Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора

гр. София

Мнения: 15
Мили Мами,
моля да ми дадете съвет, защото наистина не знам как да постъпя. Имам куче на 18 години - болонка. Малко преди да родя го дадохме на родителите на мъжа ми да се грижат за него. Само дето кучето вече е много възрастно и изисква почти толкова грижи колкото и едно бебе. Недовижда, недочува и най-големия проблем - почва да се изпуска. Свекър ми който главно се грижи за него вчера в прав текст ми каза, че вече не го издържа и не го иска. Аз го разбирам човека, но не знам какво да направя. Целият ми съзнателен живот е минал с това кученце. И тука идва дилемата какво да правя? Разбира се , че детето ми е на първо място. Не искам да го излагам на риск. Но тази животинка значи много за мен. Тя си ми е част от семейството. На времето, още преди 10 години за отрицателно време загубих баба ми, баща ми и майка ми и от пълна къща, само то остана. Така че мога да кажа, че той ми е връзката с онова хубаво детство.
Мислих си за вариант да го взема в къщи. Така ще имам две бебета и ще съм нон стоп с парцала в рака. Съвсем ще се омотая с разходките и на двамата. Но съм готова на всичко. Страхувам се Джими (така се казва кучето ми)да не зарази малкия. Знам ли, има тении, той в момента е лепнал и някакви бълхи. Пуска косми непрекъснато.
Моля мамите, които са изпадали пред подобен проблем да дадат съвет.
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Не знам какво да ти кажа... Аз мисля, даже сигурна съм, че бих си взела кучето.... Особено пред алтернативата да го приспите - защото това е, което остава, ако не си го вземеш при тебе, нали? Мъжът ти какво мисли? А детето колко ти е голямо, доколкото схващам, е още съвсем малко бебе.
Против вътрешните паразити нали има разни хапчета. А бълхите се махат с каишка, пудра, шампоани...
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Вземи си кучето в къщи. Ще му дадеш хапчета за паразити, бълхите се оправят със спрей и/или шампоан за едно напръскване или изкъпване. Докато бебето ти е още мъничко можеш да не го пускаш често при него, за да не пълни въздуха с косми. И 2 пъти на ден прахосмукачка. А за търченето с парцала и разхождането - няма начин, ще се справиш.
Желая му още много години живот!
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Ами кучето е малко, така че не е страшно...
Ние имаме ретривър и когато синът ни прохождаше го дадохме на родителите ми, а те живеят в къща... сега куча не иска да си идва, майка ми и баща ми не искат куче... и аз незнам... сигурно ще я подарим на някой съсед с двор Crying or Very sad
Цитирай

край морето

Мнения: 3 623
Аз имах куче, когато родих и синът ми израсна с него. Когато го ваксинирваш редовно и му даваш хапчета против разни там глисти и тении няма да има проблем. Само няма да го пускаш в стаята където спите с бебето.
Цитирай

България-за сега

Мнения: 234
След прочетеното до тук,съжалявам но не съм на вашето мнение.Не мразя животните,но съм на мнение,че където има бебе-не трябва да има животно/дори да не влиза в стаята с детенцето/.Освен това доколкото разбрах животинката е доста на години и вече с проблеми.Ако беше мое куче,щях да го подаря на хора с къща.За да им спестя грижите по него.Съжалявам,ако съм засегнала някого с моето мнение.
Цитирай

София

Мнения: 1 753
Може да ме оплюете, но моето мнение е, че трябва да приспиш кучето  Crying or Very sad
Знам че е трудно. Аз самата се отказах от моята кокерка заради бебето. Според мен съжителството на бебе с куче не е добро решение, не само това - според мен е много рисково. Живяла съм с племеница с бронхиална астма и знам какво означава алергия към домашен прах и животни - ужас!  Бърза помощ вече ни знаеха по гласа като им се обадим.

Така че.... това би било моето решение. Тук всичко зависи от теб. Много е трудно да се вземе такова решение, но все пак според мен не трябва да гледаш към миналото, а към бъдещето си!  Peace
Цитирай


Мнения: 1 770
Тъжно е, но и аз мисля като Ал. Знам, че е трудно да произнесеш смъртна присъда над кученцето, с което си прекарала по-голямата част от живота си, но при неговото състояние, мисля, че ще бъде по-милостиво към него. Най-добрата ми приятелка имаше фокстериер, който беше много стар и с проблеми. Дъщерите й не даваха дума да се издума за приспиване. Това с падането на козината и ходенето след кучето с парцал в ръка, обаче, беше най-малкият проблем. Кученцето се мъчеше. Беше женско и от старост получи нещо като вечен МЦ. Скимтеше и почти нищо не ядеше. Даваха му болкоуспокояващи, но те като че ли нямаха особен ефект. Накрая умря по доста мъчителен начин пред очите на децата, които дълго след това плачеха и го сънуваха. Помисли как би се чувствала ти, ако трябва да си свидетел на мъките на любимото ти куче, без да можеш да ги облекчиш по никакъв начин. Не знам ти как мислиш, но аз никога не бих си причинила такова нещо.
Цитирай
и аз не знам какво да ти кажа . много ми стана мъ4но за теб ,като ти про4етох поста .  но мисля 4е то ку4енжето ве4е май си е стари4ко и така или ина4е може да умре и да го гледа6 и не  , не се обиждай ,ама е така . 6те трябва да го преживее6 . ама ти си знае6 най-добре  bouquet
Цитирай


Мнения: 524
Много е трудно, знам, но ако беше човек и имаше право, кучето ти  сигурно щеше да избере ев(ф)таназията.

Страда горкото, а кой би пожелал страдание за любимо същество. Представи си живота му във вечните кучешки поляни...

И нека свекър или някой друг заведе кучето на ветеринар. Не е необходимо да се товариш емоционално. Пази радостта си за бебока.

Моите деца са се раждали и живеят с куче. Уточнявам това, за да стане ясно, че мнението ми не е такова защото никога не съм гледала животно. Губила съм любимата си овчарка по твърде нелеп начин-обеси се.  Убедена съм, че да приспите кучето е разумен, но тежък вариант.
Цитирай


Мнения: 1 876
Не бих размишлявала особено. Кучето е част от семейството ми с всичките плюсове и минуси на това.

Никси, колко е голям ретрийвърът, и мъжки ли е или женски?
Бих го взела аз!
Цитирай


Мнения: 13 820
Имаше подобно питане до д-р Нивея, където тя обосновава идеята, че подобно съжителство не е опасно, стига да можете да осигурите различни помещения за бебето и кучето и да спазвате необходимата хигиена. Това съм го чела и на други места.
Друг е проблемът с увеличаването на домакинската работа при това положение, но тук вече само ти можеш да решиш дали можеш да си позволиш подобно усложнение.
Цитирай

по света

Мнения: 1 453
Аз от самато начало гледам и куче и бебе,първо беше кучето,после дойде детето.Истината е че пада голямо чистене,но аз не бих се разделила с кучето току така.Ако му се дават лекарства за обезпаразитяване и се спазва хигиена не мисля че е чак такъв проблем.
Цитирай


Мнения: 1 720
Проблемът е, че кучето е старо. На леля ми болонката почина на същата възраст, беше тежко, все едно човек се мъчи. Отиваме на рождения й ден, гледаме всички у тях реват, защото кученцето беше починало същия ден. Ние също й давахме съвети да го приспят, за да не се мъчи и то и те, но леля ми отказа. С малко бебче грижите за болно кученце биха те натоварили много, но това е само мое мнение.
Цитирай

гр. София

Мнения: 15
Наистина не знам какво да правя. Нещата могат да се погледнат от много страни. Но да ви кажа, кученцето не е болно. То не се мъчи. То просто си иска внимание и страшно много грижи. Преди да се появи детето , то беше като цар в къщи. Радвахме му се като наше дете и имам чувството, че то живее и до днес защото му давахме много любов и то го усещаше. Само че, сега усеща как сме се отдръпнали от него. Мъчно ми е за него. Не мога просто така да го оставя. Сигурно бих прибегнала до ефтаназия ако виждам, че се мъчи и нещо го боли. Но то поне засега не дава никакви такива признаци. Само дето може да стои с часове на едно мястои да гледа в една точка и да се поклаща. Осъзнавам, че кучето е много старо. Сигурно му остава не повече от година, но ми се иска това време да го изкара добре.Който си взима куче, трябва да носи отговорност за него. Ами ако беше човек? Човек на легло, който изисква специални грижи? Някои може да ме упрекнат, че принизявам човека до ниво куче или възвишавам кучето до ниво човек, но не е така. Просто искам спокойно да си изживее старините, и направо се побърквам, че не мога да му го осигуря. Но пък от друга страна имам дете, което е на първо място. Няма как да ги разделя в отделни стаи, защото апартамента е малък. Даниел сега прохожда и ходи навсякъде. Съществуват прекалено рискове да са заедно. Аз имам алергична астма и има голяма вероятност да я има и детето и кучето просто да отключи други проблеми.
Наистина не знам какво да правя. При всички положения първо ще го заведа на лекар за основен преглед, ще му бия всички възможни ваксини, ще се консултирам с него и с личния ми доктор. И после  .... не знам. Ще говоря отново със свекър ми. Всичко е до нагласа на психиката и кое е правилното решение което взимаш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора