Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Млека за кърмачета, захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора

София

Мнения: 1 709
В края на месеца мисля да захраня с картофено пюренце,но се чудя дали масло да слагам или по-добре зехтин newsm78И какво количество?
Цитирай

Бургас

Мнения: 877
Аз захраних с купено пюре,но после когато започнах да приготвям слагам масло Президент,зехтин никога не съм слагала.
Цитирай

Brokenpromiseland

Мнения: 1 421
Аз първо почнах със зехтин,защото вечер я мажех с такова и тя редовно си лапаше ръцете.Бях сигурна че няма да ми направи реакция.Лошото е че гадно мирише като се стопли тоя зехтин (или поне на мен ми беше противно)  Sick .Аз от 1 седмица слагам масълце President като за една порция количеството трябва да е колкото големина на грахово зърно/лешник.
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Прекалено рано е и за двете, дори и в края на месеца  Smile
Аз давах зехтин след 6-ти месец, масло - след 8-ми.
Някои отричат зехтина, защото е студенопресован, но тук педитата го изписват.
Цитирай

Бургас

Мнения: 9 213
За захранването не съм ползвала някаква мазнина,а добавях АМ.Зехтина го въведох към края на 7я месец,а маслото след 10я.
Цитирай

София

Мнения: 4 282
Аз пък ползвам за домашно приготвените пюрета масло  Peace
Странно ми звучи със зехтин  newsm78
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Странно ми звучи със зехтин  newsm78

Не е странно, а много, ама много полезно  Smile
Цитирай

София

Мнения: 4 623
Аз лично предпочитам зехтин Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 241
Странно ми звучи със зехтин  newsm78

Не е странно, а много, ама много полезно  Smile
Напълно подкрепям Peace  Масло ще дам след годинката
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 362
Масло. След 7 месец.
Цитирай

София

Мнения: 1 709
 Мерси за отговорите  bouquetЩе изчака един месец мазнината тогава и най-вероятно ще ги редувам зехтина с масълцето Laughing
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Винаги масло съм слагала на пюретата.
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Ето малко инфо, всеки сам да си прецени:

Човек не трябва да  се лишава изцяло от мазнини, защото това може да навреди на здравето му.  Има мастноразтворими витамини, които са много необходими за организма, но не могат да се усвоят, ако липсват мазнините. Такъв е бетакаротинът.
 
Следователно, без мазнини ще липсва  бетакаротин, с течение на времето липсата на бетакаротин ще доведе до отслабване на зрението, а в крайно лош вариант - до кокоша слепота и далтонизъм.

Без мазнини явно не може, но коя мазнина е за предпочитане. Всички знаят, че растителните мазнини са по- здравословни от животинските, защото не съдържат холестерол (бедите от него са известни – затлачване на кръвоносните съдове, инфаркт или инсулт).

Зехтинът е мазнината, която може да помогне. Макар и по-скъп от олиото, той предпазва от различни тежки заболявания. Нивото на усвояемост на зехтина е равно на 100%. За сравнение: слънчогледовото олио се усвоява до 83% , фъстъченото масло — до 81%, сусамовото — до 57%, а царевичното — до 36%. Мастнокиселинният състав на зехтина се отличава с 15-16% наситени мастни киселини, около 65-70% мононенаситени и 12% полиненаситени мастни киселини.

За предпочитане е студено пресованият зехтин, който не се подлага на никаква топлинна или химическа преработка. Добива се от студеното пресоване на изключително качествени маслини. Съдържа два вида ценни мастни киселини в оптимално съотношение - 80 % олеинова киселина и 10 % линолева. Отличен източник  е на витамините А и Е, получили оценката “витамини на вечната младост”. Студено пресованият зехтин е с ниска киселинност. Той не съдържа повече от 1 % киселини (т. е. 1 грам киселини на 100 грама мазнина).  Студено пресованият зехтин се усвоява напълно, тъй като е много близък до липидите в човешкия организъм. Олеиновата киселина, която се съдържа в него, предпазва сърцето и артериите, подпомага профилактиката на атеросклерозата, намалява риска от ракови заболявания, снижава нивото на “лошия” холестерин, като едновременно повишава нивото на “добрия”. Зехтинът поддържа клетъчните мембрани в оптимално състояние. Той заема важно място в здравословното и диетично хранене на съвременния човек и заради изразените си липотропни ефекти, тъй като намалява натрупването на мазнини в черния дроб и  го предпазва от мастна инфилтрация; има още жлъчегонно действие (стимулиращо отделянето на жлъчка).

Студено пресованият зехтин не трябва да се подлага на термична обработка, защото влошава качествата си и вече не е така полезен за организма. Ако подправяте салатите със зехтин, те първо ще са по- вкусни и после ще са по-здравословни.

На пазара се продава и зехтин, подходящ за термична обработка.
 

Млечното масло, сметаната, пълномаслените млека и сирена при голямата им консумация могат да бъдат значителен източник общо на мазнини и на наситени мастни киселини в диетата. Високото съдържание на мазнини увеличава риска от свръхтегло и затлъстяване. Голямата употреба на високо маслени млечни продукти и млека се свързва с по-голяма честота на сърдечно-съдови заболявания и рак на простатата и бъбреците. Затова се препоръчва консумацията на мляко с намалено съдържание на мазнини (2% и по-малко), употребата на ниско маслена извара и сирена, ограничаване на маслото и сметаната.

1 Здравословното хранене означава отказ от мазнини.
Не е вярно.
Рязкото ограничение на количеството мазнини може да предизвика липса на витамини. То възпрепятства усвояването на бетакаротина, който се отнася към мастноразтворимите вещества (т.е. за да бъде усвоен от организма е нужен мастен "носител"). 
2 Слънчогледовото олио е по-малко калорийно от зехтина.
Не е вярно.
Всички растителни масла съдържат 900 ккал в 100 г. Освен това, зехтинът, особено в суров вид, се усвоява по-добре, поради това че е по-близък по състав до липидите в човешкия организъм. Нивото на усвояемост на зехтина е равено на 100%,; за сравнение слънчогледовото олио се усвоява со 83% , фъстъченото масло — до 81%, сусамовото — до 57% и царевичното — до 36%.

По-малко полезни за здравето са смесените масла — получени от смеси от различни семена. Често пъти в състава им влизат синапово и рапично масло, които съдържат вещества, предизвикващи заболявания на сърцето и спъващи развитието на детския организъм. 
3 Зехтинът е най-балансираната мазнина.
Вярно е.
Той съдържа два вида ценни мастни киселини в оптимално съотношение: 80% олеинова киселина и 10% линолева. Зехтинът с марка "Extra virgin", получена чрез студено пресоване на качествени маслини, се преработва много добре и служи като източник на витамини А и Е, полезни за кожата и лигавиците. 
4 Много подходящо за пържене е маслото от различни семена.
Не е вярно.
Най-често основната съставка в такова масло е соевото, а след него следва слънчогледовото. Първото е по-неустойчиво от другите растителни масла при нагряване (още при 130°С гори и отделя токсични вещества). Второто притежава прекрасни качества, които обаче се проявяват само в суров вид. Затова за пържене са по-подходящи устойчивите на високи температури масла като зехтин и фъстъчено масло.
5 Соевото и сусамовото масла са полезни при хипертония и повишен холестерин.
Вярно е.
Сусамовото масло съдържа лецитин - вещество, което помага за разреждане на холестерина, благодарение на което той не се отлага по стените на кръвоносните съдове. Соевото масло не само съдържа лецитин, но и е прекрасен източник на полиненаситени мастни киселини, които според най-новите изследвания правят кръвта по-рядка и с това спомагат да се поддържат чисти вените и артериите.
6 Качеството на зехтина се определя от нивото на неговата киселинност.
Вярно е.
В този случай нивото на киселинност означава съдържанието на олеинова киселина в 100 г продукт и колкото то е по-ниско, толково е по-високо качеството на зехтина. В "Extra Virgin" нормата е не повече от 1% (т.е. 1 г киселина в 100 г), но в зехтина с най-високо качество този процент рядко надвишава 0,55%. Повечето производители посочват нивото на киселинност върху етикета и купувачът може лесно да се ориентира. 
7 Кравето масло и олиото, произведени при домашни условия, са по "здравословни".
Не е вярно.
Мазнините, особено растителните, са прекрасен носител на различни вредни вещества (например, на химикалите, които влизат в състава на селскостопанските препарати). Освен това, условията при които са произвеждат тези "домашни" масла не се контролират. Затова за предпочитане са продукти, произведени по промишлен начин, чието качество се гарантира от постоянния санитарен контрол. 
8 Употребата на краве масло увеличава риска от инфаркт.
Не е вярно.
Сред рисковите фактори за инфаркта на едно от първите места стои възрастта, след него затлъстяването и тютюнопушенето. Изследване, което е проведено в САЩ сред 100 000 медицински сестри , е показало, че при жените с излишно тегло, рискът се увеличава, а при страдащите от затлъстяване той е вече три пъти по-голям. Недостатъчното количество растителна храна също увеличава риска от инфаркт. При французите, които консумират много краве масло, съдържанието на холестерин в кръвта е по-голямо отколкото при американците, смъртността обаче от инфаркт е много по-ниска. 
9 Мазнините, които са били подложени на нагряване, могат да бъдат вредни за здравето.
Вярно е.
Под действието на високата температура мазнините освобождават летливи вещества. Температурата, при която това става, не бива да се превишава, за да не се допусне образуването на вредни съединения. За всеки продукт тази температура е различна. За свинската мас тя е 192° , 185° е за царевичното олио, 178° - за соевото, 175° - за зехтина, 162° - за фъстъченото, 161° - за кравето масло. Затова свинската мас става за пържене,а кравето масло — не.

Освен тези параметри обаче има още един — окисляемост на продукта при нагряване. Растителните масла съдържат полиненаситени мастни киселини, които лесно се развалят под влияние на температурата. В царевичното масло например, макар то да допуска висока температура на употреба, не става за топлинна обработка, тъй като лесно се окислява при сравнително ниски температури. Затова всякакви масла, освен зехтин и фъстъчено масло е по-добре да се използват в суров вид. И във всички случаи не следва да се пържи при прекалено висока температура.
10 Маргаринът е по-нискокалоричен от кравето масло.
Не е вярно.
Всичко зависи от изходните продукти. Като правило, това са палмови и кокосови масла, а така също и други видове растителни и животински мазнини. Те съдържат малко полезни вещества, обикновено такива, които се съдържат в растителните масла, но са богато наситени с мастни киселини (именно те са смятат за вредни в месните и млечните продукти). Единственото преимущество на маргарина е (и то само растителния), че е диетичен, поради отсъствието на холестерин. Той обаче не съдържа витамини А и D (в някои марки маргарин те се добавят допълнително), а освен това при хидрогенизацията свойствата на изходните компоненти се променят.
11 Кравето масло трябва да се изключи от диетичното хранене.
Не е вярно.
В него се съдържа голямо количество мастноразтворими витамини А, D, Е, предпазващи от стареене и поддържащи имунната система. Затова то е необходимо на организма, особено на подрастващия. Възрастните, ако не страдат от сърдечно-съдови заболявания, също могат да го употребяват в умерени количества, но само в суров вид. 
12 Зехтинът притежава лечебни свойства.
Вярно е.
Благодарение на олеиновата киселина той защитава сърцето и артериите, подпомага профилактиката на атеросклерозата, снижава риска от ракови заболявания, успокоява лигавицата на стомаха и има лек слабителен ефект. Освен това, той снижава нивото на "лошия" холестерин и повишава нивото на "добрия", а така също доставя на организма вещества против окислителните процеси, за поддържане на оптималното състояние на клетъчните мембрани.
13 Маслата трябва да се съхраняват на тъмно.
Вярно е.
Както е известно, при контакт с кислорода, мазнините се окисляват с отделяне на токсични вещества ("вгорчават се"). Този процес се ускорява под въздействието на топлината, но може да протича и при сравнително ниски температури. Това особено се отнася до маслата, богати на полиненаситени киселини, такива като соевото, сусамовото, слънчогледовото и царевичното масла. Затова растителните масла трябва да се съхраняват в съдове, защитени от въздействието на кислорода и светлината — в бутилки от тъмно стъкло - в прохладно, тъмно помещение (но не в хладилник). За кравето масло са най-подходящи херметично затворени съдове, които трябва да стоят в хладилника.

Цитирай

София

Мнения: 11 062
Полезен е зехтинът-спор няма. Но аз някак си не успявам да се преборя със себе си и неприязънта към миризмата и вкуса му и не го ползвам-нито за себе си, нито за Иво.
Пък и картофи със зехтин никак не ми се връзва. Сигурно е въпрос на навик, на вкус, но......... не бих ги забъркала заедно.
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Въпрос на навик. Като свикнеш, миризмата не се усеща изобщо.
Детето не познава маслото или зехтина като вкус, както и всичко ново. Както го свикнеш - така ще стане. При ползите на зехтина няма място за чудене за мен.   Peace
Олио у нас изобщо не купувам от години.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора