Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора

София

Мнения: 63
Разбрах, че съм бременна края на миналата седмица. Аз и таткото го искахме, но не мога да се зарадвам истински, не мога да спя и адски се тревожа при мисълта как да кажа на майка ми и баща ми. На 22 год съм - есента ще бъда последен курс в университета, работя.
За майка и и баща ми тази новина ще бъде тотален шок - знам и как ще реагират - да правя аборт (сигурна съм в това от някои неволни разговори помежду другото, които са ставали), ще крещят, ще ме обиждат, изобщо луда ще ме направят. Защото съм малка, трябва да се изуча, не ми е сега времето и любимото ми ЩЕ СИ СЪСИПЕШ ЖИВОТА. Майка ми ще каже тотално, че съм скапала нейния (тъй като от малка не съм от най-послушните дето се вика), че не може да спи, има сърцебиене и тн. - тотално ще ми вчерни живота и няма да ме остави 1 мин спокойна сигурно през цялата бременност.
Не ме питайте от къде знам, че така ще реагира - СИГУРНА СЪМ В ТОВА! Все пак си познавам майката.
Та, моля ви на колене - дайте ми съвет как да и кажа, МОЛЯ ВИ! Сама ли да бъда, таткото да бъде ли с мен да вземе и той все пак думата, че ще е до мен и тн..? Моля, помогнете ми да се оправя с това положение, като намеря най-деликатния начин...
Цитирай

София

Мнения: 10 816
Вдигате се двамката с таткото и отивате при вашите. И си казвате - ще имаме бебе и сме много щастливи. Не се притеснявайте ще се справим!
Твърдо и категорично! Без да им оставяш никакъв шанс да усетят колебание или страх у вас, защото тогава със сигурност ще те побъркат още повече.
Рано или късно ще "клекнат", колкото и сега да са ядосани или притеснени за теб.
Опитай се и тях да разбереш - все пак те са ти родители и ти за тях си дете, а и винаги ще си останеш такова. Като станеш мама ще ги разбереш! Така че смело напред!
Цитирай

на най-обичания мъж в сърцето . . .

Мнения: 2 270
Аз също мисля, че трябва да сте двамата! Да заявите категорично, че искате това дете и по никакъв начин да не излъчвате несигурност! Щом го искате - ще се справите!
Късмет! Hug
Цитирай

Русе

Мнения: 2 351
И таткото трябва да присъства! Все пак и негова е "заслугата" за бебето!
Ако трябва да съм честна, точно мъжа ми беше човекът, който съобщи на майка ми новината.... (така се стекоха обстоятелствата, не че не можех или не исках аз да го направя....), но знаех, че майка ми ще приеме спокойно и с радост новината.... а аз казах на баща ми, той също беше мн доволен!
Така, че... заедно с таткото се изправяте пред тях и им казвате, че вече сте взели решение, което НЕ ПОДЛЕЖИ  на обсъждане!
Въоръжи се стърпение и мн нерви! Успех!   bouquet
Цитирай

София - Слънчев бряг

Мнения: 763
 Трудна работа...въпреки, че вече бях щастливо омъжена, се осмелих да кажа, по-точно покажа, на нашите чак след шестия месец....Успех и лека бременност!
Цитирай

Някъде там на юг...

Мнения: 1 125
Въпреки, че съм омъжена за съжаление моите родители реагираха по подобен начин Crying or Very sad Просто им прилоша като разбраха, защото се притесняваха, че нямало да мога да завърша  Crossing Arms Майка ми един месец беше на успокоителни #Crazy Е, на пук на тях, родих си, завърших си  Whistling  Наистина е доста трудно, но има ли желание, има и начин да се справиш  Peace На мен малко ми  и помогнаха бабите Wink
Относно съобщаването на новината - идете двамата с таткото.

Успех!
Цитирай

София

Мнения: 808
Абе дете, я не си съсипвай радостта с глупости. Всички майки имаме "сърцебиене"  и безсъние - това е от ЕГН-то ама не си признаваме, нали така по-драматично можем да ви тормозим. Не се и съмнявам, че познаваш добре майка си, но знае ли човек този път може да не си права. Отивайте с таткото и носете радостната вест на бъдещото бабче, ако се зарадва - значи е нормален човек, ако не - жалко за нея.
И таткото трябва да присъства! Все пак и негова е "заслугата" за бебето!
Така, че... заедно с таткото се изправяте пред тях и им казвате, че вече сте взели решение, което НЕ ПОДЛЕЖИ  на обсъждане!
Въоръжи се стърпение и мн нерви! Успех!   bouquet
Цитирай


Мнения: 750
Тъй...Тази тема или по-точно, реакциите, които описваш и за които си сигурна, отприщват у мен цинизма. Първо- ти този мъж обичаш ли го, искаш ли го, радваш ли се, ама истински, че детето е от НЕГО?
Второ- той към теб- същото. Споделяте ли това заедно- любовта си, не само секса, дете се прави и без любов.
Трето- ти си голям човек. Остави, че си на 22г, ти си бременна. Бременността променя много у жената. ТИ, сама ти, можеш ли категорично да заявиш пред себе си, изключая в този момент другите, че детето ще го износиш, че можеш да си майка, че няма да правиш аборт за нищо на света? Никой, ама запомни, никой неможе да те накара да се качиш на оня стол, за да го махнат! Те ще го махнат от теб. Решението е твое, дори и бащата неможе да те накара. Аз съм против аборта, но има причини, поради които е наложителен. Такива причини мисля, че нямаш.
Четвърто- казваш- мамо, тате, бременна съм. То и без това ще се разбере. Още по-добре е , ако сте с мъжа ти. Той да те подкрепя. И да те подкрепя и сега и после.
Пето- родителите ти да знаят, че ще съсипят твоя живот, ако те увещават за аборт. Те това ли искат- теб да съсипят?
Цитирай

Софийските полета.

Мнения: 223
Определено, мила, бъдете двамата! И двамата сте "виновници" Wink А пък детето в крайна сметка е най-хубавото нещо, което може да ти се случи! Не си ужасно малка за деца въобще!! А пък и на забравяй, че това е Божа работа!! Ваште все някога ще се умилостивят. Успех!!!
Цитирай

София

Мнения: 63
Благодаря на всички за съветите!
Да, наистина е по-добре да не се изправям сама пред майка ми. Но Бога ми, адски смелост ще ми трябва...
Цитирай

София

Мнения: 9 170
Ами ако реагират наистина така идиотски, отсвирваш го и толкова. Това за мене не е нормално поведение на родител, без извинение Naughty Ако пък не можеш да ги отсвириш, поради финансова или емоционална зависимост, може би наистина не си готова да бъдеш майка Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 4 380
Леле...какъв е този страх от родители и то на 22??? Shocked Shocked Shocked

Не го разбирам аз това. newsm78 На 22 изглежда си напълно зависима от тях, което не е нормално. На тази възраст вече имах дете и бях в началото на следването си. Не съм се притеснявала изобщо за реакциите им защото не биха могли и гък да ми кажат как да си живея живота.
Цитирай

София

Мнения: 63
Леле...какъв е този страх от родители и то на 22??? Shocked Shocked Shocked

Не го разбирам аз това. newsm78 На 22 изглежда си напълно зависима от тях, което не е нормално. На тази възраст вече имах дете и бях в началото на следването си. Не съм се притеснявала изобщо за реакциите им защото не биха могли и гък да ми кажат как да си живея живота.

Няма нужда да се пулиш толкова. Тука не става въпрос за страх от родители или зависимост.
Става дума за страх да не ни се развалят тотално отношенията, страх да не ми вгорчи живота от опяваници, дуднене и вечни физиономии и подмятане. И все пак не искам и тя да се тормози.
Цитирай

на най-обичания мъж в сърцето . . .

Мнения: 2 270
Аз също не разбирам от къде тоя страх, от тяхната реакция
Заедно ли живеете?
Финансово зависима ли си от тях?
Естествено е всеки родител да иска най-доброто за детето си, но това не винаги е най-доброто наистина. . . човек сам избира пътя, по който ще тръгне
Цитирай


Мнения: 924
Какво толкова не разбирате - родители са й. Мислят й най-доброто, а за тях това не включва дете за момента.
Казвай по-бързо за да не се тормозиш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора