Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора

Варна

Мнения: 4 819
Бихте ли помислили, дали случайно имате приятелства по инерция? Така, хора, които сякаш не са ви вече по вкуса, твърде са се променили с времето, нямате никак допирни точки, вироглави, не желаещи вашия съвет и помощ, обаче ги мислите като приятели. Инерция му викам аз. Crazy  Безсмислено, дори натоварващо контактуване... Дайте мнение по таз въпроса. Случвало ли ви сей? ooooh!

И още нещо. Ще ли някой да разкаже история от свое приятелство. Дали хубава или неприятна, от чуждия опит човек извлича понякога стойност за себе си. Пък и любопитно ще да е. Особено ако е трагикомедия, много хубу ща са получи.
Цитирай


Мнения: 4 368
Прекъсвам такива "приятелства" без да ми мигне окото Naughty
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Повечето приятелства в един или друг момент се носят по инерция - почти е невъзможно животът все в една посока да ни носи...
Поддържам ги - животът е променлив и неща, които днес ни отличават, утре може да ни съберат.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Ние имаме такова приятелство - семейно. Колегиално приятелство, породено от общо работно място. Бяхме си много близки до едно време. После ние заминахме в Македония, а те се отдръпнаха, животът ни тръгна различно, мъжът ми си направи фирма. Не мога да кажа, че е в резултат на завист. По-скоро като в любовта - далеч от очите, далеч от сърцето.
Сега се поздравяваме по инерция, даже скоро ни идваха на гости, но не е същото...
Цитирай


Мнения: 4 368
ДЕ Ваня, кога ти прегоря така тревата newsm78
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
ДЕ Ваня, кога ти прегоря така тревата newsm78

Ми при нас е суша, още не е валяло. Като росне и ще се осифери Laughing
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Кат ти гледам мутрата в ляво и разбирам, че наистина съм един лаик, хич не мога да те оценя  Tired И блокирам с размислите по темата ти  Tired
Близки приятелки имам много малко. Може би 4. Тях броя за приятелства, останалото са познати - добри, много добри, близки... Та от приятелствата по инерция нямам, което се е сурнало по нанадолнището, се е сринало и сме прекъснали, ако се засечем, разменяме любезно реплики. Всеки се променя неминуемо, имам така две сурнати дружки, но стана някакси от самосебе си и никой не е страдал.

История, история... много имам. Имах една близка приятелка, София, заедно бяхме студентки, тя беше от Кнежа. Докато учихме бяхме много близки тези 6 години, гостувахме си непрекъснато, заедно учихме, заедно на изпити, пишехме си писма... Беше хубаво. След това заедно заминахме - аз тук, тя е в Италия. За мен нищо не се промени, пишех, обаждах се, честитях й рождените дни, но от нея нищо. Обаждаше се веднъж-два пъти в годината и толкоз. Не знам, колкото и да няма време евентуално, не може да ме убеди, че това е причината. Така 2 години се борих да си останем пак така близки, ама като не става, не става. Спрях да пиша и да се обаждам и така. Криво ми е, но насила не става.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 191
Имам такива приятелства, да. Понякога ми става много тъжно като се сетя какво беше, а какво е сега. Но повечето неща са временни, малко или много.
Цитирай


Мнения: 1 134
За мен приятелството е страст, а не куртоазия. По инерция вървят само кимванията ми със съседите.
Цитирай

Варна

Мнения: 6 039
през последните години ми се наложи да прекъсна много, хайде не много, няколко такива приятелства.
не става, хората се променят с годините и няма смисъл..... в един момент, разбирам,, че нещата които ни събират са по-малко от тези, които ни разделят

в едно приятелство давам или всичко или нищо. Късам от раз, след като взема позиция, после не я променян, поне така е било досега.

Странното е, че досега винаги аз съм се отдръпвала, но никой след това не ме е попитал - защо? ........това още повече ме навежда на мисълта, че съм си губила времето.........

Цитирай

Варна

Мнения: 1 838
Безсмислено, дори натоварващо контактуване...

Трудна работа да стигна чак до такова състояние.
Не съм прекъсвала приятелства, хората са в мислите ми, но понякога не ми стига време за контактуване с някои от тях. Всички контакти стават, защото съм ги привлякла някакси - винаги се убеждавам в това. Срещала съм "най-неочаквано" хора, които не съм виждала с години, в особен момент - после съм си обяснявала защо.

Цитирай


Мнения: 750
На въпроса директно- нямам, не съм имала. Когато свърши приятелството, остава едното здравей-здрасти в някои случаи. Не всяко приятелство свършва със караници и размяна на гадни реплики. Хората се отдалечават по ред причини. Понякога ми тежи подобен край, но пък се радвам, че въпреки всичко тези хора са добре и си гледат живота. А и се сещат за мен и за приятелството ни.
Цитирай

USA

Мнения: 488
Имам едно такова приятелство, което някак си прекъсна по инерция... много ми е мъчно точно за тази приятелка, защото тя беше най-близкият ми човек в училище и израснахме заедно, дет се вика, soul mate, даже сме се майтапили, че ако можеше да се оженим, това би била идеалната връзка  Laughing
Обаче тя много се промени под влияние на последното си гадже, затъна в наркомански истории и ... стана друг човек. Помогнахме й когато най-много имаше нужда от подкрепа, а после... тя сякаш не искаше да ни види. Сега дори не се чуваме по телефона, видяхме се миналата година на среща на класа, и няма какво да си кажем. Наистина тягостно е общуването и колкото и да ми е мъчно за миналото, просто няма смисъл да се тормозя да продължавам това приятелство, то вече не съществува.
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 210
Имам едно единнствено такова приятелство. Тя замина за чужбина, мейли вски ден, позле през ден, после веднъж в месеца, а когато си идваше в Бг в началото дененощно говорехме, после само говорехме сега няма какво да си кажем. Последната ни среща беше зимата видяхме се, тя ме гледаше странно някак си имах усещането , че ме оглежда и вглежда във всеки детайл, а   аз много разя такова гледане. Седяхме, говорехме си общи приказки, разделихме се и си обещах повече никога да не я потърся. Няма смисъл. Тя ми пише, но не и отговарям, с нищо не ме е обидила, но няма какво да си кажа с нея  Tired
Цитирай


Мнения: 4 368
Ми при нас е суша, още не е валяло. Като росне и ще се осифери Laughing
Къде е това "при вас"  Laughing Да ти пратя малко дъжд?


История, история... много имам. Имах една близка приятелка, София, заедно бяхме студентки, тя беше от Кнежа. Докато учихме бяхме много близки тези 6 години, гостувахме си непрекъснато, заедно учихме, заедно на изпити, пишехме си писма... Беше хубаво. След това заедно заминахме - аз тук, тя е в Италия. За мен нищо не се промени, пишех, обаждах се, честитях й рождените дни, но от нея нищо. Обаждаше се веднъж-два пъти в годината и толкоз. Не знам, колкото и да няма време евентуално, не може да ме убеди, че това е причината. Така 2 години се борих да си останем пак така близки, ама като не става, не става. Спрях да пиша и да се обаждам и така. Криво ми е, но насила не става.
Почти същата работа, само че аз си останах в София, а тя замина за Америка, бяхме съученички..
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора