Инспирирана е от един изпит, на който се явих тези дни. Всъщност - не само от него, но той беше кулминацията на всичко, така да се каже.
Замислих се за това доколко случайностите определят развитието на живота на човека. Дали това са всъщност случайности (за съдба не говорим, въпреки че има връзка), за чувството за отговорност на човека пред самия него... По принцип не разчитам на случайността, нито се оправдавам с нея - за мен има обстоятелства и избор, който правиш спрямо тях.
Конкретно за изпита - цяла година бях чела за него, като не бях обърнала особено внимание на 2-3 теми от общо 18, които няколко седмици преди самия изпит преразгледах наново - просто не се чувствах сигурна по тях. Силно се надявах да не се падне една от тях, защото - въпреки четенето - не бях успяла да запомня основни компоненти, имах огромни бели петна. Падна ми се една от тях и...ами, да кажем благосклонно, че се представих крайно незадоволително Родителите ми не го приеха трагично (става дума за предварителен изпит по история) - подхвърляха някакви майтапи - как и без това не съм се била насочила към правилната специалност, понеже съм щяла да похабя светлия си талант като оператор на санитарна единица ...това не е окончателният изпит и никой не ме е упреквал, но се замислих...мислите ли, че образованието, което сте получили, е определило до голяма степен това кои сте? Не професията и дохода ви...И дали е вярно това, което казва господин Чаплин, че "по най-важните житейски пътища няма никакви пътни знаци"?