и тя взела твърдото решение да се подложи на драстично гладуване. Напоследък не си позволявала да хапне дори ябълка. Не след дълго теглото и рязко спаднало, кожата и повяхнала, край-ниците и станали студени, косата и се чупела, а мозъкът и като че ли горял. От време на време ставала нощно време за да се храни, а после преднамерено да повръща. Това са булимични пристъпи, след които се чувствала виновна и отново гладувала. Благодарение на настояванията на своята майка и на пробудилото се чувство за самосъхранение най-после тя решила да се лекува. След терапията при нас девойката постепенно започна да се храни, да увеличава теглото и най-важното да преодолява грешния модел на мислене. От пасивен модел на поведение, което значи че не обича достатъчно себе си и да е зависима от чуждото мнение девойката посте-пенно усвои активния модел на поведение, доби увере-ност в своите качества и се научи да не обръща голямо внимание на чуждото мнение. В нашата практика сме срещали пациенти, при които отключващият мо-мент за тези заболявания е желанието да се отмъсти на родителите. За да дока-жат на родителите си , че имат воля и че няма да се съобразяват с тях забо-лелите девойки се подлагат на автоагресия, като избират "оръжието на бо-лестта" . Не са редки слу-чаите, когато отключ-ващият момент на забо-ляването е видът на роди-телите Младите девойки в никакъв случай не искат да изглежда като затлъсте-лите си родители и са го-тови на всичко за да осъ-ществят своята "фикс идея"- да имат фигури на манекенка В нашата прак-тика, най-често заболява-нията анорексия или були-мия се проявява в резултат на тежка психотравма, свързана с любовно разочаро-вание. В началото девойки-те крият своето заболяване и се затварят в границите на семейството. Цялата фамилия страда, тъй като всички предишни контакти се преустановяват. Не се ходи на курорти,екскурзии, не се предприемат пъту-вания и гостувания. Когато настъпи измършавяването се проявяват и редица симптоми от страна на вътрешните органи. В резул-тат на недохранването тялото започва да черпи хранителни вещества от вътрешните органи и те един по един се увреждат и отказват да функционират.

Засяга се ендокринната система, което води до спи-ране на менструалния ци-къл, температурата на тя-лото пада под 36 градуса, има смущения в циркула-цията и настъпва снижа-ване на кръвното налягане. Може да има прилошавания вследствие хипогликемични кризи. Пулсът често нама-лява под 60 удара в минута, а мозъчната дейност става или силно изострена или напълно апатична. Сънят се нарушава, самочувствието е лошо, характерната за индивида активност и амбициозност е вече само спомен. Смъртността при тези заболявания е около 20% и е в резултат на дехидра-тация и спиране на бъб-речната и сърдечна дей-ност. Лечението е трудно и дълготрайно, защото е нуж-но време, за да се смени един поведенчески модел с друг и пациентът да изгради се-риозна мотивация за изли-зане от това състояние. Ако пациентът не желае да се лекува прогнозата е лоша. Лечението е комплексно и се привличат специалисти от няколко специалности - гастроентерология, психо-терапия, ендокринология, кардиология и др. Към големите болници се създа-ват специални отделения, в които се провежда захран-ване, реанимация и други процедури, които изискват необходимото оборудване и персонал. Широко мащаб-ното и комплексно лечение е необходимо, защото много от функциите и структурите на организма са нарушени. Още от самото начало след диагностициране на забо-ляванията се започва психо-терапия. Целта е моти-вацията на болните да се лекуват и по-късно да не до-пускат появата на реци-диви. Преболедувалите от анорексия и булимия цял живот имат нужда от пси-хотерапевтична подкрепа, защото при всяка "житейс-ка криза" има опасност заболяването да се повтори. Връзката между пациента и психотерапевта продъл-жава с години. Трайни резул-тати се постигат, когато се провежда профилактика на стресовите патологични реакции и се коригира по-грешното мислене и пове-дение. Първата крачка е пациентът да осъзнае, че е действително болен и има проблем, който няма защо да крие. Втората стъпка е пациентът да повярва в себе си и своите възможности. Третата стъпка е да скъса с пасивния модел на пове-дение и да развие онази част от своята личност, която отговаря на съответната възраст. Във всички етапи на терапията психотера-певтът и пациентът тряб-ва да работят в екип и партньорство, а семейст-вото и всички близки да сътрудничат и съдействат за излизане от тази жи-тейска и здравна криза.
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Анорексия нервоза

Автор: Ася Димитрова


Анорексия невроза е смущение, при което безпокойството за диети и отслабване води до екстремна загуба на тегло. Анорексиците имат силен страх от надебеляване, и тяхното притеснение за храна и тегло често е маскировка на по-дълбоки психологически проблеми. Индивидът може и да не осъзнава, че тяхната загуба на тегло или оскъдно хранене е проблем. Един процент от тинейджърките в САЩ развиват анорексия невроза, и около 10 % от тях умират в резултат на това.
Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чустват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хран. съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане.  
Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар.
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Анорексия-Психогенното хранително разстройство е съпроводено от една натраплива мисъл:храна=тегло=тяло, която води до разрушаване на тялото и смърт. Форум “Кризалиде”използва една превъзпитателна стратегия. Лечението се провежда в клиника в гр. Лугано, Швейцария.
Ето и сайта на клиниката(поне това е дадено,но аз не разбирам италиански Embarassed )
http://www.crisalide.net/


Освен това анорексия се лекува и вЦентъра за лечение с плодове на д-р Емилова
"...Анорексия/Булимия ++ Лечението съчетава психотерапия и индивидуален хранителен режим с много добър и траен ефект ..."


И нещо може би любопитно,незнам дали ще е от полза:
Откриха ресторант за булимички в Германия

Клаудия работи като готвач в ресторант, въпреки, че е склонна към анорексия. Особеното на този берлински ресторант, че е предназначен за хора, които страдат от анорексия и булимия.

Собственичката на ресторанта, Катя Айхбаум, е преминала през кошмара на анорексията след като родителите й се развеждат. Тя преживява кризата след три месечна терапия в болница.

Тъй като и Катя и Клаудия са преживели болестта, решават да помогнат по някакъв начин и на други момичета със същия проблем. Така се стига до идеята да отворят първия в Германия, а най-вероятно и в Европа, ресторант където момичетата, страдащи от тези заболявания могат да ходят без да се срамуват.

“Важното е момичетата да направят първата стъпка, поне да опитат храната. Също така те могат да поръчват и половин порции”, разказва Катя. За да не се чувстват неудобно, нищо в ресторант “ Носталгия” не показва, че това е специализирано заведение. Впрочем “ Носталгия” е отворен за всички и през първия месец след откриването си е регистрирал значителни приходи.

Ястията? “Съвсем нормални. Нито недостатъчно, нито прекалено много” уточнява шефката на ресторанта,чиято цел, преди всичко, е да помогне и да успокои клиентките си. Имената на ястията, малко странни и поетични понякога, са избрани специално. “ Вълчи глад” се нарича агнешка плешка, а “Душа” - крем с капучино и бисквитки.

Около 30 анорексички и булимички за посетили вече ресторанта, който, според д-р Томас Фалбезанер може да се превърне в място за хора, които вече са се върнали към нормалния начин на живот, но все още са чувствителни на тема хранене.

Освен имената на храните, има и други малки трикчета за повишаване на апетита: закуската се сервира в малки чинийки на три етажа, топките сладолед се сервират в купички, върху изкуствена трева,които много напомнят пролетен пикник.

Колкото до персонала, в голямата си част без проблеми с храненето,то той е помолен да не реагира по никакъв начин, ако някоя от клиентките не е изяла всичко от чинията си . “ Случва се", казва Клаудия, която въпреки проблемите с храненето, винаги е готвела чудесно на близките си, дори в изобилие.

В Германия, според Института за хранене и медицина, има 100 000 анорексици, предимно жени на възраст между 15 и 35 години. Страдащите от булимия са 600 000. Едва 5 % са мъже, научаваме от Tialoto.bg



А ето и линк,където момичета,болни от анорексия споделят проблемите си
http://rozali.com/story/index.php?l=16&offset=10

Ако открия още нещо,пак ще пиша.Дано да успеем да помогнем с информация на това дете Praynig
п.с.Днес говорих и с докторката-хомеопат на Калоян и тя ми каза,че анорексия се лекува напълно с хомеопатия.Ако преценят,мога да ги свържа с нея.
Стискам палци и се моля за тях.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Много благодаря!

Моля обаче ако се появи някой с инфо за България - и най-вече наистина страдащ и лекуващ се или излекувал се - за да сподели как протича лечението тук в България. Защото предполагам, че се плаща, а не знам с какви средства разполагат родителите на момичето....

Искрица Надежда ти си наистина една НАдежда  Laughing  ако имаше повече хора като вас - майките, които срещам тук...а не като някои други, които уни съществуват в нашия форум бг-мамма, а и са даже със степен "почетен член"  Confused

Но вас ви има и вие сте причината да продължавам да вярвам в доброто и в хората  Love  Love  Love
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Аз ти написах,че в центъра на д-р Емилова се лекува анорексия.Когато ходих преди 4год.имаше момиче точно с такова заболяване,което беше се излекувало.Била е 30кг,а когато аз я видях си беше съвсем добре-около 55кг.Винаги могат да се обадят и да разберат подробности.Дала съм линк за сайта,където има и телефон и адрес.
Освен това ти казах за нашата хомеопатка(ама че гадно звучи),която каза че 100% се лекува и че би се наела.Това също е в България.
Също така,аз лично познавам една жена,която се разболя от анорексия...съпруга е на един колега на мъжа ми.Жена,на моите години,с голямо дете,имат семеен бизнес...Но в един момент реши,че трябва да отслабва...не бях я виждала дълго време и когато пак я видях ми се доплака.Разхождаше се из центъра с впити по нея дънки,които явно ги беше преправяла,за да са по нея,защото просто такива тесни дънки няма-крачетата и бяха само скелет...дори се учудих как ходи и не и се подгъват краката.
След време разбрах,че е в София в реанимация,правили са и вливания,за да я хранят венозно...незнам подробности,но чухме че мъжа и продал всичко за да я лекува...останали са почти без нищо,а беше един от големите бизнесмени в града Sad .Скоро чух,че май била по-добре,дай Боже.
В по-горния ми постинг копирах интервю с ст.н.с д-р Цветан Бранков д.м., доц. д-р Люба Костова-Бранкова д.м . за в-к България.Може да се потърсят координатите им.
Лечението е трудно и дълготрайно, защото е нуж-но време, за да се смени един поведенчески модел с друг и пациентът да изгради се-риозна мотивация за изли-зане от това състояние. Ако пациентът не желае да се лекува прогнозата е лоша. Лечението е комплексно и се привличат специалисти от няколко специалности - гастроентерология, психо-терапия, ендокринология, кардиология и др. Към големите болници се създа-ват специални отделения, в които се провежда захран-ване, реанимация и други процедури, които изискват необходимото оборудване и персонал. Широко мащаб-ното и комплексно лечение е необходимо, защото много от функциите и структурите на организма са нарушени. Още от самото начало след диагностициране на забо-ляванията се започва психо-терапия.
Мисля и че Мадлен Алгафари също би могла да даде инфо за лечение в България,знам че отдавна се интересува от този проблем и се опитва да помага.Запозната е доста с заболяването и съм сигурна,че помага и като психотерапевт.
Ако питаш мен не бих се колебала да им препоръчам хомеопатия.
Що се касае за средствата,най-вероятно ще са им нужни доста,но може да се пусне апел за помощ в телевизии,сайтове и се надявам,че ще има хора,които ще помогнат Praynig
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Извинявай Дани,
нямах възможност да чета всичко  Embarassed  а момичето, което ме питаше за инфо беше в къщи....
Извинявай, чесе отнесох стака с твоя труд  Embarassed  Embarassed
Просто бързах , а и малчо мяукаше за внимание  Wink ....
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
Преди години /не отдавна/ бях на ръба да ми се случи! Спрях да ям, за една седмица от 48 кг гадже станах 39 кг вейка с тъмни кръгове под очите и праден поглед. Сега поне мога да говоря спокойно за това, а тогава се бях заключила в буквалния смисъл в себе си. Много беше гадно-нищо не ядях, само пиех и пушех. Щях да се срина и бях АБСОЛЮТНО САМА. Разбирайте никой не ми помогна. Дори родителите ми ,прекалено заети с тяхните си кроежи за нова къща и прочие....

И знаете ли какво ме спаси-мъката в очите на племенника ми,че ме вижда такава. Защото за него аз съм най-страхотната леля винаги готова да играе с него и да си говорим за наши си неща! Е тогава още не съм си и представяла ,че ще имам дете, но очите на едно дете са чисти и в тях можеш да видиш цялата истина.
Тогава осъзнах какво си причинявам и че никой не губи в цялата ситуация повече отколкото аз. Това е-просто намерих сили в себе си.

И сега се радвам на страхотен мъж и прекрасно бебче!!!
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
здравейте,
честит форум!Чудесно е че ви има!
правя докторат в-у хранителни разстройства в USA..
анорексията е много  упорита болест, най-честата причина за смъртност в психиатрията. Мисля че е редно да се обърнете към специалист,ПСИХИАТЪР, в детска клиника на МА. Знам че
Д-р Светла Бояджиева е лекар с опит в областта,има публикации и е добра.Работи мисля само частно.
и отново-това не е проблем на диета или глезотия,а  химичен дисбаланс,който иска корекция
лек ден,
Анна
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.