Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 294 отговора

Плевен

Мнения: 2 070
Имам чувството, че си вкарвам автогол с тая тема, защото като почна да разказвам случки, които на мен са ми били интересни, не мога да се спра, ама ако видя, че няма интерес, няма значение.. как се изказах само.

Разкажете кое е най-голямото ви приключение в живота досега - пътешествие, драми от връзка, здравословни проблеми, житейски решения. Аз мога да разказвам много за разни случки от пътувания. Надявам се да не ви мързи и да се поразпишете, а не с едно изречение да напишете - ми като раждах дъщеря си, ами като заминавах за чужбина.
Ако няма интерес към темата  ще си мълча...

Кое е вашето най-голямо приключение?
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Преди почти 15 години... Голяма любов. Разделяме се само, докато съм на работа и понякога, ама само понякога, за спане... Все пак, всеки си живее още при мама и татко. Той заминава с майка си на посещение по разни роднини в малък град. Аз оставам да бачкам в София. Знаем, че едноседмичната раздяла ще е непоносимо тежка и се уговаряме в петък след работа да отида при него с рейса. В събота ще си пътуваме с колата обратно за София - заедно.
Петък. Отивам зад Новотела, за да се кача на рейса. Знаем за само един - по обяд и съм излязла по-рано от работа. За този рейс няма билети, отказват да ме качат. По-късно през деня има още рейсове. Опитвам се да се обадя и да предупредя. Телефонът в къщата на дядо му не работи. Мобилни няма. Поръчвам на майка ми да звъни непрестанно, докато се свърже. Хващам късния рейс. пътуването е дълго и досадно. Представям се как ще ме посрещне. Пристигаме по тъмно. Докато се огледам, хората се пръсват и оставам сама на кръстовището. Дори не знам къде съм. Не знам кого търся. Намирам телефон. Звъня. Не отговаря. В този град съм била може би веднъж преди това, но посмъртно не мога да се ориентирам. Не знам адрес, имена, нищо. Притичвам до телефона, но на метри от него застаряващи мъже се веселят. След всеки опит да се обадя, отново се връщам на кръстовището - там поне минава по някоя кола и е уж по-светло. Става късно. Оглеждам покривите на сградите и търся хотел. До мен спира кола и вратата се отваря. Той. Тръгнал да прибира майка си от поредната роднинска сбирка и решил да пообиколи града още веднъж - да провери дали не е пристигнал рейс от София.

Спах като пребита. На другия ден по обяд вече си бяхме в София.
Цитирай


Мнения: 3 424
Няма да ви разказвам как щеше
да ме яде лъв. Щото много от вас
биха протрили ръце: "Да те беше."
Цитирай


Мнения: 745
Много са .Като цяло трите месеца ,които живях в Ахтопол .Моя приятелка дойде да ме види .Вечерта докато пиехме мента се запознахме с две момчета .Ходихме на дискотека и накрая абсолютно неадекватни се качихме в колата .Да търсим нещо -никой не знаеше какво търсим .Обаче аз бях до "шофьора" и се усетих ,че кара зверски бързо ,че кара извън пътя .Знам пътя много добре и се усещам ,че отиваме точно към една пропаст .И му казвам спирай ,обаче той се не иска .Отворих вратата за да скоча .Тогава той спря .Бяхме в средата на поляна ,която наблизо завършваше с пропаст.Е ,върнахме се и сутринта се събудихме в колата на плажа .Едва отворихме вратите бяме затънали лошо .Добре ,че дойдоха едни познати и ни помогнаха да изкараме колата .И ни питаха - как ме се озовали там.Обаче и ние не знаехме точно .. Crazy
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Някога,преди много години,един безумно влюбен в мен мъж ме заведе на обяд вТунис.Вечерта късно си бяхме в София.Естествено това стана със самолет.Преживяването беше толкова невероятно и вълшебно,че до ден днешен се чудя сън ли бе или илюзия.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
За мен май трите ми сериозни връзки, които съм имала са ми най-голямото приключение /в смисъл, че съм вложила най-много емоции/, но не ми се пише за тях.

Ще ви разкажа за нещо, което бях позабравила и се сетих наскоро. За лятото на 2000та година, когато почти не се прибрах вкъщи.
За втори път в живота си бях студентка първи курс, но този път си бях паднала на мястото и колегите ми сякаш си ги бях подбирала предварително да се паднем заедно. Усещахме се, имахме сходни интереси, но и бяхме много различни.

С една колежка решихме да ходим на нестинари в Странджа, в село Българи. Има винаги около празника на Св.Константин и Елена, който май е на 21 май, но по еди кой си стил е на 2-3 юни, когато е и моят рожден ден. Пътувахме на стоп от София до Царево и от там до селото в Странджа. За 6-7 часа стигнахме. Ако си изнамеря един пост от една тема за автостопа ще го пусна, че там имаше интересни подробности. Един от хората, с които пътувахме, малко след като ни взе му се обадиха да му кажат, че са му се родили близнаци. Явно съм зле с паметта, но не помня тогава къде спахме в селото.  ooooh!
В края на юни-началото на юли отидохме на студентската практика. Спяхме в Неделино, в едно училище или по-скоро пансиона на училището, който тогава беше празен. От времена време спираше водата и момчетата ходеха до един кладенец да помпат вода в едни кофи, топлехме я и се къпехме, голям тормоз. Но и забавно беше. Всяка сутрин две бусчета идваха да ни вземат - по десетина човека в бус се качвахме в две посоки и ни стоварваха в няколко села около Неделино. някои от тях ги няма и на картата. По двам-трима трябваше да прекарваме целият ден в селото и да събираме материал всеки по темата, която си е избрал. Нас ни стовариха в с.Гърнати. Обаче нямаше жив човек. Обикаляме и никой не намираме. По едно време открихме цялото село събрано в една къща, за погребение. видяха ни, извикаха ни, питаха ни какви сме що сме и ни вкараха да ядем, цялата мюсюлманска общност изпраща мъртъвците, ние като гости на селото също. Бяхме като паднали от Марс честно.
После в селото имаше много интересни неща - низахме тютютн, ядяхме с хората на ниски кръгли масички седнали на пода, без прибори, хляба си го държаха в леген. Един човек ни показа, че в къщата си, в средата на хола си, има фонтанче, шадраванче, някакво от него направено. Много странно беше. И изгледа към Родопите беше страхотен.
В селото имаше и баба, която си ходеше с носия, от едно време. Всички с потури, тя с носия, от преди забраждането...И на косата не си слагаше кърпа, на две плитки ходеше, с едни шарени герданчета, по цял ден тичаше я за вода, я за дърва в гората, за съчки по-скоро. Като в приказките.
Вечер се връщахме в Неделино, където се събирахме в най-яката и евтина кръчма и ядяхме на корем, пиехме ракии и менти, играехме хора от време на време и лафехме с местните хора.

Бяхме едновременно много стреснати от начина, по който живеят хората, донякъде виновни се чувствахме, бяха доста бедни и доста затворени, но много мили и добри всички от района. И адски гостопримени, но за това друг път.
Ходихме и на курбан за дъжд, абе много беше интересно, но приключението, за което искам да ви разкажа, тепърва предстоеше... Ще изровя отнякъде поста за автостопа и после ще доразкажа.
Ако изобщо някой чете такива дълги неща.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Много обичам приключения. Трудно е да кажа кое е най-голямото. Може би най-шантавото беше едно пътуване до Албания, точно когато започваха безредиците там. Предния ден реших, на другия ден заминах. Имах крупната сума от един долар плюс билета.  Mr. Green Никой не знаеше, защото още не бях съобщила, че се развеждам и имам нова любов. Любовта снимаше филм в Тирана. Шантаво пътуване е слабо описание на цялото преживяване. Ама вече съм го писала тук и няма да го пиша пак.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Янита, много хубаво сте се намерили тогава. И на мен ми се случват такива неща постоянно - тръгвам, закъснявам, откривам някой, преспивам някъде непланувано, накрая се откриваме, не става въпрос за любови де.
Цитирай


Мнения: 1 629
Стига лъга Василисо, знаем само първата част, така и не стигна до Тирана Naughty
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Нямам приключения. Такъв тип съм, че нищо непланирано не може да ми се случи.
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
ще е дългичко, който се затормозява да не чете, копирам без редакции от една тема в другия подфорум...

Имам страхотни спомени от пътуване на стоп и винаги съм попадала на чудесни хора, които са ми разказвали невероятни истории... Допуснах дори лудостта да пътувам бременна в 5 месец - супер беше тръпката, тъкмо бях зациклила в мисли, че ще съм като затворник известно време и ми мина...на стоп стигам по-бързо до където съм тръгнала - София-Бургас 6часа... Благоевград -София - час и полвина и подобни... Най-много ми върви стопа, когато съм с друго момиче, макар че има моменти, в които ме е страх... и с момчета/мъже съм пътувала, но с мъжа ми имаме най-голям късмет... Познавам каръци стопаджии, които пътуват по два три дни и никой не ги взима, но не се отказват..Чудя им се...Причината да пътувам така е била заради приключението, а не заради липса на пари, но имам мн познати от студентските години, които пътуваха  поради липса на средства...май само в каруца не съм се качвала - иначе -от трабантче до турски тирове и от пълна с цигани кола до японския посланник и джипа му... тираджиите ни подаряваха оригинални маркови цигари и ние ги подарявахме на приятелите си пушачи... пътувала съм в минибусче, нещо като хипи ван или подобно, не помня как се казваше, пълно вътре с хипари, които пушеха трева, пиеха мента с мляко, беше 35 градуса, а те бяха с кубинки - спомени от първи курс в Университета...цялото им возило беше нарисувано и нашарено и наистина си водеха хипарски живот, какъвто сте гледали по филмите само..Естествено дестинацията беше морето , а аз и приятелката ми отивахме да гледаме нестинари в с.Българи в Странджа, точно преди рождения ми ден на 2 юни... спомени спомени - мн примерна съм станала с това дете...веднъж с мъжа ми чакахме на Казанлък и нещо окъсняхме и постоянно сменяхме посоките - ту от едната старана на шосето, ту от другата - на където ни вземат../единия път е през Пловдив, другия е подбалканския/.. по едно време идва едно трабанче и милите хора вътре ни попитаха "вие в крайна сметка на къде ще пътувате, защото ние преди малко минахме от тук и  се върнахме да ви вземем, но сте минали от другата страна на шосето..." Качихме се, разгледахме с тях един манастир и ни заведоха в Пловдив и спахме при сестрата на една колежка - тя ни заведе на купон на бивши ученици на математическата, които слушаха метъл, хапваха културно и оборваха нещо математическо..Смях.Луди времена. На сутринта в Пловдив срещнахме майка ми!, която изобщо не знаеше къде съм, нито пък аз очаквах тя да е в Пловдив по работа../живее в Плевен и излиза от него два пъти в годината/ И вместо в Сф се прибрахме в Плевен- на където ни завее вятъра общо взето беше, луди години...първият ми стоп беше като ученичка - отивахме с една приятелка при гаджетата си, които бяха гребци и имаха лагер на един язовир...пак беше лято и се бяхме наточили с някакви прилепнали потничета и къси гащи, а тя голама красавица, русокоска с големи джуки и сини очи... И заплесите в приказки на гарата в Ловеч изпуснахме рейса за въпросното село, тръгна ни пред носа точно...качи ни един бял мерцедес /на мен не ми хареса/ с двама вътре мутряги, с пищови, които през цялото време ни бъзикаха и се ебаваха с нас на къде сме тръгнали такива малки и сладки..Като ни стовариха в селото автобуса тъкмо беше пристигнал и гаджетата ни се чудеха къде сме и гледаха като оцъклени като слязохме от това возило,  а ние едва се придвижвахме после, бяха ни се разтреперили краката от страх...и при бивши затворници се возихме, които ни разказваха за престъппната си дейност и ядохме с тях в Happy - то по пътя за Пловдив, после ни докараха специално по местоживеене и само ни питаха не ви ли е страх така да пътувате, то всякакви хора имало...  сама съм пътувала единствено за 3км от разклона на едно село до Самоков, където правехме социологическо проучване за предните местни избори.. качи ме някакъв, който се представи като ортак на Самоковеца, бил шеф на неработещия вече "Винпром" и понеже избите били с изключително подходяща температура - там си съхранявал картофите на мястото на виното - отново смях...замъкна ме в едно заведение, където черпеше наляво-надясно с водки, самия той тотално се напи, а аз тайно си включих диктофона и му спретнах анкетата, която трябваше да попълвам, нали бях на лов за информатори     ей, не знам късмет ли е, че нищо не ми се е случвало лошо по тия стопове, или хората са с нагласата, че след като си  се решил да се качиш в чужда кола нямаш кой знае какви намерения освен да се придвижиш от точка до друга... Средностатистическия шофьор, взимащ стопаджии е обикновено човек с някакво бусче, който пътува ежедневно и има нужда от компания... Ей хора, взимайте стопаджии, особено студенти и млади хора, ще ви разкажат интересни неща и е мн весело, няма нищо страшно...     
Цитирай

Плевен

Мнения: 2 070
Ама вече съм го писала тук и няма да го пиша пак.


Дай за тия, които не сме чели де... вие старите кучета /кучки де/ си знаете и кътните зъбки...  Twisted Evil

П.С. Ако ме подсетите ще ви разкажа в една книга какво пише за историята на думата кучка, всъщност е много положително.
« Последна редакция: вт, 15 май 2007, 10:25 от deshtovidi »
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Искам за Албания да чуя и аз  Smile
Цитирай


Мнения: 3 424
Откакто видях младежа, дето съобщаваше
гласуването на Албания на Евровизията,
искам и аз да науча повече за Албания.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Пропуснала съм младежа,ама певеца си го биваше.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 294 отговора