Отговори
  • Мнения: 779
Мили момичета..наречете ме пъзла,но колкото повече наближава големия ден,толкова повече започвам да се шашкам.. Praynig
Дъщеря ми  съм раждала преди 8 години и беше доста зор..МОже би затова се страхувам..още ми е жив спомена от първото раждане..
Хем родих за 3 часа,но всичко бе предизвикано и много болеше..
Вие страхувате ли се и как се борите  с този страх..?Много чакаме бебо и с голяма любов..но как ще раждам незнам.. Praynig

# 1
  • там където ме зове сърцето!!!
  • Мнения: 2 092
Първия път раждах 11 часа -предизвикано раждане , но бях си казала -"каквото и да е ще е само днес и после ще гушкам бебче!"След 13 години родих много по бързо и през цялото време нямах търпение да видя и прегърна бебчо , това ми даваше сили и болките , които помнех не бяха нито толкова страшни нито толкова нетърпими!Мисля , че всичко е въпрос на психическа  нагласа!
Бързо и безпроблемно раждане ти желая! Hug

Последна редакция: ср, 09 май 2007, 12:26 от VIVKA

# 2
  • Мнения: 983
Родих преди малко повече от 3 месеца и вече съм забравила какво беше  Blush Толкова се подготвях за този момент, знаех как да дишам, как да напъвам  Sick , пък накрая се наложи секцио по спешност...Само още не мога да забравя първия път, когато видях моето 2-килограмово бебче.....колко мъничко беше  Cry и колко бавно минаваха дните докато го изпишат от болницата  Cry

# 3
  • Мнения: 2 821
Втория път ме беше страх повече . Страх от известното. Децата ми имат малка разлика, не бях забравила и минута от първото раждане, предполагам затова изпитвах по-голям страх.

# 4
  • Мнения: 1 931
Втория път ме беше страх повече . Страх от известното. Децата ми имат малка разлика, не бях забравила и минута от първото раждане, предполагам затова изпитвах по-голям страх.
И аз така. Първият път всичко продължи 12 часа,вторият 24 ,добре че решиха да ми помогнат да ускорят раждането. Страха ми отмина след като се появи бебето. Мислех за бебето и така ставаше по-леко.

# 5
  • На черешата
  • Мнения: 8 392
 И двата пъти раждах ухилена до уши.Ами боли,какво да правя,ама акушерките бяха майтапчийки и забавни  Mr. Green.Попиляхме се да се хилим,особенно втория път.Спокойно,не си насаждай страхове предварително,гледай позитивно. Peace

# 6
  • Мнения: 2 022
И двата пъти раждах ухилена до уши.Ами боли,какво да правя,ама акушерките бяха майтапчийки и забавни  Mr. Green.Попиляхме се да се хилим,особенно втория път.Спокойно,не си насаждай страхове предварително,гледай позитивно. Peace

И аз бях родилка "купонджийка". Много се майтапихме с докторите, особено последния път. Тъкмо се бях върнала от море (около 2 седмици преди Големия ден). И си представете гледката: един огромен черен корем, между две бели ивици. Не е истина колко смях падна.
Моята рецепта е: Никой не е останал вътре.Всички сме дошли на света по този начин. В наши дни медицината може толкова много, а раждането си е един съвсем естествен процес. Е, болка има, но тя просто трябва да се изтърпи (не знам как стои въпросът при секциото). Само дето първия път не знаех точно какво трябва да правя, но след това вече е лесно. Знаеш какво се иска от теб и си го правиш (макар че второто ми раждане беше по-дълго от първото, защото бебо го мързеше да излезе  Laughing ).
Успех, миличка, и леко раждане. Все пак вече имаш един успрешен опит зад гърба си - знаеш как става.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 235
Ще следя с интерес темата.
Засега мога да кажа, че не ме е страх. Надявам се вторият път да е по-лесно или пък ако се окаже, че сега бебо е по-голямо и от батко си лекарят да ме прати за секцио. Но като наближи терминът не знам как ще се чувствам. Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 276
И двата пъти раждах предизвикано. Първият път болката беше нечовешка, втория очаквах да е пак така ...е не беше. Беше много по-леко, а бебо беше 4100, имах и само 2 шева, а първия път нямах място дето да не съм шита с бебе 3200  Hug Смело напред , дано и при теб да е по-лесно  Simple Smile

# 9
  • Мнения: 532
Гледай малко по - позитивно. Аз родих преди 20- ина дни второто дете пак нормално. Беше 100 пъти по- лесно от първото и по- безболезнено. Даже като казвах на доктора , че бебето излиза той се смееше и викаше " а не може още много е рано" , а то взе че излезе. Аз вторият път бях по- спокойна от първият. Естествено знаех за болката и всичко останало , но поне бях психически подготвена какво ме очаква , какво трябва да се прави..... и бях много спокойна. Даже дремнах малко преди да ме сложат на система след като ми бяха изтекли водите. Успех и малко повече позитивна нагласа!

# 10
  • Мнения: 1 564
Втория път ме беше страх повече . Страх от известното. Децата ми имат малка разлика, не бях забравила и минута от първото раждане, предполагам затова изпитвах по-голям страх.
И аз така.Но имах късмета,че родих  много бързо и двата пъти.

# 11
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
не зная защо но хич не ме беше страх от раждането. А то не беше от най леките - 12 часа се потих. Тревоги и опасения съм имала, но страх не. Даже сега съм готова да ида още едно да родя... още две даже. Казват че второто раждане е по лесно. Имай кураж и мисли само хубави неща. Стискам палци всичко да е наред.

# 12
  • по света
  • Мнения: 1 587
Първият път раждах много дълго и болезнено,защото беше предизвикано и по ред други причини.Втория път родих с епидурална беше определено по-добре,но следващия път ще е секцио.

# 13
  • Мнения: 426
Аз родих за 2 часа. Имам един шеф, но честно много ме е страх,ако забременея с второ. Може би защото сега съм по информирана от преди.

# 14
  • Мнения: 447
И аз се чудя как ще раждам втори път, ако забременея отново. newsm78. Май още ми държи влага. Simple Smile
Отидох да раждам с усмивка, акушерката ме питаше не ме ли боли, че не охкам, а се хиля. После не ми беше до смях, нещата се закучиха. Май сега ако трябва да раждам......абе, не ми се мисли Grinning!

# 15
  • Мнения: 620
Уффф, мен първия път ме беше много страх. Стахът почна да ме тормози към осмия месец, а през целия девети месец, просто не правех нищо друго освен да се страхувам. Мисля, че е защото бях много информирана, завърших акушерство навремето и съм виждала десетки раждания и операции, знаех за абсолютно всичко, което може да ми се случи. Голям тормоз беше.

Сега още не ме е подгонил страхът и се надявам да не го допусна до себе си този път, просто няма никакъв смисъл от него - не знам как, обаче Simple Smile

# 16
  • София
  • Мнения: 625
Нормално е да те е страх! Мен също ме беше страх повече от първия път.
Първото ми раждане беше сравнително кратко, но ужасно болезнено!
Вторият път беше почти идентично по времетраене, но с епидуралната упойка нищо не усетих! Нямам нито един шев, абе въобще песен! Пожелавам и на теб да запазиш един прекрасен спомен от второто си раждане!  bouquet

# 17
  • Мнения: 463
С позитивна нагласа за първото. Може би за второто ще ме е страх повече. То това е като при парашутните скокове- първият път не знаеш какво е, ама вторият #Crazy Shocked

# 18
  • Мнения: 2 677
Вече не помня раждането си, макар че два дни след него се кълнях, че повече деца по естествен път няма да раждам. Сега пазя само хубавите спомени. Не виждам, честно казано, от какво трябва да се страхувам, ако забременея втори път. При първото страхът беше единствено от непознатото. Сега вече знам какво е и място за страх не намирам.

# 19
  • Мнения: 465
Моята дъщеря я родих 9 години след баткото и не се страхувах изобщо знаех какво е било и си казвах справила съм се веднъж ще се справя пак. Мисли позитивно.
Леко раждане Peace

# 20
  • Мнения: 999
Като си помисля че след 4-5 месеца ще трябва да раждам ме хваща повече страх отколкото първият път.Не си единствената с този проблем.Добре е че поне бързо се забравя.

# 21
  • София
  • Мнения: 629
При първото ме беше страх от неизвесното,а при второто ме беше страх още повече този път от известното.Но пък затова второто раждане беше много лесно и много бързо.Мисли позитивно Peace

# 22
  • Мнения: 574
Не ме беше страх от раждането изобщо, може би защото първото беше като по учебник - безпроблемно, а също и много бързо и сравнително безболезнено. Вторият път не беше точно така, но се забравя бързо. Peace
Успех Hug

# 23
  • Все още в къщи, но скоро може и в лудницата
  • Мнения: 8 231
Наистина втория път е по-страшно, защото знаеш какво предстои. Но се стараех да не мисля за болката, а за това че скоро ще гушкам малко, сладко бебче и че това е най-хубавото нещо на света  Heart Eyes

# 24
  • Мнения: 1 866
Мен първият път въобще не ме беше страх. Но вторият път и аз треперех отвътре въпреки, че знаех че пак ще е секцио и всичко трябваше да бъде точно като първия път. Да, ама не беше. Получи се един проблем, за щастие всичко завърши добре. За моя изненада се възстанових  по-бързо от първия път.

# 25
  • Мнения: 46 403
Не знам  Confused Въпреки, че секциото ми и възстановяването след него бяха много леки, още не мога да се навия на втора бременност  Confused

Последна редакция: чт, 10 май 2007, 00:26 от Никол

# 26
  • Русе
  • Мнения: 2 354
Моето раждане също не беше мн отдавна, а вече искам пак

# 27
  • Мнения: 865
Не ми се е налагало да преодолявам страха защото такъв нямаше-нито първият път ,естествено раждане за 2 часа,нито втория път секцио.И при двете раждания бях спокойна и позитивно настроена!Имала съм късмет всичко да мине ок.Пожелавам го на всички бъдещи майчета newsm10

# 28
  • Мнения: 114
При мен първото раждане мина много бързо и почти не ме е боляло ,и за това сега не изпитвам страх.

# 29
  • Мнения: 867
Всичко е психическа нагласа. Повтаряй си че ще мине добре и така ще бъде.

Освен това доказано е че второто раждане минава наполовина по-бързо от първото. Можеш да ползваш и епидурална ако искаш.

Аз пък искам да забремененя пак и хич не ме е страх. Още веднага си казах че съм навита за второ. Раждането ми беше бързо, с епидурална и нищо не усетих, имам само хубави спомени. Дай боже всекму и дано и в бъдеще да е така.

# 30
  • Мнения: 779
Много мерси за подкрепата мили мами.. Hugнаистина ми става по леко...явно трябва да реша,че всичко ще мине както трябва и наистина да мисля само положително.Сигурно съм изнервена,защото повярвайте, вече наистина нямам търпение да гушна бебо... Hug

# 31
ragdala s6m 2 p6ti.za s6galenie s 1 -ia beb4o ne mogahme da se vidim<po4ina sled ragdaneto>sled tova godina po k6sno rodih givo i zdravo momi4ence.i v dvata slu4aia imah mn.leki ragdania.nadiavam se i tova sega 3-to da mine taka leko.i v6preki vsi4ko mn.me e strah.naistina. ooooh!

# 32
  • Мнения: 5 391
Точно днес това дискутирах, не изпитвам никакъв страх, родих преди година, имам само прекрасни спомени.
Единствено бих се тревожила дали ще имам късмет да е толкова лесно както преди.

# 33
  • Мнения: 252
Вторият път ме беше страх, з-то знаех какво е Simple Smile, но честно-втория път е много по-лесно и бързо. Даже не ми се вярваше, че всичко мина толкова бързо. Успех!

# 34
  • София
  • Мнения: 17 591
Не ми се е случвало, но... Ами мислила ли си да смениш метода а раждане? Тогава поне страха ще е не повече от първия път - в смисъл, че пак няма да знаеш какво точно те очаква... Пък може да е за добро...

# 35
Моята разлика между двете раждания е 18 години. Второто си момиченце родих миналата година на 3.07., на 41 години бях, родих го нормално и само с един шев, за разлика от първия път, когато бях на 23 години. Всичко е много индивидуално, но си ме беше страх, колкото и да бях позабравила. Така, че страхът си е нещо нормално в една такава ситуация. Стискам ти палци и успех.

# 36
  • Мнения: 49
Родих преди 25дни секцио, но само защото след няколко часа болки и контракции и получено пълно разкритие се оказа, че бебето се е завъртяло и няма да може нормално раждане  ooooh!
Изпитах и болките, и секциото на гърба си и честно казано искам и второ дете, но от сега много ме е страх и не знам кога ще се навия...Рано ми е да го мисля, но наистина много ме е страх от второ раждане  Blush

# 37
  • Мнения: 3 478
Нямаше страх първият път, няма и сега. Вивка е много права, психическата нагласа е много важна.

# 38
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Мили момичета..наречете ме пъзла,но колкото повече наближава големия ден,толкова повече започвам да се шашкам.. Praynig
Дъщеря ми  съм раждала преди 8 години и беше доста зор..МОже би затова се страхувам..още ми е жив спомена от първото раждане..
Хем родих за 3 часа,но всичко бе предизвикано и много болеше..
Вие страхувате ли се и как се борите  с този страх..?Много чакаме бебо и с голяма любов..но как ще раждам незнам.. Praynig
защо не опиташ с епидурална така поне болката няма да усещаш?
Вили

# 39
  • Мнения: 2 950
Ами аз първия път умирах от страх - изкачаха ми очите от шубе. #Crazy #Crazy #Crazy Сега, като знам какво е, изобщо не ме е страх. Първото ми раждане беше много дълго и трудно, но сега поне знам какъв ще е резултатът. Преди само знаех, че нещо ме мъчи и как това нещо ще излезе от мен с тая огромна глава. Сега знам, че ще имам още две съкровища и нямам търпение да дойде моментът, в който ще ги гушна още на стола веднага след раждането...  Hug И като си представя колко горда и щастлива ще бъда, да не говорим за мъжа ми и каката - голям кеф. Мисли си такива работи.  Hug

# 40
  • Мнения: 75
и аз съм в това положение.много ми се иска второ дете но като си спомня първото и ме хваща страх.въпреки че много лесно и бързо мина.но като си спомня пред родилните болки и хич не ми се иска да ги изпитвам 2 път.не знам дали скоро ще се навия пак а много ми се иска

# 41
  • Мнения: 264
Първият път бях изпълнена с ентусиазъм как ще се справя, как ще шашна всички със самобладание и как всичко ще бъде идеално. Да, ама не. Започнах да раждам нормално, но доктора реши че раждането не вървяло достатъчно бързо и ме резнаха. Защо, това е отделна тема. Втория път направо умирах от страх, защото знаех какво ме чака - пак секцио. Не ме беше страх точно от самата операция, щото си под упойка, бяха ми отвратителни всички процедури преди и след това. Радвам се, обаче, като чета тук че има много майки за които раждането е било това, което трябва да бъде,  огромна радост и щастие.  Hug Пожелавам ти всичко да мине и да се радваш на едно прекрасно бебче.  Heart Eyes

# 42
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 370
Успокоявах се, че ще имам Епидурална и ще родя по-бързо и лесно. Така и стана.

# 43
Аз пък и при второто и третото раждане бях сравнително спокойна.Всъщност болките изобщо не ме плашеха, по скоро ме беше страх дали всичко с децата ще е наред.Спокойно, няма от какво да се плашиш, раждането е един съвсем естествен процес

# 44
  • Mediterraneo
  • Мнения: 37 913
И аз бях по- спокойна при второто раждане. Въпреки че първото беше кошмарно- дълго, болезнено, епизиотомия и т.н. Бях настроена много положително, всичко, което исках е да си гушна детето.
По- скоро първият път ме беше страх от неизвестното. За второто раждане си мислех, че няма начин да е по- зле  Grinning Така и беше.

# 45
  • Мнения: 686
Гледам да не го мисля от сега.

Общи условия

Активация на акаунт