Публикувана: 9 май 2007, 08:56 ч.
Последно мнение: 26 юни 2007, 20:53 ч.

Неведоми са пътищата Господни!

5 351
19
1

9 май 2007, 08:56 ч.

Мнения: 131

Здравейте
Пиша ви със смесени чувства, защото се налага да вземем решение, което е продиктувано от проблемите ни.
Вчера получихме писмо, че сме одобрени за осиновители на 11 месечно момченце. Просто като че ли гръм ни удари. Зарадвахме се, но за съжаление просто не можем да го осиновим на този етап. Та ние само преди 3 месеца осиновихме нашата Таня. Днс ще трябва да откажем осиновяването. А толкова ме боли. След дълги години чакане за дете, след огромната радост по осиновяването на Таня си мечтаехме след 1-2 години да си осиновим и момченце. Само преди седмица - две си говорихме с мъжа ми за това. А ето, че чудото отново се случи, но ние не можем да го вземем. Боли, и то много боли. Дано Господ ни прости и ни прати след време друго чудо Praynig

. Прости ни и ти мило момченце Cry

Дано Бог е с теб и намериш твоето семейство. Никога няма да те забравим Cry

# 1 9 май 2007, 09:20 ч.

Мнения: 367

Ако не сте подавали документи за второ осиновяване и са ви се обадили това отново доказва , че или системата не работи, или / което ми се вижда по-вероятно/ някои служителки не си гледат работата съвестно:atwork05: . Толкова много хора чакат да им се обадят за такава новина, а сега ти ще трябва да се тормозиш месеци наред. Ако решението ви е твърдо /сигурна съм, че ще ви струва много нерви и безсънни нощи/ е добре веднага да дадете отказ, за да се задвижат нещата по-бързо и да се обадят на някой друг. Но пък знае ли се ... може да размислите, Божа работа.

# 2 9 май 2007, 09:21 ч.

Мнения: 358

Приеми че със своя отказ ще направиш щастлива друга жена. Спомни си как се почувства когато видя своята Таня и си представи какво ще почувства друга жена която със твоя отказ ще има възможността да стане майка. Господ си знае работата - след година, две ще се появи и вашето момченце.

# 3 9 май 2007, 09:28 ч.

Aachen-Пловдив
Мнения: 89

Мила мародиди,
сигурно много боли. Но смятам, че решението ви е правилно. То не е продиктувано от моментен каприз или егоизъм, а много добре осмислено. Чак кожата ми настръхна като прочетох думите ти, но сигурно и аз бих постъпила така, ако съм в тази ситуация. Първо ви трябва време за детето, което вече имате. И вие, а и то да свикне с вас, да създадете емоционална връзка. Всяко ново дете трябва да влезе в семейството както природата го е създала, поне през 1 година, а за осиновените деца това време е особено важно.
Бъди силна.
Сигурна съм, че много бързо малкото момченце ще намери своя дом и обичащи родители.

# 4 9 май 2007, 09:39 ч.

Мнения: 921

Скъпа, marodidi, помисли си за това, как твоя отказ ще направи щастливо някое друго семейство, което все още не е познало радостта от детски смях в къщата си. Това момченце също ще намери своето щастие с някой, който ще го обича безкрайно. Така, че не се терзай повече, а вярвай, че Бог ни обича и понякога ни праща изпитания не за да ни наказва, а за да оценим по-добре това, което вече имаме (като Таничка - за теб).
Бъди щастлива и продължавай напред!!!! Peace

# 5 9 май 2007, 13:01 ч.

Мнения: 131

Благодаря за разбирането и подкрепата. Дано това момченце намери един дом пълен с любов. Дано друго семейство го обича така, както ние го обичаме, въпреки че дори не сме го виждали. Но боли, страшно боли да откажеш дете. И имам ли право да го правя? Аз, която 10 године чаках да имам дете. Успокоявам се с надеждата, че щастието да имаш детенце ще сполети друго семейство с нашата съдба. Още веднъж ви благодаря за разбирането.

# 6 9 май 2007, 14:04 ч.

Мнения: 1 843

Признавам, че не прочетох даже какво са ти отговорили, защото прелитам за минутка.
И на мен се случи същото само две седмици след като подадох молбата за Ирина. Все още пътувах няколко пъти седмично от Враца до София. Рано сутринта преди поредната среща, минах през пощата, мислейки, че препоръчаното писмо е всъщност призовката за делото...Там пишеше, че съм одобрена за майка на момиченце на 2 години и 5 месеца...
Плаках по целия път. Дни наред сънувах кошмари...аз познавам ситуацията си, вече беше ясно, че с Ирина няма да бъде лесно, трябваше да реша не толкова дали ще мога да изхраня две деца, а дали ще мога да се погрижа за тях в другите аспекти на дадения етап.
Ще ти призная, че не знам кое е правилно. В такъв момент се задейства математическата логика...2+2...толкова. Дадох си няколко дни, а после спрях да отлагам, за да не крада от времето на детето.
Социалната от Шумен, на която се обадих ми се извини, каза ми, че вече са им се обадили от Враца, но закъсняли с уведомяването...щели да намерят родители за момиченцето, да не съм се безпокояла. Мила беше жената, но за мен, това дете ще си остане един болезнен спомен. Дано ми прости.
Системата се бави. Логично и просто обяснение и толкова болка, заради обикновени проблеми на комуникацията.

Мародиди, съжалявам. Разбирам те и ми е много мъчно. Желая ти да намериш сили да се справиш с това. Hug

# 7 9 май 2007, 23:36 ч.

Мнения: 2 722

Не смятах да пиша - с някои от вас споделих лично
В деня в който подписахме документите за съда получих писмо за още едно дете - момченце на година и 2 месеца. Ясно ми беше че няма да правя футболен отбор - ако беше момиче нямаше и да се замисля.
Обадих се притеснена за да кажа че съм в процедура на осиновяване. Казаха ми - знаем, точно за това ви го предлагаме - за да откажете. То не става за вас.
Обясних им че нямам претенции, и ако беше момиче щях да започна още една процедура а жената отсреща каза - ама става въпрос за нелицеприятно ромче/турче с лечими здравословни проблеми.Това е
Правете си изводите

# 8 10 май 2007, 11:09 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Mama_Galia_66 в ср, 09 май 2007, 23:36

"Нелицеприятно"божееееее,та всички деца са красиви сами по себеси.
Преди да осиновим Преслава месец може би преди да ни се обадят за нея,на мен и съпругът ми също ни се наложи да откажем детенце.
Вярвайте ми две седмици съм плакала и съм се обвинявала,чувствах се като предателка.Надявам се това момиченце,което ние отказахме по-ред причини днес да има семейство и да е обичано. Praynig

# 9 10 май 2007, 14:10 ч.

Мнения: 677

Отговор на всичките ви терзания и мисли дава заглавието на темата.
Боли ни,особено при мисълта-а дали ще има друг който да го вземе?
Но ако я няма болката ни,няма да разберем радостта и да станем добри майки.
Преди време много въпроси си задавах и се измъчвах от това как е устроен света за нас и около нас,но разбрах всеки си има ПЪТ.
И въпреки,че сме заобиколени от много обич и приятели,от началото до края си сме сами по този път...АЗ и Бог.
бъдете здрави.

# 10 14 май 2007, 01:15 ч.

Мнения: 690

Цитат на: Mama_Galia_66 в ср, 09 май 2007, 23:36

На една от срещите ни, соц.работничка, на края ни каза "И не се притеснявайте ако ви предложат дете със заболявания, от ромски произход или нещо такова. Просто трябва трети отказ" Ние с мъжът ми направо подскочихме, реагирахме спонтанно и доста емоционално "Как така". Дори аз реших, че е уловка, че ни пробва как реагираме за произход или нещо такова. Но тя ни обясни много подробно. По закон детето трябва да има три отказа в страната, за да бъде включено в регистъра на международни осиновявания. А всички знаем, че чужденците осиновяват и болни деца, и ги лекуват и ....
Лесно ми е на мене сега, не ми се е случвало, но приемете, че вашия отказ е дал възможност на детето да намери подходящите родители, който ще го обичат и ще се грижат за него, независимо от здравословното му състояние, пол, възраст, етнос. В България или в чужбина.

# 11 14 май 2007, 07:23 ч.

Мнения: 883

По закон детето трябва да има три отказа в страната, за да бъде включено в регистъра на международни осиновявания. А всички знаем, че чужденците осиновяват и болни деца, и ги лекуват и ....
[/quote]

Права е manja_66, и по стария и по новия закон, за да може едно дете да бъде осиновено в чужбина то трябва да има три отказа в страната. Това си го спомням от времето, когато осиновявахме Надя - преди повече от 12 години. КОгато отидохме да я вземаме, директорът на дома ни помоли да подпишем откази за три деца (био братчета и сестриче, най-голямото беше на 2,5 г., а малките-близначета, на 11 месеца), които имали нужда от трети отказ, за да бъдат осиновени от американско семейство, което е готово да вземе и трите деца, въпреки ромския им произход и въпреки че две от децата имаха сериозни здравословни проблеми. Естествено, че подписахме - това беше като да им дадем шанс за по-добър живот с хора, които ще ги обичат и които ще могат да се погрижат адекватно за проблемите им. Така и не видяхме децата. Знам че постъпихме правилно и никога не съм с етерзала от тази си постъпка. Само би ми се искало някак да мога да разбера какво става с тези деца, които сега са вече тийнейджъри...

# 12 14 май 2007, 10:12 ч.

Мнения: 2 722

Дефи, да си така или иначе на място и да те помолят да направиш това за "доброто" на детето някак си по става, но какво би се получило ако ти си склонна да осиновиш тези деца а те ти кажат - о, ние само проформа ви ги предлагаме, те не са за вас. Ето от това ме заболя. Ако в писмото което получих пишеше за момиченце щях да запаля колата още преди да съм мигнала. И тогава какво - о, ние не ви го предлагаме за осиновяване, а за отказване. Гадничко е.

# 13 14 май 2007, 10:54 ч.

Мнения: 883

В този случай си безспорно права, Гале.
Мнооооооооооого е гадно! smile3512

# 14 14 май 2007, 16:40 ч.

Мнения: 341

Цитат на: Mama_Galia_66 в пн, 14 май 2007, 10:12

Не само гадно,а много гадно!!! Така отказ взима ли се #2gunfire

А и не винаги нещата са такива каквито изглеждат и ти ги представят.Моя позната бе извикана за голямо-3год момиченце от видим ромски произход,точно с тазе цел-отказ.Да ама не!!!! Тя като я видяла и се влюбили взаимно.Как ли не са я увещавали да се откаже от нея,била ци...ка,била незнам си ква си,една камара глупости за да я навият да подпише така желания трети отказ.Добре,че тя е много интелигентна и оправна жена та ги е направила за 5 стотинки.И така вече 2-ра година са заедно и са много щастливи Heart Eyes