Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

там където искам, но не така, както бих искала

Мнения: 354
Здравейте, мамчета!
А сега и аз да ви питам нещо което ме вълнува в момента.Как вашето дете приема мъжа с който живеете или се виждате?Ние имаме труден период на адаптация,то и срещите ни са рядко, но.......Малката не иска да говори, не иска да го вижда.Единствения начин е когато има подарък за нея, а аз не искам тя да го приема така.Кажете какво да правя.Дъщеря ми не познава баща си, но не иска да да приеме друг мъж - искала тати.За нея това е абстрактно понятие, как да и обясня, че този човек ще изпълнява ролята на баща.
Как преодоляхте това? newsm78
Цитирай

Sf

Мнения: 196
Може би не трябва да тръгваш с фразата "ще изпълнява ролята на баща"? Нормално е едно дете да идеализира истинския си баща и да не иска бащи-заместители.

Колкото повече я натискаш да възприема чужд човек като заместител на таткото, толкова по-бързо ще постигнеш обратния резултат. По-добре й обясни, че мъжът е твой приятел и неговите подаръци не я задължават с нищо. Ако успееш да ги сприятелиш, считай че вече си ударила шестица от тотото. Пък детето само ще реши постепенно, в каква роля вижда приятеля ти.

С две думи, търпение му е майката. И никакъв натиск върху детето.
Цитирай

София

Мнения: 2 485
Ами при мен проработи варианта - "на час по лъжичка". Отначало го включвах в животът ни за по мъничко и то когато тя се забавлява. Той беше част от приятелите ми - без да й го натрапвам или да демонстрирам колко е важен за мен. И така след време тя свикна с него и започна тя да търси неговото внимание и одобрение. Сама започна да го търси за забавления и игри. Но имай предвид, че това е бавен процес и ти в никакъв случай не бива да насилваш нещата, защото може да има обратен ефект.
И до ден днешен не съм казала на дъщеря си, че този мъж ще й бъде баща, казах й че той ще и бъде приятел /ако тя иска/, опора, може да разчита на него /тя самата го усеща това/ и най-вече, че той държи на мен и на нея, че я харесва - и той го демонстрира с жестове и внимание /но подаръците дойдоха доста по-късно - и то умишлено/. Дъщеря ми, питаше преди време - "а не може ли да ми е баща" - казах и че той досега е покозал повече бащино отношение и грижа към нея отколкото "истинският" - така че тя да си прави изводите кой какъв й е  Wink
Цитирай

Берлин

Мнения: 1 118
Ох!Труден въпрос.Още не го е приел напълно.Но моят син е на 10г.Твърде голям,за да мога да го манипулирам по някакъв начин и твърде малък за да ме разбере.
ще следя темата с интерес.
Цитирай

там където искам, но не така, както бих искала

Мнения: 354
Благодаря на всички, които са отговорили.При мен все още не е толкова спешно сприятеляването, тъй като с въпросния човек се виждаме сравнително рядко, но ревността на мъника е към всички мъже, които не са от нашето роднинско и съседско обкръжение.Даже веднъж си зарови лицето  в пясъка, защото говорех с мой познат за не повече от 3-4 мин.Надявам се да го минем този период и да започне нещата да ги приема по-лесно.
Или може би щеше да е по-добре ако се беше случило по-рано, когато и тя беше малка, но то с бебе на ръце можеш ли да си уреждаш срещи newsm12
Ще чакам и други съвети, кажете как е при вас.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 552
Като разведена имах няколко двегодишни връзки. За жалост, синът ми така и не успя да приеме нито един от мъжете, с които бях, пък и те - него. Не може една майка да е щастлива, когато вижда несъвместимост между Мъжът, колкото и прекрасен да е той и детето й, затова прекратявах връзките си. В крайна сметка съвсем случайно се запознах с един мъж в интернет. Станахме приятели, влюбихме се, а със синът ми страшно много се харесаха.
Две години живяхме заедно и когато приятелят ми попита детето (на 14 г.) дали е съгласен да се оженим, моя сладур много се зарадва. Е, вече сме семейство.
Ама да ви споделя, въпреки че много добре се разбираме вкъщи, синът ми се стресна от факта, че вече сме с различни фамилии. Та се наложи да му обясня, че независимо от фамилията, ние сме едно семейство, само че вече по-голямо. В крайна сметка аз също съм с различна от бащината си фамилия.
Относно обръщенията - по име. Няма втори мами или мащехи, татковци и др. такива.
Щерката на мъж ми е на 5 г. и също се обръща към мен по име.
Щастливи сме!  Hug  Love Стискам палци да откриете щастието си по-бързо.  Peace
А децата са си като индикатор - инстинктивно или приемат, или не даден човек. Вслушвайте се и в тяхното мнение, нерядко се оказва, че са прави.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.