Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 127
Не знам доколко една такава тема има своята основа...
Инспирирана е от един изпит, на който се явих тези дни. Всъщност - не само от него, но той беше кулминацията на всичко, така да се каже.
Замислих се за това доколко случайностите определят развитието на живота на човека. Дали това са всъщност случайности (за съдба не говорим, въпреки че има връзка), за чувството за отговорност на човека пред самия него... По принцип не разчитам на случайността, нито се оправдавам с нея - за мен има обстоятелства и избор, който правиш спрямо тях.
Конкретно за изпита - цяла година бях чела за него, като не бях обърнала особено внимание на 2-3 теми от общо 18, които няколко седмици преди самия изпит преразгледах наново - просто не се чувствах сигурна по тях. Силно се надявах да не се падне една от тях, защото - въпреки четенето - не бях успяла да запомня основни компоненти, имах огромни бели петна. Падна ми се една от тях и...ами, да кажем благосклонно, че се представих крайно незадоволително  Laughing Родителите ми не го приеха трагично (става дума за предварителен изпит по история) - подхвърляха някакви майтапи - как и без това не съм се била насочила към правилната специалност, понеже съм щяла да похабя светлия си талант като оператор на санитарна единица  Laughing ...това не е окончателният изпит и никой не ме е упреквал, но се замислих...мислите ли, че образованието, което сте получили, е определило до голяма степен това кои сте? Не професията и дохода ви...И дали е вярно това, което казва господин Чаплин, че "по най-важните житейски пътища няма никакви пътни знаци"?
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Мисля, че това каква съм аз и какви нужди имах на момента определи избора ми на образование, а именно - любознателност към заобикалящия ме свят и човешките общности, желание да пътувам и общувам с много и различни хора. И аз кандидатствах с история /за етнология/, после и на самите изпити по време на следването - доста често ми се случваше като на теб - да ми се пада една от двете теми от конспекта, по които не съм учила - винаги спасявах положението с общи приказки, отклонявайки се умело от фактите, които не бях запомнила, така поне 4 може да изкара човек....  ooooh!
Ако сега кандидатствах щях да уча екология, това е, моментния мироглед ми определя житейските избори.
Иначе образованието ми даде много и отговори напълно на очакванията ми, но нямам желание кой знае калко да се занимавам с нещо конкретно по специалността. Това каква станах впоследствие на 4-5 години студентстване е следствие на социалния ми кръг тогава и на хората, с които си избирах да общувам, ситуациите, в които сама се поставях и местата, на които ходех. Самите знания като информация само ми отвориха очите замного обществени процеси, паднаха ми митовете за много неща, но самата мен не ме промениха, просто станах още по-толерантна и отворена за света, но то това си го имах като нагласа ог малка.

Не се притеснявай, не слушай ваще, а сърцето си и успех!!!
Цитирай


Мнения: 172
Аз за съжаление късно разбрах  къде ме влече-медицината.А ко си сигурна,че искаш да се занимаваш занапред с  история-пробвай пак.Ако не си-послушай сърцето си,намери това което ти носи удоволствие и го превърни в твоя професия.А ако не го откриеш-значи още не му е дошло времето да се покаже.                                   
Цитирай


Мнения: 6 051
честно казано мисля че точно по най-важните пътища на живота е пълно със знаци, някои даже си бием главите в тях. въпросът е че ако не си си научил предишния урок няма как да разчетеш следващите знаци.
иначе образованието наистина определя в много голяма степен хората с които общуваш, начинът по който те възприемат другите, много неща.
аз не съжалявам за това което съм учила и мисля че наистина това ми е било съдба ли там както искаш го наречи макар че и досега си мечтая понякога да стана актриса. понякога съжалявам че нямах дързостта да последвам мечтата си.
но пък и с това което правя /или мога да правя щото в момента точно нищо не правя Mr. Green/ мога да дам много на хората.
ама и ти пък 18 теми - и да не ги прочетеш всичките Very Happy
Цитирай


Мнения: 4 518
Рядко ми се е случвало Господ да ме милва по главата, но ми се е случвало. Даже по челото ме е целувал. От незнание написах специалност Радиотехника на първо място без никакви шансове да бъда приет с тая диплома. От години балът не беше падал под 29.00. Нея година - 1979 падна на 26.43. Влязох предпоследен на общо основание с 26.45. Следващите 4 години балът пак беше над 29.
Философията ми беше много мътна наука. Не можех да проумея например, че пространството и времето са философски категории. Отидох с научени първите 3 въпроса, падна ми се третия. Същият ми се падна и на държавния /последен/ изпит.
Цитирай


Мнения: 9 963
Случвало ми се от 35-40 въпроса да ми се падне единственият, който не искам. На няколко пъти. Но мисля, че е случайност.
Цитирай


Мнения: 1 488
Образованието, както и всичко, което ми се е случвало досега е плод най-вече на изборите, които съм правила, а те пък- на особеностите на характера ми (най-вече). Мога и още по-дълбоко да стигна , но няма смисъл. Всеки реагира на ситуациите по различен начин и така сам определя съдбата си.
Така че, за да си наясно кой път да хванеш, трябва добре да познаваш себе си. Но човек опознава себе си чак след като е минал доста от житейския си път и следователно е направил доста избори..И какво става?- в един момент когато вече знаеш какво искаш, си подминал доста кръстопъти в живота си. Остава само да внимаваш на следващия... Wink Laughing
Цитирай


Мнения: 1 925
Случвало ми се от 35-40 въпроса да ми се падне единственият, който не искам. На няколко пъти. Но мисля, че е случайност.

А на мен точно обратното-от 35-40 въпроса да се падне единственият , който наистина знам .
И понеже ми се е случвало неведнъж, не мисля, че е случайност.Чист късмет си е... Crazy

дали е вярно това, което казва господин Чаплин, че "по най-важните житейски пътища няма никакви пътни знаци"?

Аз бих го видоизменила леко. Знаци има, но понякога не сме в състояние да ги видим или
разчетем правилно.
Цитирай


Мнения: 5 653
Случвало ми се от 35-40 въпроса да ми се падне единственият, който не искам. На няколко пъти. Но мисля, че е случайност.

А на мен точно обратното-от 35-40 въпроса да се падне единственият , който наистина знам .
И понеже ми се е случвало неведнъж, не мисля, че е случайност.Чист късмет си е... Crazy


А на мен ми се е случвало да знам кои ще се паднат, да науча тях и те наистина да ми се паднат. 35 Но ми писаха 3. Бях много възмутена, мислех си, че след толкова зубрене съм поне за 4, ама не биде.

Надмил, вие поне имате още един шанс. За кандидатстудентската история - не се чете, зубри се. И то се зубрят темите, които са от курса по история на университета, в който кандидатстваш. Иначе си късат. Мен по история ме скъсаха, щото бях написала две страници, де Mr. Green, но обикновено така действат. Ако бях отново кандидат-студентка, никога нямаше да се хвана с история. Crazy
Цитирай

София

Мнения: 3 094
Късметът е въпрос на подготовка да посрещнеш възможността. Възможността понякога изглежда като случайност, но както знаем - няма нищо невъзможно и случайно. За това смятам, че животът е съвършена пирамида от причинно-следствени връзки.
Цитирай


Мнения: 2 387
Е, недей така, Ео...
Аз съм си влязла с история при подготовка 10 дни...
Без да зубря особено много (то задесетдни какво по-напред ...)
Мисълта ми е, че за мен има строга логика и последователност в темите и просто трябва да се хване нишката..После е лесно. Но не всеки може.
Ето, аз гледам така  Shocked като започне моя програмист да ми разправя колко увлекателна била математиката... 35

Надмил, радвай се, че имаш втори шанс. И помни, че КСК има всяка година и всичко е поправимо...Ако беше станало така след 7 клас, тогава щеше да е лошо.Късмет и много усмивки   bouquet
А Чаплин е прав. Ето аз как заминавам за САЩ - непланирано, непредвидено...
Цитирай


Мнения: 5 653
Ооо, аз не исках и без това да имам нещо общо с историята. Баща ми си беше въобразил, че трябва да уча право, та за това...Не успя да ме загрози тази опасност, слава богу 35
Цитирай

София

Мнения: 635
Конкретно по темата....дано да го предопредели, и аз съм на твоя хал.
Конкретно за КСК....много шум за нищо, не е чак толкова страшно и ненаучаемо, стига да ти е интересно.
Конкретно за този изпит, мен ме беше срам от българчетата.....
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Че какво и е на историята, лесно се кандидатства с нея.

На кандидатстудентките да кажа - не се косете, винаги има и втори и трети път и хич да не ви пука. Не приемайте нещата фатално и прекалено сериозно, не слушайте драматичните изказвания на родителите... Свиркайте си. Живота не свършва ако не те приемат - другата година може пак.
Ако кандидатстваш за СУ - наистина кандидатстудентския курс е напълно достатъчен, освен това достъпен като цена. Може да идеш и на някой и друг урок при някой от асистентите във факултета /пиши ми на лични да ти кажа имена/.  Peace
Цитирай

Шотландия

Мнения: 1 453
Задаваш много въпроси, но поне два големи виждам и ми се иска да ти кажа нещо...

Не мисля, че образованието, което съм получила, е определило коя съм. Учила съм във ВУЗ два на два пъти досега. Първият път, през цялото редовно следване, абсолютно винаги като правило ми се падаше въпрос, който не исках. И колкото и да е странно, в повечето случаи изкарвах много добри оценки. Е, има и изключения, но аз и по принцип много четях тогава. Нямам обяснение какво значи това, но според мен е трябвало да се науча как да действам в подобни ситуации. Може би и да разбера, че това, колко много знаеш, хич не е най-важното в този живот... Този урок много добре го научих по-късно  Laughing Спомням си изпит, за който нищо не намерих по един въпрос, просто нямах какво да уча, а и той ми се струваше много глупав по принцип. Познай - падна ми се точно той и въпреки, че знаех много добре първите 2, като заявих, че не мога да говоря по третия, имаше скандал, крясъци от доцентката, викове, че този бил едва ли не най-важният въпрос от целия конспект.....  ooooh! За сметка на това, вторият път беше точно обратното - винаги теглих ако не най-доброто, то поне това, което знаех за 5. Веднъж, когато хич не бях сигурна, направо се помолих минути преди да вляза - Господи, как веднъж не ми даде досега свестен въпрос да изтегля, не мислиш ли, че сега вече е време да ми помогнеш. Колкото мога, четох (вече бях задочничка втория път), дай едно рамо и ти! - или нещо такова. И изтеглих абсолютно най-добрите възможни въпроси от 78 в конспекта!

Що се отнася до знаците - има ги. Не ми се мисли за миналото и дали е имало знаци относно образованието ми, които не съм разчела. Сигурно. Със сигурност първият ми избор щеше да е друг, ако сега го правех.

Дори смятам, че ако човек не го влече силно това, което се кани да следва, е по-добре да изчака или просто да не го приемат първия път - има повече възможност да се ориентира, да намери призванието си, да се ослуша в себе си.

Така че не се притеснявай - оглеждай се и се ослушвай за знаци около себе си - и ще ги намериш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.