Познавате ли щастливи пенсионери ?

# 60 22 май 2007, 11:46 ч.

Мнения: 7 110

Ако щастието се изразява в отдаване на внуци - познавам. Живеят само, ако внуците им са около тях. Но внуците пораснаха и дойде ред на бита.
А за бита, Блонди го е казала. След време в България ние сигурно ще попълним редиците на жертвите на ненормалната пенсионна система от не`нам си кой тип.
Сещам се за една категория възрастни дами. Популярни са като реститутки. Сега живеят и за миналото си, когато заради потеклото си са били лишени от радостта на младостта си.

Барбаляче, а аз си мислех, че си на вълна сватбени вълнения. Grinning

# 61 22 май 2007, 11:52 ч.

Мнения: 765

Обнадеждена съм от последните няколко поста - нещо такова имах предвид - богатство на духа , но и достойно съществуване по начина по който го разбира всеки за себе си - на едни им трябва повече , на други по-малко , но избор трябва да има .
Рони , мисля да пускам тема и за сватбата Grinning

, едни халки ми се въртят в главата...

# 62 22 май 2007, 13:49 ч.

Мнения: 985

Аз нещо съм повредена. Със сигурност има пенсионери, които са щастливи (както те разбират щастието) и аз ги познавам. Но...винаги ми се набиват в очи некрасивите неща.
Самотни глухарчета, които очакват своя вятър.

"...На следващия ден, когато видях Старицата пак там, под липите, съвсем умишлено се спрях. Загледах се в нея, в цветята, в ръцете й. Набръчканата кожа показваше не малко отхвърлена работа през годините живот. Трепереха. От възрастта? От глад? Чух гласът й: “ Купи си цвете” и ръката й ми попаде роза. Първата ми реакция беше да взема цветето, но вместо това бръкнах във външния джоб на чантата, където държах парите си. Извадих банкнота и подадох на старицата. За миг се погледнах отстрани. Аз млада, права и държаща банкнотата в ръка, а тя стара, свита и с протегната нагоре трепереща ръка с роза в нея. Секунда-две никоя от нас не посегна- нито тя към парите, нито аз към цветето. Гледахме се в лицата. Нейното беше кротко, спокойно и набраздено от поне 1000 бръчки..." (Старицата)

"... Повечето от старците бяха самотници. Бяха изпратили синове и дъщери да учат по чужбините. Там те пък бяха създали семейства, родили им се бяха деца, но всичко това ставаше там. Някъде. Далече, далече. Видеокасетите и многобройните албуми със снимки, както и паричните преводи, уж, трябваше да компенсират самотата. Но човеците така сме устроени- да имаме нужда от топлинка. Да усещаме любящите ръце на децата и внуците около врата си. Не да ги гледаме на филм или снимка как живеят, как растат, защото това освен сълза, друго не можеше да роди. И въздишка. ..."

"...Май месец е. Месецът на абитуриентите. Накипрени деца и родители празнуват. И те не знаят какво. Балони, клаксони, обърнат рог на изобилието. А отсреща, в кофите за боклук се рови старец. Ръцете му търсят богатства в кофата, а погледът му поглъща многото храна, която със сигурност ще остане. Все ще стигне до кофите някой ден. Абитуриентите вият хоро, старецът още гледа почерпушката. Ситият за гладния не мисли..." (Хората са слепи)

и т.н.

# 63 22 май 2007, 14:00 ч.

Мнения: 8 999

Да, познавам - свекър ми и свекърва ми. Двама щастливи пенсионери-реститути. Живеят си в охолство, внуци не гледат, ходят си на вилата, на море, с една дума - угаждат си. В техния хладилник винаги има бира, сладолед, плодове, сладкиш, синьо сирене. Здрави са /да чукам на дърво/ и са в перфектни отношения. Като два гълъба бели.
Баща ми е нещастен пенсионер, защото майка ми почина, а той е доста болен.

# 64 22 май 2007, 14:15 ч.

Мнения: 2 386

Лидис, разплаках се Cry

И на мен тези неща ми се набиват на очи.. И понеже не искам моите баба и дядо да страдат и да живеят на ръба - заминавам ... Което пък ги превръща в самотниците от втория ти цитат. Животът е въртележка..

Причина:

Причина: